Руксандра Мариа Флорою Филип Амбрози, Еолина Петрова Милова Робърт Бакс Настоящият доклад


Глава 2. Базово състояние – контекст на прилаганите политики



страница7/23
Дата05.08.2018
Размер2.13 Mb.
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23

Глава 2. Базово състояние – контекст на прилаганите политики


Успешното адаптиране към изменението на климата зависи от развитието на стабилна правно-институционална рамка и политики, основани на задълбочено познаване на последствията от въздействието на климата. Тази глава представя преглед на правната и институционалната рамка в сектор селско стопанство и по отношение на адаптацията към изменението на климата както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Представени са най-добрите практики по отношение на инициативите за адаптация към изменението на климата в селско стопанство в седем други държави-членки на ЕС. Ясно са очертани съответните заинтересовани страни в сектора (както на политическо, така и на изпълнително равнище) и са представени техните основни задължения и правомощия, свързани с адаптирането към климатичните промени. Идентифицирани са и онези пропуски, проблеми и бариери, които възпрепятстват даването на адекватен отговор на нуждата от адаптиране към изменението на климата.

2.1. Ниво на осведоменост, разбиране за бъдещи последствия от изменението на климата, пропуски в знанията в сектора


  1. В България е налице ограничена информираност по въпросите на адаптацията към изменението на климата. Изграждането на политиките досега е почти изцяло съсредоточено върху определянето и прилагането на мерки за смекчаване на последиците от климатичните промени, а не върху адаптиране към изменението на климата (АКП). Българската политика и основните цели в областта на смекчаването и адаптацията към изменението на климата са свързани с международните и европейските ангажименти на страната. Третият национален план за действие по изменението на климата за периода 2013-2020 г. очертава рамката за действие в борбата срещу изменението на климата за периода 2013-2020 г. Документът определя редица мерки за смекчаване на последиците в секторите на селското и горското стопанство без изрично да предвижда политики и действия за адаптация към изменението на климата. Въпросите за изменението на климата не получават необходимото внимание и място в дневния ред на обществото, а обществената осведоменост относно адаптирането към изменението на климата е доста ограничена. Към момента липсва специална програма или инициатива за адаптиране към изменението на климата в селскостопанския сектор. Освен това, често в документите относно политиките на органите на местната власт липсват мерки, свързани с изменението на климата.

  2. Липсват систематични проучвания за въздействието на изменението на климата в сектора на селското стопанство и рибарството в България. Климатичните промени като цяло и тяхното въздействие върху селскостопанския сектор са обект на изследвания от различни научни и изследователски институти, включително Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Селскостопанската академия и Българската академия на науките (БАН). Цяла поредица от изследвания на НИМХ са посветени на потенциалното въздействие на изменението на климата, основани на различни научни подходи (например физическо моделиране, иконометричен анализ, оценка на въздействието, уязвимост, риск, адаптация и т.н.). Наред с това, Институтът по почвознание и агроекология изучава почвените параметри,и почвената ерозия и анализира въздействията от изменението на климата върху деградацията на почвите.

  3. Общността на земеделските производители не разполага с достатъчно информация за адаптирането към изменението на климата, въпреки че е представлявана от селскостопански асоциации Интересите на земеделския бизнес и земеделските стопани са представени от отраслови асоциации, повечето от които са неправителствени, доброволчески организации. Най-големите асоциации в България са Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМПБ). Асоциациите активно участват в работата на различни експертни групи и комисии, занимаващи се с разработването на политики в отделните сектори, допринасят за изготвянето на правни и нормативни актове и се включват в процесите на вземане на решения. В същото време обаче дискусиите по темата за ефектите от изменението на климата и адаптацията към климатичните промени далеч не са широко разпространени и много от заинтересованите страни не са запознати с въздействието на изменението на климата върху селското стопанство. Селскостопанската общност като цяло знае за промените в климата, но техните знания и опит, що се отнася до възможностите и мерките за адаптация към изменението на климата, са все още ограничени. Следователно, земеделските стопани не разполагат с достатъчно информация и познания за уязвимостта на селскостопанския сектор и за възможностите за промяна на отглежданите култури в отговор на климатичните тенденции.

