ОПАЗВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ (бюджетна функция 2)

2.1.3. ОПАЗВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ (бюджетна функция 2)

Втората бюджетна функция обхваща подпомагане на селското стопанство, развитието на селските райони, рибарството и околната среда и представлява 43 % от разходите на ЕС в периода 2007—2013 г. Повечето ресурси (34 % от общите разходи на ЕС) са разпределени за пряко подпомагане на земеделски стопани по общата селскостопанска политика (ОСП). Европейският фонд за рибарство е ключовият инструмент за финансиране на общата политика в областта на рибарството. Специално финансиране за околната среда се осигурява чрез инструмента LIFE+.

Целта на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) е да се гарантира, че дейностите, свързани с рибарството и аквакултурите, са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване. Чрез Европейския фонд за рибарство (ЕФР) ЕС осигурява финансова подкрепа за сектора на рибарството (включително всички дейности, свързани с производство, преработка и предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури) и за устойчивото развитие на зависимите от рибарство области.

С бюджет от приблизително 300 млн. EUR годишно финансираните от програмата LIFE+ проекти целят изпитването на иновационни или демонстрирането на нови проекти или прилагането на най-добри практики за решаване на проблеми, свързани с околната среда и изменението на климата. Като подпомага стратегията „Европа 2020“, направлението „Природа и биологично разнообразие“ на програмата насърчава действия, които допринасят за преустановяване и по възможност обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие, докато направлението „Околна среда“ допринася за по-благоприятна за климата икономика с ефективно използване на ресурсите, като предлага на бизнеса — и по-специално на МСП — възможност за изпитване на нови техники и методологии преди въвеждането им в производствената верига. По направлението „Информация“ се съфинансират проекти, свързани с комуникации и кампании за повишаване на осведомеността относно въпроси във връзка с околната среда, опазване на природата и съхранение на биологичното разнообразие.

Изпълнение на програмите

Данните показват, че преките помощи за земеделски стопани (по първия стълб на ОСП) стабилизират доходите на земеделските стопанства и така допринасят за икономическата жизнеспособност на стопанствата. През 2012 г. преките плащания средно са представлявали почти половината от доходите на семейните стопанства (48 %). Макар че през 2013 г. реалните доходи от селско стопанство на работник в ЕС-28 се понижиха с 1,3 %, те са се повишили с около 30 % през предходните десет години. Понижението през 2013 г. се дължи най-вече на по-голямото увеличение в реално изражение на покупните цени на средствата за селскостопанско производство (+ 0,7 %), докато продажните цени на селскостопански продукти останаха стабилни.

Реформите на ОСП от 1992 г. повишиха пазарната ориентация на селското стопанство в ЕС и намалиха разходите за възстановявания при износ и публични интервенции. Делът на субсидирания износ от общия износ се понижи от 1,9 % през 2007 г. на 0,1 % през 2012 г. Стойността на търговските потоци от селскостопански продукти между ЕС и останалата част от света се увеличи от 80 млрд. EUR през 2008 г. на над 120 млрд. EUR през 2013 г.

През 2013 г. бяха извършени оценки на различни елементи от ОСП.

В оценките на въздействието на европейската схема за предлагане на мляко в училищата²³ и на мерките по ОСП за селскостопанския сектор (пчеларство)²⁴ бе потвърдена адекватността на прилаганите инструменти за постигане на целите на политиката, както и добавената стойност за ЕС, с някои препоръки за допълнителни подобрения във връзка с допълването със свързани схеми и инициативи. Схемата за предлагане на мляко в училищата (СПМУ) бе оценена като подходящ инструмент за увеличаване на консумацията на мляко от деца и съответно подобряване на техните хранителни навици. Повечето държави членки посочиха, че схемата е била основният фактор за стартирането и осъществяването на схема за предлагане на мляко в училищата на тяхната територия. Що се отнася до мерките за пчеларството, в оценката бе заключено, че с тях е осъществен положителен принос към производителността и доходите на пчеларите, както и към стабилизирането на производствените нива на мед в ЕС в контекста на нарастващи производствени разходи, заплахи за оцеляването на пчелите и силна международна конкуренция от трети държави.

В рамките на оценката на структурните ефекти от прякото подпомагане²⁵ бе оценено как промените, въведени с реформата от 2003 г., включително отделянето на подпомагането от производството, са повлияли на аспекти, като работна сила, капитал и бизнес стратегии на европейските земеделски стопанства. Оценката разкри непреки ефекти, като увеличаване на икономическия размер на земеделските стопанства и повишена степен на специализация. В допълнение към това отделянето стимулира промяна на насочеността към производство с по-висока доходност. В оценката бе заключено, че реформата и по-специално отделянето на помощите може да е допринесло заедно с други фактори за намаляване на интензивността на използване на работната сила.

В обобщението на националните и регионалните средносрочни оценки²⁶, публикувано през 2013 г., бе измерен напредъкът и въздействието на мерките за развитие на селските райони (по втория стълб на ОСП) в периода 2007—2013 г. То се основава на оценките, извършени от държавите членки през 2010 г., и в него бе заключено, че предприемането на мерки за развитие на селските райони е по-бавно от очакваното и безпроблемно прилагане е отчетено за относително малко на брой мерки. Мерките с не толкова технически изисквания и по-голяма степен на последователност от предходния период бяха изпълнени най-бързо. Икономическото, екологичното и социалното/свързаното с качеството на живот въздействие на мерките за развитие на селските райони също бе оценено, но е трудно да се направи надеждна преценка на общото въздействие, тъй като изпълнението на програмите ще продължи до края на 2015 г. Що се отнася до икономическото въздействие, в приблизително две трети от докладите бе отчетено нетно положително въздействие върху растежа и създаването на заетост. В някои доклади бяха направени заключения за положителни екологични въздействия, но въздействието на програмите за развитие на селските райони върху околната среда рядко се измерва в количествено изражение. Действията за подобряване на качеството на живот бяха оценени високо в общностите в селските райони, но се оказаха трудни за измерване.

Тъй като изпълнението на програмите продължава до края на 2015 г., ще може да се осигури ясна представа за приноса от мерките за развитие на селските райони едва когато бъде изготвено обобщението на националните и регионалните последващи оценки на развитието на селските райони в периода 2007—2013 г. (през 2017 г.). Средносрочните оценки бяха изготвени твърде рано в рамките на жизнения цикъл на програмите, за да се подпомогне вече надеждното общо оценяване на въздействието и изпълнението на програмата за развитие на селските райони. Те обаче осигуряват информация за изпълнението на програмите.

На този етап наличните данни за напредъка по програмата за развитие на селските райони създават непълна представа. Например към настоящия момент 83 милиона души в селски райони се възползват от подобрени услуги, подпомогнати по програмата (94 % от целта). Бе използвана помощ за обновяването на 34 000 села, което надхвърля крайната цел от 27 000 села до края на периода. От друга страна, въпреки че в наличните доклади се посочва, че са били създадени 45 000 работни места по мерки за развитие на селските райони, това представлява 19 % от крайната цел; по подобен начин досега са били подпомогнати 36 000 от планираните 77 000 микропредприятия²⁷.

В областта на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) окончателното преустановяване на риболовните дейности представлява основният инструмент за осигуряване на баланс между риболовния капацитет и ресурсите. Между януари 2007 г. и май 2013 г. с финансиране от Европейския фонд за рибарство (ЕФР)²⁸ бяха бракувани над 4000 кораба, което допринесе за съществено намаляване на риболовния флот. При все това извършената ретроспективна оценка на мерките за бракуване и временно преустановяване във връзка с ЕФР подчерта липсата на ефективност и ефикасност на текущите програми за бракуване с цел балансиране на риболовния флот и риболовните ресурси в ЕС²⁹. Що се отнася до схемите за временно преустановяване, в оценката бе заключено, че публичното финансиране е било по-полезно за гарантиране на политическата приемливост на схемите, отколкото за действителното намаляване на количеството на риболова.

Подпомагането от ЕФР за аквакултури и преработка на продукти от риболов и аквакултури е значително. Заедно те представляват почти една трета от поетите ангажименти по линия на ЕФР. И двата сектора са рентабилни, макар че производството на аквакултури в ЕС не се увеличава по отношение на обема. Що се отнася до преработката, увеличават се както обемът, така и стойността на производството.

Заетостта в сектора на аквакултурите е стабилна от гледна точка на работни места в еквивалент на пълно работно време. Работните места на непълно работно време се заменят от повече постоянни работни места на пълно работно време. Това обяснява защо приносът на ЕФР за създаване на работни места изглежда ограничен, въпреки че това са значителни промени за засегнатите работници. В допълнение към това секторът на аквакултурите в ЕС изисква все по-интензивно използване на капитал и публичното подпомагане по линия на ЕФР съпътства този процес. Що се отнася до преработката, въздействието на ЕФР върху работните места е скромно — в периода между 2007 и 2010 г. бяха създадени над 3400 работни места³⁰.

Финансовото подпомагане от ЕФР за зависими от рибарството общности се прилага от местни инициативни рибарски групи (МИРГ). В едно проведено наскоро проучване се изчислява, че те са създали най-малко 7300 работни места в периода 2010—2013 г. и същевременно са спомогнали за запазването на допълнителни 12 500 работни места. Бяха създадени над 200 нови дружества.

Пример: проекти на МИРГ, които стимулират икономически традиционния риболовен сектор на регионите

„Fisch vom Kutter“ представлява иновационен проект с малък мащаб, който обхваща 21 риболовни дружества от активния регион на балтийското крайбрежие. С помощ от ЕФР те създадоха система за преки продажби на риба от региона. Чрез използването на динамичен уебсайт рибарите в морето изпращат подробности за своя улов и прогнозен час на разтоварване чрез SMS към уебсайта. Това позволява на клиентите да видят къде, кога и каква прясна риба могат да купят директно от кораба, когато пристигне в пристанището. Участващите рибари отчитат повишени цени за своята риба. Някои от риболовните дружества също така са създали допълнителни дейности чрез разширяване на своята продуктова гама (например опушване и топлинна обработка на част от улова) и отчитат между 30 и 50 % повече клиенти.

Последващите оценки на инструмента LIFE на програмно равнище показаха, че направлението „Природа“ в рамките на програмата LIFE се доказа като изключително подходящo за подпомагане на политиката на ЕС за опазване на природата, и по-специално прилагането на директивите за птиците и местообитанията и мрежата „Натура 2000“. Действията, свързани с проекти за околната среда, като цяло са ефективни и тяхното въздействие и устойчивост са високи. Благодарение на проектите по направлението „Природа“ в рамките на програмата LIFE популациите на най-застрашения в света вид от семейство „Котки“ — иберийския рис, са се утроили в Испания и се полагат усилия за повторното му въвеждане в Португалия. В допълнение към това бяха обезпечени 13 000 ha земя за опазване на природата.

В рамките на екологичното направление на програмата LIFE проекти като „Icarre 95“ демонстрираха потенциала на реалните производствени методи при затворен цикъл, чрез които в бъдеще ще се осъществява стимулиране на ефективното използване на подлежащи на рециклиране материали в сектора на промишленото производство. Други проекти, като например „От покрива до пътя“ („From Roof to Road“) спомогнаха да се развие бизнес с ефективно използване на ресурси, в този случай използване на битум от стари покриви за пътна настилка. Що се отнася до направление „Информация“ на програмата, окончателната оценка на програмата LIFE+ потвърди съществената роля на програмата за повишаване на осведомеността, доброто управление и публичното участие по въпроси, свързани с околната среда в ЕС.

Сметната палата публикува редица специални доклади относно проблеми в областта на опазването и управлението на природните ресурси, свързани с проектиране и изпълнение на програмите.

Констатациите и препоръките на Сметната палата относно обвързаните с производството преки плащания бяха отчетени в програмите за периода 2014—2020 г. Като изключение от общия принцип за плащанията по линия на ОСП, съгласно който помощта се отделя от производствените равнища на земеделските стопанства, държавите членки все пак могат до ограничена степен и при определени условия да предоставят обвързани с производството плащания. Европейската сметна палата (специален доклад 10/2013) отправи критики към факта, че на държавите членки е дадена твърде много свобода на преценка при въвеждането на обвързани с производството преки плащания. Държавите членки не осигуряват достатъчни доказателства, че въведените мерки са необходими и целесъобразни, а рамката за мониторинг (цели и показатели) не е достатъчна, за да се оценят правилно тези мерки в бъдещето. За периода 2014—2020 г. Комисията предвижда установяването на обща рамка за мониторинг и оценка за двата стълба на ОСП с оглед да се измери по-добре изпълнението на политиката.

При изготвянето на своите предложения за политика за развитие на селските райони в периода 2014—2020 г. Комисията отчете критиките на Сметната палата относно изпълнението на съфинансираните от ЕС мерки за развитие на селските райони по втория стълб на ОСП³¹. Една многократно отправяна критика бе, че подборът на проекти от страна на държавите членки често е насочен по-скоро към изразходването на предвидения бюджет, отколкото към качеството на проектите за постигане на резултатите. Сметната палата също така констатира, че целите на разходите за развитие на селските райони не са достатъчно ясни и че не е имало достатъчно информация и не са били отчетени постигнатите резултати, които да демонстрират до каква степен са били изпълнени поставените цели, както и че бюджетът на ЕС е бил изразходван ефективно и ефикасно. Сметната палата също така изтъкна, че наличната информация от мониторинга и оценката не е била използвана в достатъчна степен за подобряване на ефективността и ефикасността на разходите за развитие на селските райони. По-специално по отношение на помощите за развитие на селските райони, насочени към подобряване на икономическата стойност на горите, Сметната палата констатира слабости при проектирането на мярката и заключи, че само няколко от одитираните проекти са подобрили съществено икономическата стойност на горите.

Комисията също така взе предвид недостатъците, установени от Сметната палата, при проектирането на свързания с околната среда компонент на новата програма LIFE³². Сметната палата установи, че свързаното с околната среда направление на програмата LIFE+ не е било проектирано и осъществено по достатъчно добър начин. Основните проблеми бяха свързани с качеството на процеса за подбор на проекти и липсата на подходящи показатели. В отговор на това се цели новата програма LIFE да бъде по-добре структурирана, стратегическа, опростена и гъвкава. По нея ще се подбират проекти, които демонстрират най-добри практики и иновационни или демонстрационни подходи за добавяне на стойност на европейско равнище. Считано от 2018 г. изцяло ще се изостави подходът с индикативните национални разпределения. За да се осигури по-добра информация относно резултатите и въздействията от програмата в бъдеще, в новия Регламент за програмата LIFE беше включен набор от показатели за изпълнение, който в многогодишната работна програма LIFE за периода 2014—2017 г. се допълва от показатели за изпълнение по приоритетна област и където е целесъобразно, по тематичен приоритет.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес



Изтегляне 0.7 Mb.

Сподели с приятели: