С т р а т е г и и за управление на риска иван П. Попчев записки на лектора

1.3. Нови рискове

В съвременното общество се появяват и съответно анализират и изучават различни нови категории риск. Например, през осемдесетте години на миналия век започват да се създават количествени подходи за оценка на държавния риск. Една система от 30 критерия за оценка на държавния риск, като се следва публикацията на E.Dichtel and H.G.Koglmayer - 1986 е показана на таблица 4. Известни са и други подходи за оценка, които изчисляват рейтингите на държавите, публикувани през определени интервали от време в такива световни списания като "Fortune", "Euromoney", "Economist" и други.

Изключителен интерес представляват многобройните и многоаспектни изследвания на риска в глобалното постмодерно насилие и промените в природата на войните. Новите характеристики на насилието, като дифузност и деконцентрираност, възможността локалното насилие бързо да получава глобални измерения, реализацията му чрез глобални мрежи, нарастващата нестабилност на световната система и рисков характер на обществата, засилващото се значение на информационния фактор в реализацията на процесите на насилие се изучават от многобройни изследователски колективи в световни научни центрове и университети.

Във връзка с риска в глобалното постмодерно насилие съществен интерес представлява рискът от тероризъм.

Понятието “терор” произхожда от латинската дума “плаша” и представлява, според общоприетото схващане заплаха за това, че злонамерени хора ще изпълнят (реализират) някакъв вече съществуващ риск или, че ще бъде създаден и реализиран нов риск, който ще нанесе щета на определено лице или организация. Опасността от това явление е в това, че то е резултат от съзнателната агресия на хора. Особено място в тази група лица заемат тези, които са готови да убият всеки и да пренесат своя живот за определени религиозно-националистически ценности, вярвайки, че след това ще попаднат в рая.

Безспорно изучаването на рисковете от терористични действия е сложна и многопланова задача, която излиза извън границите на това конспективно изложение. Трябва да се отбележи, че заплахата от терористичен акт е вече на равнището на ежедневното събитие, към което трябва да насочи вниманието си всеки рискмениджър и на най-малката организационна единица. Основна е стратегията на пълно елиминиране на този риск, чрез реализиране на четири основни принципа: целесъобразно контролиран достъп, охрана, бдителност и превантивна работа с обществеността.

Без да се отричат тези четири основни принципа, като се маркират съвременните прояви на тероризма и разнообразието на формите, средствата и мащабите на всеки акт категорична е необходимостта от нови подходи и решения.

Безспорно търсенето на нови подходи и решения минава и през разкриване на същността на тероризма от различни гледни точки. Известно е, че понятието “тероризъм” възниква в епохата на Френската революция и е свързано с множество най-различни смислови значения, центрирани около идеята за насилие или заплаха с насилие за постигане на определени цели – икономически, политически, религиозни, идеологически.

Според Алекс Шмид само през периода между 1936 и 1981 г. са формулирани 109 различни дефиниции на тероризма. Нито една от тях не е достатъчно убедителна и немалко изследователи на този феномен са склонни да кажат, че тя изобщо е невъзможна. У.Лакьор заявява, че “никакви дефиниции на тероризъм вероятно не може да покрие всички многообразия на тероризма, които са се появили в историята” и поради това става дума за “претоварен от значения по своята природа термин, неподдаващ се на усилията да се изработи всеобхватно и обективно определение на тероризма. Такова определение не съществува и няма да бъде намерено в обозримо бъдеще”. Остин Тюрк пише, че думата “тероризъм” се “използва повече като идеологическо оръжие, отколкото като аналитичен инструмент”.

Глобалното изследване на опасностите от терористични атаки, проведено от “АОН”, една от най-големите организации в света, занимаваща се с проблемите на осигурителната дейност, показва, че повечето от западноевропейските държави и целите Съединени щати и Русия са територии с висок риск от терористични атаки. Любопитно е, че всички централно и южноамерикански държави се характеризират с “нисък” или “пренебрежим” риск – с изключение на Колумбия.

В последните няколко години особено място имат рисковете, свързани с информационно комуникационните технологии, определяни като IT-risk. Освен това съкратено съчетание в литературата се срещат и като рискове на Интернет, на киберпрестъпността или рискове на електронния бизнес, на бизнеса в кибер пространството или Е-бизнеса. Счита се, че се е появила нова област на деловите рискове, в която всеки риск може да се разглежда като тримерен модел - опасност, неопределеност и възможност (шанс).

Един далеч непълен списък на източници на тези рискове се включва:

- растящата необходимост от разрешен достъп на много потребители до информационните системи на банки, фирми, организации и институции;

- необходимостта от спазването на различни, все още несъвършени стандарти за финансовите транзакции в Интернет, както и на изискванията за достъпност, висока надеждност и безопасност на информационните мрежи;

- използваната инфраструктура за безопасност на комуникациите като пароли, кодове, биометрична идентификация, смарт-карти, а вероятно след години и ДНК-анализи т.н., която е твърде сложна за много потребители и недостатъчно надеждна срещу хакери, пирати, вируси и т.н.;

- нарастващата взаимна зависимост в мрежите между партньори, конкуренти, потребители, инвеститори и общество води до верижни реакции, засягащи и субекти с не винаги съвпадащи интереси;

- липсата на държавни граници и незачитането на държавния суверенитет, както и често срещаната анонимност на действията в Интернет водят до неспазване на правните национални и междудържавни норми, нарушаване на данъчното законодателство, невъзможност за привличане към отговорност и т.н.

Сега за всеки икономически субект, който функционира в средата на информационните технологии, на локалните и глобални мрежи, първата основна грижа става защитата от IT-риска, който има своите прояви в хакерството, софтуерното пиратство, спаминга, троянските коне, червеите, логическите бомби и много други още неназовани престъпления.

Както става ясно, в класическите квалификационни схеми и системи на риска все още не са включени такива, като: държавен риск; риск от тероризъм; риск от глобалното насилие; риск от промените в природата на войните, IТ-risk и много други. Безусловно тези относително нови рискове трябва да се идентифицират, изучават и анализират. За тази цел могат да се привличат такива подходи като SWOT (Strengths, Weaknesses, Opportunities, Treats), GETS (Government, Economy, Technology, Society) и много други.