Република българия с м е т н а п а л а т а
Изтегляне 1.49 Mb.
|
Първо. При планирането на отделните бюджети не се включват всички законово регламентирани източници на приходи и не се търсят резерви за разкриване на допълнителни приходи. Не се полагат достатъчно усилия за събирането на собствени приходи и вземания на бюджетните организации. Бюджетни приходи постъпват по извънбюджетни и набирателни сметки, с което се ограничават възможностите за покриване на планираните разходи. Второ. Допускат се незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи, както и разходи, които не са предвидени по съответните бюджети. Не са създадени достатъчно ефективни механизми за контролиране на размера на бюджетните разходи, тяхното разпределение и икономично осъществяване в условията на ограничени ресурси. Не се извършва реална икономическа обосновка на разходите, планират се необосновани резерви по отделни разходни параграфи, което води до нецелесъобразно използване на средствата. Поемат се разходи на небюджетни структури, които не се възстановяват по съответните бюджети. Трето. Извършват се чести корекции по отделните бюджети. В много случаи те се правят в края на бюджетната година или след нейното изтичане, с което се узаконяват фактическите приходи и разходи. По този начин се получава грешна представа за спазване на бюджетната дисциплина и за добро управление на бюджетните средства. Четвърто. Средствата за капиталови разходи не се управляват ефективно. Придобиват се дълготрайни материални и нематериални активи без да са включени в утвърдените от министъра на финансите поименни списъци и разчети за финансиране на капиталовите разходи. Допуска се утвърждаване на поименни списъци и разчети за финансиране на капиталови разходи след изтичане на бюджетната година, с което на практика се одобряват извършените разходи, без да може да се прецени дали са били наложителни или не. Капиталови разходи се отчитат като разходи за текуща издръжка, което се отразява на достоверността на съответните отчети. Пето. Правото на изпълнителната власт да се разпорежда с допълнителни приходи по републиканския бюджет и възможността без ограничения да оперира с тези приходи създават предпоставки за подценяване на ролята и ангажираността на Народното събрание за разпределянето и насочването на допълнителните приходи чрез промени в закона за държавния бюджет. Няма нормативно определени граници, в рамките на които изпълнителната власт може да предоставя допълнителни средства на отделните бюджетни организации и критерии за определяне на техния размер. Шесто. Управлението на държавното и общинското имущество не е достатъчно ефективно. В редица бюджетни организации има неустановено и неактувано недвижимо имущество, което не носи съответни приходи. Допуска се отдаване под наем на имущество на по-ниски цени от определените минимални базисни цени, неактуализиране на цените по наемните договори съобразно инфлационните процеси, несъбиране на дължими наеми и предоставяне на недвижимо имущество за безвъзмездно ползване, което ограничава приходите по отделните бюджети. По редица бюджети не се предвиждат и осигуряват средства за задължително застраховане на имотите – публична държавна и общинска собственост, и за оценка на актуваното имущество. Седмо. Счетоводната отчетност в бюджетната сфера продължава да не е на добро равнище. Нарушават се основни принципи и изисквания на Закона за счетоводството, което влияе върху достоверността на изготвяните счетоводни (финансови) отчети. Не се отчитат вземания и задължения и се допуска компенсиране на активи с пасиви. Актувано недвижимо имущество не се оценява и отчита по справедлива цена в счетоводните регистри, с което не се осигурява вярно и честно представяне на имущественото състояние на бюджетните организации. Все още не са утвърдени от министъра на финансите счетоводни стандарти за бюджетните организации съгласно изискванията на параграф 44, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2001 г. Осмо. В повечето от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити има изградени системи за финансово управление и контрол, които не са достатъчно ефективни. В разпоредителите с бюджетни кредити от втора и по-ниска степен се подценява ролята и значението на предварителния и текущия контрол като условие за добро управление на бюджетните средства. Координацията между разпоредителите с бюджетни кредити от отделните степени не е на необходимото равнище. Девето. Нарушават се често процедурите при възлагане на обществени поръчки и при изпълнението на сключени договори. Допуска се разделяне на поръчки на части, за да не се прилагат законовите изисквания, особено в края на годината. За повишаване на отговорността при възлагане на обществени поръчки е целесъобразно да се предвидят по-дълги срокове, в които да могат да се съставят актове за административни нарушения, като се има предвид, че Сметната палата и АДВФК, на които е възложен контролът по изпълнението на ЗОП и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от ЗОП, са органи за последващ контрол и много често установените от тях нарушения са с изтекъл давностен срок. Десето. Не е създаден съответен механизъм за управлението на държавния дълг, съгласуван с международната практика. Не е осъществяван предварителен и текущ контрол при формиране на размера на дълга по отношение на неразплатените разходи на общините. Единадесето. Финансовото управление на средствата от фондове и програми на Европейския съюз е добро. Създаден е административен капацитет за управлението на средствата по международни програми и проекти в отделните министерства - бенефициенти. Няма ефективни механизми за координация, докладване и контрол на изпълнението и приключването на отделните проекти. Дванадесето. Бюджетната дисциплина не е на необходимото равнище. Част от допусканите нарушения произтичат от противоречия и непълноти в нормативната уредба, а други се дължат на липса или на неефективен вътрешен контрол в отделните бюджетни организации. В редица закони има символични санкции при нарушаване на съответните разпоредби, а за много от допусканите нарушения в бюджетната сфера няма предвидени санкции. 2. ИНСТИТУЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И ОРГАНИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ 2.1. Институционално развитие През 2001 г. продължи изпълнението на Стратегическия план на Сметната палата (1999-2002 г.). То доведе до по-нататъшно развитие на правната рамка, усъвършенстване на методологията на контрола, укрепване на управленските и административните способности и подобряване на информационното осигуряване. В края на 2001 г. се прие нов Закон за Сметната палата, който е съобразен с препоръките и изискванията в Декларацията на ИНТОСАЙ от Лима за водещите направления за контрол на публичните финанси и с регламентите на Европейския съюз (ЕС) във връзка с финансовия контрол и защитата на финансовите интереси на Общността. Законът е съгласуван с Европейската сметна палата и Главна дирекция “Бюджет” към Европейската комисия и съответства на изискванията на външния контрол, съдържащи се в критериите за присъединяване към ЕС. В изпълнение на актуализираната програма за привеждане на методологията на Сметната палата в съответствие с одитните стандарти на ИНТОСАЙ и европейските указания за тяхното прилагане бяха разработени и приети шест нови стандарта за контролната дейност. Те се тестваха в практиката, като резултатите от тестването се използваха за тяхното усъвършенстване и подготвяне за обнародване в “Държавен вестник” съгласно изискванията на новия Закон за Сметната палата. На основата на Етичния кодекс на ИНТОСАЙ за одиторите в публичния сектор Сметната палата разработи и прие Кодекс за поведението на одитора, който включва основните етични ценности и принципи, определящи поведението на одитора. През 2001 г. продължи укрепването и развитието на административния капацитет на Сметната палата. Въз основа на извършената самооценка на Сметната палата бяха предприети мерки за подобряване на комуникациите между различните равнища на управление и за определяне на необходимите ресурси за осъществяване на контролната и административната дейност. Направени бяха промени във вътрешните нормативни актове, свързани с управленския и административния капацитет. Започна разработването на функционални характеристики на отделенията и административните структурни звена. Укрепиха се организационно и кадрово Учебният център и библиотеката на Сметната палата. Повиши се качеството на информационното осигуряване на Сметната палата чрез закупуване и инсталиране на допълнителни компютри, принтери, информационни продукти и многофункционални периферни устройства. Разработени бяха софтуерни продукти за деловодната дейност, кадровото обслужване, публичния регистър и Интернет-страницата на Сметната палата. Във финансово-счетоводния отдел бе инсталирана Информационна система за финансово управление и Система за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Подобри се библиотечно-информационното осигуряване на отделенията и областните поделения чрез използването на електронна връзка. Осигурен бе достъп до сайтовете на Европейската комисия, Европейската сметна палата, ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ. Създаден бе електронен каталог на книгите и другите издания, постъпили в библиотеката на Сметната палата. Стратегическият план получи продължение и по-нататъшно развитие в разработеното споразумение за туининг-партньорство по проект за институционално укрепване на Сметната палата със средства по Програма ФАР. Съвместно с избрания туининг - партньор – Сметната палата на Обединеното кралство, бяха определени дейностите, очакваните резултати, графиците и експертните екипи, свързани с изпълнението на основните компоненти на споразумението. За осъществяване на плавен преход от Стратегическия план към споразумението за туининг - партньорство с помощта на експерти от Сметната палата на Холандия бе реализиран проект, свързан с разработването и тестването на одитни стандарти. 2.2. Организационна дейност През 2001 г. са проведени 51 редовни и извънредни заседания на Сметната палата, на кoито са обсъдени и приети актове за констатации за извършени проверки от отделенията и областните поделения, приоритетите и програмата за контролната дейност и проекти на стандарти. Разглеждани са и въпроси, свързани с обучението и квалификацията на персонала, международната дейност, изграждането на информационната система, възлагането на обществени поръчки, както и с материалното и финансовото осигуряване на дейността на Сметната палата. На няколко заседания са обсъждани проектът на нов Закон за Сметната палата, промени в основните вътрешни нормативни актове и проектът на споразумението за туининг -партньорство за институционалното укрепване на Сметната палата по Програма ФАР. На заседанията са приети 75 решения във връзка с контролната и административната дейност (без решенията за приемане на актове за констатации), от които 24 решения са свързани с възлагането на обществени поръчки от Сметната палата. Усъвършенства се системата на документооборота, което позволи да се подобри контролът върху изпълнението на решенията на Сметната палата. Сметната палата внесе отново в ХХХІХ Народно събрание отчетите за дейността си през 1997 г., 1998 г. и 1999 г., тъй като предишното Народно събрание не успя да ги приеме до края на своя мандат. Те бяха приети заедно с отчета за дейността през 2000 г. и обнародвани в “Държавен вестник” (бр. 94 и бр. 95 от 2001 г.), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 3 от отменения Закон за Сметната палата. 3. Взаимоотношения с Народното събрание и други органи През отчетния период Сметната палата представи в Народното събрание обобщен доклад по отчетите за изпълнението на държавния бюджет за 1997 г., 1998 г. и 1999 г., доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, отчета за бюджетните разходи на БНБ и взаимоотношенията на БНБ с държавния бюджет за 2000 г. На Народното събрание и на негови постоянни комисии са предоставени 14 доклада за резултатите от извършени проверки от Сметната палата, както и доклад за резултатите от заверките на годишните отчети на бюджетните организации за 2000 г. През 2001 г. на Сметната палата за пръв път се възложиха със Закона за избиране на народни представители и Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката контролни функции върху приходите и разходите за предизборните кампании. Във връзка с това тя предостави на Народното събрание доклади за набраните и изразходваните средства за предизборната кампания за избиране на народни представители в ХХХІХ Народно събрание и за източниците за финансиране и разходите за предизборната кампания за избиране на президент и вицепрезидент на Република България. В съответствие с утвърдената практика Сметната палата представи пред Народното събрание становища по законопроектите за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2002 г. На Комисията по бюджет и финанси бяха предоставени становища по проектите на Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит и бюджетните разходи на БНБ за 2002 г. Доклади за резултатите от отделни проверки са изпратени на президента, министър-председателя, министри, областни управители, Европейската сметна палата и Европейската комисия. По искане на органи на прокуратурата (Върховната касационна прокуратура, Окръжната прокуратура – Варна, Софийската военно-окръжна прокуратура и Софийската градска прокуратура) са изпратени актове за констатации и материали от 14 проверки. По искане на органи на Министерството на вътрешните работи и следствени служби са изпратени 6 доклада за извършени проверки. През отчетния период продължи практиката на съгласуване с Министерството на финансите на подзаконови актове и материали по изпълнението и отчитането на държавния бюджет и бюджетите на общините, както и по годишното счетоводно приключване на бюджетните организации. Сметната палата установи делови контакти с Института за публична администрация и европейска интеграция към министъра на държавната администрация. Нейни представители участваха в обучението на държавни служители по въпроси, свързани с планирането и осъществяването на външния контрол в бюджетната сфера. Задълбочи се сътрудничеството с Националното сдружение на общините в Република България, “Фондация за реформа в местното самоуправление” и Инициатива “Местно самоуправление” към Американската агенция за международно развитие във връзка с управлението, текущото изпълнение и контрола на бюджетите на общините и финансовата децентрализация, както и с Коалиция 2000 по проблемите на борбата с корупцията. 4. Европейска интеграция и международна дейност 4.1. Европейска интеграция Приоритетите на Сметната палата през 2001 г. бяха свързани с изпълнението на ангажиментите по глава 28 “Финансов контрол” в преговорите за присъединяване към ЕС. В съответствие с частта за външния контрол в преговорната позиция на Република България и Националната програма за приемане и прилагане на достиженията на правото на Общността, Сметната палата разработи проект на нов закон и одитни стандарти. Редовно се изготвяха и представяха работни материали за състоянието и развитието на външния контрол в страната. Изпълнени бяха препоръките от Редовния доклад на ЕК за 2000 г., свързани със Сметната палата. Представители на Сметната палата взеха участие в заседания на Комитета за асоцииране България - ЕС и в шестото заседание на Подкомитет № 8 “Митници, данъци, пране на пари, наркотици и финансов контрол” за прегледа на напредъка на страната по хармонизиране на законодателството и институционалното укрепване. Сметната палата участва в работните групи по глава 28 “Финансов контрол” и по други въпроси, свързани с присъединяването, както и в заседанията на Секторния подкомитет за наблюдение № 8 “Обществен сектор/Развитие на административния капацитет”. През отчетния период в страната се осъществиха две мисии на Европейската сметна палата, в които бяха включени инспектори от Сметната палата - по одит на програми ФАР и ИСПА за сектор “Околна среда” и по прилагане на новото практическо ръководство за организиране на тръжни процедури по програми ФАР, ИСПА и САПАРД. 4.2. Международна дейност През 2001 г. Сметната палата бе приета в ИНТОСАЙ, ЕВРОСАЙ и Асоциацията на Върховните одитни институции (ВОИ), ползващи френски език, и стана член на Работната група по одит на околната среда към ЕВРОСАЙ. Като член на ИНТОСАЙ Сметната палата за пръв път участва в ХVІІ конгрес на ИНТОСАЙ в Сеул, Република Корея, на който бе очертана ролята на ВОИ в осъществяването на административни и правителствени реформи. Представители на Сметната палата взеха участие в срещата на Работната група на ИНТОСАЙ по одит на приватизацията в Будапеща, в предконгресния семинар на ЕВРОСАЙ по одит на изпълнението на държавния бюджет с използването на информационни технологии във Варшава и в конференцията на Работната група на ЕВРОСАЙ по одит на околната среда в гр. Преставлики, Чехия. Като член на Асоциацията на ВОИ, ползващи френски език, Сметната палата взе участие в семинари по одит на общините и по контрол на ефикасността на схемите за данъчно облагане и събирането на приходите на държавата, проведени във Франция. Продължи активното сътрудничество с ВОИ на страните - членки на ЕС и страните - кандидатки за присъединяване към ЕС. В София бе проведена среща на служителите за свръзка на ВОИ на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата, на която се обсъди извършеното от работните групи по одитната дейност и одитните наръчници и се подготвиха документите за ежегодната среща на президентите на ВОИ на тези страни. Представители на Сметната палата участваха в заседанието на Работната група по одитни дейности в Будапеща и в семинар по информационната политика на ВОИ и контактите с медиите във Варшава. Делегация на Сметната палата взе участие в срещата на президентите на ВОИ на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата, проведена през м. ноември 2001 г. в Кипър. На срещата бяха дискутирани взаимоотношенията между ВОИ и парламентите и бе приета резолюция за сътрудничеството в контролната дейност и обучението. С цел задълбочаване и разширяване на сътрудничеството в контролната дейност бяха осъществени работни посещения за проучване на опита в контрола на обществените поръчки и борбата с корупцията в Държавния контрол на Република Латвия и по изграждането на информационна система в Сметната палата на Чешката република. Делегация, водена от генералния одитор на Сметната палата на Кралство Дания, посети българската Сметна палата за обмяна на опит в контролната дейност. 