2.2. Опит с адаптация към изменението на климата в селскостопанския сектор в други държави от ЕС


  1. Държавите-членки на ЕС са разработили различни политики, инструменти и действия, свързани с адаптацията към изменението на климата. Бяха избрани три държави, които да илюстрират различни добри практики и полезни инструменти, свързани с адаптация към промените в климата на селскостопанския сектор. Най-добрата практика на Италия е съсредоточена върху използването на цифровите технологии за разработване и прилагане на мерки за адаптация. Полша предоставя безплатни и достъпни знания за адаптирането към климата чрез семинари, обучения и консултантски услуги, докато Гърция е силно ангажирана с осигуряването на застраховки на земеделските стопани. Приложение I описва още четири най-добри практики от Нидерландия, Австрия, Швеция и Обединеното кралство.




Каре 2. Италия – Използване на цифровите технологии за разработване и прилагане на мерки за адаптация

Като част от своята стратегия за адаптация Италия е разработила редица онлайн платформи и инструменти за повишаване на осведомеността, разпространяването на информация и предоставянето на персонализирани консултантски услуги в реално време, за да помогне на земеделските стопани да се борят с изменението на климата и да прилагат установените мерки за адаптиране. Освен това, по време на разработването на националната си стратегия за адаптация Италия е ангажирала за участие земеделските производители и други заинтересовани страни чрез рамката за електронно участие eParticipation. Като част от непрекъснатите усилия за насърчаване на по-широкото участие на гражданите, което да допринесе за по-добро разбиране на природата и по-задълбоченото оценяване на нейната стойност, Италия планира провеждането на „Първа италианска научна конференция за гражданите“. 35



Рамка за електронно участие eParticipation. С цел да бъде проучен адаптационният капацитет на селското стопанство към изменението на климата в Северна Италия, земеделските стопани са били мобилизирани за участие чрез използване на съществуваща онлайн мрежа. Изготвен е онлайн въпросник за оценка на възприятието за въздействията на текущите климатични промени върху селското стопанство. Резултатите са послужили като входни данни за изготвяне на редица предложения за политически мерки и за определяне на критерии за оценка. Земеделските производители са дали оценка на тези политически мерки, използвайки прост и лесен за ползване инструмент за мултикритериен анализ. 36

Служба за персонализирани, предоставяни в реално време консултантски услуги за напояването. Службата има за цел да предоставя на фермерите практическа информация за нуждите от напояване при отделните земеделски култури, което допринася за по-доброто разпределение на водата за напояване4637. Услугата включва следните стъпки: (1) наблюдение на растежа на културите чрез седмично събиране и анализ на сателитни изображения с висока разделителна способност; (2) събиране на агрометеорологични данни на местно ниво; (3) потвърждаване на полетата чрез измерване; (4) разработване на методи за измерване на водните нужди на полето чрез стандартни биофизични модели; (5) проверка на качеството на данните и тяхното интегриране в специална географска информационна система (ГИС) за управление на напояването; (6) разпространение в реално време на персонализирани съвети за напояване на седмична база директно на земеделските производители посредством различни комуникационни системи (включително интернет, текстови и графични изображения с използване на GSM/UMTS телефон; (7) разпространение на обобщена информация в реално време (на ниво вторични напоителни единици, области и басейни) до такива крайни потребители като асоциации на потребителите на вода и/или органи за управление на водите38.

Други онлайн платформи, които са разработени в Италия, са следните:



AgroScenari. Целта на тази платформа е да се извърши оценка на това по какъв начин да се адаптират към климатичните промени някои от основните селскостопански производства в Италия, включително лозарството, маслино-производството, производството на зърнените култури в хълмистата централна част на Италия, интензивното поливно зеленчукопроизводство в централна Южна Италия, зоо-техническото зърнопроизводство в долината на река По, интензивното овощарство в югоизточната част на поречието на р. Пo39. Проектът е разделен на краткосрочни (5-годишни) и дългосрочни (30-годишни) периоди. Целта на проекта е да предложи разработването на сценарии за изменението на климата и развитието на производствените системи както на местно, така и на национално ниво.

NextData. Представлява национална система за извличане, съхранение, достъп и разпространение на екологични и климатични данни от планински и морски райони. Целта е да се разработят ефикасни уеб портали за достъп до данни за климата и състава на атмосферния въздух, информация за климата в миналото от ядрени и седиментни ядра, данни за биоразнообразието и екосистемите, измервания на хидроложкия цикъл, изследователски анализи за морето морски реанализи и прогнози за климата в глобален и регионален мащаб. Събирането на данни и проучванията ще позволят да се направят нови прогнозни оценки за наличието на водни ресурси и въздействието на атмосферните аерозоли върху околната среда в райони с голяма надморска височина, както и нови оценки на въздействието на изменението на климата върху екосистемите, човешкото здраве и обществото.40

RITMARE. Това е водещият национален морски изследователски проект, координиран от Националния съвет за научни изследвания и включващ участието на научната общност, работеща по мореплавателски и морски въпроси, както и на някои големи индустриални групи.41 RITMARE е разделен на 7 подпроекта: (1) Морски технологии; (2) Технологии за устойчив риболов; (3) Планиране на морското пространство в крайбрежни води; (4) Планиране на дълбоката морска среда и открито море; (5) Система за наблюдение на морската среда в Средиземноморието; (6) Структури за научни изследвания, обучение и разпространение; и (7) Оперативно съвместима инфраструктура за мрежата за наблюдение и морските данни.42




Каре 3. Полша – Безплатни и отворени за участие семинари, обучения и съвети по въпросите на адаптацията към изменението на климата

Повишаване на информираността. Като част от усилията за повишаване на информираността относно изменението на климата и въздействието му върху различни сектори, Полша организира филмов фестивал под мотото „Климатична промяна – Общност“. Филмовите прожекции са безплатни и се провеждат в киносалони в цялата страна43. Други инициативи включват организирането на серия безплатни и отворени онлайн семинари под надслов „Храни-Климат-Сътрудничество“ с участието на водещи полски експерти и практици, които обхващат темите за изменението на климата, пермакултурата, възобновяемата енергия в селското стопанство, сътрудничеството между земеделските стопани и потребителите, както и системните промени, необходими за опазване на климата44. Освен това е организирано официално представяне на книгата Екологосъобразно хранене45.

Консултантски услуги. Полша също така отделя специално внимание на предоставянето на консултантски услуги. Селскостопанските консултантски организации са представени от консултанти, които се занимават предимно с насърчаване на селскостопански, икономически и организационни иновации, осигуряване на непрекъснато образование и решения на проблемите в селскостопанската практика и адаптирането към изменението на климата. Системата за консултации е представена от Центъра за съвети в земеделието в Брвинув (с подразделения в Краков, Познан и Радом), 16 областни консултантски центъра (ОКЦ), 16 селскостопански камари, 163 частни консултантски организации и множество неправителствени организации. Приоритет в работата на ОКЦ е подпомагането на земеделските производители и техните семейства при вземането на решения, които да им помогнат да постигнат целите си. Това се постига чрез: действия, предприети за подобряване на нивото на квалификация на земеделските стопани и жителите на селските райони, прилагане на инструментите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, насърчаване на многофункционалното развитие на селските райони, насърчаване на екологосъобразни методи за управление и опазване на околната среда, съдействие за изпълнение на нови изисквания, свързани със селскостопанското производство, прилагане на нови производствени технологии, опазване и култивиране на културното наследство на село.46

Обучение и изграждане на капацитет. Норвежката компания Vista Analysis в сътрудничество с полския изследователски институт IOS-PIB (Институт за опазване на околната среда - Национален изследователски институт) организира обучения за адаптиране към изменението на климата в 106 полски града. Обученията имат за цел да изградят умения и капаците у служителите в държавната администрация и да им помогнат да се справят с въпросите на адаптацията към изменението на климата. Като част от проекта се провеждат семинари за обучение на около 500 души от всяка от 16-те провинции в Полша. На тези работни срещи се споделят опитът и най-добрите практики на Норвегия във връзка с адаптирането към изменението на климата.




Каре 4. Гърция: Задължително застраховане за земеделските стопани

Гръцкото правителство е силно ангажирано с осигуряването на застраховки за земеделските стопани. Повечето гръцки стопанства са обхванати от задължителна обществена схема на застраховане47. Тези задължителни застраховки се предоставят от Гръцката организация за селскостопанско застраховане (ELGA), която е юридическо лице с изцяло държавна собственост. Застрахователните програми обхващат загуби на култури, причинени от наводнения, суши, замръзване, градушка, бури, сняг, прекомерни валежи и диви животни. Освен това правителството често предприема мерки след тежки бедствия и предоставя ad hoc компенсации на земеделските производители. Земеделските стопани могат доброволно да сключват допълнителни застрахователни полици на частния пазар, с които да допълнят общественото покритие. Това обаче не се случва много често, поради което частният пазар на селскостопански застраховки е по-слабо развит в сравнение с обществената схема.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница