Рийс Хауелс застъпник от Норман Гръб Предговор

След събранието Рийс отива на полето, където излива сърцето си, защото, както той казва: „Аз бях получил смъртна присъда, точно както затворникът на подсъдимата скамейка. Двадесет и шест години бях живял в тялото си и можех ли така лесно да го предам? Кой би могъл да даде живота си на друг в разстояние на един час? Защо човек се бори, когато смъртта идва, ако е лесно да се умре? Аз знаех, че единственото подходящо място за старото естество е кръста. Павел обяснява това много ясно в Римляни 6 глава. Но веднъж извършено това в действителност, то е извършено завинаги. Не можех да стигна до това. Желаех да го извърша, но, о, цената! Плаках с дни. Отслабнах с 3 килограма само, защото видях какво Той ми предлага. Как бих искал никога да не бях Го видял! Но Той ми припомни едно нещо: че идва да вземе само това, което бях обещал на Спасителя, не отчасти, но напълно. Тъй като Той умря за мене, аз бях умрял в Него и знаех, че новият живот е Негов, а не мой. Това беше ясно за мен от три години, така че Той е идва да вземе само това, което е Негово, и аз видях, че само Святият Дух в мене можеше да живее както Спасителя. Всичко, което Той ми каза, ми допадаше: въпросът беше само какво ще загубя, като сторя това. Не отговорих веднага и Той не искаше да направя това. Бяха необходими пет дни, за да взема решение - дни, които бяха прекарани насаме с Бога. Както Исая, аз видях Божията святост и виждайки Го, видях моето собствено покварено естество. Не бяха греховете, които видях, но естеството, докоснато от падението. Бях покварен до дъно. Знаех, че трябва да бъда очистен; видях, че разликата между Святия Дух и мен е както между светлината и тъмнината.

Няма нищо по-действително за мен от промяната, през която преминах през тази седмица. Святият Дух продължи да работи с мен, като изложи на показ корена на моето естество, което е себето, а можеш да се освободиш от нещо само ако го изтръгнеш от корен. Грехът беше унищожен, но не беше грехът, с който Той се занимаваше, а себето - това нещо, което идва от падението. Той нямаше да приеме едно повърхностно предаване. Той сложи пръста Си върху всяка частица от моя себичен живот и аз трябваше да решавам хладнокръвно. Той никога нямаше да вземе нещо, ако не дам съгласието си. Това е едно счупване и Святият Дух взимаше контрола. Ден след ден продължаваше очистването. Той идваше като Бог, а аз бях живял като човек и Той ми каза, че „това, което е позволено на обикновения човек, няма да бъде позволено на теб”.” Тази „Ландриндодска опитност” е кризата, която е последвана от процес на освещение, чрез което Святият Дух, на основата на неговото първично предаване, стъпка по стъпка заменя себичното естество със Своето Божествено естество (ІІ Петр. 1:4). Първо, любовта към парите, този „корен на всяко зло”, който кара Рийс да отиде преди това в Америка. Господ му казва, че ще отнеме от неговото естество всякакъв вкус към парите и амбицията да притежава пари. „Трябваше да размисля какво означава това”, казва Рийс. „Парите нямаше да значат за мен нищо повече от това, което бяха за Йоан Кръстител или за Спасителя. До голяма степен това бе разрешено при моето новорождение, но сега Святият Дух стигаше до корена”. Борбата с това продължава цял ден и вечерта неговото отношение към парите е напълно променено. Тогава става явно, че той никога няма да има право на избор да има семейство. „Видях, че никога не ще мога да дам живота си на друго лице да живея само за него. Можеше ли Спасителят да даде живота си и вниманието си само на едно лице, вместо на един загубен свят? Нито Святият Дух можеше. Той употреби доста време да ми покаже точно какво би значело това: живота, който Той би живял, би бил само за света. Бях ли готов за това?”

Друг проблем, който е решен, е амбицията. Как може да има амбиции, ако Святият Дух дойде? Начинът, по който Господ му показва това, е следният: да предположим, че той има събрания в града и друга мисия се открива на същото място. Ако се появи завист между двете, а за града е по-добре да има само една мисия, тогава той ще трябва да отиде другаде. Или да предположим, че той и друг човек кандидатстват за една и съща работа, той ще трябва да остави другия да я вземе. Или ако той печели долар на ден, а друг човек със семейство печели по-малко, Духът може да му каже да отстъпи своята работа на този човек. Той вижда Святия Дух по този начин, вземащ мястото на другия и страдащ вместо него. Да, Рийс желае това. До петък вечерта всяка страна от неговия живот е докосната. Той знае точно какво му е предложено: изборът между временната и вечната печалба. Святият Дух обобщава крайния резултат за него: „В никакъв случай няма да ти позволя да храниш макар и единствена себична мисъл, и животът, който Аз ще живея в теб, ще бъде стопроцентово за другите. Никога няма да можеш да избавиш себе си, както и Спасителят не можа, когато беше на земята. Сега желаеш ли?” Той трябва да даде крайния отговор. Същата вечер един приятел му казва: "Ако някой от нас дойде след събранието, би ли ни разказал за твоето положение в Христа?" Изведнъж Святият Дух го предизвиква: „Какво ще направиш? Ти видя положението на победителите, но още не си влязъл в него. Аз се занимавам с теб вече пет дни; трябва да Ми дадеш решението си до 6 часа тази вечер и запомни, твоята воля трябва да си отиде. В никакъв случай няма да ти позволя да попаднеш в отклоняващо течение. Където те изпратя, ще отидеш; каквото ти кажа, ще сториш”. Това е последната битка с волята. „Аз Го помолих за повече време”, продължава Рийс, „но Той каза: „Няма да ти дам и минута след 6 часа”. Когато чух това, като че ли див звяр се пробуди в мен. „Ти си ми дал свободна воля”, отговорих аз, „а сега ме насилваш да се откажа от нея”. „Аз не те насилвам”, отговори Той, „но за три години не казваше ли ти, че не принадлежиш на себе си, и че искаш да предадеш живота си обратно на Спасителя, така както Той напълно даде Своя за теб?” Веднага отстъпих - начинът, по който бях отговорил, беше оскърбление за Троицата. „Съжалявам”, казах аз. „Нямах предвид това, което казах”. „Аз не те насилвам да предадеш волята си”, каза Той отново, „но в шест часа, Аз ще взема твоето решение - след това никога вече няма да имаш друг случай”. Това беше последното предложение, моята последна възможност!

Видях този Престол (Откр. 3:21), и цялото ми бъдеще за вечността отминали. Оставаха десет минути до шест. Исках да го сторя, но не можех. Разумът е изострен, когато си в изпитание и изведнъж ме осени мисълта: „Как може себето да желае да предаде себе си?” Шест без пет. Аз се страхувах от тези последни пет минути. Можех да отброявам ударите на часовника. Тогава Духът говори отново: „Ако не можеш да го желаеш, би ли искал да ти помогна? Искаш ли да можеш да желаеш?” „Внимавай”, шепнеше неприятелят. „Когато някой по-силен от теб е откъм другата страна и иска да те направи желаещ, то е същото, както сам да желаеш.” Докато мислех върху това, погледах часовника. Оставаше една минута до шест. Наведох главата си и казах: „Господи, аз желая”. В разстояние на един час Третото Лице на Божеството беше при мен. Той ми даде стиха в Евреи 10:19 - „Като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището”, и „внезапно”, казва Рийс, „бях пренесен в друг свят, в това светилище, където Отец, Спасителят и Святият Дух живеят. Там чух Бог да ми говори и аз живея от тогава там. Когато Святият Дух влиза, Той идва, за да пребъдва завинаги. Слава да бъде на Исусовата кръв!” Един разказва, че няма думи, с които може да опише малкото събрание в къщата тази нощ; Божията слава е слязла. Рийс започва с припева: „Има сила, чудотворна мощ, в кръвта на Христа”. Те не могат да спрат да пеят цели два часа; след това от 9 часа вечерта до 2:30 часа сутринта „Святият Дух говореше неща, за които никога не бях сънувал, и величаеше Спасителя”. Когато се събужда на следващата сутрин, той казва: „Разбрах, че Святият Дух е влязъл, за да остане завинаги. Чувството, което имах, беше, че Той ме доведе в дома на пируването и знамето Му над мен бе любов. Невъзможно е да се опишат потоците от радост, които последваха.” Рийс Хауелс не е човек, комуто се отдава да говори публично. Той е по естество тих и стеснителен; но когато Святият Дух идва в него, Той му развързва езика и му дава Своето дръзновение. На сутринта в палатката на конференцията има хвалебно събрание, на което присъстват около хиляда души. По време на събранието той става и им казва ясно и спокойно, че ги призовава за свидетели, че същият Святи Дух, Който влезе в апостолите в деня на Петдесятница, е влязъл в него и ще произведе подобни резултати. Въздействието е толкова голямо, че през следващата седмица, когато тълпите се събират да чуят слово от един известен проповедник, буквално стотици дошли да питат Рийс как Святият Дух е дошъл в него. Това е първият поток от обещаните реки, които, както казва Исус, бликат от онези, в които пребивава Духът.


Любов към един скитник

Когато Божественият Собственик приема владението си, Той има двояка цел: интензивно развитие и изобилни плодове. Но ако земята е необработена, Той първо ще я обработи, декар по декар. Първият декар, който Той започва да обработва в Рийс Хауелс, е молитвеният живот. Рийс е свикнал да се моли с обикновени молитви, но ако някой би го попитал дали е сигурен, че ще получи отговор, едва ли би могъл да отговори. Сега Духът му казва: „Значението на молитвата е отговор; от всичко, което ти давам, гледай да не изгубиш нищо”. Той също му казва, че резултатната молитва трябва да бъде направлявана, и че той няма вече да се моли за каквото смята за добре, по своя воля, а Святият Дух ще му даде за какво да се моли. Освен това, Духът му дава и друг важен урок: повече да не иска Бог да отговаря на молитвата му чрез други хора, ако може да отговори чрез самия него. Това включва и парите му. Когато има нужда от пари, той трябва да остави неговите да бъдат употребени. Святият Дух му показва, че докато не е бил предал изцяло себе си на Бога, е прекарвал много време в молитва Бог да промисли за мисионерското дело и за други неща, но не е бил готов Бог да отговори на молитвата чрез самия него, и че много пъти „дотягаме на Господа с нашите думи”.

Първото нещо, за което Святият Дух се моли чрез него, е един младеж на име Уил Батери.

Той бил идвал преди няколко години в тази провинция за да живее с вуйчо си, след като бил преболедувал от менингит, който го оставя в много тежко състояние. В това положение той започнал да пие и отивал от зле към по-зле. От две години не е спал в легло, но прекарвал нощите си върху бойлерите на фабриката за тенекии. Мръсен и необръснат, той не носи чорапи и обувките му никога не са вързани. Съживлението се разпростира в цялата провинция и стотици хора са новородени, но никой не го потърсва. Рийс Хауелс с учудване разбира, че Святият Дух се измъчва за този човек. Той трябва да се моли за неговото изцеление и спасение и да го обича „не с думи, нито с език, но на дело и в действителност”. „Никога не би ми дошло на ум да го обичам”, казва Рийс Хауелс, „но когато Святият Дух идва, Той донася любовта на Спасителя. Струваше ми се, че бих могъл да дам живота си за този човек; такава любов преливаше в мен, за която аз нищо не знаех преди това - той беше последният човек, с когото бих прекарал свободното си време, а фабриката - последното място.”

Същата вечер Рийс го завежда при свой приятел и се молят заедно. По пътя той го пита дали жена му е новородена. Не е ли видяла в него промяна и не е ли радостна? „Да”, отговаря Джим, „но тя няма дрехи, с които да отиде на събранията”. Рийс казва, че почувствал в Духа как сила отива в нея и е разбрал, че тя също ще стане нов човек. Следващата неделя той отива в дома им и открива, че тя се е почувствала изобличена за грях. „Царственият подарък” я е съкрушил, любовта я е победила и Святият Дух я е завел при кръста, където тя вижда, че още един, по-голям дълг, е платен за нея с по-голяма цена - скъпоценната кръв на Христа. Рийс нарича благословението на тази двойка „начало на живот” в околията, защото в техния дом започват молитвени събрания, водени от Рийс приятелите му. На тези събрания идват много хора и немалко от тях дават сърцата си на Господа.

На половин миля от къщата на Джим Стейкс се намира едно село без един единствен християнин. По време на съживлението хората били започнали да се молят, но в скоро време отпаднали. След като Джим Стейкс и жена му са благословени, Господ казва на Рийс Хауелс: „Както изпита голяма радост да помогнеш на тези двама, не би ли искал да помогнеш на цялото село? Когато отидеш там, ще трябва да научиш и един друг урок - ти пръв да страдаш”. Това означава, че той трябва да е като баща, който пръв страда в семейството си, или като добър пастир, който дава живота си за овцете.

Затова, щом Духът му казва, че хората в селото имат нужда от неговите пари, той може да разчита на Бога да посрещне неговите собствени нужди. Първата седмица той има нужда от две лири. „Аз поисках от Господа да направи само това, което сам бих направил, ако имах парите; и това е за Неговото дело. Парите дойдоха, и каква радост изпитах като разбрах, че е свършено с човешките ограничени средства и започват неограничените Божии източници! Божиите обещания бяха заменили парите в банката и ми станаха като текущи пари. Нямаше нужда да нося своето богатство с мен, където и да отида, защото знаех къде е небесното съкровище и как да стигна до него.”

Най-голямото изпитание в селото идва, когато стачката става неизбежна. Тя продължава осем месеца с големи изпитания за работниците и Рийс схваща, че и следващата може да продължи толкова време. Под товара на тази загриженост Господ му задава един въпрос. Би ли оставил Святият Дух да извърши чрез него за хората в селото това, което той би извършил за собственото си семейство? Словото обещава, че хлябът и водата са осигурени. Би ли дал той това обещание на селото, че ще им достави хляб, сирене, чай и захар? Той знае, че двамата продавачи му имат доверие повече, отколкото на другите хора в селото. Би ли дал 100 лири? Това е голямо изпитание. В неделя вечер, преди да започне стачката, той решава да говори. Рийс казва в събранието: „Тази стачка може да продължи девет месеца, но никой от вас няма да остане в нужда, защото Бог е обещал. Няма защо да се страхувате или безпокоите.” Същата вечер на събранието има голямо благословение. „Струваше ни се, че песните отиват в небето и ангелите слизат да ни посрещнат”. На следващата сутрин Рийс среща един добре познат в селото атеист, който веднага започва да говори, че църквата е безполезна и ругае управата на мината, че е виновна за стачката. „Е добре, какво ще направите вие за страдащите хора?” - пита го Рийс, след което му казва, какво го е накарал Господ да обещае на хората предната вечер. Човекът не може да продума. Това е християнство, срещу което няма аргумент. Преди да се опомни, вестникарчето пристига с новината, че стачката е приключена. Всяка вечер, три години по ред, Рийс отива до селото пеша две мили път до там и две обратно след работния ден. Времето никога не му пречи. Една вечер, когато се връща у дома мокър, след като е прекосил пустата местност в проливния дъжд, баща му казва: „И за 20 лири не бих минал от там тази вечер”. „Нито пък аз за 20 лири!” - отговаря Рийс.