5. Ресурсно осигуряване 5.1. Кадрово осигуряване и обучение на персонала През 2001 г. се усъвършенстваха правилата за подбор и назначаване на персонала на Сметната палата. Продължи прилагането на конкурсната процедура, като се повишиха изискванията към кандидатите за работа. Целта бе да се привличат подходящи специалисти с добра чуждоезикова и компютърна подготовка, с професионални качества и умения, които в най-висока степен отговарят на изискванията за съответната длъжност. В края на 2001 г. персоналът на Сметната палата бе 456 души, от които 301 жени (66 на сто) и 155 мъже (34 на сто). Контролният състав включва 342 души, или 75 на сто от персонала, от които 154 души са назначени в отделенията, а 177 души в областните поделения. В администрацията са назначени 114 души, от които 79 души са в седалището на Сметната палата, а 35 души – в областните поделения. През годината са назначени трима стажант-инспектори. Целият контролен състав притежава образователно-квалификационната степен “магистър”. Преобладаващата част от инспекторите са с икономическо образование (87 на сто) и юридическо образование (9 на сто), а останалата част (4 на сто) – с техническо и хуманитарно образование. Седем души от персонала имат научна степен “доктор”. За повишаване на професионалната квалификация бяха проведени 46 семинара за инспекторите от отделенията и областните поделения и за служителите от администрацията. Приоритетни теми бяха новите счетоводни принципи и правила в бюджетната сфера в съответствие с новия сметкоплан на бюджетните организации, прилагането на единната сметка и усъвършенстването на системата за управление на бюджетните ресурси, Закона за счетоводството, Закона за държавния служител и др. В семинарите участваха като лектори експерти от Министерския съвет и Министерството на финансите, дипломирани експерт-счетоводители, преподаватели от висши училища и инспектори, участвали в пилотни одити. Проведени бяха три курса за чуждоезиково обучение, в които участваха 30 инспектори и служители от администрацията, както и курс за усъвършенстване на работата с новите версии на използваните програмни продукти в Сметната палата. За служителите от администрацията бяха организирани специализирани семинари по годишното приключване на бюджета на Сметната палата, организацията и управлението на документооборота, обработката на информация и контрола на решенията, промените в трудовото и социалното законодателство. Друга форма за повишаване на професионалната квалификация на персонала бе участието в семинари, курсове и специализации в чужбина, финансирани изцяло или частично от приемащата страна. Двама инспектори бяха изпратени на шестмесечна специализация по одитна методология и практика в Европейската сметна палата. Двама инспектори участваха в семинар, организиран от отдел “Техническа помощ и обмен на информация” (ТАЙЕКС) на Европейската комисия, за запознаване на страните - кандидатки с управлението и контрола на средствата от ЕС по програмите ФАР и ИСПА, сектор “Околна среда”. Инспектор от Сметната палата участва в курс по европейско право и публична администрация по Програма ТЕМПУС, организиран от Колежа на Европа в Кралство Белгия. Двама инспектори бяха включени в семинари по планиране и разработване на програми за обучение, организирани от Инициативата на ИНТОСАЙ за развитие, а експерт от Учебния център на Сметната палата участва в курс по методология на преподаване, проведен в Обединеното кралство. За обучение, специализации, участия в семинари и курсове, организирани от външни институции, Сметната палата е изразходвала общо 58.7 хил. лв., които представляват 0.9 на сто от нейния бюджет за 2001 г. Само за обучение са изразходвани 48.1 хил. лв. и са използвани 15 988 човекочаса, или по 3.00 лв. за един човекочас. 5.2. Материална база и финансово осигуряване Сметната палата все още не е осигурена с необходимия за дейността й сграден фонд. Тя продължава да ползва предоставената от Столичната община през 1996 г. част от сградата на ул. “Екзарх Йосиф” № 37 съвместно с други недържавни структури и един етаж от сградата на ул. “Антим І” № 17. Ползваните помещения не осигуряват необходимите работни места за персонала и условия за нормална дейност. Съвместното ползване на сградата на ул. “Екзарх Йосиф” № 37 създава проблеми по опазването на имуществото и документацията от контролната дейност, осигуряването на необходимия пропускателен режим, поддържането и ремонта на общите части на сградата. Поради липсата на достатъчен сграден фонд вече няколко години се отлага изграждането на комуникационната мрежа на Сметната палата, което е необходимо за въвеждането на компютърни програми за контролната дейност. Подобни проблеми съществуват и в част от секторите към областните поделения, които продължават да ползват помещения в сгради на общински или областни администрации. За да изпълнява своята дейност, Сметната палата се нуждае от предоставяне на самостоятелен сграден фонд, с възможности за нормално функциониране на системата в София и поделенията в страната. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2001 г. на Сметната палата се определи субсидия от републиканския бюджет в размер на 6 744.7 хил. лв. На основание чл. 34, ал. 3 от ЗУДБ министърът на финансите извърши компенсирани вътрешни промени по бюджета на Сметната палата за 2001 г. Намалени бяха капиталовите разходи с 320 хил. лв., поради отлагане на изграждането на информационната система, свързано с нерешените проблеми със сградния фонд на Сметната палата. С тази сума се увеличи текущата издръжка във връзка с участието на контролния състав в комплексни проверки на отделенията и областните поделения, функционирането на публичния регистър и изпълнението на Стратегическия план на Сметната палата. През 2001 г. са извършени разходи за 6 160.9 хил. лв., които съставляват 91.3 на сто от определената субсидия за годината. От началото на 2001 г. Сметната палата прилага новия сметкоплан на бюджетните организации. През второто тримесечие на 2001 г. тя бе включена в единната сметка чрез системата СЕБРА, което позволи осъществяването на превантивен и текущ контрол върху извършваните плащания от областните поделения. Периодичните отчети за касовото изпълнение на бюджета на Сметната палата през 2001 г. са проверени и заверени от отделение “Висши държавни органи и Министерство на външните работи”, съгласно нейно решение. Годишният отчет за изпълнението на бюджета и годишният счетоводен (финансов) отчет за 2001 г. са проверени от независима комисия, определена с решение на Народното събрание от 29 март 2002 г., съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1 от новия Закон за Сметната палата.
През 2001 г. обществеността редовно беше информирана за дейността на Сметната палата чрез средствата за масово осведомяване. Актуални и социално значими резултати от контролната й дейност бяха отразени в 145 публикации в периодичния и специализирания печат. Значимо бе присъствието на Сметната палата и в електронните медии. Използваха се и възможностите на Интернет - страницата на Сметната палата. В нея бяха публикувани годишните отчети за дейността й от 1996 г. до 2000 г.; докладите по отчетите за изпълнението на държавните бюджети на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. и за резултатите от заверките на годишните отчети на бюджетните организации за 2000 г., доклади за резултатите от извършени проверки на бюджетите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса, имуществото на общините, вътрешния правителствен и гарантиран от правителството дълг. В Интернет - страницата бяха публикувани също така доклади за резултатите от извършени проверки по проекти и програми, осъществявани със средства на ЕС, изпълнението на Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав, управлението и обслужването на водния заем от Световната банка и други доклади. Страницата предоставяше информация за приетите документи и проведените семинари от Сметната палата, за участието в международни срещи и други прояви. С по-широкото и своевременно информиране на обществеността се засили прозрачността и публичността на дейността на Сметната палата. Отчетът е приет с решение на Сметната палата, взето с Протокол № 37 от 19.09.2002 г. Издател: Сметна палата на Република България Интернет страница: www. bulnao.government.bg 
|
