Ролята на другите заинтересовани страни

Ролята на другите заинтересовани страни

1. Общини

Ефективността на оползотворяването на енергийни ресурси става първостепенна отговорност на общинските власти. Ето защо планирането на енергийните ресурси трябва да стане основна част от политиката за устойчиво развитие на всяка община.

Главната отговорност по енергийния мениджмънт е вменена на местните власти. Рационалното използване на енергията, а в много случаи – и нейното производство и доставка – стана отговорност на общинските власти. Основният инструмент за енергиен мениджмънт в общините е местното (общинско) енергийно планиране.

В стремежа си да провеждат политика на енергийна ефективност общините се изправят пред множество препятствия – липса на съответните знания и умения, законови или финансови ограничения пред инвестирането, липса на механизъм за бърз и лесен достъп до информация и т.н. Съответните структури по енергийна ефективност и специфичната законова основа също липсват. Тези проблеми са наложили приемането на следните стратегически цели за провеждане на политиката за енергийна ефективност и преодоляване на съществуващите пречки:

• 
  изграждане на капацитет в общините за придобиване на знания и умения по подобряване на енергийната ефективност;
  
• 
  установяване на последователна местна политика за намаляване на емисиите на ПГ чрез енергийна ефективност;
  
• 
  повишаване на нивото на информираност на ръководителите, експертите и обществото на общинско ниво;
  
• 
  разработване на пилотни проекти за специфични общински обекти, крайни консуматори на енергия (административни сгради, училища, болници), за да се демонстрират възможностите за пестене на енергия и намаляване на емисиите на ПГ.
  

• 
  саниране на жилищните, административните и обществени сгради на територията на общината, целящо изпълнението на мерки за енергийна ефективност;
  
• 
  въвеждане на енергоспестяващи устройства за улично осветление в селищата и обществените сгради;
  
• 
  други мерки за подобряване на енергийната ефективност.
  

2. Частен сектор и браншови НПО

Браншовите НПО са все повече заинтересовани от изменението на климата, тъй като чувстват нуждата да имат водеща роля в процесите в страната. Това се дължи на различни причини – от една страна ролята на тези НПО е да осигуряват на своите членове и поддръжници информация и консултации, отнасящи се до отделни техни стопански операции. От друга страна, възможността за извличане на финансови и/или икономически облаги от възможностите, предоставени от гъвкавите механизми, провокира значителен интерес и ще стане причина за по-нататъшно стимулиране в изграждането и подобряването на капацитета, необходим за участието в тези механизми.

Допълнителен проблем представлява недостатъчният брой квалифицирани независими консултанти по проблемите на изменението на климата. До голяма степен, това може да бъде обяснено с ниското ниво на дейностите по изменение на климата в страната.

3. Екологични НПО

Зелените НПО биха могли да помогнат за промяна на сегашното положение. За съжаление проучванията показват недостатъчен капацитет на НПО за провеждане на успешна и трайна работа по отношение на изменението на климата. Въпреки че в България има много активни НПО, само няколко от тях имат достатъчно познания в областта на изменението на климата. Друг проблем е, че повечето НПО са сравнително малки (което означава, че те имат ограничени възможности да работят пълноценно). Що се отнася до проблемите по отношение на капацитета, пред които се изправят НПО, може би най-сериозен е ограниченият брой на високо квалифицирани експерти, особено по енергийна ефективност, възобновяема енергия и други дейности, отнасящи се до изменението на климата. Липсата на, или ограниченият достъп до финансови средства, предназначени за проекти по изменение на климата е друг проблем от решаващо значение за способността на НПО да създава и поддържа нужния капацитет. Не на последно място стои проблемът с все още недостатъчната подкрепа на правителствените институции, необходима за насърчаване и стимулиране на работата на НПО в областта на изменението на климата.

Действия:

• 
  НПО трябва да участват по-активно в изграждането на допълнителен капацитет за работа по проблемите на изменението на климата чрез:
  

• 
  привличане на експерти с познания по РКОНИК и политиката на ЕС по изменението на климата;
  
• 
  изготвяне на проекти, които директно подкрепят изпълнението на конвенцията;
  
• 
  активно лобиране за финансиране на дейности, свързани с конвенцията;
  
• 
  НПО трябва да разширят своята дейност по повишаване на информираността на обществеността и привличане на вниманието й към проблемите на изменението на климата.
  

• 
  Съществуващите НПО трябва да развиват програми и дейности, насочени към изпълняване на тяхната роля на обществен защитник срещу неправомерен икономически натиск и корупция, които влияят пряко или косвено на прилагането на Конвенцията, особено в такива сектори като управление на горите, енергетика, транспорт и др. Тези програми и дейности биха могли да включват например:
  

• 
  картографиране на регионите, в които се извършва незаконна сеч с информация за унищожените горски масиви, фирмите, замесени в незаконната сеч, цените на дървения материал и годините, необходими за неговото възстановяване, и т.н. Тези дейности могат да се комбинират с усилията за прилагане на две други конвенции на ООН – за запазване на биоразнообразието и за борба с опустиняването;
  
• 
  изработване на класации на големите промишлени предприятия според тяхната енергийна ефективност, ефективността на водоползването и ефективното използване на други суровини, свързани с намаляването на емисиите на ПГ;
  
• 
  класиране на общините според тяхната енергийна ефективност и ефективното използване на други суровини, свързани с намаляването на емисиите на ПГ (рециклирана хартия, практики за изхвърлянето на тонер и т.н.).
  

4. Действия по повишаване на капацитета на другите заинтересовани страни

4. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: