Под-приоритет: Повишаване конкурентоспособността и ресурсната ефективност на МСП

Капацитетът на България да създава нови работни места, които да генерират и по-висока добавена стойност, особено в контекста на понасяне на тежките последици от глобалната икономическа криза и нуждата от подобряване на жизнения стандарт, зависи предимно от ефективното, устойчиво и конкурентоспособно развитие на МСП. Следователно финансовото подпомагане по ЕСИФ за увеличаване на конкурентоспособността на българските МСП, базирана на знанието, иновациите и оптимизацията на производствените вериги, е задължително, особено за тези, в ключовите сектори, занимаващи се с иновационни дейности¹⁷⁴ и секторите с висока добавена икономическа стойност и експортен потенциал. Финансирането следва да допринесе за развитие на благоприятна бизнес среда, която стимулира устойчив икономически растеж чрез мерки за: стимулиране на реализация на нови и с разгърнат потенциал пазари и интернационализация на малкия и среден бизнес и земеделски стопанства; финансиране на нови инструменти за насърчаване на икономика с по-висока добавена стойност и реализиран износ; подкрепа за оптимизация на производствените вериги и съкращаване на пътя до крайните клиенти (особено при земеделските стопани и хранително-вкусовата промишленост); предлагане на ефективни и алтернативни механизми за финансиране (чрез Оперативните програми на ЕС, чрез национални инструменти, рисков капитал); и технологична модернизация за повишаване на ресурсната ефективност и капацитета на предприятията.

Създаването на повече предприятия, стъпването на външни пазари и повишаването на ефективността изискват създаването на поредица от инструменти, които стимулират достъпа до финансиране, подобряване на инкубационната среда за бизнеса въвеждането на нови технологии и стандартизация.

По отношение на инвестициите в предприятия за намаляване на ресурсо- и енергоемкостта в производствените процеси и дейността им като цяло, с приоритет ще бъде подпомагането на МСП за инвестиране в енергоефективни производствени технологии, технологична модернизация, въвеждането на възобновяеми енергийни източници и прилагането на технологии за производството на екологично чисти продукти, намаляващи негативното въздействие върху околната среда, ИКТ базирани приложения, подобряващи ефективността на управленските и производствени процеси с цел създаване на реални конкурентни предимства на местните и експортните пазари. Ще се търси типизирана процедура за финансиране на енергоефективни инвестиции на бизнеса, която да позволява ефективно и насочено към резултатност инвестиране на помощта по ЕСИФ.¹⁷⁵

Подкрепата следва да бъде насочена и към диверсифициране на икономическите дейности, продукти и услуги на фирмите и земеделските стопанства в отговор на променящите се потребности и пазарното търсене. Преструктурирането Преструктурирането в областта на земеделието следва да продължи като приоритетно помощта ще е насочена към развитие на малките стопанства, младите фермери и подсекторите „животновъдство“, „плодове и зеленчуци“, „биологично производство, етерично-маслени култури. Ще се засилят мерките за стопанствата за създаване на групи производители, както и за управлението на риска. Акцент в селскостопанското производство за повишаване конкурентоспособността на стопанствата е и подкрепата, насочена към инфраструктура за напояване.

В подкрепа на създаването на нови работни места и повишаване на конкурентоспособността на МСП на световните пазари, се планират конкретни мерки за технологична модернизация, подпомагане на интернационализацията им, в т.ч., ваучери за експортна сертификация, подпомагане при установяването на търговски контакти и т.н.

С оглед на необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на рибарството и аквакултурата ще бъдат подкрепяни инвестиции за подобряване на икономическата дейност на риболовни кораби, които не водят до увеличаване на риболовния капацитет, разработването и внедряването на иновативни технологии за сектора, производствените инвестиции в устойчива аквакултура, както и инвестиции за подобряване на качеството на продуктите и организацията на пазара. Приоритетното подпомагане на устойчивата аквакултура ще допринесе и за постигане на целите на целите на стратегията на ЕС за „син растеж“. Инвестициите за модернизиране на сектора ще включват и подобряване на хигиената и условията на труд. Подкрепата за създаване и подобряване на инфраструктурата за нуждите на рибарството и аквакултурата също ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на тези производства.

Под-приоритет: НИРД и иновации

Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са основна база за интелигентен растеж и конкурентоспособност на икономиката в структурата на глобалната икономика. За ускоряването на растежа и подобряването на качеството на живот е необходимо концентрирано въздействие и реализиране на конкретни политики в областите, носители на иновационната дейност, които са ориентирани към технологично догонване, усвояване и разпространение на знания. Научните изследвания и иновациите и трансферът им към бизнеса, могат да помогнат българската индустрия да се придвижи нагоре по веригата на стойността в индустриите на знанието, като по този начин се увеличи делът на високотехнологична добавена стойност в икономиката. Чрез ефективно и ефикасно прилагане на научни знания и резултати от НИРД ще се стимулира подобряването на качеството на живот, усъвършенстването на градската среда и нови решения.

Особен акцент помощта по ЕСИФ ще има върху създаване на условия за развитие и затвърждаване на връзките между научните изследвания и бизнеса - сформирането на клъстери, които да събират заедно бизнес организации от свързани и допълващи се сектори. Мерки за изграждането на- инфраструктура за бизнес зони, бизнес-инкубатори и други форми на научно-индустриална организация, ще дадат възможност те да се възползват от ползите от клъстерите: синергийни ефекти и икономии от мащаба. Организациите за координиране по приоритетни клъстери ще играят важна роля в опосредстването на това сътрудничество.

Важен елемент от процеса е фокусираност на инвестициите в сектори с потенциал за генериране на устойчив икономически растеж, базиран на иновации. Ясното приоритизиране на икономическите сфери (в клъстери) ще позволи постигането на значим ефект от инвестирането на средствата от ЕСИФ. Стратегията за интелигентна специализация, и Националната стратегия за насърчаване на МСП 2014-2020, идентифицират следните сектори: електроника и електротехника; ИКТ; творчески индустрии и НИРД; автомобилостроене и компоненти; текстил, облекло и дизайн; здравен туризъм и дългосрочни здравни грижи; земеделие и ХВП. Отчитайки динамиката на икономическото развитие на България, страната ще следи и за други сектори, които отговарят на критериите да: са експортно-ориентирани (без да се експлоатират базисни суровини, като дървен материал и др.); имат висока добавена стойност или потенциал за значителното й увеличаване; имат потенциал за съживяване на регионалното и местно развитие в райони със забавен или отрицателен икономически ръст; са стартиращи и имат висока степен на иновативност и база за конкурентоспособност.

В областта на партньорството за иновации, финансирането от ЕСИФ ще бъде насочено към осигуряване на синергия с дейностите по Хоризонт 2020, общите програмни инициативи (Европейския институт за иновации и технологии; Европейските иновационни партньорства), както и ПЧП. От ключово значение е българското участие в НИРД по секторни пан-европейски инициативи, технологични платформи и програми в областта на НИРД. Подпомагането на иновативните МСП и стартиращи предприятия ще се осъществи чрез улесняване на достъпа им до финансиране и достъпа им до трансфер на модерни технологии и иновативни услуги, включително във връзка с патенти и лицензи, достъпа до електронни платформи и бази данни за научна информация. Ще се насърчават формите на сътрудничество между земеделските производители, научно-изследователски и консултантски организации, както и МСП в земеделския сектор в рамките на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост с цел по-бързото довеждане на иновационните и изследователски резултати до практиката. При модернизацията на стопанствата приоритет ще се дава на инвестициите във физически активи, които са носители на иновативните технологии и подходи.

Важен акцент на интервенциите, финансирани от ЕСИФ ще бъде направен върху развитието и повишаването на ефективността на научните изследвания и иновациите, създаването на достатъчно стимули за консолидиране на научноизследователските структури и на научния потенциал. Целта е чрез обединяване на финансови ресурси, инфраструктура и изследователски състав да се изградят и утвърдят силни научноизследователски звена, които извършват качествени научни изследвания и са конкурентоспособни на европейско и световно ниво. Ще се търсят ефективни платформи за сътрудничество между тези звена и приоритетните сектори, изброени по-горе, вкл. коопериране в рамките на иновационни паркове, механизми за съвместни проекти, използване на научните достижения и внедряването им в практиката от български МСП, технологичен трансфер и т.н.

В областта на изграждането на капацитет и развитие на човешките ресурси, интервенциите по ЕСИФ ще се фокусират върху привличането, усъвършенстването и стимулирането на човешките ресурси в областите на създаването и управлението на НИРД и иновациите; насърчаването привлекателността на научната кариера чрез финансиращи програми за задържане и привличане на високо ниво учени и млади изследователи, създаване на условия за усвояване на съвременни знания от младото поколение и подготовка на нова генерация учени, ограничаване в максимална степен на „изтичането на мозъци”; стимулиране на научната продуктивност и развитие на академична кариера. Тези дейности ще постигнат по-значими синергични ефекти при планирането им в унисон с развитието на клъстерите и приоритетните бизнес сектори.

Растежът на икономиката на знанието зависи от достъпа до, търсенето и разпространението на информация, реализирани чрез развитието и ползването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). ИКТ секторът подпомага развитието на информационното общество (information society), което е движещата сила за интелигентен растеж, но и предпоставка за преодоляване на различията в обществото (т.е. компонент на приобщаващия растеж).

Следователно, инвестициите в подкрепа на създаването, достъпа до, и ползването на услуги, основани на ИКТ, са от решаващо значение за всички сектори и райони на България, и специално за селските, по-слабо развитите и по-рядко населените райони, и насочени към по-бедните социални групи и хората със специални нужди. Основните планирани области на интервенция на ЕСИФ за България ще бъдат цифровата (електронна) достъпност и насърчаване на развитието и широкото внедряване на ИКТ продукти и услуги, включително интернет-базирани.

Въвеждането на свръх високоскоростни отворени и конкурентни мрежи ще стимулира благоприятен цикъл на развитие на цифровата икономика, който ще даде възможност на нови, изискващи широколентов достъп услуги, да се развият и да посрещнат нуждите на ускореното развитие на селските райони. За да бъдат адресирани предизвикателствата, описани в анализа на СП, е необходимо инвестициите за ИКТ да бъдат насочени в следните области: решаване на проблема с изграждане на широколентов достъп в отдалечените, слабо населени и селски райони; интеграция на държавните електронни съобщителни мрежи и осигуряване на добре разгърната широколентова инфраструктура с цел технологичното обезпечаване на успешното функциониране на електронното правителство в България; надграждане и усъвършенстване на съществуващите широколентови инфраструктури с цел подсигуряване на поетапното преминаване към мрежи за широколентов достъп от следващо поколение (NGA ).

Паралелно с това е необходимо да се проведат съпътстващите дейности, свързани с усъвършенстване на регулаторната и нормативната база, регламентираща процеса, дейности по координация усилията на ангажираните институции и регионалните и местните власти, както и такива за популяризиране предимствата на ИТ и Интернет и повишаване на уменията за тяхното използване.

Така се очертава още една област на подкрепа за развитието и широкото ползване на ИКТ-базирани продукти и услуги, включително през интернет, чрез развитието и въвеждането на нови методи за производство и пласмент, базирани на внедряването на ИКТ – напр. приложения за е-търговия. Ключова област за подкрепа се явява и въвеждането и ползването на модерни ИКТ-решения в областта на приложните изследвания, развитието и иновативните дейности на МСП. Инвестиции са необходими и за подсигуряване на адекватно обучение на потребителите на ИКТ услуги, включително за уязвимите групи, както и за придобиване на различни нива на цифрова компетентност в областта на ИКТ.

Инвестициите в електронното управление, като част от хоризонталния стратегически приоритет за постигане на добро управление, също реално ще допринесат за по-нататъшното развитие на електронното правителство в България, по-специално разработването на интегрирани електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, както и мерки, гарантиращи оперативна съвместимост, както и услугите на електронното управление, включително електронно здравеопазване, електронно образование, електронни обществени поръчки и електронно правосъдие, информационни центрове за гражданите и бизнеса.

По отношение на приоритета „Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж“, внедряването на съвременни ИКТ-приложения и развитието на конкурентни и продуктивни МСП създава потенциални синергии между съответните области на интервенция (създаването на пазарно-ориентирани иновации и тяхната реализация на националния и международни пазари). Този подход може да се приложи и спрямо други интервенции, като повишаване качеството на образованието, местната ИКТ инфраструктура, електронни услуги за бизнеса. Следва да се отбележи, че продуктивното взаимодействие между различните участници в „триъгълника на знанието” (образование – наука – иновации), се откроява като основна предпоставка за постигането на набелязаните национални цели свързани с интелигентния растеж¹⁷⁸ и модерна икономика базирана на знанието.

Този приоритет адресира предизвикателствата по отношение на свързаността и достъпността (на страната и регионите) и свързаната с тях базова инфраструктура, както и поетите от страната национални ангажименти към ЕС в секторите води и отпадъци, които са капиталово интензивни и чието изпълнение е невъзможно без значителната подкрепа от страна на ЕСИФ. Анализът на потребностите за развитие идентифицира като ключов и проблемът с високата енергоемкост и ресурсоемкост на икономиката, както и нивата на риск и чувствителност към климатични промени, особено в в селските райони и специфичните територии.

Посредством модернизацията и изграждането на липсващи пътни и железопътни отсечки по направленията на ТEN-T мрежа ще бъдат отстранени т. нар. „тесни места” за осигуряването на свързаност между регионите, както и със съседните страни. С оглед постигането на ефективност в ж.п. сектора и по отношение на състоянието на ж.п. инфраструктура приоритетни за финансиране и изпълнение през новия програмен период са привеждането на параметрите на ж.п. инфраструктура в съответствие с изискванията на ЕС, въвеждането на Техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) и повишаване на транспортния капацитет на ж.п. мрежата като цяло. В изпълнение на европейските изисквания за оперативна съвместимост и безопасност на превозите, средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени за модернизация и повишаване скоростите на движение по ж.п. мрежата, изграждане и развитие на оптична мрежа на съществуващите и новоизграждащи се ж.п. линии, електрификация, автоматизация и механизация на ж.п. съоръженията, подмяна и модернизация на осигурителната техника, телекомуникации и електрозахранване, въвеждане на мерки и технологии за гарантиране безопасността на движение и сигурността на превозите, като и общо повишаване на качеството на ж.п. инфраструктура и услуги.

Финансирането от ЕСИФ ще бъде приоритетно за осигуряване на интермодалността и развитието на комбинирани превози (връзки на морски и вътрешно-водни пристанища и летища с националната ж.п. мрежа), което е предпоставка за развитието на ефективен и екологосъобразен транспорт. Приоритетно внимание ще се отдели на оперативната съвместимост, интелигентните транспортни системи (например Европейската система за управление на ж.п. трафика; автоматични устройства за контрол на режима на наблюдение на скоростта; модернизация на информационните системи, гарантиращи сигурност и безопасност и подобряване на организацията на движението в населени места), трансграничните връзки и др. По направленията, които не могат да бъдат напълно завършени до края на 2020 г., с предимство ще се изграждат тези отсечки, които свързват съществуващата инфраструктура с по-големите градски центрове. Ползите от тези интервенции ще имат ефект върху приобщаващия растеж, посредством подобряване на свързаността на регионите и откриването на нови работни места, особено в по-изоставащите региони на страната.

Усъвършенстването на техническите параметри на корабоплавателния път по р. Дунав (отстраняване на критичните участъци по плавателния път¹⁷⁹), повишаването на безопасността на морските и вътрешните водни пътища, както и изграждането на ИМТ в Русе са приоритетни за страната, съвместно с подобряването на връзките между регионалните пристанища. Това ще създаде условия за оптимално съчетаване и интегриране на различни видове транспорт (вътрешно-воден, железопътен и автомобилен) и ще подпомогне развитието на международната търговия. Важни за страната са и мерките, свързани с подпомагане на морската свързаност и морската и крайбрежна икономика, инвестициите в инфраструктура за акостиране на съдове, пристанищните съоръжения, транспортните връзки с по-изолираните райони и инвестициите, свързани с политиката за модернизиране на рибарските пристанища.

Изграждането, рехабилитацията и реконструкцията на републиканска пътна инфраструктура с регионално значение независимо от класа на пътя с цел подобряване на свързаността и достъпността на мрежата от градове и обектите на културното и природно наследство с TEN-T мрежата е изключително важно и с цел интегрирането на територията на страната чрез по-добра достъпност и мобилност - фактор от решаващо значение за повишаване на регионалната конкурентоспособност, растежа и създаването на работни места¹⁸⁰.

Развитието на екологосъобразни транспортни системи за насърчаване на устойчива градска мобилност е друга област, в която ще продължат да бъдат инвестирани приоритетно средства от ЕСИФ. Интервенциите ще бъдат насочени към развитието на ефикасни системи за градски транспорт особено в по-големите градски агломерации, включително и оптимизация на инфраструктура и връзки с другите видове транспорт. Финансиране ще се ползва и за изпълнение на мерки в рамките на интегрирани планове за градския транспорт и повишена градска мобилност, особено във връзка с осигуряване на достъпа на хора със специални нужди.

Този под-приоритет адресира основните идентифицирани нужди за развитие на „зелена” икономика, като ще допринесе и за подобряване на околната среда и достъпа до финансиране за иновативните МСП, особено за тези, развиващи икономически дейности в областта на нисковъглеродната икономика¹⁸¹. Основните области за интервенция ще са насърчаване на енергийната и ресурсна ефективност¹⁸² и увеличаване в ползването на ВЕИ за собствено потребление. В допълнение към мерките за устойчив градски транспорт по под-приоритета за свързаност, ще се инвестира и в подобряване на околната среда в градовете, в частност екологосъобразен подвижен състав. Допълнителни мерки, базирани на интелигентни технологии, ще се прилагат за насърчаване на по-ниска консумация на вода в обществени и частни сгради, в предприятия и в селското стопанство, въвеждане на нови модели и съоръжения за спестяване на вода (включително успоредно с мерки за енергийна ефективност и използване на финансови инструменти), разработването и прилагането на стандартите за използване на водите в различни сектори, а „културата за пестене на вода” ще се развива за постигането на целите за устойчив растеж. Също така интервенции се предвиждат за внедряване на еко-иновации, намаляващи влиянието на селското стопанство и рибния сектор върху качеството на околната среда, както и за разработването на решения и технологии за рециклиране и намаляване количествата на отпадъците.

От друга страна, е необходимо интегрирането на интервенциите, фокусирани върху конкурентоспособността на стопанствата, с предоставяне на допълнителни стимули за дейности за възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, както и за ефективно използване на ресурсите и подпомагане на прехода към нисковъглеродна и устойчива от гледна точка на изменението на климата икономика в селското и рибното стопанство и сектора на храните.

Основен приоритет за финансиране в селското стопанство ще бъдат инвестициите в инфраструктура за напояване, които целят да предотвратят прекомерните загуби на поливна вода. Ще се насърчава изграждането и придобиването на енергийно-ефективни сгради и оборудване в селското стопанство и преработвателната промишленост, както и производството на енергия от ВЕИ за собствена употреба. Помощта ще обхване и използването на остатъчни продукти от обработката на дървесина за енергийни цели.Предвиденото подпомагане за залесяване и съхранение на горския фонд ще допринася за намаляване на вредните емисии от въглерод.

С оглед на необходимостта от намаляване на въздействието на риболова върху морската среда и постигане на максимален устойчив улов, ще се предвидят интервенции за подобряване на селективността на риболовните уреди, стимулиране на инвестиции на борда на риболовните кораби за енергийна ефективност и преструктуриране на риболовния флот чрез прекратяване на риболовни дейности. Ще се предприемат дейности за рехабилитация и реконструкция на съществуващи рибарски пристанища, насочени към подобряване на енергийната им ефективност.

Насърчаването на енергийната и ресурсна ефективност е задължително за увеличаване на конкурентоспособността на българската икономика. В тази връзка и с оглед постигането на целите на Европа 2020 е необходимо да се популяризират значението и ползите от енергийната и ресурсната ефективност и да се инвестира в намаляване на енергийната неефективност, енергоемкостта и енергозависимостта, увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници и изграждане на т.нар. „умни” енергийни мрежи (Smart Grid).

От друга страна, средствата по ЕСИФ, ползвани за финансиране на проекти за енергийна ефективност в земеделските стопанства, в частни и обществени сгради, включително за тяхното отопление и охлаждане, ще подпомогнат страната в процеса на постигането и адаптирането към международните стандарти за качество на околната среда. Смяната на горивната база в публични и жилищни сгради и в търговски дружества ще доведе и до подобряване на качеството на въздуха в градовете, т.к. ще се намалят изхвърляните в атмосферата газове от отоплението с твърди горива.

Ползите от интервенциите в енергийна ефективност ще бъдат засилени чрез подкрепа за създаване на подходяща среда за увеличаване дела на директно ползваните ВЕИ в крайното енергийно потребление с фокус върху разработване, внедряване и трансфер на иновационни технологии за генериране, потребяване и разнообразяване на енергията от ВЕИ. Ще се насърчава и използване на „добри“ практики в областта на оползотворяването и преноса на енергия от ВЕИ чрез подходящи схеми за подпомагане на МСП.

С оглед мултиплициране на ефектите от енергийната ефективност и ползването на ВЕИ, инвестиции, ще бъдат насочени към намаляване на емисиите от парникови газове, особено генерираните в земеделието и рибарството. Ще се насърчават еко-иновативни индустрии, технологии, услуги и продукти чрез стимулиране на икономически жизнеспособни подходи за рециклиране на отпадъците. Ще се подкрепя и изграждането на инсталации за оползотворяване на отделения биогаз от депа за неопасни отпадъци. Предмет на интервенция ще бъде и изграждането на инсталации/съоръжения за третиране на утайки от ПСОВ с оглед оползотворяване на метана от утайки на вече изградени ПСОВ.

Под-приоритет: Климат и климатични промени

Управлението на рисковете от климатичните промени и развитието на публични политики, стратегии и планове за действие за адресиране на природните заплахи и за предотвратяване на вредите от природните бедствия е приоритет, на страната¹⁸³. В тази връзка със средства по ЕСИФ ще се финансират мерки, насочени към:

• 
  превенция/защита от наводнения чрез изпълнение на инвестиционните мерки от ПУРН на басейнов принцип (напр. зелена инфраструктура, отводнителни системи, защитни съоръжения по реките, корекции на реки); планиране, проектиране и изграждане на системи за ранно предупреждение, както и на информационни системи, вкл. за подобряване прогнозирането на риска от наводнения;
  
• 
  адаптиране на селското стопанство към измененията на климата чрез проектиране и изграждане на резервоари за съхранение на дъждовна вода; недопускане замърсяване на водите с нитрати, фосфати и пестициди; създаване и въвеждане на по–добри технологии/ практики за обработване на почвите; създаване и поддържане на буферни зони¹⁸⁴; изграждане на дренажни системи, целящи трансфер (и използване) на вода от райони с излишна вода към райони с траен недостиг на вода;
  
• 
  мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух чрез системи за мониторинг на въздуха, системи за инвентаризация на емисии на парникови газове, в т. ч. проучвания за установяване на специфични за страната емисионни фактори и показатели, изграждане на съоръжения за оползотворяване на отделения биогаз.
  

България изпитва остра необходимост от инвестиции за по-добро управление на водите с цел постигане на по-добър екологичен статус, по-висока ефективност на водния ресурс и справяне с последствията върху водите от изменението на климата, както и с оглед постигане на съответствие с нормативната база на ЕС. Детайлното описание на комплексния подход за периода 2014-2020 г. е представено в Насоки за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата за периода 2014-2020 г.¹⁸⁵

Фокусът във водния сектор ще бъде насочен към инвестициите за изграждане на ВиК инфраструктура, в съответствие с Пътната карта за ресурсна ефективност и Плана за опазване на водните ресурси на Европа (Blueprint to Safeguard Europe's Water Resources) – пречистване на отпадъчни води, пречистване на питейни води, ВиК мрежа, довеждащи водопроводи, помпени станции в агломерации с над 2,000 е.ж., както и изграждане на ВиК инфраструктура – водоснабдителна мрежа, довеждащи водопроводи, помпени станции, пречистване на питейни води и пречистване на отпадъчни води, където е изградена канализация, в агломерации с под 2,000 е.ж. Ще се подкрепят и мерки за намаляване на загубите на вода; по-ефективно използване на водите, вкл. екоиновации; нови технологии в областта на водите и методи в областта на оценките на състоянието, мониторинга и управлението и пречистването на водите; изграждане/рехабилитация/реконструкция на съоръжения за третиране на утайки от ПСОВ и доставка на необходимото оборудване; интервенции, свързани с управлението на качеството на речните и морски¹⁸⁶ води, както и въвеждане на информационни системи за управление на водите като цяло. Също така ще се насърчават проекти за възстановяване и поддържане на качеството на водите на р. Дунав, което да позволи възстановяване на екосистемите на Черно море, както и интегрираното управление на речните басейни, включително в контекста на Дунавската стратегия.

Съществен ресурс от средствата по ЕСИФ ще бъде насочен към интервенции за по-добро управлението на отпадъците, съобразно йерархията за управлението им и с оглед постигане на по-висока ефективност на този ресурс. Инвестициите ще бъдат насочени към дейности по разширяване/подновяване на системите за събиране на битови отпадъци, като приоритет са общинските системи за разделно събиране на биоразградими отпадъци. Ще се инвестира и в изграждането на центрове за подготовка за повторна употреба на битови отпадъци, изграждане на инсталации за предварително третиране на битови и опасни отпадъци, изграждане на анаеробни и/или компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци и на анаеробни и/или компостиращи инсталации за зелени отпадъци. Със средства от ЕСИФ ще се финансира и изграждането на инсталации за оползотворяване на биогаза в регионални депа за битови отпадъци и в стари общински депа за неопасни отпадъци чрез производство на електрическа енергия или чрез улавяне и изгаряне; в поетапно закриване и рекултивация на общински депа за неопасни отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания. както и общи мерки, насочени към предотвратяване и намаляване образуването на отпадъците.

Друга област на подкрепа ще бъде опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, включително мрежата НАТУРА 2000. Ще продължат дейностите по проучване и картиране на разпространението и състоянието видове и местообитания в защитени зони от НАТУРА 2000 в акваторията на Черно море, както и тяхното опазване. Предвидени са за внедряване системи за мониторинг на биоразнообразието, вкл. инвестиции в оборудване. Ще се финансира и изпълнението на мерки от Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000 (PAF), Национална комуникационна стратегия за НАТУРА 2000, от Националната стратегия за инвазивните чужди видове, вкл. за мониторинг¹⁸⁷, оценка и осъвременяването им; разработване/ актуализация на ПУЗТ и изпълнение на мерки, заложени в тях; изграждане на информационна система за генетичните ресурси и традиционни знания за тях.

В рамките на устойчивите риболовни дейности ще се предвидят инвестиции за опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми. По отношение на аквакултурата ще се инвестира в биологичното производство и в аквакултурата, осигуряваща услуги за околната среда. Подобряването на финансовата обезпеченост на дейностите по събирането на данни за управлението на рибарството и контрола на рибарството, какво и повишаването на административния капацитет в тази насока, също ще допринесат за възстановяването на морската среда. Във връзка с изпълнението на интегрираната морска политика ще бъдат осъществявани интервенции, насочени към усъвършенстване на знанията за морската среда и нейната защита.

В рамките на агро-екологичните цели основен приоритет ще бъдат мерките за предотвратяване на ерозионните процеси в почвата и опазване на почвеното плодородие. Земеделските производители ще бъдат насърчавани за поддържане на ландшафта и извършване на земеделска дейност в необлагодетелствани райони. Помощта ще бъде насочена и към опазване на земите с висока природна стойност, изграждане на съоръжения за съхранение на оборска тор, както и към опазване на биоразнообразието чрез компенсиране на земеделските производители, спазващи ограниченията за извършване на земеделска дейност в зоните по НАТУРА 2000. Ще се подпомага залесяването и устойчивото управление на горските ресурси с акцент върху превенцията на горите от пожари, както и опазването на биоразнообразието при спазване на изискванията на НАТУРА 2000 за гори. Приоритет ще бъде и оползотворяването на потенциала на страната за биологично земеделие. За да се подсигури усвояването на агро-екологичните мерки ще се наблегне на подобряване на информираността, обучението и консултациите на земеделските производители по отношение на изискванията за устойчиво управление на природните ресурси.

Ще се финансират мерки, свързани с опазване, популяризиране и развитие на културното и природно наследство, както и мерки за стратегическо и инвестиционно планиране.

Посоката на развитие и постигането на социално-икономически напредък зависи от способността на институциите да разработват, подобряват, координират и изпълняват политиките за развитие и за повишаване качеството на живот. В този смисъл доброто управление представлява ключова предпоставка за създаването на благоприятна бизнес и социална среда за по-висока конкурентоспособност и икономически растеж.

В рамките на този приоритет инвестициите по линия на ЕСИФ ще бъдат използвани изцяло за развитието и прилагането на концепцията за „добро управление” в страната, като фактор за постигането на устойчив и интегриран растеж. Приоритетът е насочен към постигане на оптимална институционална среда и предоставяне на качествени публични услуги и услуги, предоставяни от съдебната система. Като водещи фактори за конкурентоспособност и растеж, върху които са фокусирани политиките, са изведени институционалният капацитет; ефективността и ефикасността на публичната администрация и съдебната система; електронното управление, вкл. е-здравеопазване, е-правосъдие, е-образование, електронни услуги за бизнеса и гражданите; прозрачността в управлението, капацитетът за разработване, развитие, координация и изпълнение на политиките, както и професионализма и мотивацията на човешките ресурси в администрация и съдебна система.

Под-приоритет: Инвестиции в изграждане на институционален капацитет за добро управление, качествена и независима съдебна система

Административната реформа през периода 2014-2020 г. ще допълни предприеманите действия по отношение на оптимизиране на структурите и избягването на дублиращи се функции с нови мерки за подобряване на вътрешната организация и управленските практики, за засилване процеса по разработване и провеждане на политики, както и за тяхното изпълнение, мониторинг, контрол и оценка.

Структурата на централните, областните и общински администрации ще бъде оптимизирана, за да се избегне дублирането на функции, да се намали административната тежест и да се повиши тяхната ефективност. В тази връзка от ЕСИФ ще се финансират мерки, насочени към оптимизиране на взаимодействието и координацията между структурите, въвеждането на практики и стандарти за управление на качеството и развитието на резултатно-ориентирана администрация.

България ще подкрепи консолидирането на административните структури на централно и териториално ниво като една от най-важните стъпка в процеса на оптимизиране на административните дейности, спестяване на бюджетни разходи и по-добро прилагане на публичните политики. С интеграцията на структурите на териториално ниво ще се подобрят условията за поетапна децентрализация на държавното управление. В тази област ще бъдат подкрепени инициативи за извършване на генерални прегледи на публичните политики, с които ще се подобри и структурата на държавната администрация по тяхното прилагане. В централната власт ще се извърши концентрация на функциите, типични за общата администрация, с което ще се спести значителен ресурс на държавата и ще се повиши ефективността. В дейността на общинската администрация ще се подкрепи въвеждане на принципи, чрез които да се повиши унифицирането на структурата и работните процеси. Ще се ускори процесът на изграждане на капацитет на местно ниво за управление на децентрализирани функции в областта на образователните, здравните и социалните услуги.

Основно предизвикателство в България е по-доброто обвързване на процесите на стратегическо планиране и програмното бюджетиране. С подкрепата на фондовете на ЕС се предвижда поетапно въвеждане на системи за управление на изпълнението в държавните институции, които да са основани на ясни индикатори за постигане на всички нива – ключови индикатори на ниво организация, индикатори на ниво дирекция и индикатори на ниво служители. Администрацията в Република България ще вложи инвестиции за въвеждането на резултатно ориентиран държавен бюджет. В тази връзка се планира провеждането на редовни прегледи на ефективността и ефикасността на програмите. В администрацията последователно ще се въведат практики и стандарти за управление на качеството. За да се подобри вътрешната ефективност ще се насърчи въвеждането на модели за самооценка и оценка на структурите в администрацията. Предвижда се институциите да бъдат подкрепени за последователно въвеждане на инструменти и процедури за мониторинг и оценка на публичните политики.

Ще се насърчава засилване на участието на социално-икономическите партньори и гражданското общество в управлението чрез финансиране на интегрирани проекти за партньорство при разработването, прилагането, мониторинга и оценката на политиките и за подобряване на процеса на провеждане на обществени консултации. С подкрепата на фондовете на ЕС ще се ускори отварянето на информационните източници и ще се предоставя достъп до информация, за събирането и генерирането на която са използвани средства от държавния бюджет или европейски средства (open data). Повишената прозрачност ще съдейства за увеличаване на възможностите за ефективен граждански контрол върху дейността на администрацията, което е ключово за въвеждането на принципите на добро управление в България.

Важен елемент на доброто управление е прилагането на механизми за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. В тази връзка подкрепата на фондовете на ЕС е от съществено значение и ще бъде насочена към въвеждането на интелигентното регулиране и подобряване на бизнес средата. Административната тежест ще се сведе до минимум, включително чрез ограничаване на прекомерното регулиране (gold plating) при транспонирането на законодателството на ЕС. Ще се предприемат мерки за намаляване на бюрокрацията чрез създаване и използване на общи информационни системи и въвеждане на практики за обмен на информация и данни между администрациите. Най-често предоставяните услуги на бизнеса на общинско ниво ще бъдат стандартизирани, с което допълнително ще се намали административната тежест и ще се подобри бизнес средата. За да се намали административната тежест за бизнеса ще се насърчи създаването на устойчиви практики за извършване на съвместни проверки от контролни и инспекционни органи.

Успоредно с извършването на прегледи за намаляване на административната тежест, България ще вложи усилия за въвеждане на работещ механизъм за недопускане на ново нарастване на регулаторната и административната тежест. Ще се окаже активна подкрепа за въвеждане на оценката на въздействието като ключов инструмент за измерване на ефекта от въвеждане на нови регулации и осъществяване на политики. С подкрепата на фондовете на ЕС ще бъдат идентифицирани дейности за аутсорсинг, които да доведат до намаляване на средствата за тяхното осъществяване и повишаване на качеството им. Ще бъде направена детайлна оценка на възможното прехвърляне на публични функции на правни субекти, извън администрацията.

От друга страна, особен акцент ще бъде поставен върху продължаване на реформата на съдебната система и повишаване на нейната ефективност и ефикасност. Това ще бъде постигнато чрез интервенции за:

• 
  изграждане на достоверна и унифицирана съдебна статистика;
  
• 
  подобряване на изследователския капацитет на съдебната система;
  
• 
  изграждане на необходимия капацитет за стратегическо планиране, както и управление на съдебната система, системи за управление на човешките ресурси и натовареността;
  
• 
  подобряване на координацията между органите на съдебната власт, правораздавателните и правоприлагащите органи;
  
• 
  подобряване на взаимодействието с гражданското общество, което да доведе до по активното му включване в разработването на политики, засягащи съдебната система;
  
• 
  изграждането на капацитет за управление на проекти, финансирани със средства от ЕС.
  

Интервенциите ще бъдат насочени към насърчаване на развитието на административния капацитет, включително в областта на управлението, координацията, мониторинга, контрола и одита на средствата от ЕС; координацията за изпълнение на ангажиментите на страната, произтичащи от европейското законодателство и засиленото участие на България в процеса по вземане на решения в ЕС. Водещите публични институции за обучение на администрацията и на служители и магистрати в съдебната система – ИПА и НИП ще бъдат реформирани като се укрепи техния капацитет за изследователска дейност и се усъвършенстват програмите и методите на обучение. Ще се насърчат инициативи за въвеждане на „зелена“ администрация.

Осигуряването на ефективност, прозрачност и качество на административните услуги е свързано с необходимостта от създаване на условия за електронен документооборот с гражданите и бизнеса в рамките на администрацията и съдебната система, адаптиран към потребностите на потребителите и осигуряването на достъп до регистри, бази данни и информация. Приоритетни за България ще бъдат пълната електронизация и осигуряването на по-лесен достъп до услуги за гражданите и бизнеса, в т.ч. административни услуги чрез създаване на интегрирани центрове за административно обслужване на ниво общини и области.

Администрацията ще се насочи към опростяване и рационализиране на административните процедури, осигуряване на оперативна съвместимост между съществуващите системи, служебен обмен на информация и документация и въвеждане на интегрирани административни услуги. Интегрираното административно обслужване ще се извърши след цялостна оптимизация и реинженеринг на работните процеси при предоставяне на административни услуги. Ще се насърчи въвеждането на услуги от типа „епизоди от живота“ и „бизнес събития“. Предвижда се реализацията на няколко последователни инициативи за подобряване на процесите по обслужване на граждани и юридически лица.

Предвижда се осигуряване на лесен и удобен достъп до администрацията за хора с увреждания като освен физическия достъп до звената за услуги ще се реализират инициативи за създаване на мобилни групи от служители, които да извършват посещения на място с оглед предоставяне на услуги. В тази област ще се насърчат иновативни и съвместни проекти между няколко администрации. Фокусът на интервенциите за доизграждането и развитието на електронното управление ще бъде поставен върху реалните нужди на потребителите чрез определяне на предпочитаните услуги, начина на тяхното предоставяне и осигуряване на възможност за обратна връзка и въздействие. Приоритет ще бъде въвеждането на централните информационни системи на електронното управление, както и на ключови системи в отделни сектори (например е-здравеопазване, е-правосъдие, е-снабдяване, е-образование, е-полиция, е-инфраструктура, е-общини, е-демокрация и е-идентификация). По този начин ще се премахне дублирането на функции и значително ще се намалят разходите за администрацията и съдебната система, ще се гарантира прозрачност и проследяемост на процесите, ще се подобри качеството и достъпността на услугите за гражданите и бизнеса в съответните сектори, ще се създадат реални условия за намаляване на корупцията, включително и чрез използването на съвременните форми и добрите практики на държавите-членки на ЕС.

Ключов елемент на антикорупционните мерки ще бъдат интервенциите в областта на обществените поръчки. Ще се подкрепи разработването и използването на електронни платформи за подготовка и възлагане на обществени поръчки. Ще се насърчи създаването и укрепването на центрове на знания, които да подпомагат възлагането на обществените поръчки чрез пазарни проучвания и друга специфична експертиза в тази област. Предвижда се пълна електронизация на обществените поръчки, което ще подпомогне предотвратяването на нередности, ще засили прозрачността и ще подобри средата за предприемачество.

Електронното управление и правосъдие, качествените и ефективни услуги за гражданите и бизнеса, както и високото ниво човешки ресурси в администрацията и съдебната система, се явяват значителни предизвикателства за страната¹⁸⁸. В този смисъл, интервенциите за Приоритет „Добро управление и достъп да качествени обществени услуги“ ще адресират не само установените потребности, свързани с институционалния капацитет и публичната администрация, но също така конкретни за страната препоръки на Съвета¹⁸⁹.

Териториалното измерение на политиката на сближаване е със засилен фокус през следващия програмен период. Съгласно чл. 16 от проекта на общ регламент страните-членки трябва да спазват тематична концентрация и съответствие с препоръките на Съвета, но възползвайки се от специфичния териториален потенциал и взимайки предвид националните и регионални нужди.

Споразумението за партньорство формулира стратегическо териториално измерение, насочено към териториална концентрация и координация, включващо политиките за градските, селските, рибарските райони, както и териториалните измерения на приоритетните секторни политики. Целта е да се ускори развитието на българските региони, като се използва и неоползотвореният потенциал на територията с оглед постигане на устойчив растеж и заетост.

