Глава IV КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА БОЛКАТА?

Като млада психоаналитичка, посветила се на проблемите на пристрастяването, аз бях искрено отда­дена да помагам на моите клиенти, зависими от алко­хола и от други неща, но успях да постигна значителни успехи едва когато се научих да изисквам от всички свои клиенти да посещават сбирките на „Анонимни ал­кохолици" или „Анонимни наркомани". Едва тогава, с разбирането и подкрепата на други хора, които се лекуваха, много от тях успяха да станат отново пречис­тени и трезви.

Въпреки това не успявах да разгърна напълно въз­можностите си в професионално отношение, докато не оставих грижата за алкохолиците и пристрастените на хората от подходящата анонимна програма и не започ­нах да се съсредоточавам изключително върху работата с техните семейства. Вниквах в тези съпрузи, родители, пораснали деца и други хора, които обичаха човека, из­паднал в зависимост, защото споделях тяхното със­тояние. Аз също бях обичала човек, който беше прист­растен. Бях го обичала безумно, както и мнозина от сегашните ми клиенти, и се бях възстановила от тази рана, като гледах как тези алкохолици, които бяха ня­когашни мои клиенти, сега се възстановяваха от зави­симостта си от алкохола с помощта на групите на „Анонимни алкохолици". Използвах стъпките и методите, които те използваха (тук се включваше уповаване на по-висша Сила и се отделяше особено внимание на служенето), и тяхната програма започна да действа и върху моята рана, моето пристрастяване към връзката ми, а също влияеше върху техните рани, тяхната зави­симост от медикаменти.

Смущаващо е да призная, но навремето наистина вярвах, че източникът на всичките проблеми в моя жи­вот бяха алкохолиците! Днес с благодарност съзнавам, че всеки от тези хора е бил катализатор за онова, което все още ми изглежда като чудотворно възстановяване. Те се бяха докоснали до много от дълбоко скритите де­фекти на моя характер и бяха поправили твърде много погрешни неща в общуването ми с другите хора. Годините, прекарани в работа със семейства и в писане на книги, ми помогнаха да завърша изцелителния си цикъл. Това бяха едни от най-продуктивните и плодот­ворни години от живота ми. Но всичко това не би било възможно без раната.

От друга страна, годините, прекарани в агония, предизвикана от общуването ми с алкохолици, бяха мъчително болезнени. Ако по онова време някой ми беше казал, че всичко това е необходимо, защото съм имала да уча много неща и това е най-ефикасният на­чин да ги науча... е, не съм сигурна, че бих била щаст­лива да чуя точно това. И въпреки че, обръщайки се назад, виждам колко необходимо и колко съвършено е било всичко и 'че получените дарове са си стрували страданието, въпреки това съзнателно не бих избрала отново да премина през всичко, за да науча същите неща. Никой от нас не би преминал с желание през агонизиращо нараняване, за да получи някакъв дар, защото от нашата непросветена перспектива не ни се струва, че дарът си заслужава цената.

Представете си, че пред вас застава някой и ви казва: „През следващите няколко години ще преминеш през големи трудности. Ще изпаднеш в постоянна депресия, която на моменти ще ти нанася големи вреди, и на няколко пъти съвсем ще припаднеш от нер­вни кризи. Ще се разведеш два пъти, за известно време ще загубиш и двете си вече пораснали деца, защото те няма да понесат да живеят с всичките ти проблеми. Ще развиеш тежки хранителни алергии, а ще имаш и дру­ги здравословни проблеми. О, освен това ще те унижат в професионално отношение, като те заболият. Всичко това ще те накара да паднеш на колене и в крайна сметка ще те принуди да приемеш помощта, от която се нуждаеш, но не от психоаналитик, а като възприемеш духовен подход към проблемите си с помощта на група от хора, намиращи се в твоето състояние. За възстано­вяването ти ще са необходими години, но накрая ти ще научиш и разбереш много неща, важността на които все още не осъзнаваш. Тогава наистина ще можеш да помагаш на други хора в практиката си и като пишеш книги за пристрастеността към връзката с даден човек."

Как бихте реагирали? Всичко това, а и много други неща се случиха с мен, но ако имах възможност, бих казала: „Забравете за всичко това! Нищо не заслужава да преминете през тези изпитания!"

И ако няколко години по-късно знаех предвари­телно, че за да напиша тази своя трета книга, най-напред ще трябва да прекарам дълги и празни седем години на уединение, бих казала: „Не, наистина не бих могла да направя това. Та аз съм твърде активна лич­ност. Вероятно има и някакъв друг начин..."

Така можете да разберете защо душата не ни дава правото на избор. Тя знае какво трябва да преживеем и проектира физическото, астрално-емоционалното и менталното тела, които заедно ще представляват след­ващото ни „превозно средство" за земно съществуване.

Тези тела ни карат да привличаме тъй необходимите ни преживявания без съзнателното ни съгласие. Душата също знае, че в края на краищата, въпреки че това може да продължи и в рамките на няколко живота, уроците, които сме научили, и съзнанието, което сме придобили, ще натежат много повече от страданията, които сме понесли. Освен това страданието или изблед­нява от спомените, както обикновено става с родилните болки, след като бебето се роди, или пък остатъчните ефекти могат да бъдат отстранени по-късно чрез изцелителни цикли. Но всеки напредък в съзнанието, постиг­нат по време на земното ни съществуване, се запазва от едно въплъщение в друго, тъй като се съхранява в онова, което в езотериката се нарича „постоянен атом" - едно от измеренията на нашата душа. Той може доста лесно да бъде повторно стимулиран, щом достигнем достатъч­на физическа, емоционална и духовна-зрелост в някоя от следващите си инкарнации. Това обяснява защо тол­кова голяма част от субективното ни обучение се основа­ва на преживявания от типа „Аха!" (смесица от изненада и спомен). В съзнанието ни се връща някаква истина, която е била съхранена някъде дълбоко в нас.