Под-приоритет: Заетост и трудова мобилност

За да продължи икономиката да се развива със засилени темпове и да повиши своята конкурентоспособност са необходими повече работни места. Необходимо е да се използват всички ресурси за насърчаване създаването на работни места и инвестициите в човешкия капитал с оглед подобряване съответствието между търсене и предлагане на труд. Една от ключовите области на интервенция по този под-приоритет е да се предоставят нови възможности за работната сила да се развиват и адаптират (например търсещите работа и икономически неактивните лица с бизнес идеи) към промените, свързани с конкуренцията на пазара, технологичното развитие и иновациите. От съществена важност ще бъде реализацията на механизми за постигане на гъвкавост и сигурност на трудовия пазар. Наложително е да се насърчава икономическата активност, производителността и пригодността за заетост на населението, като се развиват знанията и уменията през целия живот и се създават условия за постигне на по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност. Усилия ще бъдат насочени към стимулиране на инициативи и мерки за улесняване на достъпа до работа, подобряване условията на труд и качеството на работните места и съчетаване на семейния и професионалния живот чрез намиране на нови форми на баланс между работата и семейния живот. Приоритет ще бъде и подобряването на адаптивността и социалната отговорност на работодателите към работниците и служителите, по-доброто съчетаване на предлагането и търсенето на пазара на труда, включително чрез механизми работодателите да заявяват своите потребност от работна сила.

Основният фокус във връзка с насърчаването на заетостта ще бъде насочен към младежите, възрастното население и групите в неравностойно положение, лицата със специфични нужди, както и хората, за които съществува риск от социално изключване. Предприемането на мерки, насърчаващи иновативни практики, самостоятелна заетост, предприемачество и мобилност, включително за младежите¹⁶² и тези със специфични нужди¹⁶³, ще повишат значително възможностите на икономически неактивното население, както и заетостта на хората със затруднена мобилност или живеещи в селски, планински или отдалечени райони. Конкретно, по отношение развитието на селските райони и други по-слабо развити региони, ще се финансират мерки за насърчаване на икономическата диверсификация и за развитие на възможностите за заетостта чрез продуктивни инвестиции (по-специално в МСП), като форма на подкрепа на индивидуалното и социално предприемачество. Специален акцент ще бъде поставен върху реализацията на пазара на труда на младите хора и ромите, като се наблегне на подкрепата за бърз преход от училище към работа, успешно включване в активен икономически живот, професионално, неформално и самостоятелно обучение и развиване на трансверсални умения (особено на млади хора в селските райони в подкрепа на местната заетост).

Друга приоритетна област за финансиране ще са мерките, насочени към подобряването на условията и сигурността на труда, социалните иновации, удължаването на активния трудов живот в добро здраве, както мерките, свързани с конкретните потребности на уязвимите лица на пазара на труда в т.ч. осигуряване на комплекс от посреднически услуги за заетост, предоставяне на обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности и пряко създаване на работни места.

Важен акцент ще бъдат, също така, мерките за адресиране на несъответствието между търсене и предлагане на работната сила, включително чрез повишаване на институционалния капацитет и осигуряването на инструменти, необходими за извършване на по-ефективни обществени услуги в областта на заетостта, както и за своевременна и адекватна реакция към структурните промени на пазара на труда. Важни задачи в тази посока ще бъдат действията за по-добро прогнозиране на потребностите на бизнеса от работна сила с определени знания и умения като ключ за подобряване съответствието между образование, обучение и бизнес, от една страна, и укрепване взаимодействието между институциите на пазара на труда, образователните, обучителните системи и работодателите, от друга.

Въпреки сложността и дълбочината на проблемите, планираните синхронизирани интервенции по този под-приоритет се очаква не само да адресират предизвикателствата, свързани с ниските нива на заетост и производителност на труда, но и да допринесат за устойчивостта на социалните системи, подобряване на гъвкавостта и сигурността на труда, намаляването на несъответствията между търсенето и предлагането на пазара на труда, и подобряването на работата на обществената служба по заетостта¹⁶⁴, както и за постигането на националната цел¹⁶⁵ от 76% ниво на заетост¹⁶⁶.

Мерките за насърчаване на заетост в селските райони ще бъдат в две основни направления:

• 
  Запазване на относително високия дял селското стопанство в структурата на заетостта. Тази цел ще се постига чрез целенасочена инвестиционна подкрепа за развитие на селскостопански сектори с традиции и потенциал да осигурят нови целогодишни работни места – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, етерично-маслени култури;
  
• 
  Създаване на нови работни места извън селското стопанство. Диверсификация на икономиката в селските райони чрез насърчаване на предприемачеството с акцент върху селски и горски туризъм, ВЕИ и други сектори с потенциал.
  

В областта на рибарството и аквакултурите основните действия за насърчаване на заетостта са:, повишаване на професионалната квалификация на заетите в сектора, подобряване на условията на труд, насърчаването на млади рибари, диверсификация на дейности, създаване на нови аквакултурни стопанства и добавяне на стойност към първичните производства.

В рамките на този под-приоритет подкрепата по линия на фондовете от ЕС е насочена към намаляване на бедността сред населението, повишаването на качеството на живот, насърчаване на социалното включване и интегриране на групите в неравностойно положение и със специални потребности.

• 
  съвместни, координирани мерки за превенция и предотвратяване на причините, които пораждат бедност и социално изключване;
  
• 
  подобряване на достъпа до работа и активното включване на отдалечените от пазара на труда – икономически неактивни, младежи, продължително безработни, лица на социално подпомагане, с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация или недостиг на ключови компетентности, хора с трайни увреждания, възрастни работници и др. Ще бъдат предприети специфични мерки за подобряване качеството на живот на ромската общност;
  
• 
  инициативи, свързани с насърчаване на активния живот на възрастните хора, включително осигуряване на достъпна среда – физическа, институционална и информационна и достъпен транспорт;
  
• 
  интегрирани мерки за инвестиции в ранното детско развитие – подкрепа на детето в най-ранна детска възраст и на неговото семейство с оглед превенция на рисковете за развитието му, достъп до детска грижа, училище, подкрепа на родителите за заетост, обучение, както и за съвместяване на личния и професионалния живот;
  
• 
  премахване на институционалния модел на грижа и развитие на интегрирани междусекторни услуги за социално включване – деинституционализация на грижата за деца чрез закриване на съществуващите специализирани институции и развитие на превантивни и алтернативни форми на грижа и услуги; премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания чрез развитие на услуги за дългосрочна грижа и междусекторни услуги; предоставяне на устойчиви, качествени и достъпни социални услуги в общността, отговарящи на индивидуалните потребности; развитие на мрежа от услуги в семейна или близка до семейната среда за деца, хора с увреждания и възрастни хора, зависими от грижите на професионалисти; развитие на иновативни междусекторни услуги за деца и семейства и други уязвими групи;
  
• 
  развитие на иновативни междусекторни услуги за превенция, оценка на риска, социална реинтеграция за децата в конфликт със закона;
  
• 
  предоставяне на услуги от първа необходимост (здравни и социални услуги, жилищно настаняване, услуги за бездомни хора и живеещи при лоши жилищни условия, интернет услуги) и образование/обучение;
  
• 
  насърчаване на иновациите в социалната сфера за намиране на интелигентни решения по отношение на по-ефективна и ефикасна социална подкрепа и реформиране на системите за подпомагане от гледна точна на това те да насърчават активния социален и икономически живот на целевите им групи и отпадане на пасивната подкрепа;
  
• 
  инициативи, които насърчават социалната отговорност и партньорството със социалните партньори и заинтересованите страни.
  

Специален фокус в рамките на този под-приоритет ще бъде поставен върху системата на здравеопазване, качеството на здравето, здравните услуги и здравната култура на населението. Проблемите в сектора поставят на преден план необходимостта от извършване на ключови и структурни реформи и предприемане на основополагащи инициативи в здравната политика:

• 
  Подобряване на достъпа до и ефективността на здравните услуги чрез реорганизация и подобряване на финансирането на предоставяните услуги включително чрез инвестиции в спешните услуги - реорганизацията на болничния сектор е приоритет, който се извърши в рамките на Генералния план, който ще се разработва на базата на най-добрите европейски и други практики, и който ще насочи необходимите инвестиции към спешната помощ и дългосрочната грижа. Реорганизацията ще бъда подпомогната също така от реформа в системата на заплащане и мотивация в болничното и извънболничното обслужване. На базата на извършения анализ в проект на Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията за периода 2014-2020 г.¹⁶⁸ е необходимо да се осъществи концентрация на определени високотехнологични дейности и здравни услуги в определени региони, разполагащи с необходимите ресурси, база и апаратура и съответно деконцентрация на здравните услуги по останалите региони, които да осигуряват равнопоставен достъп и качество на живот на населението, живеещо в тези региони. Подкрепа ще бъде насочена към акредитираните лечебни заведения с национално и регионално значение, като специализирани болници за активно лечение, многопрофилни болници за активно лечение, заведения за спешна помощ (включително линейки) в съответствие с одобрена Национална здравна стратегия на Република България до 2020 г.¹⁶⁹ и Генерален план за развитие на здравеопазването. Ще се подкрепят предефинирани проекти от здравната инфраструктура от конкретния бенефициент.
  
• 
  Подобряване на качеството на услугите чрез инвестиции в човешкия капитал - увеличаване както на капацитета така и на отговорността за осигуряване на качествени услуги чрез – съобразно нуждите – развиване на необходимия инструментариум, процеси, мотивация и инвестиции в човешкия ресурс.
  
• 
  Подобряване управлението на здравните услуги чрез от стратегически подбрани инвестиции в е-здравеопазване - към днешна дата, наличната в здравния сектор информация не се използва достатъчно за целите на наблюдението, оценката и вземането на решения. Това се дължи както на ограниченията на съществуващите информационни системи, които не могат да произведат необходимата информация, така и на липсата на необходимата свързаност между тях. Тези системи трябва да бъдат адаптирани, за да може България да прилага Директивата за транс-граничното здравеопазване. Инвестициите в „е-здраве“ ще бъдат необходими за подобряване управлението на системата и по-добро наблюдение на предлаганите услуги и достъп на пациентите до медицинска грижа.
  

Демографските промени и застаряването на населението изискват неотложни промени в политиките за насърчаване на човешките ресурси и заетост. Ефективното използване на възможностите за финансиране от ЕС в областта на образованието и обучението, прилагането на активни мерки на пазара на труда и реформирането на социалните и здравни услуги се очаква да отворят нови перспективи в подкрепа на целите за растеж чрез продуктивен труд, подходяща квалификация и социално включване. България е изправена пред предизвикателството за цялостно подобряване на качеството и ефективността на системата за образование и обучение¹⁷⁰ в контекста на изпълнението на Европейската стратегия за преосмисляне на образованието¹⁷¹ - инвестиране в умения за постигане на по-добри социално икономически резултати, като се поставят конкретни цели относно ключовите компетентности и трансверсалните умения, придобиване на всички нива в образователната система, владеенето на чужди езици, професионалното образование и обучение и практическото обучение, признаването на квалификациите и уменията и други.

• 
  съществено повишаване на ефективността в образователния сектор и продължаване на насърчителните мерки за намаляване броя на лицата, преждевременно напуснали средно-образователната система, повишаване на общата образователна култура на населението, особено сред маргинализираните групи;
  
• 
  повишаване качеството, ефективността и съответствието на висшето образование с нуждите на пазара на труда, с оглед по-добро отразяване на динамичната икономическа среда чрез „модернизация” на и подобряване достъпа до висше и еквивалентно образование; професионално развитие и мотивацията на кадрите в системата на висшето образование и академичната дейност; подобряването на преподаването и ефективността на научните изследвания в областта на висшето образование, както и стратегическото сътрудничество между висшите училища, научно-развойните центрове и бизнеса;
  
• 
  утвърждаване на интегрираните подходи за и професионалното развитие на работещите в сферата на образованието и разработване на адекватни учебни планове и програми;
  
• 
  осигуряване на равен достъп на лица от уязвими групи и децата със специални образователни потребности до качествено образование в общообразователна среда, както и за развиване на адекватни социални умения;
  
• 
  значително повишаване на търсенето и предлагането на образователни услуги за хората от всички възрасти, съобразени с нуждите на пазара на труда и личните предпочитания
  
• 
  съобразяване на предлаганото образование и обучение с прогнозираното търсене на работна сила и съобразно възможностите за намиране на работа;
  
• 
  гарантиране на достатъчна наличност на кадри с научно, математическо и инженерно образование и фокусиране на училищните програми върху творчеството, иновациите и предприемачеството с цел създаване на предпоставки у бъдещите членове на обществото за активен и продуктивен социален и икономически живот;
  
• 
  осигуряване на свободен достъп до образователни ресурси.
  

• 
  модернизация, енергийна ефективност и подобряване на условията в образователните и научни заведения;
  
• 
  изграждане на достъпна среда, включително архитектурна, за учащи със специални нужди;
  
• 
  повишаване на капацитета на управление на образователните и научни заведения, трансфер на опит и добри практики в образователния и научен сектор, формиране на центрове на знанието и научни звена в заведенията от средното и висшето образователно ниво.
  

• 
  съвместни действия на всички заинтересовани страни за стимулиране участието на населението във всички форми на УЦЖ;
  
• 
  насърчаване на мобилността на всички равнища на образование и обучение;
  
• 
  подобряване на общата образователна култура и ключовите компетентности сред учениците и възрастните; намаляване на дела на 15-годишните със слаби образователни резултати;
  
• 
  прилагане на механизми за осигуряване на качеството и повишаване на квалификацията на учителите, обучаващите и останалите специалисти от образованието и обучението, привличане на млади специалисти към педагогическата работа, както и професионално развитие на учителите/преподавателите и ръководителите на обучаващи институции;
  
• 
  стимулиране на образователните и обучителни институции да предоставят образователни услуги извън рамките на своята инфраструктура на базата на партньорство с работодатели, държавни/общински институции и други заинтересовани страни; подкрепа на неформалното обучение и самостоятелното учене.
  

Като част от териториалното измерение, съгласно НКПР, и в допълнение към идентифицираните секторни нужди, държавната и общинската образователна инфраструктура допринася за намаляване на диспропорциите между районите по отношение на достъпа до социални услуги от високо ниво в сферата на висшето образование, средното образование с общообразователните, средищните и защитените училища, професионалните гимназии и училища, както и тези по изкуствата. В тази връзка е необходимо подкрепата да бъде съсредоточена върху общообразователни и научни центрове, които са с национално и регионално значение и собствеността им е държавна или общинска. Концепцията по ОПРР е да се финансират предварително идентифицирани и приоритизирани проекти на базата на разработена методология и спазване на принципа за балансирано регионално развитие.

Помощта на ЕСИФ ще се концентрира върху адресиране на най-сериозните предизвикателства за постигането на интелигентния растеж на българската икономика, а именно: ниска конкурентоспособност и производителност на МСП в сектори с висока добавена стойност за икономиката и експортен потенциал, изоставащи научно-развойни и иновационни пазарно-ориентирани дейности, липса на ефективна образователна и научна среда и работещото й взаимодействие с бизнеса, позволяваща провеждането на качествени научни изследвания и незадоволителен достъп до и използване на ИКТ.

С оглед анализа, поместен по-горе и изводите в стратегическите документи: Стратегия за интелигентна специализация и Национална стратегия за насърчаване на МСП 2014-2020, подкрепата за предприятията в България ще се фокусира в подобряване състоянието в четири насоки: предприемачество, иновации¹⁷², интернационализация и околна среда (енергийна и ресурсна ефективност и зелени технологии). Подкрепата към интернационализацията и околната среда ще бъде хоризонтална – технологично модернизиране и стимулиране на износа, докато стимулите за иновации и предприемачество ще бъдат секторно ориентирани – създаване на иновативни идеи и нови предприятия в приоритетните клъстери.

Ниската производителност и конкурентоспособност на националната икономика, особено на МСП, и възможността й да генерира стабилен растеж и да създава нови работни места продължава да бъде основно предизвикателство за страната. В областта на научните дейности и иновациите в проекта на Стратегия за интелигентна специализация¹⁷³ се дефинират приоритети, които следва да получат финансиране с цел създаването и развиване на липсващите към момента абсолютни и сравнителни конкурентни предимства на българската икономика, необходими за дългосрочния икономически растеж и повишаване БВП на глава от населението. Помощта на ЕСИФ ще бъде насочена към технологичното развитие на предприятията и стимулиране на клъстерирането в групи сектори, в които страната има висок потенциал за растеж и експорт – на база естествено сформирани и сформиращи се клъстери, традиции, човешки капитал, добри позиции на международните пазари и висок потенциал за развитие и внедряване на иновации.

България се намира на етап от развитието си, когато все още има значителен потенциал и необходимост да повишава ефективността на предприятията чрез внедряване на технологични решения нови за страната и/или за индустрията и/или за предприятието. Намаляване на енергоемкостта и повишаване ефективността на използването на природните ресурси са сред основните фактори за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика. Въвеждането на екоиновации, енергоефективни и екологосъобразни производствени технологии, въвеждането на производство от ВИ в предприятията представляват мощен инструмент за решаване на определени проблеми, откриването на нови пазарни възможности, създаването и развитието на конкурентни предимства от по-висок ранг, намаляване на суровините и енергийните разходи, намаляване на вредните емисии и т.н. Те притежават значителен потенциал за създаването на нови работни места, повишаване производителността на труда, доходите и стандарта на живот, т.е. водят до устойчивост.

Фокусът ще бъде върху регионални инициативи подкрепени чрез развитието на клъстери. Те се сформират на база естествена концентрация на предприятия, опериращи в свързани сектори, наличието на образователен капацитет и потенциала на клъстера за развитие на продукти или услуги с потенциал за иновации и износ, правещ ги конкурентоспособни на световния пазар.

Мерките ще целят да активират и подкрепят иновациите и предприемачеството чрез създаване на споделени ресурси и стимули за интернационализация, които да мобилизират по-голям частен ресурс и неговото мултиплициране в сформираната благоприятна среда.

За насърчаването на иновациите в приоритетните клъстери е в процес идентифицирането на дълъг списък от потенциални мащабни проекти (сектори и локации), които да подготвят проекти за създаване на координационни центрове/иновационни паркове – вкл. сертифициращи лаборатории, споделени лаборатории за доказване на концепции, инкубатори и други специфични за сектора инвестиционни и „меки“ мерки – в сътрудничество между бизнес, висши и средни учебни заведения, местни власти и други партньори. (Пример за такъв проект е София Тех парк). Тези иновационни паркове, насочени към подкрепа внедряването на иновации в МСП (ОП Иновации и конкурентоспособност), ще се осъществяват в тясна координация и синергия с мерките за научно-изследователска инфраструктура, като напр. центрове за върхови постижения (ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“), както по отношение клъстерна насоченост и съответните научно-изследователски области, така и по отношение географско разположение.

Клъстерният подход предвижда всеки клъстер или група от клъстери да има Организация за координиране на клъстера, в която да влизат представители на сектора, на финансовите институции, на изпълнителната власт, местната власт и свързаните сектори. Този вид организации трябва да разработват инициативи за изграждане на сътрудничеството както между участниците в клъстера, така и с външни организации. Знаейки най-добре нуждите на участниците в клъстера, Организациите за координиране на клъстера ще могат да допринасят за разработването на подходящи мерки и да получават правото да станат орган за оценяване на бизнес логиката на проектите и насочването на средствата в рамките на съответния сектор.

С цел преодоляване на трудностите и проблемите, които среща страната ни в сферата на иновациите и ефективно посрещане на предизвикателствата, заложени в Стратегията Европа 2020 разработваният към момента проект на Стратегия за интелигентна специализация представя нов модел за разработване и управление на иновационната и научно-изследователска политика в България. Моделът съдържа няколко основни елемента, които са ключови за промяна на логика на разработване и изпълнение на политиката в тази сфера.

Предвижда се структуриране на специализиран, междуведомствен административен орган, отговорен за създаване и прилагане на единна държавна политика в областта на иновациите – Национален иновационен борд (НИБ). НИБ се съставя от министри и представители от сферата на бизнеса и науката. Ключова функция на борда е синхронизирането на дейността и стратегията на отделните министерства и други държавни органи в сферата на иновациите, както и прякото сътрудничество с бенефициентите на държавната политика от частния сектор. В неговата компетентност влизат от една страна разработването на стратегическа концепция за развитието на иновационна дейност в сферата на икономиката и науката и от друга страна приемането на конкретни решения, свързани с въвеждане на механизми, мерки и инструменти за прилагането на държавната политика в тази сфера.

Ролята и правомощията на НИБ ще бъдат установени в Закон за иновациите. Този закон има за цел да конституира създаването и развитието на единна държавна политика в областта на иновациите като приоритет на икономическото и научното развитие на страната в бъдещото ѝ развитие. Наред със структурата на формиране и управление на държавната политика в тази област, Законът за иновациите ще урежда механизмите, мерките и инструментите, с които ще бъдат подкрепяни потенциалните бенефициенти от научния и стопанския сектор, занимаващи се с иновационна дейност.

Достъпът до финансиране е от съществено значение за МСП и има пряко въздействие върху общата факторна производителност. Използването на финансови инструменти ще бъде насочено към улесняване достъпа на малкия и средния бизнес и иновативното предприемачество до подходящите форми на финансиране. Финансирането чрез дялово участие е насочено предимно към иновативните предприятия, за които нематериалната същност на технологичните иновации и несигурността по отношение на ефекта им създават трудности при осигуряване на финансиране.

Заемното финансиране, включително заеми, гаранции, микро-кредити, и др. ще бъдат в улеснение на малките и средни предприятия, които не разполагат с достатъчно финансови възможности за гаранции, за да участват сами в международни и по-големи национални поръчки и изпитват по-остри проблеми с бързата ликвидност на вземанията си, което ги поставя пред риск от фалит. Също така, обект на подкрепа с инструментите на финансовия инженеринг ще бъдат и МСП, които имат доказан потенциал за изплащане на вложените инвестиции, но се отличават с висок рисков фактор, и поради това имат ограничен достъп до финансиране. Ще се използват и възможностите за съчетаване на финансови инструменти и грантово финансиране, особено по отношение мерките, насочени към подобряване конкурентоспособността и намаляване ресурсоемкостта на предприятията.

При дефинирането на конкретните мерки за подпомагане на българските предприятия са взети предвид уроците от програмния период 2007-2013, като ще се търси: (1) максимално опростяване на мерките от гледна точка на административно бреме (фокус върху резултатността на проектите) и (2) максимално използване на експертизата на пазара, особено при оценка на инвестиционния и/или иновационния потенциал на проектите. Партньорствата с бизнес асоциации и/или подизпълнители могат да бъдат много полезни в този смисъл. Ще се търси и пазарната експертиза в оценката на инвестиционния потенциал на проекти (напр. търговски банки).