Ръководство за работа по стъпките в анонимни наркозависими

Придобиване на готовност

След като имаме изготвен списък или след като сме добавили нови имена към списъка, който правихме, когато работихме за пръв път Осма стъпка, сега е време да се сдобием с готовност да направим съответните поправки. За да сме готови, ние трябва да разберем поне малко относно това какво включва „правенето на поправки”. По-рано в това ръководство ние говорехме относно необходимостта от това да се направи повече от проста промяна на поведение, но някои от нас могат да се страхуват от такава промяна. Ние сме откровени и искаме да избегнеме старите модели на поведение, но в същото време си спомняме за случаите, когато сме давали подобни обещания и преди. Дали няма да повторим същата грешка отново? Това е времето, когато трябва наистина да повярвяме във възстановяването. Без значение от колко време сме чисти и какви са грешките, които ще поправяме, ние сме длъжни да вярваме в това, че Бог както Го разбираме, ще ни даде силата и способността за промяна. За някои от поправките които дължим, ще открием, че сме готови да ги направим веднага. За други обаче готовността може да не дойде толкова лесно.

• 
  Защо само „Извинявай“, не е достатъчно?
  

• 
  Защо само промяна на поведението не е достатъчна?
  

Малко вероятно е да не дължим поне някакви финансови поправки, независимо дали е на хора, от които сме откраднали, на които не сме върнали заемите или кредиторски организации. Ние знаем, че правенето на тези поправки ще ни ощети финансово и ще отнеме от нас средствата, които бихме могли да задържим на себе си. Може да отнеме време, за да оценим дълбоката вътрешна свобода, която идва от ликвидирането на този дълг, както и повишаването на нашата готовност да направим тези поправки. От полза ще ни бъде, ако помолим нашата Висша Сила да ни дари със смелостта да направим тези поправки.

• 
  Има ли финансови поправки, които не искам да направя?
  

• 
  Какъв би бил животът ми, ако вече съм готов да направя тези поправки?
  

Някои от нашите поправки могат да са насочени към хора, които са наранили и нас. Обикновено това са поправките, които ни е най-трудно да направим. Изглежда, че всеки път, когато мислим относно тези поправки, ние се разгневяваме дотолкова, че на пръв поглед ни се струва невъзможно да поправим стореното зло към тези хора. Но нашето възстановяване е на първо място и ние трябва да направим поправките. Прилагаме принципа на прошката, чрез молитва и всякаква друга допълнителна помощ. Ние имаме нужда да открием вътре в себе си способността да простим на тези хора, които също ни бяха наранили.

• 
  Дължа ли поправки на хора, които са наранили също и мен? Какво направих, за да стана готов да направя тези поправки?
  

Поправките, които изобщо не можем да си представим, също могат да присъстват в нашия списък. Може би ние до такава степен не сме склонни да ги направим, че дори не искаме да се опитаме да се помолим за готовност. Няма никакво състрадание към хората, на които дължим поправки. В такива случаи ние просто ги пропускаме от нашия списък. Не сме длъжни да направим всичко в един ден, нито от първия път. След даден период от време, при повторна инвентаризация някои от нас откриват, че са готови този път да нанесат тези поправки. Всеки път когато погледнем към нашия списък от Осма стъпка ние се питаме, дали сме готови да направиме поправките към тези хора. Ако не сме, продължаваме да проверяваме периодично. Освен това, може да решим да си правим ежегодна или шестмесечна инвентаризация, така че просто няма как да забравим или пропуснем тези имена от списъка.

Духовни принципи

В Осма стъпка ние ще се съсредоточим върху принципите на честността, смелостта, готовността и състраданието. За да практикуваме принципа на честността в Осма стъпка, ние имаме нужда да използваме своя опит от предишните стъпки. Признахме истинската същност на своя проблем – зависимостта – и затвърдихме едно разрешение на този проблем. Това беше акт на честност. Предприехме един безстрашен и дълбок морален самоанализ и правейки това, ние затвърдихме тази новооткрита честност. Извличането на истинската същност на нашите грешки от дълбините на нашата личност задълбочи значително честността ни на едно по-дълбоко ниво. Така че ние имаме известен опит с определянето на нашата роля в случаите, когато са замесени и други хора и когато мислим за нещата които „те“ са направили. Длъжни сме да забравим за негодуванието, обвиненията на другите, убеждението за собствена невинност и всякакви други оправдания относно щетите, които сме нанесли. От нас се иска просто да ги напишем!

• 
  Как определянето на истинската същност на моите грешки е ценно в Осма стъпка? Защо е толкова важно да бъда наясно с моята отговорност?
  

• 
  Кои са някои от примерите от моя опит с честността в предишните стъпки? Как мога да пренеса този опит в тази стъпка?
  

За да практикуваме принципа на смелостта в Осма стъпка, ние трябва да се отдадем на грижата на Бог. Ние не можем да ограничим нашия списък само до тези поправки, които смятаме че ще направим добре. Ние трябва да сме уверени че нашата Висша Сила ще ни даде куража, смирението, вътрешната сила или каквото ни е нужно, за да направим всички поправки. Независимо дали се налага да се срещнем с някого и ни е страх от това, как бихме се почувствали или се налага да поемем последствията от престъпление, за което сме издирвани, ние ще можем да се справим с помощта на нашата Висша Сила.

• 
  Кои са примерите със смелостта от моя опит с предишните стъпки? Как мога да се възползвам от този опит в Осма стъпка?
  

Ние вече говорихме много за готовността в тази стъпка, особено относно това да станем готови да направим поправките. Но се нуждаем от определено количество готовност за работа по тази стъпка, което няма нищо общо с правенето на поправките. Без значение какви са чувствата ни относно добавянето на дадено име към нашия списък, ние просто го добавяме, щом сме готови за това. И имаме нужда от прилагането на другите духовни принципи при съставянето на списъка.

• 
  Има ли имена, които все още не съм добавил към своя списък?
  

• 
  Какви чувства изпитвам относно това, че трябва да се моля за готовност, за да довърша списъка?
  

На този етап от нашето възстановяване става възможно изграждането на дух на състрадание. Преди да отметнем работата, съдържаща се в предишните стъпки, ние бяхме прекалено обзети от негодувание, обвинения и самосъжаление, за да мислим за другите. Заедно с нашата способност да мислим за себе си като за обикновени човешки същества, ние започваме да разбираме, че другите правят най-доброто, на което са способни в своята човешка природа. Ние знаем, че сме обект на периодични съмнения и несигурност, така както и другите. Говорим, без преди това да помислим, както и другите. Те съжаляват точно както и ние. Ние знаем, че сме предразположени да тълкуваме погрешно ситуациите, да ги подценяваме или надценяваме. В резултат на това, когато виждаме как другите действат под влиянието на някои дефекти на характера, може да изпитаме съпричастност, а не раздразнение или гняв, защото добре знаем какво ги кара да действат по начина, по който действат. Нашите сърца се изпълват, когато виждаме как споделяме еднакви мечти и страхове, желания и грешки, както всеки друг.

• 
  Започвам ли да се чувствам свързан с другите?
  

• 
  Започвам ли да чувствам състрадание и съчувствие към другите?