Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

Изследването показва, че основният проблем за организационните структури на агробизнеса в България произтича не толкова от предмета на основната им дейност⁷⁵, колкото от пазарната ориентация на бизнеса и състоянието на тяхното управление. Очертават се няколко извода относно проблемите на агробизнеса в България.

• 
  негативна възрастова и квалификационна структура на фирмения мениджмънт;
  
• 
  неефективна или липсваща кредитна политика;
  
• 
  няма психологическа нагласа за пазарно поведение.
  

Налице е постепенно изтласкване на кооперациите от пазара на земеделски продукти и услуги в България, където останалите организационни форми на бизнеса заемат все по-значителен пазарен дял. Техните конкуренти организират бизнеса на основата на максимизиране на печалбите и търсят възможности, освен в модернизиране и ефективност на земеделските дейности, и в разширяването на пазарната си стратегия. [Дичевъ, 1933; Кънчев, 2000; Тренева, 2001]

Вътрешнофирмената регламентация на кредитната политика в агрофирмите все още е в процес на изграждане, независимо че 70% от анкетираните посочват, че имат правила и процедури за отпускане на търговски кредити на своите клиенти. През последните години една четвърт от изследваните субекти са направили промени в кредитната си политика. В резултат на пазарния натиск от страна на конкуренцията (вътрешна и външна) агрофирмите са принудени да разработват по-гъвкави стратегии, както и да предприемат действия за предоставяне на по-изгодни условия и срокове на плащане на своите клиенти. С влизането на България в Европейския съюз, вследствие на което се засилва конкурентният натиск от силно субсидираните европейски производители на селскостопански продукти, някои от агрофирмите въвеждат кредитни лимити или отстъпки за постоянните си клиенти.

Водени от стремежа да получат по-бързо своите оборотни средства анкетираните поставят кратки срокове за плащане на своите клиенти, което води до по-големи просрочия от средните за страната и Европейския съюз. Повечето агрофирми не разполагат с необходимата автоматизирана система за следене на клиентските плащания по отпуснатите търговски кредити. Липсват отдели за кредитен контрол, а където има такива, работата не се изпълнява от професионалисти.

Изследването показва, че размерът на агрофирмата влияе върху ефективността на събирането на просрочените задължения, колкото по-малка е структурата, толкова разходите по събираемостта се увеличават.

3. Пазарно ориентирана инвестиционна политика в агрофирмите

Инвестиционната политика включва комплекс от мероприятия за осъществяване на инвестиционните цели. Тя е важно условие за реализиране на общата стратегия на фирмата (държавата, общността). Инвестиционната политика може да се разглежда на фирмено равнище, национално и европейско ниво. Обхватът и равнищата на инвестиционната политика са представени на фиг. 2.

европейската аграрна политика по принцип действа чрез косвени регулатори. Инструментите за въздействие, използвани от европейския съюз могат да се групират на преки, косвени и ограничителни.

а) преки инструменти са: директните плащания (СЕП и СПЕП); доплащания за производителите; пазарна подкрепа; преки инвестиции в селското стопанство по програми за развитите на селските региони и на определени дейности в регионите.

б) косвени регулатори са: програми за опазване на околната среда; стандарти за качество на храните; стандарти за екологично и биологично производство;
Обхват на инвестиционната политика

Пазарно ориентираната инвестиционна политика на агрофирмата предполага:

1. 
   съобразяване с действащото законодателство и нормативната база (може да използва предвидените в законодателството данъчни, социални или финансови облекчения и преференции);
   
2. 
   сравнение на инвестиционните решения и адекватността им спрямо заобикалящата ги среда – инфлация, доходност, лихвени проценти и пр.;
   
3. 
   използване възможностите за инвестиране и подпомагане по действащи програми и проекти;
   
4. 
   анализиране и оценка на потребностите от инвестиции на агрофирмата;
   
5. 
   подбор на направленията, в които ще се инвестира;
   

6. 
   отчитане предимствата и недостатъците на инвестиционния обект;
   
7. 
   изграждане и осъществяване на инвестиционна фирмена стратегия.
   

12. 
    Ангелова, В. и др. Аграрна икономика, Абагар, 1999.
    
13. 
    Аспарухова, И. и др. Предприемачество в аграрната сфера. Изд. „Стопански свят”, Свищов, 2009.
    
14. 
    Беров, Л. Традиции и възможности на земеделския кредит в България. // Банков преглед, март 1991.
    
15. 
    Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието.
    
16. 
    Дичевъ, П. За българското селско стопанство и за кооперацията въ 40 години. 1933.
    
17. 
    Костадинова, Св. Възможните коалиции за България в Европейския съюз, ИПИ, 02.04.2007. http://ime.bg/bg/articles/wyzmovnite-koalicii-za-bylgariq-w-ewropejskiq-sy-z/#ixzz0nnYSmNuQ
    
18. 
    Кънчев, И. и Ю. Дойчинова. Земеделски кооперации. УИ "Стопанство", 2000.
    
19. 
    Линкова, М. Инвестиционен риск и устойчиво развитие на агросектора. //Управление и устойчиво развитие, София, 2009.
    
20. 
    Маринов, М. и др., Икономика на аграрното предприятие, изд. „Наука и икономика”, Икономически университет - Варна, 2004.
    
21. 
    Младенова, А. Крие ли рискове за България неусвояването на еврофондове? http://www.ime.bg/
    
22. 
    Тренева, М. и др. Кооперацията - алтернатива за икономически и социален растеж в прехода към пазарно стопанство. УИ "Стопанство", 2001.
    
23. 
    Gerhard, W. The Euromarket in the Face of Change // Intereconomics. 1985. Vol. 20, N5.
    
24. 
    www.farmsubsidy.org.
    

The stockbreeding production in the Republic of Macedonia, and consequently the items of animal origin shows steady decline, which has a direct impact upon the deficit in the foreign trade balance relevant to this group of products and the agricomplex as a whole. The liberalization of the export/import regime, with the accession of the Republic of Macedonia to the European Union in future and the fact that domestic producers are going to be faced with powerful producers of items of animal origin from the EU countries both at the domestic and external markets, under conditions of increased offer of such products on the market, demands immediate undertaking of serious agrarian measures relevant to the stockbreeding.

The agricomplex participates significantly in the foreign trade and exchange of the Republic of Macedonia. Its average part in the export was 14.26% in the period between 2006 and 2008. Generally, according the structure of the foreign trade and exchange the agricomplex created negative trade balance of 7.91 mil dollars in 2006, negative trade balance of 96.6 mil dollars in 2007 and negative trade balance of 144.7 mil dollars in 2008.

The values of the export, import, their structure and the trade balance for the period 2006 – 2008 are shown in the following tables:

Table 1. Values of the export of the agricomplex in the Republic of Macedonia, SITC, in thousand US dollars.

Table 2. Import values of the import by the agricomplex in the Republic of Macedonia, according SITS, in thousand dollars

Meat and meat products participated the most in the structure of the export during the period between 2006 and 2008 with 21.72% on the average, followed by grains and their products with 15.17% of the total export, which is reflection of the specific primary production, which is not in position to satisfy the needs of the Republic of Macedonia regarding these groups of products. The import of fruits and vegetables shows unexpectedly high values, having on mind the favorable natural conditions in the Republic of Macedonia (on average 11.32% of the import for the period) although the relatively high values regarding the southern fruits and their products are included here.