Проверка на изпълнението на про

• 
  Основните цели на проекта са реализирани. Той е съдействувал за институционалното изграждане, подготовката на проекти за финансиране в съответствие с изискванията на предприсъединителните фондове и разработването на необходимата правна база за прилагане на постиженията на правото на Общността, като конкретен резултат за земеделието е извършената акредитация на разплащателната агенция по САПАРД.
  
• 
  Средствата по проекта са използвани законосъобразно и целесъобразно. Не е изградена система за контрол на изпълнението на проектите от министерствата - бенефициенти. Няма утвърден механизъм за докладване по време на изпълнението и приключването на проектите от българските държавни органи, което е предпоставка за по-доброто усвояване на средствата.
  
• 
  Централното звено за финансиране и договаряне към МФ е следяло за подготовката на проектите, техническите задания и спецификациите, провеждало е успешно търговете според изискванията на Програма ФАР и редовно е изготвяло доклади до Делегацията на Европейската комисия в България. Разработените от звеното вътрешни процедури и правила за финансово управление на средствата не са утвърдени от министъра на финансите.
  

Сметната палата препоръча на министъра на финансите следното: да се утвърдят процедури за докладване и контрол на изпълнението и приключването на проектите; да се създаде система за разпространение на информацията между министерствата - бенефициенти за предоставената техническа помощ и придобития опит, с цел да се осигури най-широк достъп на държавните служители до информацията, което да съдейства за подобряване на административния капацитет за приемане и прилагане на достиженията на правото на Общността; да се разработят програми за обучение на държавните служители по управлението на програми и проекти, с оглед придобиване на необходимия опит за управлението на предприсъединителните инструменти; да се утвърдят разработените от Централното звено за финансиране и договаряне вътрешни процедури и правила за финансово управление на средствата; да се изгради система за вътрешен финансов контрол и одит на средствата в съответствие с изискванията на Регламент № 1266/99 на Съвета на Европейската общност.

• 
  Целите на проекта се осъществяват успешно, като към момента на проверката 14 подпроекта са изцяло изпълнени, а останалите 5 подпроекта са в процес на изпълнение (срокът за приключване на проекта е след проверения период – 31.12.2001 г.).
  
• 
  Подобрена е националната система за ветеринарен и фитосанитарен контрол, постигната е в значителна степен хармонизация на националното секторно законодателство с правото на Общността, укрепен е капацитетът на МЗГ и на неговите структури за осъществяване на пазарноориентирани реформи и развитие на националната селскостопанска политика.
  
• 
  Финансовото управление и финансовата отчетност са в съответствие с целите, определени във Финансовия меморандум и Меморандума за разбирателство за създаване на Националния фонд към МФ.
  
• 
  Предоставените средства се разходват законосъобразно и целесъобразно. Всички дейности по изпълнението на проекта се осъществяват чрез взаимодействие и координация с Делегацията на Европейската комисия в България, Европейската комисия в Брюксел и Националния фонд.
  
• 
  Постигната е икономичност при използването на предоставените средства. Изпълнителите са избирани чрез тръжни процедури, като не е допуснато повторение на дейности, превишаване на проектните бюджети, увеличаване на договорираните средства по време на изпълнението или намаляване на обема на договорираните задачи.
  

• 
  Няма добро взаимодействие и координация между Дирекция “Интеграционна политика” към МЗГ и получателите на оборудването по сключените договори за доставка. Доставеното оборудване не е осчетоводено.
  

Сметната палата даде на министъра на земеделието и горите следните препоръки: да се създаде необходимата организация за достоверно и навременно счетоводно отразяване на придобитото оборудване със средства по Програма ФАР; да се създаде и поддържа система за взаимодействие и координация между отделните звена в МЗГ, която да отчита резултатите и ефекта от предоставената помощ.

• 
  Целите на проекта са изпълнени успешно. Управляващите органи са придобили опит за прилагане на регламентите за усвояване на средствата от предприсъединителния фонд ИСПА. Проектът е съдействувал за институционалното изграждане и подготовката на проекти за финансиране от предприсъединителните фондове.
  
• 
  С изпълнението на дейностите по споразумението за побратимяване са постигнати конкретни резултати: разработени са стратегия за околната среда, Наредба за отпадъчните води и законопроект за биологичното разнообразие и е създадена национална система за информация за качеството на въздуха в реално време.
  
• 
  Предвидените цели и договорените ангажименти по подпроекта за реконструкция на хвостохранилище Бухово - ІІ етап, са реализирани в съответствие с изискванията на проекта и определения бюджет. Не е осъществявана добра координация между “Редки метали“ ЕООД, Държавната агенция за енергийни ресурси, фирмата - изпълнител и МОСВ. Напрежение при изпълнението на подпроекта е създало преждевременното прекратяване на дейността на Управителния комитет.
  
• 
  Дейностите по проектите, свързани с приоритетните градски пречиствателни станции за отпадъчни води и националната мрежа за информация за качеството на въздуха в реално време, са изпълнени съгласно поставените цели. Средствата са използвани законосъобразно и целесъобразно, в съответствие с изискванията на Европейския съюз и националното законодателство в сектора.
  