Пространствено измерение

Стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на регионите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства се определя в НСРР 2012–2022 г. За засилване на териториалния подход спомага и НКПР 2013-2025 г., която дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики.

За постигане на поставените в тези документи стратегически цели се предвиждат интервенции в следните направления:

• 
  Развитие на политиките за социално обслужване с ясно регионално значение и въздействие, които надхвърлят и допълват градското и специфично селското измерение и развитие. Такива са държавната образователна, здравна и социална инфраструктура, които ще се изпълняват хоризонтално на цялата територия на страната, чрез предварително стратегическо определяне. Обектите на образованието, здравеопазването, културата, административните и социални услуги играят важна роля за определяне на опорните центрове на полицентричната система на населените места. Достъпността до този вид услуги, културните и образователните пътувания и връзки са в основата на системата от критерии за избор на специфични дейности за подкрепа.
  
• 
  Доизграждане, рехабилитация и реконструкция на републиканска пътна (независимо от клас път) инфраструктура с регионално значение с цел подобряване на свързаността и достъпността на мрежата от градове и обектите на културното и природно наследство с TEN-T и интегриране на територията на страната чрез по-добра достъпност и мобилност - фактор от решаващо значение за повишаване на регионалната конкурентоспособност, развитието и растежа и създаването на работни места. Ще бъдат финансирани определен брой пътни отсечки от национално и регионално значение, осъществяващи достъп и връзка с TEN-T мрежата, обекти от природното и културното наследство, предварително определени на базата на разработена Национална пътна стратегия за периода 2014-2020 г. и методология за приоритизирането им от Агенция „Пътна инфраструктура”.
  
• 
  Развитие на туризма чрез подкрепа за опазването, популяризирането и развитието на културното и природното наследство като възможност за постигане на висока добавена стойност от реализираните инвестиции, използване на местния специфичен териториален потенциал и създаване на нови работни места. Природата и културно-историческото наследство могат да бъдат определени като едни от най-силно изразените сравнителни предимства на българските региони в глобализиращия се свят. Визията е да бъдат финансирани ограничен брой, предварително определени културни и природни атракции от национално и световно значение¹⁹⁰.
  

Политиката за градското развитие има важна роля в политиката за сближаване на ЕС. В съответствие с Териториалния дневен ред на ЕС 2020 г., НСРР 2012-2022 г. и НКПР 2013-2025 г. в България определят подходът „умерен полицентризъм“ при изпълнението на политиката за градско развитие.

Значението на идентифицираните градове, като балансиращи опорни центрове за развитието, обуславя нуждата от целенасочени мерки за устойчиво и интегрирано градско развитие, и/или имат стратегическо местоположение предвид трансграничното развитие. Като основа за прилагането на интегриран териториален подход по отношение на градовете, ще се ползват интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на определените за подкрепа 67 града. Включени са всички градове от 1, 2 и 3 ниво, както и част (28 броя) от градовете от ниво 4. Съобразно нуждите и ролята на всеки град ще се степенуват инвестициите за стимулиране на градовете и градското развитие на основата на ИПГВР. Ще се финансират дейности за подобряване на образователна, социална, културна и спортна инфраструктура, енергийна ефективност на публични и жилищни сгради, инфраструктура в зоните с потенциал за икономическо развитие, както и градска среда, целящи повишаване на растежа, качеството на живот и социалното включване. Инвестиции в градски транспорт ще се изпълняват чрез цялостни проекти за интегриран градски транспорт. Част от тези дейности ще се реализират с финансов инженеринг.

Политиката за развитие на селските райони в периода 2014-2020 отчита, че икономическото развитие на селските райони следва да e насочена към увеличаване на възможностите за заетост и подобряване на качеството на живот. Тя ще е насочена към разрешаване на основните проблеми в селските райони – намаляване на бедността и социалното изключване, ограничаване на процесите на обезлюдяване чрез запазване на земеделската заетост и създаване на заетост извън земеделието, чрез подобряване на достъпа на основни услуги и инфраструктура, в това число достъпа до интернет.

Проведени са серия интензивни преговори и е постигнато принципно съгласие между заинтересованите страни (МЗХ, МРРБ и НСОРБ), че за програмен период 2014-2020 г. Оперативна програма „Региони в растеж“ ще осигури финансирането, необходимо на база стратегическия подход на ИПГВР за 67-те избрани градове, а Програмата за развитие на селските райони ще покрива всички останали територии на страната. По този начин ще се гарантира, че няма да останат „бели петна“ по отношение на достъп до средства от Европейския съюз, и че всички български общини ще получат възможност да кандидатстват с проекти за средства от ЕСИФ.

Подкрепата за селските райони ще бъде насочена в две области:

• 
  Улесняване на диверсификацията, създаване на нови малки предприятия и разкриване на работни места
  

• 
  Стимулиране на местното развитие в селските райони.
  

Приложението на политиката по отношение на районите, обвързани с рибарството в България набляга на резервите за икономическо развитие преди всичко налични в диверсификацията и развиването на морски и сладководни аквакултури. Същевременно ще се търсят възможности за диверсификация на икономическите дейности в други браншове на морската икономика, оползотворяването на отпадъците, въвеждането на енергийна ефективност и ползването на възобновяеми енергийни източници, подобряване на общата организация на пазарите, мониторинга на рибните запаси и здравето на морските и речните екосистеми.

2. 
   
   Каталог: upload -> docs -> 2013-05
   docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
   docs -> I. Общи разпоредби Ч
   docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
   docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
   docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
   2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
   2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
   2013-05 -> Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г
   
   
   
   Изтегляне 3.74 Mb.
   
   Сподели с приятели: