Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

Духовни принципи

В Първа стъпка ние се концентрираме върху честността, непредубедеността, готовността и приемането. Практикуването на принципа на честността в Първа стъпка започва с признаването на истината за нашата зависимост и продължава с практикуването на честността ежедневно. Когато на сбирки казваме „аз съм зависим”, това може да бъде първото ни честно изказване от дълго време насам. Ние започваме да се учим да бъдем честни със себе си, както и с другите хора.

• 
  Ако съм мислил отново за употреба на наркотици или за това да проявя по някакъв друг начин моята зависимост, споделих ли това с моя спонсор или с някой друг?
  

• 
  Осъзнавам ли реалността на своята болест, независимо от това колко отдавна съм освободен от активна зависимост?
  

• 
  Забелязвам ли, че сега, когато повече не трябва да прикривам своята зависимост, вече не е нужно да лъжа, както преди? Оценявам ли свободата вследствие на този факт? По какъв начин започнах да бъда честен в моето възстановяване?
  

Практикуването на принципа на непредубедеността в Първа стъпка преди всичко предполага готовността да повярваме в това, че може да има друг начин на живот и желанието да опитаме да го осъществим. Не е важно, че не можем да видим всяка подробност от това какъв би могъл да бъде този нов начин на живот или че той може абсолютно да не подхожда на това, което сме слушали по-рано; нека да не ограничаваме себе си и своето въображение. Понякога от членовете на Анонимни Наркозависими можем да чуем изказвания, които да ни звучат абсолютно невярно, като например „предай се, за да победиш” или предложението да се молим за някой, на когото сме обидени. Ние демонстрираме непредубеденост, когато не отхвърляме тези неща, преди да сме ги изпробвали.

• 
  Кое от това, което чух във възстановяването, ми беше трудно да повярвам? Потърсих ли обяснение от своя спонсор или от човека, който го бе казал?
  

• 
  По какви начини демонстрирам своята непредубеденост?
  

Принципът на готовността, заложен в Първа стъпка, може да се практикува по различни начини. Когато за пръв път започнахме да мислим за възстановяване, много от нас или съвсем не вярваха, че това е възможно или просто не разбираха как това ще се случи. Но все пак, ние всички пристъпваме към Първата стъпка – и това е нашият първи опит с проявата на готовност. Всяко действие от наша страна, което ни помага в нашето възстановяване е проява на готовност: идвайте на сбирки рано и оставайте до късно, помагайте да се организира сбирката, вземете телефонните номера на другите членове на АН и им се обаждайте.

• 
  Готов ли съм да следвам напътствията на своя спонсор?
  

• 
  Готов ли съм да посещавам сбирките редовно?
  

• 
  Готов ли съм да вложа всички сили в своето възстановяване? По какви начини?
  

Принципът на смирението, толкова съществен за Първа стъпка, се изразява най-ясно в нашето предаване. Смирението може най-лесно да се определи като приемането на това, което сме в действителност – нито по-лоши, нито по-добри от това, което си мислехме, че бяхме, когато употребявахме наркотици – просто хора.

• 
  Вярвам ли, че съм чудовище, което е погубило целия свят със своята зависимост? Вярвам ли, че зависимостта ми е абсолютно без значение за по-голямата част от обществото около мен? Или нещо между тях?
  

• 
  Чувствам ли своята относителна значимост в моето семейство или приятели? В обществото като цяло? Какво е това чувство?
  

• 
  Как практикувам принципа на смирението във връзка със сегашната си работа над Първа стъпка?
  

За да практикуваме принципа на приемането, ние трябва да направим повече от това просто да признаем, че сме зависими. Когато приемаме своята зависимост, ние чувстваме дълбока вътрешна промяна, която се съпровожда от нарастващото чувство на надежда. Ние също започваме да изпитваме чувство на умиротворение. Ние се примиряваме с нашата зависимост, с нашето възстановяване и с това, че тези две реалности ще бъдат с нас през целия ни живот. Ние не изпитваме благоговеен страх от бъдещите сбирки, контактите със спонсора и работата над стъпките. Вместо това ние започваме да се отнасяме към възстановяването като към скъпоценен дар, а работата, свързана с това, за нас става не е по-трудна от всяко друго обичайно задължение.

• 
  Примирих ли се с факта, че съм зависим?
  

• 
  Примирих ли се с това, което ми се налага да предприемам, за да оставам чист?
  

• 
  Защо приемането на моята болест е необходимо за моето непрекъснато възстановяване?
  

• 
  Откъде знам, че е време да продължа по-нататък?
  

• 
  Как разбирам Първа стъпка като цяло?
  

• 
  Как моите предишни знания и опит повлияха на работата ми върху тази стъпка?
  

Сега ние достигнахме до мястото, откъдето можем да видим резултатите от стария си начин на живот. Ние приемаме, че се нуждаем от нов начин на живот, но въпреки това вероятно все още не подозираме колко много възможности предлага живота във възстановяването. Може би, в даден момент, е достатъчно това, че просто сме престанали да употребяваме наркотици, но ние скоро ще открием, че ни е нужно нещо, което да запълни празнотата, която запълвахме с наркотици или с друга обсесия. Работата над останалите стъпки ще запълни тази празнота. Следващият пункт по пътя към възстановяването е Втора стъпка.

Втората стъпка запълва празнотата, която чувстваме, когато сме завършили Първа стъпка. Като пристъпваме към Втора стъпка, ние започваме да разбираме, че може би, просто може би, съществува Сила по-могъща от нас самите – Сила способна да лекува нашата болка, да успокоява нашето объркване и да ни връща към здравия разум.

Когато за първи път се сблъскахме с програмата, много от нас бяха озадачени от подразбиращото се заключение за нашето безумие. От разбирането на нашето безсилие до признаването на нашето безумие изглежда, че има ужасно голям скок. Но когато се запознахме с програмата, ние започнахме да разбираме за какво всъщност ставаше въпрос в тази стъпка. Ние четем Основния текст и откриваме, че нашето безумие беше описано там като „повтаряне на едни и същи грешки, с очакване резултатите да са различни”. Определено това е за нас! Колко пъти се опитвахме да се справим с нещо, с което никога преди това не успявахме да се справим и въпреки това всеки път си казвахме: „Този път ще е различно”. Ето, това е безумие! Ако живеем по принципите на тази стъпка от много години, ние откриваме колко дълбоко достига всъщност нашето безумие. Често ние откриваме, че определението в Основния текст само загатва за това.

Някои от нас се съпротивляваха на тази стъпка, защото мислихме, че тя иска от нас да сме религиозни. Истината далеч не е такава. В програмата на АН няма нищо, абсолютно нищо, което изисква от нейните членове да бъдат религиозни. Идеята, че „всеки може да се присъедини към нас независимо от своята ... религия или отсъствие на такава” се поддържа пламенно от нашата общност. Нашите членове проявяват педантичност в това отношение и не допускат нищо, което може да наруши безусловното право на всички зависими да изграждат свое собствено разбиране за Сила по-могъща от тях самите. Това е духовна, а не религиозна програма.

Красотата на Втора стъпка ни се разкрива, когата започнем да мислим какво може да е Висшата сила за нас. Ние сме окуражени да избираме сила, която е обичаща, грижовна и най-важното – способна да ни връща към здравия разум. Втората стъпка не казва – „Ние започнахме да вярваме в Сила по-могъща от нас самите”. Тя гласи „Ние започнахме да вярваме, че Сила по-могъща от нас самите, би могла ни върне здравия разум”. Акцентът пада не върху това коя или какво е тази Сила, а върху това какво имено тази Сила може да направи за нас. Самата група несъмнено може да се определи като Сила по-могъща от нас самите. Това се отнася и за духовните принципи, които се съдържат в Дванадесетте стъпки. И, разбира се, това се отнася за разбирането на всеки един наш член, което той има за Висша Сила. Като оставаме чисти и като продължаваме да работим по тази стъпка, ние откриваме, че без значение, колко дълго е продължила нашата зависимост и колко далеч сме стигнали в своето безумие, няма ограничение за възможностите на Силата по-могъща от нас самите, да ни връща здравия разум.
Надежда
Надеждата, която придобиваме от работата над Втора стъпка замества отчаянието, с което дойдохме в тази програма. Всеки път, когато ние следвахме, това което смятахме, че ще ни изведе от нашата зависимост – например медицина, религия или психиатрия – ние откривахме, че те само ни докараха до тук. Нито един от тези методи не беше достатъчен за нас. Когато повече нямахме избор и изчерпихме всички своите ресурси, ние започнахме да се съмняваме дали въобще някога ще открием разрешение на своя проблем и дали има нещо, което работи. Когато за пръв път дойдохме в Анонимни Наркозависими, ние в действителност бяхме малко подозрителни, чудейки се дали това не е още един метод, който няма да работи или че ще работи, но не толкова, че да усетим разлика.

Все пак, след първите няколко сбирки, нещо забележително се случи с нас. Там имаше други зависими, които също като нас бяха употребявали наркотици и които сега бяха чисти. Ние повярвахме в тях. Имахме им доверие. Ние знаехме, че можем да им се доверим. Те знаеха всичко за местата, които посещавахме в нашата зависимост – не просто местата, където употребявахме, но също така и местата на ужаса и отчаянието, които посещаваха душите ни всеки път, когато употребявахме. Възстановяващите се зависими, които срещнахме в АН, познаваха тези места толкова добре, колкото и ние, просто защото те самите са били там.

Когато осъзнахме, че тези други членове – зависими като нас самите – оставаха чисти и откриваха свободата, то много от нас за първи път изпитаха чувство на надежда. Ние можехме да оставаме с членовете на групата след сбирка. Можехме да слушаме нечия история, която много прилича на нашата. Повечето от нас могат да си спомнят този момент даже след години – и този момент идва за всички нас.

Нашата надежда нараства в зависимост от степента на нашето възстановяване. Всеки път, когато ни се разкрива нещо ново за нашата болест, болката от това осъзнаване е придружена от вълна на надежда. Без значение, колко болезнен може да е процесът на разрушаване на нашето отричане, неговото място вътре в нас се запълва от нещо друго. Дори ако се чувстваме така сякаш не вярваме в нищо, ние все пак вярваме в програмата. Ние вярваме, че здравият разум може да ни бъде върнат, дори и в най-безнадежните моменти, дори и в най-болните ни области.

• 
  На какво се надявам днес?
  

• 
  Вярвах ли, че мога да контролирам употребата на наркотици? Какъв беше опитът ми от това и как усилията ми завършиха с неуспех?
  

• 
  Какви неща направих, които ми е трудно да повярвам, че съм направил, когато си спомням за тях? Попадах ли по собствена воля в опасни ситуации, за да се снабдя с наркотици? Извърших ли постъпки, от които сега ме е срам? Какви бяха тези ситуации?
  

• 
  Вземах ли безумни решения в резултат на своята зависимост? Напусках ли работа, изоставях ли приятели или други взаимоотношения или отказвах ли се от постигането на други цели без друга причина освен това, че тези неща пречеха на моята зависимост?
  

• 
  Причиних ли някога някакво физическо страдание на себе си или на някой друг в своята зависимост?
  

Безумието означава за нас загуба на нашите перспектива и реална преценка за нещата. Например, ние можем да си мислим, че нашите лични проблеми са по-важни от тези на другите. Всъщност ние можем изобщо да не сме в състояние да вземаме предвид нуждите на другите хора. Малките проблеми стават за нас големи катастрофи. Животът ни излиза от баланс. Един от най-очевидните примери за безрасъдно мислене е вярата, че можем да оставаме чисти сами или убеждението, че употребата на наркотиците е нашият единствен проблем и че сега всичко е наред, просто защото сме чисти. В Анонимни Наркозависими безумието често се описва като убеждението, че можем да вземем нещо извън нас – наркотици, власт, секс, храна – за да оправим това, което не е наред вътре в нас: нашите чувства.

• 
  Как надценявах или подценявах нещата? Как животът ми беше излязъл от баланс?
  

• 
  По какви начини моето безумие ми казва, че нещо извън мен може да ме направи цялостен или да разреши всички мои проблеми? Употреба на наркотици? Непреодолимо комарджийство, ядене или търсене на секс? Нещо друго?
  

• 
  Явява ли се част от моето безумие увереността в това, че симптомите на моята зависимост (употреба на наркотици или някаква друга проява) са единственият ми проблем?
  

Ако сме били сме чисти от известно време, ние можем да открием, че цяло едно ново ниво на отричане ни пречи да видим безумието в нашия живот. Точно както направихме в началото на нашето възстановяване, ние имаме нужда да се запознаем с начините, по които се проявяваше нашето безумие. Много от нас откриха, че нашето разбиране за безумието далеч надхвърля определението за безумие в Основния текст. Ние отново и отново правим същите грешки, дори когато напълно осъзнаваме какви ще са резултатите. Понякога, нашите страдания са толкова силни, че ние не се вълнуваме от последиците или смятаме, че попадането под влияние на различни фикс идеи, по някакъв начин си заслужава цената.

• 
  Когато действахм под влияние на фикс идеи, дори когато знаех какви ще бъдат резултатите, какво чувствах и мислех преди това? Какво не ми даваше да спра?
  

• 
  Имам ли някакви опасения по отношение на това да започна да вярвам? Какви са те?
  

• 
  Имам ли някакви бариери, които ми пречат да повярвам? Какви са те?
  

• 
  Какво означава за мен фразата: „Ние започнахме да вярваме...”?
  

Ние, зависимите винаги искаме всичко да се случва незабавно. Но ние трябва да си напомняме, че Втората стъпка – това е процес, а не събитие. Повечето от нас не се събуждат един ден, знаейки, че Сила по-могъща от тях самите може да им върне здравия разум. Ние постепенно достигаме до това разбиране. Все пак ние не трябва просто да стоим и да чакаме, докато нашата вяра дойде от само себе си – ние можем да й помогнем.

• 
  Вярвах ли някога в нещо, за което нямах достатъчно доказателства? Какво беше това?
  

• 
  Какви примери имам от разказите на другите възстановяващи се зависими за това, как те са започнали да вярват? Опитах ли се да следвам някои от тези примери в своя живот?
  

• 
  В какво вярвам?
  

• 
  Как се укрепи моята вяра, откакто започнах да се възстановявам?
  

Колко мощна е длъжна да бъде тази сила, която е по-могъща от нашата собствена? Отговорът е прост. Нашата зависимост, като отрицателна сила, несъмнено беше по-могъща от нас. Тя ни доведе до безумие и ни застави да постъпваме така, както не желаехме. Сега ни е нужно нещо, което да ни помага да се сражаваме и това нещо е длъжно да бъде поне толкова мощно, колкото е нашата зависимост.

• 
  Имам ли проблеми с приемането на това, че има сила или сили, по-могъщи от мен самия?
  

• 
  Какво може да бъде по-силно от мен?
  

• 
  Може ли някаква сила, по-могъща от мен самия, да ми помага да оставам чист? Как?
  

• 
  Може ли някаква сила, по-могъща от мен самия, да ми помага да се възстановявам? Как?
  

Някои от нас могат да имат много ясна представа за природата на Силата по-могъща от нашата собствена и в това няма никаква грешка. Но наистина Втората стъпка е критична точка, от която много от нас започват да формират своята първа практична представа за Сила, по-могъща от нашата собствена. Много зависими стигнаха до извода, че преди да идентифицират тази Сила, е полезно да помислят, какво не може да бъде тя? Освен това, като анализираме какво именно може да направи за нас тази Сила, по-могъща от нашата собствена, ние започваме да разбираме нейната същност.

Ние можем да изложим многобройни подходи за разбирането на Силата по-могъща от нашата собствена. Ние можем да си я представяме като силата на духовните принципи, като силата на Общността на АН, като „Правилата за добро поведение” или всичко друго, щом тя ни обича, грижи се за нас и е по-силна от нас. Всъщност, ние даже не сме длъжни да имаме цялостна представа за тази Сила, за да я използваме за запазване на чистия живот и възстановяването.

• 
  Какви очевидни доказателства имам за това, че в моя живот действа Висша Сила?
  

• 
  Какви именно характеристики няма в моята Висша Сила?
  

• 
  Какви именно характеристики има в моята Висша Сила?
  

Естествено, нашият живот се променя. За много от нас не трудно да видят здравия разум в своя живот, сравнявайки времето, когато употребвахме наркотици с ранния период на възстановяването, нашият ранен период на възстановяване с временния период на „чистота“ и временния период на „чистота“ с продължителния период на възстановяване. Всичко това е процес, и нашата необходимост от връщане на здравия разум ще нараства с времето.

Ако сме нови в програмата, то може би, връщането на здравия разум означава за нас „повече да не употребяваме наркотици“, и ако това е така, то тези прояви на безумието, пряко или косвено свързани с нашата употреба спират. Ние преставаме да извършваме престъпления, за да се снабдяваме с наркотици. Ние спираме сами да се поставяме в ъгъла, мислейки само за това, как да употребяваме.

Ако сме от известно време в програмата, то за нас не е трудно да повярваме в Сила по-могъща от нашата собствена, която може да ни помага да оставаме чисти, но въпросът за връщането на здравия разум, освен значението „да оставаме чисти“, все още съдържа някои неясноти. Важно е това, че в зависимост от нашето възстановяване, се развива и разбирането ни за значението на думите „здрав разум”.

• 
  Какво конкретно мога да считам за примери за здрав разум?
  

• 
  Какви промени са необходими в моето мислене и поведение, за да открия отново здравия разум? В кои сфери от моя живот сега ми е необходим здрав разум?
  

• 
  Може ли да се каже, че връщането на здравия разум е процес?
  

• 
  По какъв начин моята работа над другите стъпки ми помага в намирането на здравия разум?
  

• 
  Доколко вече мисля здраво в моя сегашен етап на възстановяване?
  

Някои от нас могат да не бъдат много реалистични по въпроса за откриването на здравия разум. Ние можем да си мислим, че повече никога няма да изпитваме ярост или че през цялото време ще се държим безупречно, защото сме започнали да работим по стъпките; че повече няма да имаме проблеми с фикс идеи, емоционални разтройства или други ненормалности в нашия живот. Това описание може да изглежда крайно, но ако се чувстваме разочаровани отличните си неуспехи във възстасновяването или от това, колко време се налага да изгубим за „възвръщане на здравия разум“, то ние можем да успеем да разпознаем някои от нашите убеждения в това описание. Много от нас достигнаха до извода, че ние придобиваме най-голямо смирение, когато изоставяме всички очаквания, които можем да имаме за това как трябва да се развива нашето възстановяване.

• 
  Какви очаквания имам за връщането на здравия ми разум? Реалистични или нереалистични са те?
  

• 
  Сбъднаха ли се реалистичните ми очаквания относно процеса на моето възстановяване? Разбирам ли, че възстановяването настъпва след известно време, а не внезапно?
  

• 
  Ако ние дори един път сме постъпили разумно, особено в тези ситуации, в които по-рано у нас биха се създали проблеми, то това вече свидетелства за нашия здрав разум. Имах ли подобни моменти в периода на моето възстановяване? Какви бяха те?