• 
  Допуснато е извършване на плащания, обезпечени с банкови гаранции от изпълнителите за договорени промени в дейностите на отделни подпроекти в края на срока на действие, определен по Финансовия меморандум.
  

• 
  Не е изградена система за вътрешен финансов контрол в съответствие с изискванията на Регламент № 1266/99 на Съвета на Европейската общност и не е одобрен от министъра Наръчник за вътрешни процедури и правила за финансово управление на средства от Изпълнителната агенция към МОСВ.
  

Сметната палата препоръча на министъра на околната среда и водите следното: да се създаде механизъм за подобряване на координацията, докладването и контрола на изпълнението и приключването на проектите, с цел постигане на по-пълно усвояване на средствата; да се одобри Наръчник с вътрешни процедури и правила за финансово управление на средствата от Изпълнителната агенция към министерството; да се създаде система за вътрешен финансов контрол и вътрешен одит в съответствие с изискванията на Регламент № 1266/99 на Съвета на Европейската общност.

• 
  Проектът като цяло е постигнал основните си цели. Разработена е стратегия за прилагане на трудовото законодателство, осъществено е обучение на персонала, внедрена е интегрирана информационна система и е осигурена публичност на дейността на министерството и неговите агенции.
  
• 
  Групата за управление на проекта е управлявала и координирала проекта съгласно изискванията на Финансовия меморандум и Децентрализираната система за изпълнение на Програма ФАР.
  
• 
  При разработването на технико-икономическите задания, стратегическия план и работните програми целите не са обвързани с конкретни дейности, което е създало затруднения при изпълнението на отделните подпроекти. Всички дейности са извършени в договорираните срокове.
  
• 
  Отрицателно влияние върху изпълнението на проекта са оказали текучеството на кадрите и смяната на ръководството на министерството. Повечето от дейностите по отделните подпроекти са изпълнени непосредствено преди крайния срок за плащане по Финансовия меморандум, което е дало отражение върху тяхното качество.
  
• 
  Финансовата отчетност е водена съгласно изискванията на Децентрализираната система за изпълнение на Програма ФАР. Създадена е добра организация за финансовото управление на средствата, но не са разписани съответните отговорности на членовете на Групата за управление на проекти. При преминаването от програмата за финансово отчитане "Факси" към програмата “Персей” са възникнали трудности по въвеждането на данни с оглед новата кодификация на подпроектите.
  
• 
  Допуснати са трансфери на средства от проект BG 9312 по други проекти без разрешение на Европейската комисия, с което са нарушени изискванията на Децентрализираната система за изпълнение на Програма ФАР.
  
• 
  Не са създадени организационни предпоставки от министерството за изпълнението на договорите за доставка на хардуер и за закупуване на приложна програма, което е довело до частичното им изпълнение.
  
• 
  Част от отчетната документация по проекта не е систематизирана и се намира в помещение, позволяващо нерагламентиран достъп до нея.
  

Сметната палата препоръча на министъра на труда и социалната политика да се изготвят и одобрят контролна система на плащанията по Програма ФАР, длъжностни характеристики на служителите в дирекция "Предприсъединителни фондове и международни програми и проекти", правила за координация между министерството и агенциите към него, както и да се осигури систематизирането на документацията на проекти по Програма ФАР и нейното съхранение.

През отчетния период областните поделения извършиха проверки на изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за 2001 г. и управлението на имуществото в 28 общини (Банско, Белоградчик, Борован, Ботевград, Братя Даскалови, Бяла, Бяла Слатина, Вършец, Георги Дамяново, Главиница, Грамада, Гурково, Драгоман, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Луковит, Маджарово, Медковец, Мездра, Попово, Радомир, Сапарева баня, Сатовча, Севлиево, Созопол, Ценово и Червен бряг).

• 
  Бюджетите на отделните общини са приети съгласно изискванията на чл. 12 от Закона за общинските бюджети (ЗОБ). Общините, с изключение на Главиница и Исперих, са представили бюджетите си в МФ и Сметната палата в определения срок с параграф 22, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2001 г.
  
• 
  Проектите на бюджети на общините Гурково, Етрополе и Червен бряг не са съставени на основата на приети от съответните общински съвети прогнози за развитие на общините и бюджетни прогнози съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОБ.
  

• 
  Проверените общини, с изключение на община Белоградчик, са спазили изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗДБРБ за 2001 г., като са предвидили по своите бюджети средства за социални помощи не по-малко от удвоения размер на целевите субсидии, определени с чл. 9, ал. 1 от същия закон. Общинските съвети, без този на община Сапарева баня, са утвърдили приоритети за разходването на бюджетните средства съгласно изискванията на чл. 13, ал. 4 от ЗДБРБ за 2001 г., които са спазвани при изпълнението на съответните бюджети.
  

• 
  В общините Вършец, Главиница, Етрополе, Исперих, Луковит, Севлиево, Созопол и Червен бряг не е извършен задълбочен анализ на източниците на собствени неданъчни приходи, което е довело до нереалното им планиране по техните бюджети и е затруднило финансирането на бюджетните разходи.
  

