Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Разбира се, докато се борим със завладяващата ни отговорност, която-изпитваме за майката-алкохоличка, или с неудобството, което чувстваме пред обществото заради забавеното умствено развитие на кашите брат или сестра, или с мислите за отмъщение, които таим към бащата-насилник, иля с безпомощния гняв към шефа си, който ни потиска заради пола ни, или с все по-натрапчивите си усилия да контролираме флиртува­щия си съпруг, ние забравяме, че тези трудности са областите на учене, към които сме избрали да се насо­чим в сегашното си въплъщение, областите на учено, към които нашата душа е била привлечена за това си пребиваване в училището на живота. На една дъщеря, която се въплъщава с мисия да напредне в разбирането за динамиката на насилието, може да й е необходим брутален баща, който да й даде нужния опит в съответ­ната област. Иначе това не би било нейната мисия, ако тя не се опитва да постигне напредък в изразяването, преживяването и разширяването на темата за насилието. И наистина между нея и баща й може да съществува някакъв древен кармичен дълг, който ще бъде уреден, яко те използва неговото насилие върху себе си като трамплин към собственото си по-дълбоко разбиране к изцеление. И ако тя в крайна сметка из­ползва това изцеление, за да помогне на други хора, които са претърпели подобно насилие - толкова по-добре. Можете ли да разберете как, ако това се случи, и тя, и баща й заедно са се превърнали в инструменти за изцеление? Различният им по същността си принос е необходим, за да бъде изпълнена задачата, към която на духовно ниво те са се съгласили да се обърнат заедно.

Понякога хората споделят кармична задача, която биха могли да изпълнят именно ако не са сами Често пъти такава задача изисква да се служи на другите, да се разкрие някаква истина, да се поставят основите на някаква институция или движение, или да се извърши нещо друго, което оказва влияние и върху други хора, извън онези, които са пряко засегнати. Интересно е, че тази инкарнационна динамика често пъти може да бъ­де разпозната или доказана, когато се разчитат хороско­пите на засегнатите хора и се сравняват от опитен и чувствителен астролог. Често пъти в случаите на най-трудни връзки между членовете на едно семейство при сравняването на техните хороскопи сякаш се забелязва една завършена картина, показваща, че тези хора спо­делят обща кармична задача. Такъв е случаят и с жените, чиято история следва.

Хелън и Лидия цял живот са водили битки помеж­ду си. Хелън, по-голямата сестра, е висока, тъмнокоса и чувствена, обича да носи ярки дрехи и да кара лъскави коли. Тя е пряма и властна и почти винаги постига своето. Лидия, две години по-млада, е също висока и тъмнокоса, но очите к са като на кошута и е ефирна, с някакъв неземен ореол около себе си. Но по свой тих и ненатрапващ се начин Лидия е почти толкова реши­телна, колкото и сестра й Хелън.

Когато родителите им се развели поради пиянство­то и изневерите на бащата и гневния нрав на майката, момичетата били на седем и на девет години. Хелън прекарвала колкото се може повече време с баща си, който харчел нашироко, пиел и водел живот на плейбой, а Лидия останала вярна и привързана към екзо­тичната, емоционална, суеверна и финансово ориентирана майка-гъркиня. Когато майката починала на око­ло петдесет години, двете дъщери се оказали свързани една с друга финансово чрез общото си наследство на имуществото на майката.

На шестнадесет години Хелън избягала с един по-възрастен мъж, който малко преди раждането на сина им Майкъл се върнал при бившата си жена. Когато се родило бебето Майкъл, майката на Хелън била ужасно ядосана, а бащата бил пиян, както винаги. Единствено четиринадесетгодишната Лидия отишла в болницата да посети сестра си и новородения си племенник.

Тъй като нямала къде да отиде, Хелън се прибрала с бебето в къщата на майка си, която била тъй сърдита, че месеци наред не й говорела. Хелън работела нощем, за да издържа себе си и детето. Майката работела през деня. Лидия ходела на училище и двете сестри се реду­вали в грижите за бебето. Въпреки че и двете обожава­ли бебето, от самото начало те имали напълно различ­ни възгледи за неговите нужди и благополучие - като всяка от тях мислела, че сестра й върши всичко по­грешно. Хелън, поне отчасти от практическа гледна точка, настоявала храненето на Майкъл да става по строго спазвана схема. Тя дори го събуждала, за да го нахрани навреме. Но когато Лидия се грижела за бебето, тя го хранела, когато то искало, а не по схема, а това често осуетявало опитите на Хелън да поспи през деня и да отиде навреме на работа вечерта.

Годините минавали. Хелън се омъжила повторно, но нямала други деца. Лидия не се омъжила и живяла тихо у дома с майка си, докато майката починала. Тя винаги била толкова близо до Майкъл, колкото трудни­те й отношения с Хелън позволявали. Към двадесет и петата му годишнина на Майкъл била поставена диаг­ноза миелоцитна левкемия - смъртоносен рак, чиито жертви умирали в рамките на три-четири години.

От мига, в който била установена болестта на Майкъл, майка му и леля му започнали яростно да спорят за правилния метод на лечение, който трябвало да се приложи върху този младеж, тъй скъп и на двете. Хелън била борбена натура и смятала, че болестта на сина й е зъл враг, с който трябвало да се борят с всички средства на медицината. Когато Майкъл започнал об­лъчвания и хемотерапия - при все че и двата метода не са особено успешни при този вид рак, - Лидия била ужасена. Тя мислела, че тези лечения отслабват имун­ната система, и подтиквала Майкъл да изпробва мето­ди на алтернативната медицина - лечители, медитация, билки, диети. Настояването й за тези мето­ди разярило Хелън, която видяла в това опит за подко­паване на лекарския авторитет.

Майкъл тихомълком съчетавал препоръките на Лидия с тези на лекарите и за известно време се ста­билизирал. Но когато след година и половина започнал бързо да отпада, всяка сестра обвинявала другата.

Когато страданията му се увеличили, Лидия се опитала да убеди Хелън да престанат да изпробват раз­лични медицински средства, много от които били болез­нени и изтощителни. Тя искала Майкъл да напусне болницата и да се върне у дома. Лидия била свидетел на смъртта на две свои приятелки и знаела какъв кра­сив и тих преход може да бъде това. Със силната си вяра в задгробния живот и реинкарнацията, тя била уверена, че най-хубавото, най-любящото нещо за Майкъл сега било да запазят спокойствието му и да му помогнат да си отиде. Хелън просто смятала сестра си за опасна предателка и настоявала синът й да остане в болницата, където биха могли да се вземат всички не­обходими спешни мерки, за да може Майкъл да живее. Дори когато Майкъл изпаднал в кома, Хелън продъл­жила да се бори, настоявайки лекарят да направи нещо, убедена, че да го оставят да умре би било ужасно предателство към сина й.

И тъй Хелън се борела, Лидия се молела, а Майкъл тихо си отивал. До смъртта му двете жени би­ли научили много неща за различните аспекти на рака и двете се заели, всяка по своя съвсем различен начин, да образоват обществеността и да събират, финансови средства за хората, борещи се с болестта в многото й форми.

Днес и двете жени допринасят толкова много за дейността на местната мрежа за подпомагане на хора, болни от рак, че за човек^ свързан с тази система, е трудно да си представи функционирането й без тях. Хе­лън организира събирането на средства за закупуване на ново оборудване, бори се с бюрокрацията, за да оси­гури медицински грижи за нуждаещите се пациенти, и подкрепя техните семейства и приятели. За разлика от силно специализираните дейности, с които се занимава Хелън, Лидия мълчаливо предлага дълбокото си при­емане на процеса на смъртта на пациенти в последния стадий на заболяването. Тя присъства и е изцяло на тяхно разположение по време на този преход, уважа­вайки точно толкова тяхното право да умрат, колкото и нейната сестра се бори за правото им да живеят.

Понастоящем двете сестри са се заели да превър­нат един от имотите, наследени от майка им, в място, където да се полагат тъй необходимите грижи за болни­те от рак. Несъмнено Хелън и Лидия ще се борят -всяка по свой начин - с тези трудности, както винаги е ставало при всяка задача, с която са се заемали общо. Дълбоката любов, която всяка от тях таи към Майкъл, на паметта на когото ще бъде посветена тазк нова институция, не им позволява да се разделят. И двете имат желязна воля. И двете имат завършен характер. Нищо не може да ги отклони от пътя им. И въпреки че често спорят помежду си и всяка страда от това, че се чувства неразбрана и неоценена от сестра си, работата, която вършат заедно, се отличава с невероятна уравновесеност и пълнота.

Споделянето на кармична задача, както е при Хелън и Лидия, рядко е лесно или удобно, тъй като твърде често самото търкане, породено между участ­ниците, прави възможно изпълнението. Замислете се за вашите най-мъчителни семейни отношения, за хората, с които имате кръвни връзки, а може би и кармични задачи. Ако можете да оцените това. че Хелън и Лидия, въпреки съвсем различните си натури и перс­пективи и независимо от всичко са били искрени, опи­тайте се да пренесете тази обективност и към вашата преценка за хората, с които сте свързани.

Представете си какво бихте могли да извършите вие заедно с вашите роднини, с които се борите. Раз­гледайте пътищата, по които всички вие сте израснали, развили сте се и сте постигнали развитие поради напре­женията помежду ви. Или може би вие като човек сте станали по-искрен към себе си в резултат на реакция на онзи от вашето семейство, който е бил най-голямото ви отмъщение. Потърсете равновесието, което може да бъде постигнато от съчетаването на натурите вн. Огледайте се за уроците на собствената ви дута и за даровете на по-голямата група, които могат да бъдат породени от тази връзка. Нека тази разширена перспек­тива за същността на връзките във вашето семейство отлежава в съзнанието ви, докато накрая вие осъзнаете като необходими именно онези качества и поведение на другите, от които преди най-силно сте се въз­мущавали.

Ще се заемете ли и вие, подобно на алхимика, кой­то се опитва да извлече злато от основни метали, да търсите онова, което е ценно в най-мрачните и най-обезкуражаващите аспекти на вашия живот? Ако го направите, ще видите, че то е там и очаква вашето съзнателно откритие.