Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Сега, когато прочетохте примера за това как рани­те служат за духовната ни еволюция, запитайте се: „Как ми действа моята рана? По какъв начин тя ме принуждава да раста, да се развивам, да разширявам съзнанието си от личното към Всемирното? Как тя ми помага да преодолея дефектите на моя характер и да се освободя от илюзиите си?"

Спомнете си как Дженифър се е молила да разбере и след като нейната рана е изпълнила предназначени­ето си, отговорите са й се явили по доста необичаен начин. Не всички от нас ще имат подобно „графично" преживяване на събитие от миналия си живот, както това се е случило на Дженифър, а също и човек в подхо­дящия момент, който да обясни значението на всичко това. Всъщност във връзка с миналите животи винаги трябва да се помни, че единственото нещо, на което наис­тина трябва да обръщаме внимание, е настоящият ни живот. Всичко, с което трябва да се занимаваме, се съ­държа в него. Преследването на разкрития за миналите ни животи от любопитство е в най-добрия случай задово­ляване на каприз, а в най-лошия - вредно. Трябва да се занимаваме само с проблемите, влиянията и дефектите на характера си, които изпитваме в настоящето. Само когато преодолеем до известна степен дефектите на ха­рактера си, познанието за подробности от миналите ни животи ще е послужило за някаква полезна цел. Иначе те просто ни отклоняват или ни помагат да си намираме оправдание за изпитанията, пред които сме поставени.

Един от най-основните закони за душевността твърди, че когато му дойде времето, онова, което трябва да узнаем, ще ни бъде разкрито, без каквито и да било усилия от наша страна. Историята с Дженифър показва как действа този закон - тя не е търсила активно разкритие за миналите си животи. Информацията й е била дадена спонтанно тогава, когато е можела да разшири разбиранията й и да задълбочи изцелението й.

Разумно е да се вярва в навременния избор на душата и в методите, чрез които се правят подобни раз­крития. Голяма част от онова, което приписваме на случайността или съвпадението, е всъщност недоловимо усилие на душата. Понякога разбирането ни идва от нещо съвсем просто, например случайно дочут разговор между двама непознати. Или четем някоя книга, или пък гледаме някой филм и изведнъж виждаме, разби­раме. Или пък сънуваме, или медитираме и в нас нещо се размества, появява се разбиране за нещо, което дори може да не сме в състояние да изразим с думи. Но с нас се извършва дълбока и необратима промяна.

Случайно ли е всичко тогава? Нищо ли не можем да направим, за да улесним онова, което по своята същ­ност е божествен процес?

Подобно на Дженифър, ние можем да се молим да разберем нашата рана, нейната цел, нейния урок. Можем да се молим да ни бъде дадена сила да не се съпротивляваме на уроците й, защото всеки път, когато се съпротивляваме на насочването към дефектите на характера ни, те не изчезват, а се задълбочават. И тога­ва се явява необходимостта от допълнителен изцелите-лен цикъл.

Молитвите не гарантират, че винаги ще ни бъде даден незабавен отговор, който ще можем да разберем, нито пък ни се обещава, че болката от раната веднага ще отзвучи. Но молейки се смирено и искрено, ние се приближаваме към дара на нашата рана и към собст­веното си просветление.