• 
  Бюджетите на общините Белоградчик, Исперих и Попово са приети с дефицит, без да са посочени източниците за неговото финансиране. В община Червен бряг като източник за финансиране на дефицита е предвиден безлихвен заем от МФ, с което са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 2 от ЗОБ.
  
• 
  Бюджетите на общините Луковит, Сапарева баня и Червен бряг са актуализирани от общинските съвети към 31.12.2001 г., с което са утвърдени фактическите приходи и разходи по техните бюджети. Кметът на община Сапарева баня не е внесъл в общинския съвет информация за текущото изпълнение на бюджета за първото шестмесечие на 2001 г., с което не е спазил изискванията на чл. 25 от ЗОБ.
  
• 
  Кметовете на общините Бяла и Грамада, като първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, не са определили със заповеди правата и отговорностите на разпоредителите с бюджетни кредити от втора и по-ниска степен, в нарушение на чл. 28 от ЗОБ. Занижен е контролът при разходването на бюджетните средства от разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен в общините Белоградчик, Бяла, Бяла Слатина и Созопол.
  
• 
  Извършвани са разходи над размера на постъпилите приходи в нарушение на чл. 22 от ЗОБ, в резултат на което са останали неразплатени разходи в много от проверените общини (Банско, Белоградчик, Ботевград, Бяла, Главиница, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Луковит, Мездра, Попово, Радомир, Сатовча, Севлиево, Ценово и Червен бряг).
  
• 
  Общините Белоградчик и Ценово не са превели на общинските служби за социално подпомагане удвоения размер на предвидените средства за социални помощи при изпълнението на своите бюджети, с което са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗДБРБ за 2001 г..
  
• 
  В общините Братя Даскалови, Бяла, Главиница, Исперих, Луковит, Радомир, Сапарева баня, Ценово и Червен бряг не са спазвани процедурите при възлагане на обществени поръчки по ЗОП и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от ЗОП.
  

Проверките на извънбюджетните сметки и фондове констатираха следното:

• 
  Средствата по извънбюджетните сметки и фондове са набирани, разходвани и отчитани при спазване изискванията на чл. 31 и чл. 42 от ЗОБ.
  
• 
  Допуснати са нарушения при управлението на извънбюджетните сметки и фондове: в общините Борован и Сапарева баня не са утвърдени приходно-разходните сметки на извънбюджетните средства; в община Луковит утвърдените извънбюджетни средства не са разпределени по параграфи и подпараграфи съгласно Единната бюджетна класификация за 2001 г.; в община Бяла Слатина са извършени незаконосъобразни разходи от фонд “Жилищно строителство”; в община Етрополе неправомерно са постъпвали средствата от продажби на общински жилища по фонд “Жилищно строителство” вместо по нейния бюджет; в община Исперих са допуснати нецелесъобразни разходи от фонд “Приватизация”.
  

При проверките на управлението на имуществото на общините се установи следното:

• 
  Общинските съвети на общините Вършец и Гурково не са актуализирали своите вътрешни правилници, наредби и тарифи, регламентиращи управлението на имуществото. Общинските съвети в общините Братя Даскалови, Радомир и Сатовча не са определили със съответна наредба правата върху общинската част от капитала на търговските дружества, с което не са спазени изискванията на чл. 2, ал. 4 от ЗОС.
  
• 
  Във всички проверени общини има неустановени и неактувани недвижими имоти - общинска собственост. Не са предприети своевременни действия за съставяне на актове за общинска собственост по реда, определен в ЗОС и правилника за неговото прилагане, в общините Белоградчик, Ботевград, Вършец и Главиница. Не са спазени изискванията на ЗОС за завеждане на главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други регистри в общините Луковит, Маджарово и Сапарева баня. Не са приети решения от общинските съвети в общините Грамада, Сапарева баня и Ценово за обявяване на публичната общинска собственост.
  
• 
  Не са управлявани ефективно възстановените на общините земеделски земи поради неактуване или неизготвяне на оценки.
  
• 
  В общините Банско, Белоградчик, Ботевград, Бяла, Главиница, Грамада, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Попово, Радомир, Севлиево, Созопол и Ценово не са застраховани голяма част от застроените имоти – публична общинска собственост, което крие рискове за понасяне на значителни загуби при неблагоприятни събития.
  
• 
  По бюджетите на общините Белоградчик, Ботевград, Вършец, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Луковит, Маджарово, Мездра, Сапарева баня, Сатовча, Созопол и Ценово са постъпили по-малко приходи от наеми поради: сключване на наемни договори по цени под началните базисни цени; неактуализиране на наемните цени съобразно индекса на инфлация; занижен контрол на изпълнението на наемните договори и на дължимите невнесени наеми; непрекратяване на договорите с неизправни наематели.
  
• 
  В общините Банско, Белоградчик, Ботевград, Мездра, Попово и Ценово не са разработени програми за общинска приватизация, което влияе върху процесите на нейното осъществяване, и не е осъществяван достатъчен следприватизационен контрол. В резултат на това по техните специални сметки не са постъпили всички дължими суми по сключени договори за приватизация.
  

При проверките на достоверността и редовността на счетоводната отчетност в общините се установи следното:

• 
  В общините Белоградчик, Борован, Георги Дамяново, Грамада, Етрополе, Маджарово и Медковец не са осчетоводени всички дълготрайни материални активи, за които има издадени актове за собственост, поради неосъществена процедура за оценяване на недвижимата общинска собственост.
  
• 
  В общините Белоградчик, Вършец, Главиница, Георги Дамяново, Етрополе, Маджарово, Сапарева баня, Севлиево и Ценово не са спазвани регламентираните със Закона за счетоводството принципи за текущо начисляване на вземанията в момента на тяхното възникване и за документална обоснованост на стопанските операции.
  
• 
  Допуснати са грешки и нередности при текущото отчитане на стопанските операции в общините Ботевград, Драгоман, Етрополе, Луковит, Попово и Сапарева баня.
  
• 
  Не е изградена система за финансово управление и контрол в общините Белоградчик, Борован, Братя Даскалови, Бяла, Етрополе, Исперих, Ихтиман, Луковит, Маджарово, Мездра, Попово, Радомир, Сапарева баня, Сатовча, Созопол и Ценово. В резултат на това в тези общини не са обхванати всички правила и процедури във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на тяхната дейност.
  

При проверката в Столичната община се констатира, че бюджетът й за 2000 г. е приет в съответствие с изискванията на ЗОБ и ЗДБРБ за 2000 г. Планираните приходи са постъпили по бюджета, осъществяван е контрол при разходване на средствата и е постигнато намаляване на неразплатените разходи на общината. Приоритетно са извършвани разходи за здравеопазване и образование, за подобряване на инфраструктурата и за благоустрояването на столицата. Контролът върху бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити не е бил достатъчно ефективен. Не е спазван принципът за текущо начисляване на вземанията и задълженията съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

• 
  Подобряване на организацията при планирането, събирането и отчитането на собствените приходи на базата на разработени стратегии, прогнози и дългосрочни програми за развитие; изготвяне на обосновани разчети за собствените неданъчни приходи, съответстващи на реалните възможности за изпълнението им в отделни общини; спазване на законовите изисквания относно източниците за финансиране на дефицита, формиран при съставяне на бюджетите на отделните общини; определяне на правата и отговорностите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и засилване на превантивния контрол, упражняван от кметовете на общините относно разходването на бюджетните средства от разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен; разходване на средствата до размера на постъпилите приходи по бюджетите на съответните общини; подобряване на организацията при подготовката и провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки и контрола за изпълнението на сключените договори.
  
• 
  Утвърждаване на приходно-разходни сметки за извънбюджетните средства заедно с приемането на бюджетите и разпределение по параграфи и подпараграфи на Единната бюджетна класификация за съответната година; спазване на законовите изисквания за разходване на средствата от фонд “Приватизация” и фонд “Жилищно строителство” и за акумулиране на приходите от продажбите на общински жилища по съответните бюджети.
  
• 
  Предприемане на действия за актуализиране от общинските съвети на вътрешните правилници, наредби и тарифи, регламентиращи управлението на общинското имущество, и приемане на наредби за условията и реда, при които общините упражняват правата си на собственици върху общинската част от капитала на търговските дружества в съответните общини; създаване на организация за установяване и актуване на имотите и осигуряване на средства по бюджетите на общините за задължително застраховане на имотите – публична общинска собственост; предприемане на действия за повишаване на ефективността при управлението, стопанисването и разпореждането с имуществото във връзка с отдаването под наем на недвижими имоти и продажбата на общински предприятия и обособени части от тях.
  

• 
  Изграждане на системи за финансово управление и контрол, чрез които да се гарантира спазването на принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на бюджетните средства; предприемане на действия за подобряване на обхвата и достоверността на счетоводната система; осъществяване на хронологично и систематично счетоводно отчитане и осигуряване на вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на общините и промените в собствения капитал при съставяне на техните счетоводни (финансови) отчети.
  

При проверката се установи следното:

• 
  Общинските съвети на всички проверени общини са приели наредби за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. В проверените общини не е приключило установяването и актуването на недвижимото общинско имущество. В общините Айтос, Бургас, Варна, Каварна, Момчилград, Перник, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Стара Загора и Чирпан не е установен броят на имотите, за които следва да се съставят актове за общинска собственост. Областни управители не са предприели своевременни действия за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост по искания на кметовете на общините. В резултат на това редица общински имоти не са управлявани и стопанисвани от съответните общини.
  
• 
  Голяма част от застроените имоти – публична общинска собственост, не са застраховани. Не са били предвидени средства за застраховане по бюджетите за 2000 г. на общините Враца, Добрич, Дупница, Каварна, Кюстендил, Пловдив, Първомай, Сандански и Чирпан, както и по бюджетите за 2001 г. на общините Враца, Дупница, Каварна, Козлодуй, Пазарджик, Перник, Пловдив, Първомай, Сандански, Сливен и Чирпан.
  
• 
  С решения на общинските съвети в общините Димитровград, Казанлък, Стара Загора, Трявна и Търговище е учредено безвъзмездно право на ползване на имоти – частна общинска собственост, от спортни клубове и местни ръководства на политически партии. Със заповеди на кмета на община Пазарджик, без решения на общинския съвет, са предоставени безвъзмездно имоти на спортни клубове, които не са на бюджетна издръжка. В същото време тези общини са приключили 2000 г. с неразплатени разходи.
  
• 
  Голям е делът на несъбраните приходи от дължими наеми в общините Варна, Дулово, Карлово, Козлодуй, Самоков и Търговище. По бюджетите на повечето от проверените общини са постъпили по-малко приходи от отдадено под наем общинско имущество поради нарушения на нормативни актове и нецелесъобразни решения на общинските съвети или действия на местната изпълнителна власт. Не са предприети мерки за събиране на дължими наеми по съдебен ред.
  
• 
  Отдаването на дейности и обекти на концесии е незначителен приходоизточник за проверените общини. Не са постъпили дължими вноски по договори за концесии в общините Айтос, Добрич, Монтана, Перник, Севлиево и Чирпан, като общинските администрации в Добрич и Чирпан са завели съдебни дела за събиране на дължимите концесионни вноски.
  
• 
  Общините не получават информация от МОСВ за сключените от него договори за концесии за минерална вода – изключителна държавна собственост, на тяхната територия, както и за годишните размери на концесионните вноски, които трябва да се заплащат от концесионерите на общините, на чиято територия са учредени концесионни права. Поради това задълженията на концесионерите, в частта за общините, определени със Закона за водите, не се водят като вземания на отделните общини.
  
• 
  В Столичната община и община Златоград са извършени плащания с компенсаторни записи по договори за приватизация, в резултат на което по специалните сметки на двете общини са постъпили по-малко приходи от приватизация. В редица общини не са постъпили дължими суми по сключени договори за приватизация поради недостатъчен следприватизационен контрол. По специалните сметки на общините Айтос, Враца, Гоце Делчев, Димитровград, Дупница, Кърджали, Монтана, Сливен, Хасково и Столичната община не са събрани неустойки за неизпълнени задължения по сключени приватизационни договори.
  
• 
  Забавя се приемането на закона за набиране и разходване на средствата по фонд “Жилищно строителство”. Набирането и разходването на средствата по този фонд продължава да се осъществява по наредба, приета през 1986 г., която противоречи на Закона за общинската собственост и създава възможности за постъпване на средства по фонда вместо по бюджетите на общините.
  
• 
  Не са осчетоводени по съответните сметки за дълготрайни активи сгради с административно и стопанско предназначение, общински жилища, парцели, земеделски земи и водоеми. Не е спазен счетоводният принцип за текущо начисляване и не са осчетоводени вземания за дължими непостъпили по бюджетите суми в половината от проверените общини (Видин, Гоце Делчев, Дупница, Каварна, Казанлък, Карлово, Козлодуй, Кюстендил, Монтана, Нова Загора, Павликени, Пазарджик, Петрич, Плевен, Пловдив, Попово, Разград, Русе, Свищов, Севлиево, Септември, Стара Загора, Червен бряг, Чирпан и Шумен).
  
• 
  Подценено е значението на контрола, упражняван от кметовете и главните счетоводители на общините. Само в тринадесет от проверените общини са изградени системи за финансово управление и контрол.
  

За подобряване на управлението на общинското имущество, Сметната палата смята за необходимо: кметовете на общините да предприемат действия за установяване и актуване на недвижимото общинско имущество; областните управители да ускорят процедурата по отписването на имотите – държавна собственост, с оглед извършването на разпоредителни действия с тях от местната изпълнителна власт; в Правилника за прилагането на Закона за държавната собственост да се определи срок за издаване на заповеди на областните управители за отписване или за отказ от отписване от актовите книги за държавна собственост на имотите, за които са представени искания от кметовете на общините; общините да се подпомагат със средства от републиканския бюджет за задължително застраховане на застроените имоти – публична общинска собственост; да се регламентира нормативно предоставянето на информация на общините за сключените договори за концесии за минерални води на тяхната територия, както и информация за дължимите годишни вноски от концесионерите; да се направят промени в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, за да се отстранят противоречията относно плащанията с компесаторни записи и временни удостоверения при приватизацията на общински предприятия и на обособени части от тях; да се изградят системите за финансово управление и контрол, чрез които да се гарантира системност и ефективност на упражнявания контрол върху управлението на имуществото и на приходите от него.

При проверката се констатира следното:

• 
  В "СБР-НК" ЕАД са извършени капиталови разходи‚ които не са утвърдени от министъра на здравеопазването; за част от отдадените под наем имоти не са търсени възможности за договаряне на най-изгодни условия; към момента на преобразуването на Санаторно-курортното управление (02.08.2000 г.) около половината от управляваните недвижими имоти нямат актуални актове за собственост; не е извършена експертна оценка на земите и не е разработена инвестиционна програма на комплекса за 2000 г.
  
