Почви
Почвената покривка се е формирала главно върху льосова основа, преобладават черноземните почви. По отношение на производствената им характеристика, тези почви са високо продуктивни. Преобладават земи от І и ІІ категория, а растителността е предимно културна и селскостопанска.
Минерални ресурси
Град Добрич е построен върху терен, който в основата си в геоложко отношение разкрива материали от горната миоценска възраст: сарматски варовици, глини и мергели със значителна мощност - 50-80 m.
Водни ресурси
Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0.250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб. Колебае се от 0.5 до 1 л/с/км. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.
Горски фонд
Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви.
Брой
Според предварителните данни от последното статистическо преброяване на населението, към 01.03.2001 година жителите на град Добрич са 100379 души, или 46.25 % от населението на региона (т.е. от общо 217012 души).
Население по пол и възраст
Регион
Община
Пол
|
Общ брой
|
По възраст
|
|
|
До 18 г.
|
18 - 64 г.
|
65 и повече
|
Добрич регион
|
217 012
|
44979
|
139 815
|
32218
|
мъже
|
107 085
|
|
|
|
жени
|
109 927
|
|
|
|
Добрич град
|
100 379
|
21742
|
68507
|
10130
|
мъже
|
48 733
|
|
|
|
жени
|
51 646
|
|
|
|
Очертава се тенденция за увеличаване на относителния дял на жените.
Структура на населението в Община град Добрич по възраст
|
%
|
под трудоспособна възраст
|
21,65
|
в трудоспособна възраст
|
68,25
|
над трудоспособна възраст
|
10,10
|
Историята на Добрич и Добруджа е неразделна част от историята на българския народ и държава. Началото на уседнал човешки живот тук датира от шестото хилядолетие пр.Хр. с появата на редица праисторически култури. През VІІ век сл.Хр. в тези земи се поставя началото на Българската държава, а през съдбоносния ХІV век в тях се разполага Добруджанското деспотство на деспот Добротица, известно в изворите на средновековна Европа като “Третата България”. Столетията на османското владичество променят глобално демографията на областта, в резултат на което в Добруджа е налице значителна етноконфесионална и етнографска пъстрота, характерна само за тази част на Република България. Важно значение за това има и нейното геополитическо разположение между Черно Море и Дунав, в непосредствена близост до центъра на Византийската и Османската империя (Константинопол, по-късно Цариград). От тази гледна точка през хилядолетията Добруджа непрекъснато е била интензивна контактна зона за проникване на технологични, икономически, културни и политически импулси в историята на Югоизточна и Централна Европа.
През ХVІІ-ХІХ в. градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център. Известен е с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, както и със селскостопанските си продукти - жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски занаятчийски традиции. Градът е освободен от османско робство на 27.01.1878 г. С княжески указ от 19.02.1882 г. град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван в Добрич, на името на добруджанския владетел Добротица. Няколко десетилетия градът носи името на маршал Толбухин. От 19.09.1990 г. с президентски указ е възстановено старото име - Добрич. Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте големи градове на България - важен икономически, административен и културен център в Североизточния икономически регион на нашата страна.
Сподели с приятели: |