Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Фактът, че четете тази книга, по всяка вероятност означава, че от гледна точка на формулата за еволюци­ята на съзнанието вие участвате в епизод на наранява­не и се борите, за да се освободите от причинената ви болка. В този контекст рана е всяко състояние, което ни причинява дълбоко и трайно емоционално разстройство, независимо от това дали нашето състояние ще повлияе на друг човек по същия начин. Раната ни може да се основава на вътрешни или на външни фактори. Тя мо­же да ни бъде нанесена от други хора или от съдбата. Може да бъде постоянно състояние или такова, което в крайна сметка ще затихне или ще престане да бъде бреме. Какъвто и да е характерът на раната ни, почти винаги ни се струва, че тя е несправедлива и неза­служена. Накрая, както ще видим, раната се изживява съвсем различно в различните етапи на нашето изце­ление. Онова, което в даден момент е било възприемано 1] като затворена клетка, по-късно отваря вратите за наша- У та реализация.

Сега нека видим вашата рана и начините, по които тя влияе върху живота и съзнанието ви. Не се опитваме да я „определим", защото истинската ни цел не е да оп­ределяме раните, а да постигнем разширение на съзнанието. Въпреки това по-голямото разбиране уско­рява процеса на изцеление и разширение.

Може би ще бъде полезно да определите своята рана открито и кратко. Използвайте една дума или колкото се може по-кратък израз, като например:

Неизлечимо болен - СПИН - Зависим - Необичан - В неизгодно положение - Саможивец - Безработен -Съкрушен - Банкрутирал - Импотентен - От малцинст­вена група - Нестабилен - Изолиран - С физически дефекти - Жертва на насилие - Затруднен - Жертва на сексуално насилие - Изоставен - Пристрастен - Отхвър­лен - Осиновен - Неуспял - Депресиран - В развод -Самоубиец.

А сега си представете, че носите табелка, върху ко­ято е изписана вашата рана, вашата болка - така, че целият свят да я вижда. Това ще ви позволи мислено да изпитате усещането, че не е толкова трудно да живеете, опитвайки се да преодолеете затруднението си.

Традициите да се обличат черни дрехи или да се носи лента на ръкава след смъртта на близък роднина навремето са изпълнявали точно тази функция - да из­винят опечаления по време на траурния период за това, че не е в състояние да изпълнява обичайните очаквания на обществото. Днес ние до голяма стенен сме се отказа­ли от тази практика, но за момент носете вашата „траур­на лента" йод формата на въображаема табелка, за да се извините, че не отговаряте на изискванията за „нормал­ни" хора.

Един вариант на този метод използвах, когато водех курс по „Разбиране на пристрастяването''. Бях помолила всички участници да носят табелка,, на която да е изпи­сан един вид пристрастяване, с което те се борят. Почти всички научиха по нещо от реакциите, които предизвика това упражнение. Някои изпитваха срам, други се чувст­ваха „разкрити". Трети бяха в състояние да определят само някое свое вторично по значение пристрастяване, а не онова, което бе главният им проблем. Мнозина с из­ненада изпитаха облекчение, че вече не се налагаше да прикриват толкова важно нещо. А някои просто не зна­еха кое от всичките си пристрастявания да изберат!

Наблюдавайте реакциите си, докато си представяте табелката с вашата рака. Срамувате ли се? Дотолкова ли се срамувате, дори във въображението си, че да не можете да я заявите по възможно най-открития начин? Намирате ли по-малко болезнен начин да я форму­лирате, или пък назовавате някой по-несериозен про­блем? Или пък изпитвате облекчение, че сега останали­те знаят, тъй като някои от тях биха могли да ви раз­берат? Чувствате ли се наранен по толкова много на­чини, че изпитвате трудност да определите само една рана? Не може да се каже коя реакция е правилна и коя не. Просто наблюдавайте каква е вашата, защото тя ще ви подскаже как се справяте с вашата рана.

Признанието пред останалите, че раната ви същест­вува, е необходима начална стъпка към фазата на преда­ването в горната формула. Поради това в дванадесетстепенната програма в началото на всяко събиране присъст­ващите признават, че са алкохолици, или наркомани, или преяждат, или са пристрастени към хазарта, опреде­ляйки открито онова, което тъй дълго са се опитвали да прикрият и което в крайна сметка е направило живота им мъчителен. Подобни признания се правят много по-лесно на анонимни сбирки, отколкото пред обществото. Сега ви моля да признаете раната си само във въображението си, защото дори само това ще ви помогне да освободите част от енергията, която използвате да прикривате онова, ко­ето в момента е по-голямата част от вас.

Въпреки всичко ние носим „енергийно" своите рани и можем, дори и несъзнателно, да разчетем енергийните по­лета на другите, свързани с тези рани. Със сигурност мо­же да се каже, че нищо не остава скрито на дълбоко ниво и наистина няма никакви тайни. Продължавайки да се развиваме, в крайна сметка ще придобием способността да разчитаме енергийните полета на другите. Когато настъ­пи това време, вече не ще можем да се откажем и ще ни бъде по-лесно да продължим със своето изцеление.

А сега, използвайки скала от едно до десет, как бихте определили влиянието на вашата рана върху живота ви? Или казано иначе, какъв процент съставлява раната ви от онова, което сте понастоящем? Помислете внимателно. Твърде много хора откриват, че раната им съставлява де­ветдесет и повече процента от техните мисли, чувства, поведение и всекидневния им разход на енергия. Трябва да разберете, че степента на влияние, която вашата рана упражнява върху вас, е също и мярка за нейната способ­ност да ви трансформира. Една дълбока рана е тема, око­ло която животът ви ще се върти, докато тя не бъде изцелена и вие не получите нейния дар. Всъщност нашата рана може да бъде разглеждана и като част от заговор между нашата душа и житейската ни задача.