• 
  Ползвани са минерални води – изключителна публична държавна собственост, без “СБР-НК” ЕАД да има разпоредителни функции по тяхното управление; няма решение на МС за определяне на количествата минерални води, които могат да се ползват от специализираните болници, съгласно изискванията на чл. 151, т. 1, буква “е” от Закона за водите; сключвани са договори
  с фирми за ползване на минерална вода за търговски цели в нарушение на чл. 47 от Закона за водите вместо да се предоставят чрез концесия.
  
• 
  Управлението на имуществото‚ експлоатацията на курортните ресурси и отдаването им под наем в повечето случаи не са съобразени с действащата нормативна уредба. Стопанисвани са нерентабилни обекти‚ а други не са ползвани по предназначение. Не са предприети своевременни и ефективни действия за изясняване собствеността на имотите на специализираните болници. Повечето актове за собственост не са актуализирани. Част от недвижимите имоти се водят на отчет с ниски стойности. Няма ясна концепция за използването, поддържането и обновяването на специализираните болници‚ които работят на сезонен режим.
  
• 
  Допуснатите пропуски и нарушения се дължат на неспазване на нормативните актове и на незаконосъобразни и нецелесъобразни управленски решения. Изградени са системи за вътрешен контрол в специализираните болници, но контролните процедури не са действали достатъчно ефективно.
  

Сметната палата даде на директора на "СБР-НК" ЕАД препоръки за: създаване на система от контролни процедури за повишаване на ефективността на вътрешния контрол; разработване на дългосрочна инвестиционна програма и актуване на недвижимата собственост и подобряване на управлението на недвижимия имот в централното управление. Дадени са конкретни препоръки и на директорите на специализираните болници за отстраняване на допуснатите грешки и нередности.

При проверката се установи следното:

• 
  Финансирането на разходите за социални услуги е осъществено с бюджетни и извънбюджетни средства на ОССП. Осигурени са средства само за най-неотложните потребности на пребиваващите лица в заведенията за социални услуги. Сградният фонд е в критично състояние поради недостиг на средства за текущи и основни ремонти.
  
• 
  В края на 2000 г. са останали неразплатени разходи за заплати, отопление, храна и други, поради неизпълнение на приходите по бюджетите на общините. Заведенията за социални услуги в общините Пловдив, Сливен, Плевен, Шумен, Стара Загора и Ямбол са приключили бюджетната година с неразплатени разходи за над 723 хил. лв. поради недостиг на средства.
  
• 
  Изплатените целеви помощи за социално подпомагане, с изключение на ОССП – Благоевград, са в рамките на предвидените в нормативните актове‚ но не задоволяват реалните потребности от социални помощи по места. Проверените ОССП са приключили 2000 г. с начислени‚ но неразплатени помощи и обезщетения в размер на 2 млн. лв., поради неизпълнение на приходите по бюджетите на съответните общини.
  
• 
  Нормативната уредба, регламентираща социалното подпомагане, е остаряла, което затруднява ОССП при упражняването на текущ и последващ контрол за достоверността на данните в социалната анкета. Голяма част от нормативната уредба не е обнародвана и лицата, които реално се нуждаят от помощи и услуги, не са информирани за възможностите и своите права.
  
• 
  Изградени са системи за вътрешен контрол в ОССП‚ но контролните процедури не са действали достатъчно ефективно. Прилаганата форма на счетоводство не осигурява пълен обхват и навременност на счетоводната информация, както и осъществяване на контрол върху финансовата дейност на ОССП. Наличната компютърна техника в ОССП е недостатъчна‚ морално и физически остаряла.
  

За резултатите от проверките в ОССП е изготвен доклад, който е изпратен на министъра на труда и социалната политика и на ръководителя на Националната служба за социално подпомагане. В него са дадени препоръки за: разработване на дългосрочни програми за социалното подпомагане в общините; разкриване на нови работни места и увеличаване на трудовата заетост на населението; засилване на контрола по приемането на молби за отпускане на еднократни помощи; създаване на механизъм за разпределение на общите разходи между социалните заведения‚ включени в структурата на ОССП; постигане на по-добра координация в действията между ОССП‚ областните служби за социално подпомагане и обществените съвети като органи за упражняване на обществен контрол. За отстраняване на допуснатите пропуски и нарушения са дадени конкретни препоръки и на кметовете на съответните общини.

При проверката се констатира следното:

• 
  Министерството на здравеопазването е одобрило първоначалните бюджети на ХЕИ за 2000 г. със занижени размери на приходите и разходите. Разходите по бюджетите на ХЕИ не са планирани и отчитани по видове дейности.
  
• 
  Не е разработена единна методика за ценообразуване на извършваните услуги от ХЕИ, което е довело до различия при остойностяването на еднакви по вид услуги.
  
• 
  Незадоволително е състоянието на материалната база на ХЕИ, за чието поддържане не са предвидени средства от министерството по техните бюджети. От ХЕИ – Смолян, и ХЕИ – Столична, са отчетени капиталови разходи, за които не са предвидени средства по бюджетите им.
  
• 
  Сключени са договори за отдаване под наем на недвижимо имущество в ХЕИ – Велико Търново, Столична, Пловдив и Перник, без да са спазени изискванията на ЗДС и правилника за неговото прилагане. С включените клаузи в договорите не са защитени финансовите интереси на тези инспекции.
  
