Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад



страница3/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Въведение


  1. България е разположена в един от регионите, които са особено уязвими към изменението на климата,(основно поради увеличението на температурите и екстремни валежи) както и от увеличената честота на промените в климата, свързана с екстремни събития като суша и наводнения. Рисковете, причинени от събития, свързани с изменението на климата, могат да доведат до загуба на човешки живот или да причинят значителни вреди, които да засегнат икономическия растеж и просперитета както на национално, така и на трансгранично равнище.\

  2. group 225Съществува консенсус в научната общност, че изменението на климата вероятно ще увеличи честотата и величината на екстремни метеорологични явления. През последните десетилетия тази честота в България се е увеличила значително. Най-често срещаните хидрометеорологични и природни бедствия са екстремни валежи и температури, бури, наводнения, горски пожари, свлачища и суши. Броят на смъртните случаи и жертвите, дължащи се на природни бедствия, е значителен, което показва уязвимост от метереологичните условия и климата. Уязвимостта на населението и бизнеса в България от въздействието на изменението на климата се ускорява от относително висока степен на бедност в най-засегнатите райони, продължаващата концентрация на населението на страната в няколко индустриални и градски района и различните последици от прехода от държавно-контролирана икономика към свободна пазарна икономика. Все повече доказателства сочат, че икономическите загуби от бедствия, свързани с метереологичните и климатичните условия, също нарастват.

  3. Научните прогнози показват, че глобалните температури ще се покачат между 1.8 ° C и 4 ° C до 2100 г., като температурното увеличение в Европа се очаква да бъде по-високо от прогнозираната глобална средна стойност.

  4. Изследванията, проведени от Департамента по метеорология към Националния институт по метеорология и хидрология и Българската академия на науките, предвиждат увеличение на годишната температура на въздуха в България от 0.7 ° C до 1.8 ° C до 2020 г. Още по-високи температури се очакват към 2050 г. и 2080 г., като прогнозираното увеличение е между 1.6 ° C и 3.1 ° C и съответно между 2.9 ° C и 4.1 ° C. Обикновено увеличението на температурата се очаква да бъде по-значимо през летния сезон (от юли до септември)..

  5. По отношение на очакваните промени в режима на валежите е вероятно количеството на валежите да се намали, което да доведе до значително намаляване на общите водни запаси в страната. В това отношение прогнозите показват намаляване на валежите с приблизително 10% към 2020 г., 15% към 2050 г. и до 30-40% към 2080 г. В повечето сценарии за изменението на климата валежите през зимните месеци вероятно ще се увеличат до края на века, но се очаква значителното намаляване на валежите през летните месеци да компенсира това увеличение..

  6. Сgroup 30поред наличните сценарии за изменение на климата за България се наблюдава тенденция към увеличаване на честотата на екстремни събития и бедствия, което се демонстрира с по-честите случаи на силни валежи, топли и студени вълни, наводнения и суши, ураганни ветрове, горски пожари и свлачища.

  7. Очаква се биоразнообразието, сухоземните и водните екосистеми, както и секторите на водните ресурси, селското стопанство и горското стопанство да бъдат засегнати от очакваните промени. Тези промени биха повлияли допълнително на обществото и на неговите граждани, както и на икономиката като цяло.

  8. Въздействията от изменението на климата не засягат всички хора и територии еднакво поради различните нива на експозиция, съществуващите уязвимости и адаптивните възможности за справяне Рискът е по-голям за сегментите на обществото и бизнеса, които са по-малко подготвени и по-уязвими.

  9. Много вероятно е българското селско стопанство да се изправи пред значителни предизвикателства поради изменението на климата. Очаква се сушите и наводненията да се увеличат значително и да доведат до увеличаване на отрицателното въздействие върху селското стопанство. Тъй като секторът на селското стопанство допринася значително за българската икономика и поради растящата селскостопанска уязвимост към климатичните неблагоприятни събития, се очаква, че поминъкът на много българи ще бъде все по-засегнат. По този начин българският селскостопански сектор вероятно ще играе решаваща роля, когато става въпрос за прилагането на ефективни мерки за адаптиране към климата.

  10. Настоящият доклад има за цел да информира за уязвимостта на българския селскостопански сектор и за идентифицирането на подходящи варианти за адаптиране към изменението на климата. Докладът е част от набор от девет отраслови доклада за оценка, разглеждани в рамките на Програмата за подпомагане на адаптирането към климата за България, която ще формира основата за Националната стратегия и План за действие за адаптиране към изменението на климата. Докладът следва общата логика и структура, предложени за всички сектори, и е разделена на три части: i) част първа от доклада (Глава 1) се съсредоточава върху оценката на рисковете и уязвимостта на изменението на климата; ii) част втора включва анализ на празнотите в политическия, правния и институционалния контекст (Глава 2); и iii) част трета се фокусира върху идентифицирането и приоритизирането на опциите за адаптиране. Тази секторна оценка бе проведена през март - ноември 2017 г. като комбинация от количествен и преди всичко качествен анализ. Бяха организирани няколко работни срещи като част от текущия процес на консултации, като се събра богат опит от различни заинтересовани страни.

  11. Докладът използва термините и определенията за вариантите за риск, уязвимост и адаптиране, въведени от AR5 на WGII (IPCC, 2014 г.). Рискът от свързани с климата въздействия произтича от взаимодействието на опасностите, свързани с климата, с уязвимостта и експозицията. Промените както в климатичната система (лявата страна на фигура 4), така и в социално-икономическите процеси, включително адаптиране и смекчаване (дясната страна), са двигатели на опасностите, експозицията и уязвимостта. Това разбиране разкрива значението на възможностите за адаптация. Когато бъдат правилно идентифицирани и приложени своевременно, уязвимостта, опасността и/или експозицията ще бъдат намалени, като по този начин рискът ще бъде смекчен

Фигура 2. Обща концепция за AR5 на WGII (IPCC, 2014)


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница