- Радостта и мирът се коренят във вярата

4 - Радостта и мирът се коренят във вярата

Да вярваш е много по-лесно от това да не вярваш.

Ако не вярваме в Бога, в Неговото Слово и обещания, тогава остава само да се трудим да доказваме и да опитваме сами да изработим всичко.

Авторът на Евреи отбелязва в 4:3, че ние, които сме повярвали, сме влезли в Божията почивка. В Евреи 4:10 той пише: "Защото този, който е влязъл в [Божията] почивка, също си е починал (отказал се е) от [изтощението и болката] на човешките усилия..."

В Матей 11:28 Исус казва: "Елате при Мен, всички, които се трудите и сте обременени (или претоварени), и Аз ще ви дам почивка. [Ще ви облекча и ще освежа душите ви.]"

Исус ни казва да отидем при Него, но как да направим това? В Евреи 11:6 четем: "Но без вяра не е възможно да Му угодим и да сме Му угодни. Защото който иска да дойде при Бога, трябва задължително да вярва, че Бог съществува и че Той възнаграждава тези които истински и усърдно Го търсят." Това означава, че когато дойдем при Бога, трябва да го направим с вяра. Когато стане така, ще имаме радост, а където има радост, там има и наслада.

Една вечер бях ужасно нещастна. Ходех напред назад из къщата, вършех си задълженията, но нямах никаква радост, не се наслаждавах на живота.

"Какво не ми е наред, Господи? - попитах аз. - Какъв ми е проблемът?"

Сякаш нещо се таеше в мен, нещо, което изсмукваше радостта ми. Докато се мотаех из къщата, отворих кутията с листчета със стихове, които държах на бюрото си.

Отворих я и Светият Дух в мен веднага потвърди стиха, който ми попадна пред очите: "Дано Бог на вашата надежда така да ви изпълни с всичката радост и мир, като вярвате, че чрез силата на Светия Дух можете да преизобилвате и да преливате от надежда" (Римляни 15:13).

Веднага разбрах, че голяма част от проблема ми е, че аз се съмнявах, вместо да вярвам. Съмнявах се относно призива на Бог И кръвта МИ, чудех се дали Той ще снабди финансовата ни нужда, поставях под съмнение решенията и действията си и какво ли още не.

Вместо да бъда позитивна, бях станала негативна.

Съмнявах се вместо да вярвам.

Съмнението може да идва и да чука на вратата на сърцето ви. Когато стане така, отговорете му с вярващо сърце и така завинаги ще имате победата.

Съмняващият се, негативен ум е пълен с аргументи. Той се върти отново и отново около обстоятелствата или ситуациите, като се опитва да намери отговори за тях. В Божието Слово не ни се казва сами да търсим наши си отговори. Точно обратното, Словото ни поучава да се доверим на Бога с цялото си сърце и с всичкия си ум (Притчи 3:5). Когато следваме указанията, които Господ е поставил за нас, те със сигурност ще ни донесат радост и мир.

Божията воля за нас е да имаме живот и да се наслаждаваме на живота. Исус не е умрял за вас и за мен, за да сме нещастни. Той е умрял, за да ни освободи от всяка форма на гнет и нещастие. Неговата задача е вече изпълнена и единственото, което остава да бъде свършено, е ние да повярваме.

Моето разбиране за радост, което е резултат от многогодишни изследвания по темата, е че тя обхваща широк диапазон от емоции - от тиха наслада до крайна веселба. Случаите на крайната веселба са много забавни и всички ние имаме нужда от тези моменти на смях до сълзи. Едва ли във всеки ден от живота си ще имаме такива преживявания, но имаме нужда от тях. Бог ни е дал способността да се смеем - за това трябва да има причина!

Трябва да израстваме в нашата способност да се наслаждаваме на живота и да сме способни да кажем: "Живея живота си в състояние на тиха наслада." Мисля, че тихата наслада е смесица от мир и радост.

Според Обяснителния речник на Вайн, някои от гръцките библейски думи, които се отнасят към "радост", означават също "наслада", "доволство", "изключително радостен", "изобилна радост", "да ликувам, да се радвам много... с превъзходна радост"⁴. Обяснителната бележка при Вайн е: "Радостта се свързва с живота..."⁵.

Речникът на Уебстър определя думата "радост" като "голямо удоволствие или щастие: НАСЛАДА", "изразът или изражението на тази емоция", "източникът или обектът на удоволствие или задоволство", и (в архаичната форма) "да изпълня с радост", "да се наслаждавам"⁶.

В Обяснителния речник Вайн двете гръцки думи, преведени като наслаждавам се в превода на Библията KJV са: 1) туншано -глагол със значение "да взема, да придобия, да получа", преведена също и "наслаждавам се" (т.е. сдобивам се с наслада) и 2) аполаусис - съществително име със значение "наслада", която е форма на друга гръцка дума апоулао със значение "да взема във властта си, да се наслаждавам на нещо" и "предполага предимството или удоволствието, което се получава, когато се сдобиеш с нещо"⁷.

В речника на Уебстър глаголът "наслаждавам се" се определя като "възрадвам се", "получавам наслада от: ПОДПРАВКА", "да имаш полза или да използваш" (както в израза "има добра заплата") и "да направя щастлив" (както в израза "забавляват се с нова игра")⁸.

В Йоан 10:10 виждаме, че Исус е дошъл, за да ни даде живот и да му се наслаждаваме. Тук аз откривам две неща - едно е да имаш живот, друго е да му се наслаждаваш.

Уебстър използва думата "подправка", за да определи какво е насладата. Помислете си за това: хората слагат подправки на какво ли не, за да направят вкуса на храната по-добър. Тези храни могат да се ядат и без подправките и сосовете, но точно те придават аромата, насладата на храната.

По същия начин е и с живота. Можем просто да преживеем някак си живота си, като минем през работата, постиженията, вършенето на това или онова, но без истински да се насладим на живота.

Да се насладим на живота е въпрос на решение, точно както е с подправките. Исус ни е дал живот, от който да получим наслада, докато сме живи, а не просто да преминем през него и само да се опитваме да оцеляваме, докато Той се върне за нас или ни прибере у дома.

Животът трябва да се празнува!

Можем да го кажем и така - радостта е в най-дълбоката част на личността, която е приела Исус за Спасител - радостта е в духа. Но ако душата (ум, воля, емоции) е пълна с притеснения, негативни мисли, оправдания, съмнение, неверие, тогава тези негативи ще станат като стена, която ще възпира съзряването на плода радост, създаден от Светия Дух и обитаващ в човека.

Апостол Петър казва да дадем (прехвърлим) всичките си грижи (безпокойства, притеснения, тревоги) на Господа (I Петрово 5:7). Павел пък е насърчавал своите вярващи съвременници: "Не се притеснявайте за нищо, но във всичко с молба и молитва, с благодарност изказвайте прошенията си на Бога; и Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази стража на сърцата и умовете ви чрез Христос Исус (Филипяни 4:6-7 NKJV).

Пазете умовете си пълни с щастливи, благи мисли и като се доверявате на Бога, Той ще се погрижи за проблемите ви.

Исус също е казал: "Истина, истина ви казвам, който не приеме и не получи и не приветства царството на Бога, както правят малките деца, никак няма да влязат в царството." (Лука 18:17)

Преди няколко години започнах да осъзнавам, че съм много сложна личност и че моята склонност да усложнявам нещата ограбва радостта ми - тя ми пречеше наистина да се наслаждавам на живота. Тогава Бог започна да ми говори за простотата на нещата.

Записвам си в дневник нещата, които Бог ми е говорил или в които ме е променял. Ето някои от нещата, които съм записала през месец октомври 1988:

"Вътре в себе си се боря с нещо, което дори не мога да формулирам с думи. Мисля, че Бог ме извежда от това да съм много сложна и ме учи повече да "бъда" вместо да "правя". Той се опитва да ме научи да се наслаждавам на простичките неща.

Сякаш продължавам да търся нещо в свободното си време, което наистина да ме радва, но така и не го намирам. Тази вечер май Бог ми каза: "Научи се да се наслаждаваш на простичките неща в живота." И после записах: "Господи, помогни ми - дори не знам какво е простота".

Трябваше да науча и все още уча какво е простота и как да имам обикновено, простичко отношение към нещата. Едно от нещата, които научих тогава: да вярваш е далеч по-лесно и просто, отколкото да се съмняваш. Съмнението е отворена врата за объркването и нерядко води до депресия. То ни кара да говорим колебливо и от устата ни да излизат само негативни думи.

От друга страна, вярата или вярването освобождава радостта и ни позволява да се наслаждаваме на живота, докато Бог се погрижи за обстоятелствата и ситуациите около нас. Май звучи твърде хубаво, за да е истина; точно по тази причина мнозина никога не влизат в Божия план за тях. Има неизброимо множество от хиляди по хиляди, които са приели Исус за свой Спасител. Те вървят по пътя към небето, но не се наслаждават на пътуването.

Все едно на човек да му подарят чисто нова къща. Дават му ключовете - към предната врата, към гаража, към мазето, към тавана, към всички стаи в къщата, които могат да се заключват. Домът му принадлежи изцяло, но ако не използва ключовете, за да отвори и да влезе, той само притежава къщата, без да живее в нея и без да й се радва.

Обикновено нещото, което ни пречи да влезем и да се насладим на живота, който Бог има за нас и безплатно ни е подарил, е осъзнаването на греховността.

Грехът е истински проблем за повечето хора, а интересното тук е, че грехът не бива да е голям проблем.

Знаете ли, че Бог вече се е погрижил, както четем в Словото Му, за всички човешки грешки, слабости и провали? Повечето хора са блокирани от грехове и провали, докато Божието Слово е дало изходен път..

Евреи 4:15, 16 казва, че Исус разбира нашата човешка слабост, защото е бил изкушен като нас във всяко нещо, но пак не е съгрешил. И понеже Той е нашият Първосвещеник, който ходатайства за нас пред Бога, можем да идваме смело или дръзновено пред престола, за да получим благодат, благоволение, милост и помощ, когато имаме нужда.

Забележете, че в Словото се казва да дойдем при трона на Бога, за да получим. Бих искала да подчертая този момент, защото в определен смисъл думата "получавам" е синоним на "вярвам".

Речникът на Уебстър казва, че да вярваш означава "да приемеш за верен или истинен"⁹. Същият речник каза, че да получиш означава "да вземеш нещо - нещо дадено, предложено или предадено"¹⁰.

В духовната сфера, когато вие и аз вярваме нещо, получаваме го в сърцата си. Ако е нужно физическо изявяване, то ще дойде след като сме повярвали, не преди това. В света ни учат, че първо трябва да видим, после да повярваме. В Божието царство трябва първо да се научим да вярваме, едва тогава ще видим физическото изявяване на това, за което сме повярвали (приели, възприели в сърцето си).

В Марк 11:23, 24 Исус е казал на учениците си: "Истина ви казвам, който каже на планината: Вдигни се и се хвърли в морето! И никак не се усъмни в сърцето си, но повярва, че каквото казва, ще се случи, ще му бъде сторено. Затова ви казвам, че каквото и да поискате в молитва, вярвайте (доверявайте се и бъдете уверени), че ще ви бъде дадено, и ще го имате [получите]."

Когато Исус е казал, че каквото и да поискаме от Бога, ако вярваме, ще ни бъде дадено, т.е. ще го получим безплатно.

Едно от най-големите предизвикателства пред нас е, че не се доверяваме на думата "безплатно". В света днес бързичко откриваме, че нещата всъщност въобще не са безплатни. Дори когато ни се каже, че са безплатни, обикновено все някъде има скрита цена.

В Божията икономика обаче нещата стоят по друг начин. Всичко идва като подарък; а единственото, което можеш да направиш с подарък, е да го приемеш любезно с благодарно сърце. Спасението и непрестанната прошка за греховете ни са дарове, дадени ни от Бога поради това, че сме приети от Неговия Син Исус Христос.

Когато направим грешка, покажем слабост или се провалим някак, можем да се съмняваме дали Бог ни обича, да се чудим дали ни е ядосан, да се опитаме да изкупим грешката си с добри дела и да се откажем от радостта си, жертвайки я заради грешката си. Другото, което можем да направим, е просто да повярваме написаното в I Йоан 1:9: "Ако [доброволно] признаем, че сме сгрешили и изповядаме греховете си, Той [Бог] е верен и праведен (на Своята собствена природа и обещания) да ни прости греховете ни [да ни освободи от беззаконието ни] и [постоянно] да ни изчиства от всяка неправедност [всичко, което не е в съгласие с Неговата воля за целта, мислите и действията ни]".

Аз лично съм много пристрастна към думите на Йоан, записани в I Йоан 2:1, 2: "Мои малки дечица, пиша ви тези неща, за да не нарушавате Божия закон и да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай (един, който ще се застъпи за нас) пред Отца - Исус Христос, всеправедният [справедлив, праведен, Който се съобразява с волята на Отца във всяка цел, мисъл и действие]. И Той [Самият този Исус] е умилостивението (изкупителната жертва) за греховете ни; и не само за нашите, но и за [греховете на] целия свят".

Тук Йоан казва: "Старайте се колкото можете да не съгрешавате, но когато съгрешите, Исус ходатайства за вас и вече е платил за вашата грешка".

На нашите конференции казвам на хората, които вземат решение да приемат Исус като техен Спасител, следното: "Исус ви е простил всеки грях - не само това, което вече сте сторили, но и всяко погрешно нещо, което някога ще извършите. Той вече е платил цената за греховете и грешките ви, и е взел решение да ви изчисти от тях".

Ето затова Евангелието се нарича Блага вест. Но запомнете, тези прекрасни благословения, свобода и дарове получаваме чрез вяра.

Лука, гл. 2 казва, че след раждането на Исус, ангел се явил на овчарите, които пазели стадата си на полето: "... и ангелът им каза: Не се страхувайте; но вижте, носим ви блага вест за голяма радост, която ще дойде до всички човеци. Защото ви се роди в давидовия град Спасител, който е Христос (Месия) Господ!" (Лука 2:10, 11).

От този пасаж можем да видим, че ако правилно разбираме Писанията, ако ги вярваме и приемаме, Евангелието трябва да ни донесе голяма радост, а не осъждение за греховете.

Аз не прекарвам живота в размишления за греховете си. В живота ми имаше период, в който ако ме питахте какво е било последното погрешно нещо, което съм направила, можех да ви кажа точно не само какво съм сгрешила, ами и точното време, в което съм го направила, както и колко дълго съм се молила след това.

Аз осъзнавах греха си! Сега осъзнавам праведността си! Вярвам, че в Христос съм придобила Божията праведност (II Коринтяни 5:21).

Ако днес ми зададете същия въпрос, със сигурност ще спра и ще се замисля. Не че съм спряла да греша, но вече се справям с греха си според Писанията - като оставям това, което е зад мен, и се стремя към това, което лежи пред мен (Филипяни 3:13, 14).

Бог ме е освободил от себе-анализ и себе-предпазване. Имам пред вид, че повече не се притеснявам за всяка допусната грешка, и вече не заблуждавам себе си, че мога да се "опазя от греха".

Вместо това, когато съгреша, както правим ние всички, си припомням, че Господ ме пази и че Той е този, Който ме предпазва от зло, както четем в Псалм 121:5, 7, 8: "Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Господ ще те пази от всяко зло; ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти от сега и до века".

Имайте пред вид и написаното в Юда 1: 24: "А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава..."

Ако се доверим на Божията пазеща сила чрез вяра в Писанията (като в текстовете, които вече споменах), плодът на това доверие ще бъде победоносна вяра и тържествуване с неизразима, възторжена наслада.Това ми звучи много добре. А на вас?

Аз съм губила радостта си много пъти, докато съм се пазила от грешки; но щом се научих да се доверявам на Бога да ме пази от падение, вече няма смисъл да се вторачвам в провалите си. Поведението ми започна да се подобрява и все още е в процес на подобрение. Грешките, които правя по време на този процес, вече са ми простени.

Всичко, което трябва да направя, е да призная провалите си, да ги изповядам и да приема повярвам в милостта на Бога, която да ме изчисти от всяка неправда.

Щом направих това откритие, за първи път в живота си бях способна наистина да започна да се наслаждавам на Господа.
Насладете се на Господа!

Висшият призив в живота на всеки вярващ, целта, към която всеки от нас трябва да се стреми, е да се наслаждава на Господа. Според Йоан 1:4 и Йоан 14:6 Бог е живот; тогава моето заключение е, че не можем да се научим да се наслаждаваме на Господа, ако не се научим да се наслаждаваме на живота.

Никой от нас не може да се наслаждава на Господа, ако през повечето време си мислим, че Той ни е ядосан заради греховете.

Исус е дошъл да ни освободи от този погрешен вид страх, който съществува във взаимоотношенията с небесния ни Отец. Трябва да се отпуснем в присъствието Му. Необходимо е обаче да имаме благоговеен страх или страхопочитание, което води до уважение, почит и покорство. Но задължително трябва да изчистим сърцата и умовете си от всяка мисъл, че Бог ни е ядосан. Според Неговото Слово, Той е пълен с милост и състрадание и е бавен да се гневи (Неемия 1.9:17).

Преди няколко години Бог ми каза: "Джойс, повечето от вас, хората, смятат, че е много трудно да се общува с Мен, но това не е истина." Ние не можем да изненадаме Бога. Той е знаел какво ще получи, когато ни е привлякъл към взаимоотношения с Него.

Псалм 139 казва, че преди да ни оформи в утробата на майките ни, Бог ни е познавал! Той вече знае в какво ще сгрешим вие и аз в бъдещето - неща, за които сега не бихме и помислили. Не грехът ни спира, а неверието!

За всеки наш провал Бог е предвидил изобилна прошка, но дори Той не може да направи нищо за най-големия ни провал. Защо? Защото най-големият ни провал е когато не вярваме в Неговите думи. Нашата част от работата е да вярваме. Той върши всичко останало, но от нас зависи да изберем между живота и смъртта, вярата и съмнението, радостта и нещастието.
По-дълбокият живот

Ние сме твърде склонни да живеем на повърхността.

В Лука 5:4 Исус казва на Симон Петър и на останалите рибари в лодката с него: "... оттеглете лодката в дълбокото..., и хвърлете мрежите си за улов".

Вие искате ли много благословения в живота си? Ако отговорите положително, както съм сигурна, че ще отговорите, тогава трябва да напуснете плитчините на живота според вашето собствено мислене и чувства, и да започнете да живеете по-дълбокия живот, който е вътре във вас.

Вярата е вложена в духа ни. Римляни 12:3 казва, че на всеки човек е дадена мярка вяра. Вярата е сила, която идва от духа, и е способна да постигне велики неща; но вярата има нужда от съгласие.

Нека да го погледнем по този начин. Аз може да имам вяра в сърцето си да пристъпя напред и да направя нещо, но ако започна да се съветвам с ума си, тогава негативни мисли, съмнение и неверие може да ме разубедят да направя това, което знам дълбоко вътре в себе си.

Като казвам, че вярата има нужда от съгласие, имам пред вид, че и да имам вяра в сърцето си, но умът ми вярва обратното, тогава това, което вярвам, няма да се изпълни.

Тълкувателният превод на Бен Кемпбъл Джонсън на Марк 11:22, 23 дава по-дълбоко разбиране: "Исус каза: Имайте доверие в Бога. Наистина, ако някой каже на тази планина ей там: "Хвърли се в морето" и се съедини с изказването, което прави, този човек ще осъществи изказването си..."

Разширеният превод на Библията превежда Исусовите думи в стих 23 като отнасящи се до някой, който вярва и не се съмнява. Преводът на Джонсън пък ги превежда, като насочени към някой, който се съединява със собственото си изказване. На мен наистина ми допада начинът, по който е изказан този принцип, защото ние често правим точно това, за което ни предупреждава този стих. Вярваме едно нещо дълбоко в сърцето си и друго нещо в ума си.

Трябва да разберем, че Сатана е крадец. Той идва да убие, открадне и унищожи. Всяко благословение, което идва от Исус, е целта на крадеца Сатана. Праведността, мирът и радостта са на първо място в списъка му. Според Римляни 14:17 (KJV) Божието царство е правда, мир и радост; бъдете сигурни, че Сатана се е насочил да открадне царството от нас. Вярвайте на думите в Словото; издигнете ги над своите собствени мисли и чувства.

Във II Коринтяни 10:5 апостол Павел пише за събаряне на погрешни въображения и всяко високо и възвишено нещо (или мисъл), които се издигат против истинското познаване на Бога.

Често чуваме Словото на Бога и Му вярваме, когато Го чуваме. В Римляни 10:17 четем, че: "... вярата идва от слушане, а слушането от Божието Слово." Когато се слуша Словото, ни се придава вяра да го повярваме. Но въпросът е следният - след като веднъж сме чули Словото и сме Го повярвали, продължаваме ли след това да Му се доверяваме?

Често напускаме мястото, където сме чули Словото, и се връщаме към собствените си размишления върху нашите си обстоятелства, като отново се отделяме от това, което е било насадено в сърцата ни. Посятото семе е вече откраднато. Можете да кажете, че Словото е изядено от птиците (Марк 4:4, KJV) -духовете "птици", които Сатана изпраща да атакуват умовете на тези, които са чули (Марк 4:15).
Вярващите трябва да вярват

В заключение искам да ви насърча да запомните нещо, което според мен ще ви помогне, когато до вас дойде съмнението: Вярващите са наречени вярващи, защото трябва да вярват! Простичко, но това е - трябва да вярваме.

Като вярващи вие трябва да свършите своята част - да вярвате. Бъдете позитивни, не усложнявайте нещата излишно и вярвайте.

Казвам на хората, че ще им бъде далеч по-добре, ако вярват, дори и да не видят резултат, отколкото да не вярват и пак да нямат резултат. (Вярването винаги ще доведе до добри резултати, но просто искам да подчертая, че трябва да вярваме.)

Вярата ще пази сърцата ни пълни с радост. Така че ако вярвате, дори и да не виждате резултат, поне ще сте щастливи. Ако не вярвате, никога няма да видите положителни резултати в живота си и ще сте нещастни, а на всичкото отгоре ще бъдете бедни и сиромаси във всяка област от живота си.

Ако вземете твърдо решение да се наслаждавате на живота повече, тогава трябва да решите и да направите нещо относно крадците, наречени съмнение и неверие, защото без вярващо сърце не е възможно да се наслаждавате в пътешествието на вярата.