• 
  Не са спазвани изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти, свързани с аналитичното отчитане на разходите по икономически елементи, инвентаризациите на дълготрайните материални и нематериални активи, преоценката на дълготрайните материални активи и отчитането на стопанската дейност. В ХЕИ – Столична, не са осчетоводени наличностите на биопродукти, ваксини и формуляри към 31.12.2000 г.
  
• 
  Приоритет в дейността на ХЕИ е държавният санитарен контрол (предварителен и текущ). На национално равнище е публикувана информация само за този вид контрол, като не са използвани възможностите на специализираните издания за публикуване на информация и за останалите дейности на ХЕИ. Това не позволява на потребителите на местно, регионално и национално равнище да ползват отчетните данни за извършване на анализ и оценка и вземане на съответни управленски решения.
  
• 
  От страна на министерството не е оказвана в достатъчна степен методическа помощ по организационни, медицински и финансови въпроси.
  

Сметната палата препоръча на министъра на здравеопазването следното: съставянето и одобряването на бюджетите на ХЕИ от МЗ да се съобразява с потребностите от финансови средства за осъществяване на възложените им държавни задачи; актуализиране или изготвяне на нова нормативна уредба за ценообразуване на извършваните платени услуги и дейности от ХЕИ; разработване на дългосрочна инвестиционна програма за реконструкция, ремонт и поетапно обновяване на ползваната медицинска апаратура; създаване на организация за подобряване на взаимовръзките между ХЕИ и дирекциите в министерството.

При проверката се установи следното:

• 
  Нереално са планирани и одобрени от МЗ разходите за текуща издръжка по бюджетните сметки на центровете.
  
• 
  След старта на здравната реформа не са регулирани правата и задълженията на преобразуваните лечебни заведения в търговски дружества по оказване на спешна медицинска помощ, което е довело до допълнително натоварване на центровете с несвойствени функции и възникване на проблеми по осигуреността им с медикаменти. Действащата номенклатура за медикаментите е остаряла.
  
• 
  В действащите нормативни актове (Правилник за устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ от 1999 г. и Наредба
  № 25 на МЗ от 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ) липсват точни критерии и нормативи за определяне на числеността на персонала и на медицинските екипи в зависимост от промените в броя на населението, броя на населените места на територията на центровете и филиалите, отдалечеността на населените места от центровете и филиалите, срочността на спешното повикване и качеството на обслужването на населението.
  
• 
  Голямо е текучеството на висшия медицински персонал, което се дължи на спецификата на дейността и по-ниското му възнаграждение в сравнение с това на общопрактикуващите лекари.
  
• 
  Останали са неразплатени разходи за медикаменти, храна, гориво, електроенергия, топлоенергия, ремонти, поради липсата на ясни правила и критерии за разпределяне на средствата по бюджетните сметки на центровете от страна на МЗ. Временни затруднения в снабдяването с медикаменти е имало в центровете и филиалите им в София, Пазарджик, Русе, Силистра, Бургас, Пловдив и Търговище.
  
• 
  Извършени са капиталови разходи, за които не са били разчетени средства по бюджетните сметки на центровете в Кюстендил, Перник, Монтана и Пловдив.
  
• 
  Не са спазвани изискванията на Закона за счетоводството при преоценката и инвентаризацията на дълготрайните материални активи за 2000 г.
  

Сметната палата даде на министъра на здравеопазването препоръки за: анализиране на финансовото състояние на центровете за спешна медицинска помощ, с оглед реално планиране на разходите за издръжка по бюджетните им сметки и разработване на конкретни правила за финансиране на центровете; актуализиране на нормативната уредба, свързана с кадровото, медицинското и транспортното осигуряване на центровете; изграждане на ефективна контролна система за спазване на Наредба № 26 от 1996 г. за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействието между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни.

При проверката се установи следното:

• 
  Висшият съдебен съвет, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, е полагал усилия за осигуряване на необходимите средства за нормално функциониране на съдебната власт.
  
• 
  Не е прилаган единен подход при планирането, съставянето, разпределението и отчитането на изпълнението на бюджета и не е разработена на институционално равнище краткосрочна и средносрочна бюджетна прогноза на съдебната власт и прогноза за очакваните собствени приходи. Не са изготвяни разчети за приходи от такси, които да се ползват при планиране на приходите по бюджета на съдебната власт.
  
• 
  Субсидиите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити не са предоставяни ритмично. Превеждането на голяма част от субсидиите в края на годината на практика лишава второстепенните разпоредители с бюджетни кредити от необходимото за целта време за прилагане на съответните процедури, осигуряващи максимална ефективност, ефикасност и икономичност при разходване на средствата.
  
• 
  Актовете за сградите на съдилищата са издадени едновременно на изпълнителната и на съдебната власт. Поради тази причина редица сгради на съдилищата не са осчетоводени и включени в балансите на Министерството на правосъдието и на съответните органи на съдебната власт и не са застраховани.
  
