Стратегически приоритети за финансиране по ЕСИФ

Стратегически приоритети за финансиране по ЕСИФ

• 
  Политиката на сближаване продължава да функционира като инструмент за солидарност, като се счита и за ключов инструмент за подобряване на общата конкурентоспособност на ЕС, и за посрещане на предизвикателствата - социални, икономически и екологични. Съответно, ЕСИФ ще съсредоточи своята подкрепа върху 11 общи тематични цели¹⁵³.
  
• 
  Политиката на сближаване става и ключов инструмент за провеждане на реформи, като ефективното използване на финансовия ресурс се обвързва с т. нар. предварителни условия (ex-ante conditionalitites).
  
• 
  Изисква се концентрация на подкрепата¹⁵⁴ върху ограничен брой приоритети за финансиране в съответствие със специфичните национални и регионални потребности за развитие с принос към националните цели в изпълнение на стратегия Европа 2020.
  
• 
  Финансовите възможности на ЕС са ограничени спрямо нуждите. Съответно, ефикасното и ефективно използване на фондовете на ЕС, националните ресурси, средствата от МФИ или заеми, както и мобилизирането на други, включително частни капитали, ще имат решаващо значение за постигането на трайно въздействие.
  
• 
  Поставя се по-силен акцент върху постигането на конкретни резултати от планираните интервенции, определени по SMART показатели, с ясни целеви стойности.
  
• 
  На база на доклада на Барка (2009), специалното внимание върху териториалното измерение на политиката за развитие (place-based approach) е изрично изискване във връзка с прилагането на новата политика на сближаване. Целта е да се мобилизира в максимална степен вътрешния потенциал за развитие на регионите, общините и специфичните територии.
  
• 
  Общата стратегическа рамка подпомага секторната и териториална координация на подкрепата по ЕСИФ, както и другите европейски политики и инструменти, за да се постигнат целите на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, взимайки предвид териториалните предизвикателства.
  
• 
  По същия начин ще трябва да се търсят интегрирани подходи за борбата срещу бедността и за посрещане на нуждите на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или изключване, със специално внимание към маргинализираните общности.
  
• 
  Отчита се значението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион за политиката на сближаване и като особено подходяща рамка за сътрудничество на макрорегионално ниво в борбата за успешно преодоляване на транснационалните предизвикателства в четирите основни направления: „свързаност”, „опазване на околната среда”, „изграждане на просперитет” и „засилване на сигурността в региона” по интегриран начин.
  

НПР: Б2020 се основава на подробен социално-икономически анализ и широкоспектърен обществен дебат на принципа на партньорство, поради което НПР: Б2020 е интегриран рамков документ, който обхваща пълния спектър от области за социално-икономическо развитие на България и определя необходимите мерки за постигане на целите за развитие. Програмата служи за отправна точка при разработването на програмни документи за целите на достъпа до конкретен финансов ресурс. Определени са 8 приоритета на националната политика за развитие:

1. 
   Подобряване на достъпа и качеството на образованието и обучението, както и качествените характеристики на работната сила;
   
2. 
   Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;
   
3. 
   Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;
   
4. 
   Развитие на селскостопанския сектор за осигуряване на хранителна сигурност и производство на продукти с висока добавена стойност при устойчивото управление на природните ресурси;
   
5. 
   Подкрепа на иновациите и на инвестиционните дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката;
   
6. 
   Укрепване на институционалната среда за по-ефективни обществени услуги за гражданите и бизнеса;
   
7. 
   Енергийна сигурност и повишаване на ефективността на ресурсите;
   
8. 
   Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.
   

Специфичните препоръки на Съвета на ЕС за отделните държави-членки, които се основават на подробна оценка на ЕК на НПР и Конвергентната програма / програмите за стабилност, са насочени към структурни предизвикателства, които държавите-членки следва да адресират. Тези препоръки се съобразяват с общите насоки на Годишния преглед на растежа на ЕК. През 2012 г. ЕК определи 5 основни приоритета - диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

Предвид заключенията от анализа на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж в Споразумението за партньорство на България, могат да бъдат формулирани четири стратегически взаимно-допълващи се приоритети за финансиране: три по направленията на стратегията Европа 2020 за приобщаващ, интелигентен и устойчив растеж; един с хоризонтален характер; както и едно стратегическо териториално измерение:

1. 
   Стратегически приоритет 1: Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж
   
2. 
   Стратегически приоритет 2: Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж
   
3. 
   Стратегически приоритет 3: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж
   
4. 
   Стратегически приоритет 4 (хоризонтален): Добро управление и достъп да качествени обществени услуги
   
5. 
   Стратегическо измерение (териториално): Пространствено измерение и политики за местно развитие:
   

б) допълнително териториално измерение на секторните политики при програмирането, приложимо в различна степен за всички приоритети за финансиране (напр. здравна, образователна, социална инфраструктура от регионално и местно значение).

Идентифицираните области на интервенция, попадащи в обхвата на и съ-финансирани от фондовете на ЕСИФ¹⁵⁵, в рамките на Споразумението за партньорство и свързаните програми на база основните предизвикателства (Таблица 6), са допълващи към националните усилия на българското правителство за изпълнението на основните цели на НПР: България 2020¹⁵⁶ и на Националната програма за реформи. В този смисъл, стратегическите приоритети на СП произтичат от 8-те приоритети на НПР: България 2020 и ще допринасят за постигането на националните цели спрямо Европа 2020 (Таблица 7).

Таблица 6. Връзка между предизвикателствата от анализа, стратегическите приоритети, тематичните цели и списъка с Програми

Основно предизвикателство	Данни от анализа157	Приоритет за финансиране в СП	Тематична цел на ЕСИФ	Водещи секторни програми	Допълващи програми и териториално измерение
Недостатъчен дял на заетите (20-64 г.) Недостатъчна икономическа активност на населението (младежи, възрастни хора, жени) Предпоследното място в Европа по здравеопазване Един от най-високите стандартизирани коефициенти за смъртност по всички причини	63,9% - 2011158 Възпроизводството на трудоспособното население – 68/100 61,4% от всички заети са в сектор „услуги” – 2011 първо място по младежи NEET – 2011 73-то място от 145 държави за най-здравите нации в света 14,7‰ – 2011 г.	Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж	8) Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила; 9) Насърчаване на социално приобщаване и борба с бедността; 10) Инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот;	ОП Развитие на човешките ресурси ОП Наука и образование за интелигентен растеж	ОП Региони в растеж Програма за развитие на селските региони Програма за морско дело и рибарство
Ниска производителност на труда Нисък дял инвестиции в НИРД Ниска резултатност на научната система Ниска иновативност	43,5% спрямо ЕС27 = 100 – 2011 59 място – 2011 г. 0,57% на общите разходи от БВП за НИРД – 2011 г. (0,3% от БВП са бюджетните) 159 283 заявки за патенти (изобретения) - 2011 г. 27-мо място – Innovation Union Scoreboard 2011	Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж	1) Засилване на научноизследователска дейност, технологично развитие и иновации; 2) Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (извън e-government); 3) Повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия; селскостопанския сектор (ЕЗФРСР) и на сектор рибарство и аквакултури (ЕФМДР);	ОП Иновации и конкурентоспособност ОП Наука и образование за интелигентен растеж	ОП Региони в растеж ОП Развитие на човешките ресурси Програма за развитие на селските региони Програма за морско дело и рибарство
Неефективно използване на ресурси и енергия Неефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на води, атмосферен въздух и отпадъци Неефективни системи за превенция, управление и адресиране последствията от рискове	Енергийна зависимост на икономиката – около 40% - 2010 Около 70% над ЕС27	Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж	4) Преминаване към ниско-въглеродна икономика във всички сектори; 5) Адаптиране към изменението на климата и превенцията и управлението на риска; 6) Опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност;	ОП Околна среда ОП Иновации и предприемачество	ОП Региони в растеж Програма за развитие на селските райони Програма за морско дело и рибарство
Ограничена външна и вътрешна свързаност Ограничен пренос на товари (по жп и води)	пътища - 0,003 км/човек – 2011 г. автомагистрали – 2,35 км./1000 км – 2011 за жп - < от 0,001 км/човек – 2011 87,4 млн. тона – 2010	3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж	7) Устойчив транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури;	ОП Транспорт и транспортна инфраструктура	ОП Региони в растеж
Неприключила модернизация на системата на обществените услуги Неприключила реформа в съдебната система	32,3% дял на сива икономика – 2011 Корупционен индекс – -1,5 - 2010 Правосъдие индекс – -2,1 - 2010	Добро управление и достъп да качествени обществени услуги	2) Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (e-government); 11) - Институционален капацитет и ефективна публична администрация.	ОП Добро управление	ОП Развитие на човешките ресурси
Задълбочаващо се различие в развитието между София-град и регионите Задълбочаващи се дисбаланси в развитието на териториите	БВП на глава от населението – 2012 г. Евростат София: 105% спрямо средното за ЕС27 СЗР: 27,3% спрямо средното за ЕС27	Пространствено измерение и политики за местно развитие	place-based approach според Доклад на Барка (2009) Териториален дневен ред	ОП Региони за растеж Програма за развитие на селските региони Програма за морско дело и рибарство

Фигура 2. Връзка между приоритетите на НПР: България 2020 и стратегическите приоритети на СП ¹⁶⁰











Приоритети и под-приоритети

Таблицата по-долу онагледява логиката на съдържанието на четирите основни взаимно допълващи и подсилващи ефекта си приоритета на СП, както и съответните им под-приоритети:

Основна цел на този приоритет е да допринесе за постигане на приобщаващ растеж за периода 2014-2020 г. и в трите му типа политики, които определят и под-приоритетите за неговото постигане:

• 
  повишаване равнището на заетост (на хора в трудоспособна възраст) и икономическата активност (с фокус върху жените, младите хора, възрастните, хората в неравностойно положение), включително чрез алтернативни, дистанционни и гъвкави форми на заетост и модернизиране на пазара на труда;
  
• 
  повишаване качеството на живот и социалните системи;
  
• 
  подобряване на знанията, уменията и квалификацията на хората, включително в подкрепа на адаптивността на работната сила.