Сборник доклади Юбилейна научно-практическа конференция с международно участие 2010 -варна

1. Гирусов э В., 2007. экология и эекономика приро­допользования. М.

2. Николов Р., 2009. Въвеждане на съвременни системи на земеделие в контекста на устойчиво земеделие. Управление и устойчиво развитие, бр.3-4.

3. Kaplan D. M., Integrating Landscape Ecology into Natural Resource Management, Cambridge University Press.

4. http://ec.europa.eu/environment/pubs/pdf/factsheets/soil.pdf
гл.ас. д-р Надежда Петрова

Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра „Мениджмънт”.

e-mail: nfp@abv.bg

Доц. д-р Тодорка Атанасова-Калайджиева,

Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра „Мениджмънт”

e-mail: tatanassova@abv.bg

гл.ас. д-р Искра Ненчева

Тракийски университет, Стара Загора, Стопански факултет, катедра „Мениджмънт”

e-mail: iskranencheva@abv.bg

Произход, разпостранение и направления за използване на слънчогледа

Origin, dissemination and direction of sunflower using
М. Христова-Чербаджи¹, М. Христов<sup>2

1</sup>Лесотехнически Университет, Агрономически факултет, гр. София 1756,

бул. „Климент Охридски” №10, България; e-mail: mirahristova@yahoo.com

Слънчогледът Helianthus annuus L. е разпространен в пет континента и е един от главните източници на растително масло в света и основна маслодайна култура за България. Слънчогледът е полска култура, от която се получава масло, шрот, пчелен мед, фуражни и други продукти. Отглеждането е икономически изгодно. От слънчогледовите семена се приозвежда масло с отлични вкусови и хранителни качества и значително количество шрот, който е ценен хранителен продукт за животните. Слънчогледът е изключително атрактивен за медоносните пчели. Използва се също в медицината, текстилната, хартиената, козметичната и сапунената промишленост, както и за биодизел. В България годишно се засяват около 7000000 dka слънчоглед, предимно маслодаен. Малка е частта на протеиновия тип - едросемен, подходящ за ядки и директна употреба от човека и дребен, шарен за птици. Обогатява се традицията за използване на декоративни форми.

Sunflower Helianthus annuus L. is distributed in five continents and is one of the main sources of vegetable oil in the world and a major oilseed crop in Bulgaria. The sunflower is an agrarian crop, which gives oil, groats, honey, fodder and other products. Cultivation is economically paying. From sunflower seed are produced oil with excellent taste and nutritional characteristics and a significant quantity of groats, which is a valuable foodstuff for animals. The sunflower is very attractive to honeybees. It is also used in medicine, textile, paper, soap and cosmetics industries, as well as biodiesel. In Bulgaria, about 7000000 dka sunflowers are sown, mainly oil. Is a small part of the protein type - “big-seed” suitable for nuts and direct human use and small, many-coloured for birds. It is enriched tradition of using decorative forms.

Слънчогледът Helianthus annuus L. е един от петте основни източници на растително масло в света (памук, рапица, слънчоглед, соя и фъстъци) и основна маслодайна култура за България. От слънчогледовите семена се приозвежда масло с отлични вкусови и хранителни качества. Използва се непосредствено за храна и за приготвяне на различни хранителни изделия. Поради високото съдържание на полиненаситени мастни киселини и значителното количество токоферол (витамин Е) /Alpaslan and Gündüz, 2000; Velasco et al., 2002, 2004a, b; Fernandez-Martinez et al., 2004/ маслото е важен продукт при диетично хранене, а липсата на холестерол намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. В остатъчния продукт на преработените семена се съдържа значително количество шрот, който е ценен хранителен продукт за животните. Слънчогледът е изключително атрактивен за медоносните пчели /Atlagić et al., 2003; Joksimović et al., 2003; Miklič et al., 2003 и др./. Получените от него хранителни продукти са безопасни за човешкото здраве и животните. Използва се също в медицината, текстилната, хартиената, козметичната и сапунената промишленост /Lazzeri et al., 2006/. От няколко години маслото на слънчогледа се използва за гориво - биодизел /Pouzet, 2006; Rosa, 2006; Vannozzi, 2006; Tahmasebi Enferadi et al., 2006/.

Историята за произхода на слънчогледа датира от праисторическо време, когато американските индианци установяват, че семената на дивите слънчогледи са богат източник на храна и вероятно окултуряват растението. Индианците откриват лечебни и други качества на слънчогледовите растения. Те изказват почит към слънчогледа по време на религиозни церимонии. След откриването на Америка слънчогледът е пренесен в Европа, където променя значително формата и размерите си и става важно културно растение /Heiser, 1981/.

Културният слънчоглед произхожда и се е развил до днешното си състояние от своя прародител дивия Helianthus annuus, разпостранен в югозападната част на Северна Америка /Heiser, 1981; Seiler and Rieseberg, 1997/. В северните райони на Мексико, по цялата территория на САЩ, включително и южните райони на Канада са установени много диви видове слънчоглед, които са съставна част на естествената растителност на Северна Америка /Rogers et al., 1982/. В други райони на света не са намерении диви видове слънчоглед. Слънчогледите са познати с научното родово име Helianthus и принадлежат към семейство Compositae (Asteraceae). По класификацията предложена от Schilling и Heiser /1981/ род Helianthus включва 49 вида - 12 едногодишни и 37 многогодишни вида. На база нови изследвания и преоткрития Seiler и Gulya /2004/ заключват, че род Helianthus включва 51 вида с 19 подвида: 14 едногодишни и 37 многогодишни. Всички едногодишни видове са диплоидни (2n = 2х = 34). Многогодишните видове са диплоидни (2n = 2х = 34), тетраплоидни (2n = 4х = 68) и хексаплоидни (2n = 6х = 102). Няколко вида имат форми с повече от едно плоидно ниво: H. decapetalus и H. smithii се срещат като диплоиди и тетраплоиди, а H. ciliaris и H. strumosus - като тетраплоиди и хексаплоиди /Rogers et al., 1982; Skoric, 1988; Skoric et al., 1989; Seiler и Gulya, 2004/.

Най-известният слънчоглед разпостранен в света е Helianthus annuus, обикновенният слънчоглед или просто наричан само "слънчоглед". Този вид слънчоглед е до крайна степен вариабилен и включва разклонени форми с малки съцветия, които обикновено са в диво състояние; неразклонени форми с масивни съцветия, каквито са култивираните маслодайни форми и още други с червено или в два цвята оцветяване на цветчетата, които се отглеждат заради декоративната им ценност /Heiser, 1981/.

Слънчогледът е внесен в Европа от испанците в началото на 16^-то столетие. Първите образци семена са засяти в Мадритската ботаническа градина през 1510 година. От Испания слънчогледа е пренесен първо във Франция и Италия, а от там в Белгия, Холандия, Швейцария, Германия и Англия. Мигрирането на слънчогледа в източната част на Европа започва през XVII век. Смята се, че Германия е отправната точка за разпостранението му на изток /Heiser, 1981; Putt, 1997/.

Първият публикуван документ за слънчогледа се явява през 1568 година, написан от белгиеца Rembert Dodoens, един от най-известните хербаристи за века. В този документ се дава и първата рисунка на слънчогледовото растение с название Chrysanthemum peruvianum /Heiser, 1981/. На рисунката е изобразено слънчогледово растение с едно съцветие, сходно на разпостранения днес слънчоглед.

Не е уточнено кои вид слънчоглед е засят за пръв път в Европа, но се знае, че освен засятите в Мадритската ботаническа градина семена, различни слънчогледови семена са пренасяни в Европа многократно както от испанците така и от англичани и французи. Между тези семена е имало такива и от H. annuus /Неiser, 1981/.

В продължение на почти 300 години след въвеждането на слънчогледа в Европа, той е предмет главно на цветарството. Англичани, французи и германци са установили за възможността да се добива растително масло от семената. През 1716 година англичанинът Arthur Вunyan получава патент No 408 за използване на слънчогледовите семена като източник на масло. Откритието не предизвиква интерес от хората в тези страни /Putt, 1997/.

В Германия и близки до нея страни семената на слънчогледа са използвани като заместител на кафето и за храна на птици и животни. След като достига до Русия слънчогледът става интересен за отглеждане и използване като храна от населението /Петров, 1962; Lilleboe, 1991/.

В Русия слънчогледът е внесен през втората половина на XVIII век. Отначало се отглежда като градинско декоративно растение, но после населението започва да го използва като «лакомство». По този начин растението слънчоглед се появява на по-голяма площ в дворовете и околностите на селата. В края на 60^-те години на XVIII век в руски литературни източници се изказват мнения за използване на слънчогледовите семена за масло, а стъблата за топливо. През 1780 г. във вестник «Икономически магазин» са поместени целенасочено две статии: «О масле особого рода» и «О подсолнечнике», в които авторът изказва положително мнение за слънчогледовото масло и отбелязва, че ако се научат да произвеждат масло от слънчогледа ще прекратят закупуването на вносно прованско масло. Малко по-късно /1829 г./ в село Алексеевка, Воронежска губерния селянинът Данила Бокарев конструира ръчна преса и добива масло от слънчоглед. В 1833 г. се появявя първата маслобойка с конна тяга, а през 1865 г първият паров маслобоен завод. Доказал се като източник на подходящо за храна растително масло за кратко време слънчогледът става важна полска култура. Слънчоглед за масло започва да ce отглежда в цяла Воронежска губерния, в Саратовска губерния, в Украйна, Молдова, Северен Кавказ и Зауралието. «Слънчевото» цвете се отглежда и в Кубан, където днес заема обширни площи. Включването на слънчогледа в списъка на промишлените хранителни растения е повратния момент за въвеждането на това растение в култура. Изменението на слънчогледа в Русия върви в различна посока от тази в Западна Европа. Земеделците, които отглеждат слънчоглед в Русия започват да отбират растения с едри семена, отбират се растения с едри пити, растения без или по-малко разклонения и по някои други признаци. Така започва окрупняване на всички органи и намаляване на броя им. В резултат на това се създава нов тип слънчоглед - културен полски слънчоглед, рязко отличаващ се от декоративния и диворастящите видове /Морозов, 1947; Пустовойт, 1975; Погорлецкий и Балаян, 1986; Lilleboe, 1991/.

Слънчогледът се приспособява бързо към условията на руските степи. Преди въвеждането му в Русия и по времето на неговото развитие до маслодайна култура там не е имало друго изявено маслодайно растение. С това се обяснява извънредно бързото разширяване на слънчогледа в тогавашните руски територии /Zimmermann, 1958/.

За превръщането на слънчогледа в културно растение и бързото му разширяване в Русия голям дял има и Руската православна църква. Слънчогледът е ново растение за страната, затова не влиза в списъците на забранените храни от църквата. Получаваното от него масло се използва за храна по време на коледните и великденските пости. Това е много добра ниша за слънчогледа в руската диета /Heiser, 1981; Lilleboe, 1991; Sackston, 1992/.

От превръщането на слънчогледа в маслодайно растение до днес площите засявани с него са значително увеличени. Така му се определя важна роля в обезпечаването на населението с растително масло.

В края на 19-то столетие слънчогледа започва да се използва като продукт за маслодобив и в други страни. На първо място това са балканските страни граничещи с югозападна Русия. Не след дълго време Румъния, Унгария, България и Югославия стават главни производители на слънчогледово семе /Zimmermann, 1958/.

Наред със споменатите балкански страни маслодайният слънчо­глед се внедрява и в други европейски страни - Франция, Италия, Испания, Германия, Чехословакия, Полша, Англия и някои от скандинавските страни. Установената полезност на слънчогледа в Европа го въвежда като маслодайно растение и в други континенти - Азия /Афганистан, Индия, Китай, Корея, Израел/, Африка /Мароко, Мозамбик, Абисиния, Еритрея, Конго/, Австралия и Америка. Вероятно белите преселници не са приели познанията за ползата и култивирането на слънчогледа от индианците, така че в Америка интересът към слънчогледа като маслодайно културно растение възниква отново чак след станалото известно в Европа и най-вече първо в Русия. Слънчогледът се връща от други страни обратно в Америка като културно растение, където вече е бил един път културно растение. Това става по същия начин както при напускането на този континент именно под формата на посевен материал. Внесен е от Русия, от руски преселници първо в Канада и северните щати на САЩ. По тази причина се приема, че засяваните културни сортове слънчоглед произхождат от руско слънчогледово семе. В Южна Америка /Аржентина, Урогвай и Чили/ слънчогледът е пренесен от преселниците католици, които употребяват растително масло при приготвяне на всекидневната си храна. Така на север през Канада и на юг през Аржентина и някои от другите латиноамерикански страни култивираните руски форми слънчоглед навлизат във Америка /Zimmermann, 1958; Морозов, 1947; Lilleboe, 1991/.

Въвеждането на слънчогледа като маслодайно растение в България става по време и след първата световна война. По това време настъпва оскъдица на животински мазнини, а вносът на маслинено масло е спрян. Отначало се засява на малки площи, а след това започва разширяването и заемането на по-големи територии. В 1920 г. са засяти 48 000 dка, 1928 г. - 712 000 dка, като в 1936 г. засятата площ достига 1 500 000 dка. Това бързо разширение на площите на слънчогледа е продиктувано от принудителните мерки, които българското правителство предприема. Поставя високи предпазни мита срещу вноса на маслиненото масло /Zimmermann, 1958; Стоянова и колектив, 1977/.

След втората световна война площите на слънчогледа са отново увеличени. Дълго време те са в границите 2 500 000 - 3 000 000 dка. Следващото повишаване на площта на слънчогледа е след 1990 г. Сега със слънчоглед се засяват около 6 000 000 - 7 000 000 dка, като в някои години те минават границата от 7 000 000 дка. Най-подходящите посевни площи за слънчогледа в България се намират в Дунавската равнина и крайбрежието на Черно море.

В днешно време слънчогледът заема голям дял в сеитбооборота и се наложи като една от основните полски култури в нашата страна. Просперирането на тази култура се дължи на благоприятното съчетание на почвените и климатичните условия на страната за отглеждане на слънчоглед, качеството и търсенето на слънчо­гледовото масло на вътрешния и международния пазари, научните достижения в селекционен и технологичен аспект, рентабилността и сигурността на културата и създадената традиция за производство. Сега слънчогледа се отглежда във всички подходящи територии в страната, но в някои години и на места с бедни, засушливи, ниско плодородни почви, което влияе върху доходността на културата. Сеят се хибридни сортове слънчоглед създадени в България и чужбина. Добивите на слънчоглед средно за страната са много различни за отделните години. За периода 1981-1991 г. добивът на слънчогледа от единица площ средно за страната е от 140 kg/dka до 200 kg/dka, а за периода 1992-2005 г. е от около 100 kg/dka до 183 kg/dka, като за 1993, 1997 и 1998 г. е под 100 kg/dka. За 2006 г. добивът е 156 kg/dka, за 2007 г. - 94 kg/dka, за 2008 г. - 180 kg/dka, а за 2009 г. добивът е 193 kg/dka. Най-висока обща продукция от слънчогледа е получената през 2009 г. - 1 317 979 тона от реколтирани 6 837 114 dka (Табл.1). За 2008 г. са реколтирани 6 982 165 dka, но са получени 1 238 791 тона от тях.
Табл.1. Засяти площи и производство за 2009 г.

Тип на слънчогледа	Засяти площи, dka	Реколтирани площи, dka	Добив, kg/dka	Производство, тон
маслодаен	6 347 558	6 313 882	193,9	1 224 242
шарен	524 532	523 232	179,1	93 737
средно	6 872 090	6 837 114	192,8	1 317 979

За последните 15-20 години състоянието на слънчогледовото производство се определя главно от размера на посевната площ в страната и равнището на средните добиви, които се получават в резултат на прилаганата технология на отглеждане. От 3-4 години голяма част от производителите търсят нови хибриди и технологии на отглеждане, чрез които да се повиши и стабилизира добивът от слънчогледа.

Резултатите от проучванията на редица изследователи и от практиката - при производството на културата доказват, че повишаването и стабилизирането на добивите от слънчогледа основно зависят от използваните хибридни сортове и условията на средата при отглеждане. При използване на хибридни сортове слънчоглед с висок потенциал на продуктивност, устойчиви към различни стресови фактори в съчетание с ефективно използване условията на средата към която е включена осъвременена технология за отглеждане се получават по-високи добиви и по-високо качество на продукцията от слънчогледа.

Сега селекционната работа по създаването на нови с повишена продуктивност, конкурентноспособни хибридни сортове е концентрирана върху практическо прилагане на хетерозиса чрез използване на генетичната система ЦМС - възстановяване на фертилността. Масовото използване на руските сортове в страните производителки на слънчоглед се замени с хибридни сортове създадени в различни страни и континенти. Освен хибриди с високо съдържание на линолова киселина се създават и хибриди с високо съдържание на олеинова киселина в маслото. Проучват се възможности за получаване на хибриди, на които маслото да съдържа по-висок процент палмитинова или стеаринова киселина. Непрекъснато се работи за повишаване продуктивността на слънчогледа чрез създаване на нови хибриди, които показват устойчивост или толерантност към болести, паразити и някои други стресови фактори проявяващи се в настоящия етап.

Основната цел при селекцията на слънчогледа е увеличаване на генетическия потенциал по продуктивност - по-висок добив на семена и масло от единица площ с по-високо качество. Изявата на потенциала по продуктивност и стабилизирането на добивите се постига при пълно съчетаване с увеличаването на генетическия потенциал за устойчивост към болести, вредители, паразита синя китка, хербициди и почвенно и въздушно засушаване.

При обогатяване генома на слънчогледа чрез използване на подбран изходен материал и прилагане на подходящи методи при селекцията /отдалечена хибридизация, експериментален мутагенез, отбор, различни биотехнологични методи и техники/ може да се получи богато разнообразие от форми и линии с увеличен брой на листата на растенията и на семената в една пита, с повишени индивидуален добив от растенията и високо съдържание на масло в семената. Могат да се създадат материали с висока обща и специфична комбинативна способност, форми атрактивни за насекомите опрашители и форми подходящи за добив на етирични масла. От друга страна може да се създава богато разнобразие в мастнокиселинния състав на маслото и аминокиселинния състав на протеина, в резултат на което наред с висококачественото масло да се получава шрот с подобрено протеиново съдържание. Всички тези възможности са включении като задачи в селекционната работа по усъвършенствуването на слънчогледовото растение за достигане потенциалните възможности на продуктивноста на слънчогледа. Наред с високия добив семе и масло от единица площ могат да се получават нови продукти и нови качества желании от производителите и потребителите на слънчоглед.

Слънчогледът печели популярност между фермерите в страните производители на слънчоглед поради високото качество на маслото и минималните изисквания за производството му. Това растение е не само една маслодайна култура, но също и протеинова. Всички части на слънчогледовото растение са с икномическо значение. От слънчогледовите семена се получава масло, което се използва като хранителен продукт. Ценността на маслото като хранителен продукт се определя от неговия мастнокиселинен състав и съдържанието в него на необходимите за човека биологически активни вещества: витамини /А, D, E, K/, фосфатиди и др. В състава на маслото заемат 90% ненаситените мастни киселини /линолова и олеинова/ и 10% наситените /палмитинова и стеаринова/. Маслото участва в ежедневното меню на голяма част от населението на света. От него се приготвя маргарин, майонеза, концентрирани мазнини. Участва в производството на сладкарски и хлебни изделия, на зеленчукови и рибни консерви. Използва се също в медицината, козметичната и сапунената промишленост и като гориво. След извличането на маслото от ядките се получава около 35% шрот /или кюспе/, които съдържа голям процент белтъци /32-35%/, 1% мазнини, около 20% въглеводороди, 13-14% пектин, 3-3.5% фитин /биологическо активно вещество/, витамини от група В, фосфор, калций и други ценни вещества. В протеина на слънчогледовия шрот влизат голяма група аминокиселини и то в благоприятно съотношение. В 1 кг шрот се съдържат 12.8 g лизин, 5.1 g триптофан, 6.5 g тирозин, 2.7 g цистин, 29.3 g аргинин, 8.7 g хистидин. От шрота могат да се отделят някои протеини, от които се прави протеиново брашно и храни за подхранване. Шлюпките на семената могат да се използват за храна на животни, за получаване на етилов алкохол и като гориво. Целите семена също могат да бъдат храна за животните, а също да се използват директно и като храна за човека. Слънчогледовите пити са много добър фураж за преживните животни. В овършаната пита се съдържат /% на абсолютно сухо вещество/: мазнини - 3.5-4%, протеин - 5-8%, химическите елементи фосфор, калий, калций, манган - 13-15%, безазотни вещества - до 60%, пектинови вещества до 22-27% и др. Както от питите така и от стъблата може да се получават пектини. Стъблата са източник за получаване на хартия и каучук. Питите и стъблата могат да се използват за добиване на калий, фурфурол и като гориво. Слънчогледовите стъбла някога, а в някои случаи и днес, се използват като строителен материал на селскостопански сради, огради и в снегозадържането. От цъфтящия слънчоглед се добиват етерични масла. Слънчогледът е важно растение и за пчеларството. Слънчогледът може да се използва и като силажна култура /Петров, 1962; Skoric, 1988; Васильев, 1990 и др./.

Отглеждането на слънчогледа е икономически изгодно. Трудно може да се намери друга полска култура, която да бъде така щедра като слънчогледа. Един хектар /10 dka/ слънчогледов посев при добив семе 2.5 t/ha дава 1200 кg масло, 800 кg шрот /300 кg белтък/, 500 кg шлюпки, 1500 кg овършани пити /1000 кg доброкачествено сено/, 25-30 кg пчелен мед и някои други продукти /Васильев, 1990/.

В нашата страна се очертават няколко направления на използване на слънчогледа, които определят и типа на използваните слънчогледи – маслодаен слънчоглед, едросеменен, дребносеменен – шарен и декоративен. Най-важното и основно направление е отглеждане и използване на маслодаен слънчоглед, от който се получава масло и шрот с високо протеиново съдържание. За момента маслодаиният слънчоглед е разделен на две групи - линолов и олеинов тип. В семената на линоловия тип слънчоглед се съдържа масло с високо съдържание на линолова киселина, около 70 % и повече процента. При олеиновия тип слънчогледи, съдържание на олеинова киселина е по-високо, над 80 %. Дялът на линоловия тип слънчогледи е по-голям, защото са по-високо продуктивни. За да се увеличи дяла на олеиновия тип слънчогледи е нужно да се повиши цената на олеиновото масло, но това трудно може да стане в настоящия момент. Олеиновият тип масло е по-подходящо като гориво. През последните години в САЩ и някои други страни се създават и отглеждат слънчогледи тип «Ню сан», при които съдържанието но олеинова киселина е около 60-62 %.

Кото второ направление се очертава използването на едросеменния слънчоглед, които е разделен на две групи по окраската на семената - с черна и шарена шлюпка. Едросеменният слънчоглед се използва за директна употреба от човека – печен и за ядки. В България по традиция се използва слънчоглед със сиво-черна или черна шлюпка и съдържание на масло до 40 %. Съдържанието на протеин е над 20 %. Има нови форми и кандидат сортове, при които съдържанието на протеин достига 25-30 %. В някои страни се предпочитат слънчогледови едри семки с шарена шлюпка. Съдържанието на масло в семената на тези слънчогледи е по-ниско, под 30 %, а дяла на протеина е висок, над 27-28 %.

Третото направлении на използване е дребният, шарен слънчоглед за декоративни птици. Характерното за този тип слънчоглед е размера на зърното и атрактивната шарена шлюпка, която със силния контраст между черно и бяло привлича различните видове птички. При тези слънчогледи съдържанието на масло е максимум 35%, а съдържанието на протеин над 20 %. Като стандарт за едрина и окраска се използват семената на сорт Иреге. Колкото степента на черното и бялото е по-висока толкова сортовете с такива семена са по-интересни. При липса на подходящи семена птиците употребяват за храна и други типове слънчогледи. В много случаи някои от птиците се явяват като вредители и нежелании гости в слънчогледовите посеви.

Последното направление на използване са декоративните слънчогледи. Интересната част от тези слънчогледи е съцветието, което има езичести цветчета с различен цвят - почти бяло, слонова кост, лимон, жълто, оранжево, червено до тъмно пурпурно, в два или три цвята окрасено, цялото съцветие покрито с езичести цветчета и т.н. Разнообразието е голямо, а при кръстоски с някои диви видове слънчоглед се получава и голямо разнообразие при едрината на съцветията. Растенията са едностъблени или с разклонения по стъблото, с ниско средно или високо стъбло. Има форми подходящи за отглеждане в двора или на полето, които са подходящи за рязан цвят. Селекционирани са и форми подходящи за отглеждане в саксии. На много от декоративните форми семената са подходящи за храна на птиците.

1. 
   Васильев Д.С., 1990. Подсолнечник. изд. “Агропромиздат”, Москва, с.172.
   
2. 
   Морозов В.К., 1947. Селекция подсолнечника в СССР. Пищепромиздат, Москва, с.272.
   
3. 
   Петров Д., 1962. Слънчогледът в България. Държавно издателство Варна, с.97.
   
4. 
   Погорлецкий Б. и К. Балаян, 1986. Рассказы о масличных растениях. Агропромиздат, Москва.
   
5. 
   Пустовойт В.С., 1975. Подсолнечник. изд. “Колос”, Москва, с.591.
   
6. 
   Стоянова Й., Б. Симеонов, Г. Събев, Д. Петров, И. Георгиев, И. Димитров, Й. Георгиева-Тодорова, Л. Рангелов, М. Петрова, П. Иванов, П. Палазов и Х. Контев, 1977. Слънчогледът в България. БАН, София.
   
7. 
   Alpaslan M. and H. Gündüz, 2000. The effects of growing conditions on oil content, fatty acid composition and tocopherol content of some sunflower varieties produced in Turkey. Nahrung. 44: 434-437.
   
8. 
   Atlagic J., J. Joksimović, Z. Sakač, V. Miklič and N. Dušanić, 2003. Mode of inheritance and heritability of disc flower corolla length and nectar content in some sunflower genotypes. Book of Abstracts of the second Symposium on the breeding of organisms, 1-4 October 2003, Vrnjačka Banja, Serbia, p. 48.
   
9. 
   Fernandez-Martinez J.M., L. Velasco and B. Pérez-Vich, 2004. Progress in the genetic modification of sunflower oil quality. Proc. 16^th Int. Sunflower Conf., Fargo, North Dakota, USA, Aug. 29-Sept. 2, 2004, 1-14.
   
10. 
    Heiser C.B., 1981. The sunflower. University of Oklahoma Press, Norman, U.S.A., p. 198.
    
11. 
    Joksimović J., J. Atlagic, Z. Sakač, V. Miklič and N. Dušanić, 2003. Phenotipic and genotypic variability of disc flower corolla length and nectar content in several sunflower genotypes. Book of Abstracts of the second Symposium on the breeding of organisms, 1-4 October 2003, Vrnjačka Banja, Serbia, p. 47.
    
12. 
    Lazzeri L., M. Mazzoncini, A. Rossi and M. Buchignani, 2006. Sunflower oil as biolubricant in textile, tannery and paper industry. Plenary talk 7 (Abstract), First Symposium on sunflower industrial uses, Faculty of Agronomy, University of Udine (Italy), Sept. 11-13 2006, International Sunflower Association.
    
13. 
    Lilleboe D., 1991. The sunflower. A Publication of the National Sunflower Association,Bismarck, N.D., U.S.A.
    
14. 
    Miklič V., J. Atlagic, Z. Sakač, N. Dušanić, J. Joksimović and D. Mihailović, 2003. Effect of genotype and growing conditions on several parameters of sunflower attractiveness to bees. “Zbornik radova” A periodical of scientific research on field and vegetable crops, 38: 181-193.
    
15. 
    Pouzet A., 2006. Sunflower crop management for non-food uses. Plenary talk 3 (Abstract), First Symposium on sunflower industrial uses, Faculty of Agronomy, University of Udine (Italy), Sept. 11-13 2006, International Sunflower Association.
    
16. 
    Putt E.D., 1997. Early History of Sunflower. B. Sunflower Technology and Production (Editor, A. A. Schneiter). P.p. 1-19.
    
17. 
    Rogers C.E., T.E. Thompson and G.J. Seiler, 1982. Sunflower species of the United States. National Sunflower Association, Bismark, ND, 74pp.
    
18. 
    Rosa F., 2006. The cogeneration farm. Plenary talk 9 (Abstract), First Symposium on sunflower industrial uses, Faculty of Agronomy, University of Udine (Italy), Sept. 11-13 2006, International Sunflower Association.
    
19. 
    Sackston W.E., 1992. On a treadmill: Breeding sunflower for resistance to disease. Ann. Rev. Phytopath. 30: 529-551.
    
20. 
    Schilling E.E. and C.B. Heiser, 1981. Intrageneric classification of Helianthus (Compositae). Taxon 30(2): 393-403.
    
21. 
    Seiler G.J. and L.H. Rieseberg, 1997. Systematics, Origin, and Germplasm Resources of the Wild and Domesticated Sunflower. p. 21-66. In: A.A. Schneiter (ed.) Sunflower Technology and Production.
    
22. 
    Seiler G.J and T.J. Gulya, 2004. Exploration for wild Helianthus species in North America: Challenges and opportunities in the search for global treasures. Proc. 16^th Int. Sunflower Conf., August 29-September 2, 2004, Fargo, ND, USA, vol. I: 43-68.
    
23. 
    Skoric D., 1988. Sunflower breeding. J. Edible Oil Indust, 25: 1-90.
    
24. 
    Skoric D., T. Vrebalov, T. Cupina, J. Turkulov, R. Marinkovic, St. Masirevic, J. Atlagic, L. Tadic, R. Sekulic, D. Stanojevic, M. Kovacevic, V. Jancic and Zv. Sakac, 1989. Suncokret. Nolit, Beograd, pp. 636.
    
25. 
    Tahmasebi Enferadi S., Z. Rabiei and G.P. Vannozzi, 2006. Protection of biodiesel based on sunflower oil from oxidative degradation by natural antioxidants. Helia 29(44): 25-32.
    
26. 
    Vannozzi G.P., 2006. The perspectives of use of high oleic sunflower for oleochemistry and energy raws. Helia 29(44): 1-24.
    
27. 
    Velasco L., J.M. Fernández Martínez, R. García-Ruiz and J. Domínguez, 2002. Genetic and environmental variation for tocopherol content and composition in sunflower commercial hybrids. J. Agric. Sci. 139: 425-429.
    
28. 
    Velasco L., J. Domínguez and J.M. Fernández Martínez, 2004a. Registration of T589 and T2100 sunflower germplasms with modified tocopherol profiles. Crop Sci. 44: 93-97.
    
29. 
    Velasco L., B. Pérez-Vich and J.M. Fernández Martínez, 2004b. Novel variation for tocopherol profile in sunflower created by mutagenesis and recombination. Plant Breed.
    
30. 
    Zimmermann H. G., 1958. Die Sonnenblume. Dt. Bauernverlag, Berlin.
    

ОСП засяга голям брой хора и обширни територии, като за осъществяването й се заделя почти половината от бюджета на ЕС. На базата на проведено анкетно проучване са направени изводи относно адаптирането на агробизнеса в България в ОСП на ЕС. Разгледани са някои от основните проблеми по провеждане на ОСП – административен капацитет, неравнопоставеност, субективен фактор и е търсено решението им чрез изграждане на пазарно ориентирана инвестиционна политика на равнище агрофирма.

Common Agricultural Policy concerns many people and large areas, because almost half of the budget of the European Union is reserved for its realization. Based on an inquiry survey, some conclusions have been made about the adaptation of Bulgarian agricultural in Common Agricultural Policy of the European Union. The paper is examining the main problems of applying the Common Agricultural Policy, namely administrative capacity, inequality, subjective factor. The research is also trying to outline possible solutions by establishing market-oriented investment policy on the level of agricultural firms.

Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз започва действието си през 1962 г., чрез субсидиране производството на основни земеделски продукти. Практиката на субсидираното селско стопанско производство генерира постоянни излишъци при някои земеделски продукти, което налага трансформиране и промяна на ОСП. Процесът на реформиране в ОСП започва през 90^-те г. на 20^-ти век с понижаване нивата на подкрепата за европейските фермери. Фундаменталната реформа на ОСП от 2003 г. внесе значителни промени в начина на подкрепа на земеделския сектор за периода 2007-2013 година. Основните елементи на реформираната ОСП са :

* Въвежда се единно плащане за стопанство, което не е свързано с вида и обема на земеделското производство,

* Обвързване на плащанията със спазването на стандарти за опазване на околната среда, безопасност на храните, опазване здравето на животните и растенията и хуманно отношение към животните,

* Повишава се значението на политиката за развитие на селските райони, създават се нови мерки за подпомагане опазването на околната среда, политика по качеството и хуманно отношение към животните и подпомагане на фермерите с цел отговаряне на европейските стандарти.

* Намаление на директните плащания на големите ферми с цел допълнително финансиране на политиката за развитие на селските региони,

* Един механизъм на финансова дисциплина с фиксиран бюджет до 2013г.

Целта на европейската ОСП е да осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, да осигури качествени храни за потребителите на разумни цени, да запази европейското наследство в селските райони и да спомогне за опазването на околната среда.

ОСП засяга голям брой хора и обширни територии, като за осъществяването й се заделя почти половината от бюджета на ЕС. Тя се състои от правила и механизми за производство, търговия и преработка на земеделски продукти, като се отделя повишено внимание на развитието на селските райони.

Основните инструменти на ОСП са:

Iви стълб – мерки за подпомагане пазара и доходите, включващи директни плащания, инвестиции за пазарна подкрепа, експортни субсидии и др.;

IIри стълб - мерки за развитие на селските райони.

За финансиране на Общата селскостопанска политика на ЕС се използват Европейския фонд за гарантиране на земеделието (FEAGA) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (EAFRD).

Общата схема на администриране финансовите потоци към българското земеделие е представена на фиг. 1.

На базата на проведено анкетно проучване сред земеделски производители от регионите на общините Свищов, Русе, Плевен и Велико Търново през периода септември 2007 г. – юли 2008 г. са направени изводи относно адаптирането на агробизнеса в България в ОСП на ЕС. Методологията на анкетното проучване включва разработване на представителна извадка от субектите, имащи отношение към осъществяването на ОСП и анкетиране на място. Анкетираните лица са разпределени в следните групи:

• земеделски производители, чиято основна дейност е производство на селскостопанска продукция 35%;

• земеделски производители, които осъществяват освен селскостопанска и неземеделски дейности 35%;

• институции 30%.

1. Идентифициране проблемите при прилагане на ОСП;

2. Оценка на текущото състояние на наблюдаваните обекти;

3. Оценка на готовността на субектите за прилагане на ОСП;

4. Възможни решения на идентифицираните проблеми.

Разсейването на акумулираните анкетни данни от проучването може да бъде групирано около права линия, което прави възможно използването на множествен регресионно–корелационен анализ. Резултатите от анализа налагат в групата фактори, влияещи върху състоянието на агробизнеса, да се включат, освен финансово-икономически променливи, и фактори, свързани с тяхното управление.

Усвояването на финансовите средства за селското стопанство и прилагането на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз се администрира от Министерството на земеделието и храните, акредитираната Разплащателна агенция към Държавен фонд „Земеделие” и интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Ако опасността от неусвояване на еврофондове се крие на ниво администрация - липса на административен капацитет, който да прилага ясни правила и процедури, то опасността от неусвояване на директните плащания по Общата селскостопанска политика идва от самите земеделски производители. Създаването на работещ механизъм за усвояване на средства от еврофондовете изисква достъпна информация за правилата и процедурите, коректна отчетност, публично-достъпна информация за изразходваните пари и одобрените проекти.

Известно е, че субсидирането и осигуряването на преференциални условия има освен позитивно и негативно отражение върху бенефициентите и икономиката като цяло.⁷⁰ Субсидиите, от една страна подпомагат фирмите да се задържат на пазара и често след спирането им те са още по-неспособни да оцелеят в нормални пазарни условия От друга страна, преразпределението на ресурси обикновено се съпътства от бюрокрация и неравнопоставеност между икономическите субекти.⁷¹ В резултат от прилагането на ОСП:

• 
  основната част (над 70%) от земеделските субсидии се разпределят към една пета от земеделските стопани в ЕС;
  
• 
  най-големи получатели са богатите страни - Великобритания, Франция, Испания;
  
• 
  европейските граждани плащат много по-високи цени за различни селскостопански стоки, като например около 173% по-високи цени през 2005 година за агнешко месо, 134% за гъби, 111% за банани и 114% за захар.⁷²
  
• 
  европейските субсидии не могат да разрешат проблемите, свързани с неконкурентност и липса на добра бизнес среда;
  
• 
  правилата на финансиране не винаги отговарят на конкретната пазарна действителност; [Беров, 1991; Gerhard, 1985]
  
• 
  нарастване на държавната администрация и документооборота;
  
• 
  ограниченост на средствата - годишно до 7-8% от БВП на страната;
  
• 
  съпътстващи транзакционни разходи и разходи по проектиране и предпроектно проучване, без да е сигурен крайният резултат по кандидатстването и мн. др.
  

Директните плащания за земеделските производители в България стартират с една четвърт от размерите на субсидиите, получавани от европейските фермери и постепенно нарастват, докато достигнат европейските нива през 2016 г. Възможността директните плащания от ЕС да се допълват от националния бюджет максимално до 30 % от сумите, получавани от ЕС не променя неравнопоставеността за българските земеделски производители. Още повече, че схемата за плащане на площ, която се прилага до 2010 г. (с възможност за удължаване до две години) запазва преференциите на големите земеделски стопанства.⁷³ Съотношението между европейските и националните доплащания за земеделските производители в България е представено в таблица 1.