• 
  Висшият съдебен съвет не е изградил необходимите структурни звена в своята администрация за осъществяване на ефективно управление и контрол на бюджетния процес в системата на съдебната власт. Цялостният процес по бюджетиране е сведен главно до превеждане на бюджетните субсидии в системата и съхраняване на предоставените финансови отчети.
  
• 
  Висшият съдебен съвет е сключил договор с “Информационно обслужване” АД - гр. София, по силата на който в окръжните съдилища в страната дружеството извършва информационни услуги срещу заплащане от трети лица (граждани и фирми). Допуснато е също фирмата да осъществява дейност по инкасирането на приходи по бюджета на съдебната власт.
  

Сметната палата даде следните препоръки за подобряване на финансовото управление и отчетността в системата на съдебната власт:

• 
  Към Висшия съдебен съвет да се изгради специализирано звено за вътрешноведомствен финансов контрол за упражняване на ефективен вътрешен контрол и одит по отношение на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити при изпълнението на приходите и разходите по бюджета на съдебната власт.
  
• 
  Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието да приемат решение относно бъдещото стопанисване и управление на сградния фонд на съдилищата и снабдяването им с актове за публична държавна собственост.
  
• 
  Да се осигуряват на органите на съдебната власт средства за извършване на изискващото се от чл. 12 на ЗДС задължително застраховане на имотите – публична държавна собственост.
  
• 
  Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието да предложат промяна в статута и управлението на фондовете “Съдебни сгради” и “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието.
  
• 
  В наредбите по чл. 187 и чл. 188 от Закона за съдебната власт за съдебните служители в съдилищата, прокуратурата и следствието, които следва да се приемат от Висшия съдебен съвет, да се регламентират функциите, задачите и отговорностите на служителите в отделните органи на съдебна власт, свързани с изпълнението на приходите и разходите по нейния бюджет, отчитането на изпълнението му и управлението на предоставеното имущество.
  
• 
  Прокуратурата на Република България да разработи единни принципи и правила за обединяване на бюджетните средства на отделните прокуратури (апелативни, окръжни и районни) в обща бюджетна сметка, както и да определи правомощията на ръководителите на съответните прокуратури при изпълнението на сметката.
  
• 
  Висшият съдебен съвет да прекрати дейността на “Информационно обслужване” АД – гр. София, по инкасиране на приходи по бюджета на съдебната власт и да създаде съответна организация за ресурсно и кадрово осигуряване на окръжните съдилища, с оглед търговският регистър да се поддържа от тях, каквито са изисванията на Гражданския процесуален кодекс.
  
• 
  Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието да обсъдят съвместно налагащите се промени в нормативната база за дейността на звената за съдебно-счетоводни експертизи, с цел подобряване на тяхната организация и повишаване на качеството на предоставяните експертни заключения.
  

При проверката се констатира следното:

• 
  Изградената с подкрепата на ПРООН междуинституционална рамка за управление е създала необходимите условия за изпълнението на проекта. Съставянето, разпределението, изпълнението и отчитането на бюджета на проекта е осъществявано в съответствие с правилата и процедурите на ПРООН.
  
• 
  Финансовата отчетност и документацията са водени по правилата и изискванията на ПРООН и Европейския съюз. Не е предвидено и не са изготвяни обобщени отчети за изразходваните средства по проекта съгласно българското законодателство.
  
• 
  Изградена е добра система за вътрешен контрол, което е позволило осъществяването на ефективен предварителен, текущ и последващ контрол и мониторинг.
  
• 
  Безработицата в отделните общини е намаляла по време на изпълнението на проекта и след неговото приключване.
  
• 
  Постигнато е високо равнище на публичност и прозрачност на проекта. Управленският екип на проекта е осигурил добро и ефективно управление на средствата.
  

Сметната палата препоръча на министъра на труда и социалната политика при сключването на споразумения за финансиране на проекти от различни донори да се осигурява достатъчно време за организиране на стартирането и изпълнението на съответните проекти в определените срокове, както и да се регламентират финансовите взаимоотношения между общините и ръководствата на проектите, с цел получаване на обратна информация за отчитане на предоставените от тях средства.

През 2001 г. Сметната палата продължи да извършва проверки и заверки на периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети на бюджетните организации на основание чл. 29 от отменения Закон за Сметната палата и чл. 52, ал. 2 от Закона за счетоводството (в сила до 31.12.2001 г.).

Целта на заверките бе да се изразят становища относно редовността, правилността и законосъобразността на изготвените отчети, както и за достоверното представяне в тях на имущественото и финансовото състояние на бюджетните организации.

През отчетния период Сметната палата провери и завери 297 годишни отчета за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове за 2000 г. на бюджетните организации - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. От тях 283 отчета бяха заверени без резерви, а 14 отчета – с резерви.

За резултатите от извършените проверки през 2001 г. са изготвени доклади с препоръки за отстраняване на допуснатите слабости и нарушения и подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности, които са изпратени на съответните ръководители на проверените бюджетни организации. Докладите са изпратени и на министъра на финансите, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1 от отменения Закон за Сметната палата.

Въз основа на резултатите от контролната дейност на Сметната палата през 2001 г. могат да се направят следните изводи: