СБЛИЖАВАНЕ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ (бюджетна функция 1Б)

2.1.2. СБЛИЖАВАНЕ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ (бюджетна функция 1Б)

„Сближаване за растеж и заетост“ обхваща структурните фондове: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ), както и Кохезионния фонд (КФ). С оглед на предвидените 349 млрд. EUR политиката на сближаване обхваща 36 % от бюджета на Съюза за периода 2007—2013 г. и е един от най-видимите инструменти за финансиране от ЕС, като целта ѝ е да осъществи значителен принос към заетостта и растежа в Европа. С предвидените над 270 млрд. EUR ЕФРР и КФ обхващат близо 80 % от целия бюджет по тази бюджетна функция, докато предвидените средства за ЕСФ са приблизително 75 млрд. EUR.

И трите фонда подлежат на съвместно управление и се прилагат чрез програми, управлявани на национално или регионално равнище. Тези фондове допринасят за всички цели на стратегията „Европа 2020“.

Една от ключовите цели на помощта по линия на ЕФРР беше да се подобри ефективността на предприятията, като им се помогне да инвестират в нови машини и оборудване или да разработят нови продукти. Освен това ЕФРР бе използван в много части на ЕС за подпомагане използването на ИКТ от МСП, въвеждане на цифрови средства за достъп до публични услуги и инвестиции в широколентов достъп с цел подобряване на достъпа до интернет или в някои случаи осигуряване на достъп на места, където преди това не е имало такъв.

Интеграцията на пазара на труда е сред основните области на помощ по линия на ЕСФ, като държавите членки използваха ЕСФ за подпомагане на активни политики по заетостта (АПЗ). В ЕС-12, където бюджетите за АПЗ са ниски (под 0,5 % от БВП), средствата по линия на ЕСФ за АПЗ представляват над половината от цялото финансиране за АПЗ (54,1 % през периода 2007—2010 г.).

Много държави членки също така насочиха своите дейности по линия на ЕСФ към започване на стопанска дейност от страна на безработни лица и лица от групи в неравностойно положение, както и към устойчивост и качество на работата на самостоятелно заети собственици на предприятия и микропредприемачи. 17 държави членки включиха предприемачеството като приоритет в своите оперативни програми през програмния период 2007—2013 г.

В съответствие със своя ангажимент да насочи част от помощта от структурните фондове към водещата инициатива „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“ на стратегията „Европа 2020“, Комисията задели 20 % от ЕСФ за целта, свързана с намаляването на бедността и социалното изключване с поне 20 милиона души до 2020 г. При все това, както бе потвърдено от извършения от Комисията преглед на напредъка по стратегията „Европа 2020“, изпълнението на тази цел ще бъде трудно с оглед на броя на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване (което обхваща хората, изложени на риск от финансова бедност, изпитващи материални лишения или живеещи в домакинства на безработни), който се увеличи от 114 милиона през 2009 г. на 124 милиона през 2012 г.¹⁶

В съответствие с националните доклад за изпълнение на програмите по политиката на сближаване, структурните фондове са представлявали ключов инструмент за запазване на заетостта и овладяване на безработицата.

До края на 2012 г. в резултат на осъществените по линия на ЕФРР инвестиции в ИКТ още над 5 милиона души бяха получили широколентов достъп до интернет, като около половината от тях се намират в по-слабо развити региони. Това допринася за намаляване на цифровото разделение, което все още е сравнително голямо в редица страни, особено в ЕС-12 и разложените в южната част на Европа държави членки от ЕС-15.

Държавите членки съобщават за напредък при изпълнението на инфраструктурните инвестиции по линия на Кохезионния фонд и ЕФРР, но резултатите са под заложените цели при повечето проекти за транспортна и екологична инфраструктура, особено за ЕС-12.

Пример за постижение в Естония: подобренията по железопътната мрежа, съфинансирани от ЕС, доведоха до намаляване с 31 % на времето за пътуване по различни части от мрежата към края на 2012 г., като целта е към края на 2015 г. да се постигне допълнително намаление с 45 %²⁰.

В периода 2007—2013 г. за транспортния сектор бяха разпределени приблизително 42 млрд. EUR за пътна инфраструктура, включително пътища от мрежата TEN-T и национални, регионални и местни пътища. За железопътна инфраструктура бяха разпределени около 23 млрд. EUR, включително за проекти по TEN-T. В резултат на значителното предоставено финансиране бяха отчетени някои съществени резултати, по-специално под формата на подобрения по съществуващи железопътни линии, като над 2300 km железопътни линии бяха реконструирани или модернизирани. Освен това бяха реконструирани над 30 000 km пътища. При все това изграждането на нови железопътни линии изостава сериозно в държавите, които се ползват от Кохезионния фонд, като към настоящия момент са изградени едва 59 km от заложените 253 km. Бяха отчетени трудности и във връзка с некачествено разработване на проекти, ограничен административен капацитет, трудности и забавяне при изпълнението в Полша, проблеми с възлагането на поръчки в Румъния и Словения, както и продължителни процедури по териториално планиране в Словения.

В сектора на околната среда, където предвидените програмни средства за периода 2007—2013 г. са близо 50 млрд. EUR, много държави членки отчетоха забавяния в изпълнението на проекти, особено на местата, където инвестициите се управляват на общинско равнище. Най-често срещаните проблеми са свързани с възлагане на обществени поръчки, планиране на процедури и ограничен капацитет за управление на проекти, а в някои случаи и липса на съфинансиране поради продължаващия икономически спад. Трудности бяха отчетени по-специално в България, където процентът на възстановяване в областта на водите достигна едва 11 %, което означава значително отклонени от целите, и също така в Румъния. С цел отстраняване на тези слабости Комисията поиска да бъдат извършени значими секторни и организационни реформи, като насърчи използването на всички налични ресурси за техническа помощ, достъпни от различни международни финансови институции.

Примери за постижения:

Италия: съфинансираните от ЕФРР проекти доведоха до подобряване на пречистването на отпадъчни води за над 1 милион души или около 13 % от цялото население в регионите за сближаване и почти 40 % от населението в Сицилия и Базиликата, където бяха осъществени по-голямата част от инвестициите.

Малта: южната инсталация за пречистване на отпадъчни води, която бе изградена с помощта на финансиране от ЕС и която разполага с капацитет да пречиства 80 % от генерираните на острова отпадъчни води, доведе до повишаване на статуса на крайбрежните води в южната част на страната от клас 3 на клас 1 и Малта се превърна в първата държава от Средиземноморието, която пречиства всички отпадъчни води преди заустването им в морето.

В енергийния сектор, където в периода 2007—2013 г. бяха отпуснати програмни средства по линия на ЕФРР-КФ в размер на около 4,5 млрд. EUR за проекти във връзка с енергия от възобновяеми източници (вятърна енергия, слънчева енергия, енергия от биомаса, водноелектрическа и геотермална енергия), допълнителният капацитет за производство на електроенергия от възобновяеми източници още към края на 2012 г. бе увеличен с 2400 MW. В допълнение към това са програмирани инвестиции за енергийна ефективност в размер на около 6 млрд. EUR в жилищни и публични сгради и към края на 2015 г. трябва да разполагаме с резултатите от оценката на тяхната ефективност.

По линия на ЕФРР също така се финансират инвестиции в социална инфраструктура в области като образование, здравеопазване, грижи за деца и жилищно настаняване, които допълват незадължителните мерки, финансирани от ЕСФ. В новите държави членки финансираните от ЕФРР инвестиции за социална инфраструктура в много случаи са единственият ресурс за модернизиране и реформа на публичните услуги, докато в ЕС-15 това като цяло е допълнителен ресурс.

Голяма част от инвестициите по линия на ЕСФ в периода 2007—2013 г. целят насърчаване на достъпа до заетост — за тази цел бяха определени близо 23 млрд. EUR. Констатациите²¹ от наличните надеждни оценки показват, че интервенциите на ЕСФ са свързани със значителни нетни разлики по отношение на заетост и безработица. Например бе установено, че вероятността за заетост е по-голяма при участващите хора в подпомагана от ЕСФ интервенция, отколкото при контролните групи — като съществуват известни доказателства, че този ефект е по-изразен при групи в по-неравностойно положение. Националните доклади за изпълнение показват, че 2,4 млн. души, които са участвали в подпомагани от ЕСФ операции, са намерили работа в 6-месечен срок от реализирането на интервенцията. Изчислява се, че към края на декември 2012 г. общо над 5,7 млн. назначения са били свързани с подпомагане от ЕСФ. В редица оценки също така се подчертават резултатите от незадължителни мерки, свързани с интервенции на ЕСФ за достъп до заетост, включително оправомощаване на хората при търсенето на работа и мотивация за навлизане на пазара на труда.

В окончателния доклад на мрежата за експертна оценка на ЕСФ относно постиженията на ЕСФ в периода 2007—2013 г. се отчита, че са били постигнати значителни резултати и във връзка със създаването на нови предприятия и започването на самостоятелна заетост в някои държави членки, като постигнатият брой в тази връзка е почти 550 000. В областта на политиката, насочена по-специално към повишаване на способността за адаптиране, бяха отчетени над 13,1 милиона участници, като служителите съставляват най-голямата група от над 8,5 млн. души — от които почти 847 000 съответни участници са самостоятелно заети, което доказва значението на помощта от ЕСФ за започване на стопанска дейност в рамките на политиката за адаптиране, по която бяха определени около 13 млрд. EUR за повишаване на способността за адаптиране на работници, фирми, предприятия и предприемачи в периода 2007—2013 г.

В повечето държави членки възползването на младите хора от помощта от ЕСФ не е пропорционално — над 30 % от всички участия по линия на ЕСФ; над 50 % в Германия и почти 40 % в Унгария, Франция и Дания. За разлика от това тази стойност е 15 % или по-малко в Швеция, Португалия и Кипър, което отразява решения от националната политика.

Оценките сочат, че бенефициерите от ЕСФ ценят услугата или помощта, която са получили, и има доказателства, че интервенциите на ЕСФ за подпомагане на човешките ресурси в предприетия, които са принудени да извършат съкращения или да свият своята дейност в по-общ план, са спомогнали да се стабилизират нивата на заетост в тези предприятия. При все това, въпреки значителният обем инвестиции за повишаване на квалификацията и осигуряване на квалификации за настоящите служители, няма доказателства за ефектите върху производителността в рамките на всяко предприятие или положителни ползи за техните доходи и трудова мобилност.

Интервенциите на ЕСФ също така са подпомогнали политиките за социално приобщаване (въвеждане на стратегии за активно приобщаване, подходи за социални инвестиции и по-ефективно и ефикасно използване на бюджетите в социалната област) с оглед да се помогне на групите с по-затруднен достъп до пазара на труда (например млади хора, самотни родители, мигранти и по-възрастни хора). ЕСФ също така финансира развитие на социалните услуги с цел повишаване на качеството и достъпността за групи в неравностойно положение, например в Латвия, Румъния и Испания. В периода 2007—2013 г. около 13 млрд. EUR от ЕСФ бяха насочени към подобрения в социалното приобщаване на лица в неравностойно положение. Макар че в повечето от докладите по държави, представени от мрежата за експертна оценка на ЕСФ, изпълнението във връзка с финансирането от ЕС в областта на политиката на социално приобщаване бе оценено като най-слабо, броят на назначенията във връзка с интервенции за социално приобщаване беше значителен — над 164 000 отчетени назначения (повечето от които в Испания). Това е област на финансиране от ЕС, в която е особено трудно да се определи ясно степента, в която финансираните действия допринасят за общите цели на политиката. Областите на социалното приобщаване и образованието са преди всичко част от националната компетентност и насочеността на инвестициите за социално приобщаване варира между държавите членки, което затруднява определянето на добавената стойност от интервенцията.

Като цяло програмите от политиката на сближаване в периода 2007—2013 г. се очаква да продължат да създават работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж поне до края на 2015 г. Както и при други програми от периода на предишната МФР, последващото оценяване на изпълнението на програмите все още не е завършило, като в настоящия случай то трябва да приключи до края на 2015 г. Едва тогава ще може да се осигури по-ясна представа за приноса на програмите към общите им цели.

От началото на икономическия спад Комисията предприе поредица от мерки за ускоряване на изпълнението на политиката на сближаване, за да гарантира, че се мобилизират напълно всички ресурси за подпомагане на усилията за възстановяване на държавите членки и регионите, както и за съгласуване на съфинансираните от ЕС интервенции с целите на стратегията „Европа 2020“. През последните години бяха извършени два вида важни изменения по първоначалните програмни планове — тематично препрограмиране и целеви намаления на изискванията за национално съфинансиране.

Към края на 2013 г. над 45 млрд. EUR — или 13 % от всички средства — бяха преразпределени от една тематична област към друга, за да се отговори на най-належащите нужди и да се подсилят определени интервенции. По отношение на инвестиционните теми промените доведоха до увеличение за инвестициите и НИРД, обща подкрепа за бизнеса, устойчива енергетика, социална инфраструктура, пътища, както и подкрепа за пазара на труда, включително младежка заетост. Тези промени са в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и отговарят на необходимостта инструментите за финансиране от ЕС да се насочат в по-голяма степен към тези цели.

Освен това през 2011—2012 г. Комисията одобри намаления в изискванията за национално съфинансиране за някои държави членки (Испания, Гърция, Ирландия, Италия, Литва и Португалия и в по-малка степен Белгия, Франция и Обединеното кралство). С това изискването за национално публично финансиране бе намалено от 143 млрд. EUR на 118 млрд. EUR, т.е. намаление с 18 %, като бе отчетено, че върху националните бюджети се оказва голям натиск и че вече стартираните инвестиции биха могли като цяло да се завършат, ако се облекчи тежестта върху националните финанси.

За да се повиши допълнително добавената стойност на финансирането от ЕС и да се демонстрират по-видими резултати, Комисията също така положи усилия за насърчаване и улесняване на интегрираното използване на инвестиции от ЕСФ и ЕФРР. Няколко държави членки вече взеха решение да прилагат интегрирания подход в ключови области за социално приобщаване, като например прехода от институционални грижи за деца към грижи в рамките на общността, както и интегрирането на маргинализирани общности, например ромите.

Освен това Комисията предприе последващи мерки по ключови препоръки от четирите специални тематични доклада на Европейската сметна палата, свързани с области на интервенция на програмите по линия на ЕФРР/КФ, а именно енергийна ефективност, общински проекти за инфраструктура за управление на отпадъците, възстановяване на изоставени промишлени и военни терени и пътища.²² И в четирите доклада бе заключено, че очакваните резултати са били постигнати и че проектите са били осъществени съгласно планираното, но с известно забавяне и превишаване на разходите. В препоръките на Сметната палата бе установена необходимост вниманието да се насочи към ефективност, ефикасност и икономичност на проектите при определянето на инвестиционните приоритети; по-задълбочен анализ на нуждите при подбора на проекти; и подобрени и прозрачни показатели за изпълнение. Законодателната рамка за периода 2014—2020 г. позволява на Комисията да изпълни някои от ключовите препоръки на Сметната палата, а именно: засилена и основана на резултатите насоченост на съфинансираните програми с връзка между ключовите действия от общата стратегическа рамка и специфичните за държавите препоръки в рамките на европейския семестър; сключване на споразумения за партньорство с държавите членки, които ще включват анализ на несъответствията и нуждите за развитие; предварителни условия; и годишно докладване относно показателите за изпълнение на равнище приоритетна ос и въз основа на съвместно определени показатели.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес



Изтегляне 0.7 Mb.

Сподели с приятели: