Results of the research and discussion

Table 4. Merchantability of the major agricultural produce

The small amount of farm production is the main problem of the export trade of animal products in the Republic of Macedonia, and the high values of the import are logical consequence of the conditions in the farm production. If the inadequate structure by farm branches is added – devastated farm sectors with potentials for export and insufficient application of scientific measures due to the lack of organization of professional counseling services – it can be concluded that the Republic of Macedonia is considerably dependent on the import regarding this group of products. Sheep and lamb meat – and dairy products, in a smaller degree – are the only products of this group where export is noted. The reasons for it is that only the production of sheep and lamb meat surpass the threshold of satisfying the domestic needs, and unfortunately it is declining. For instance, in 1996 statistics data show that the production of sheep and lamb meat was 9.500 tons, in 1998 were produced 5.600 tons and the production fell down to only 4.600 tons in 2002, while for the period 2006-2008 it kept the average value of 6.299 tons. It is interesting to note that in spite of the lower production the export of sheep and lam meat was at the cost of lower domestic consumption.

The problem of the foreign trade deficit could be solved through (1) intensifying of the primary farm production and (2) restructuring of the farming branches, i.e. expansion of the farming branches with favorable natural conditions and human resources (sheep- and goat-breeding) that are export oriented;\

With the liberalization of the export-import regime, with the future accession of the Republic of Macedonia to the EU, the production of cow milk and beef has no potentials for successful competition on the domestic market. The reasons for that are the production high costs in comparison with those from the EU countries, combined with the large surplus of these items in the countries of western Europe. The size of production of cow milk should not exceed the needs of the population of the so called `fresh program` (pasteurized milk, yoghurt and sour milk).

At the expense of the reduced cow breeding production the following farming sectors should be expanded: (1) Sheep breeding and goat breeding, since the production costs of this sector which involves high level of human efforts, combined with the favorable natural conditions enable competitive prices on both domestic and foreign markets; (2) Pig-breeding; in case of application of modern methods, in spite of the dependence on imported raw material, mainly food stuff. The production of pork can be competitive on the domestic market and can satisfy the needs of the domestic consumption; (3) Poultry breeding; there are chances for competitive appearance with chicken, while the production of consumer eggs could be competitive both at the domestic and the export markets, and (4) Eco farming; in case it is organized upon scientific basis the production can be mainly sold abroad.

The foreign trade exchange can be improved by (1) reduction of the import through raised competitiveness of domestic products on the internal market, and (2) raised level of export through better competitiveness on the external markets.

During the period of EU accession domestic producers have to improve the competitiveness of their products on the domestic market, which means that prices and the quality have to be at least identical to that of imported goods. Under precondition of accomplishment of the mentioned measures (intensified and restructured modern production), combined with a number of concrete measures in the farming production and production capacities (economical production, productivity, efficient management, marketing) the following products of animal origin can successfully be presented on the domestic market: (1) Sheep and lamb meat and their products; (2) goat and kid meat and their products; (3) pork ant its products; (4) chicken, especially cold; (5) turkey, goose and duck meat; (6) cuniculli; (7) fish from fresh-water fish farms; (8) sheep and goat milk, with their products and (9) eggs.

The current state of animal production implies considerable import because the domestic production can not satisfy the needs of the population. For instance, cow milk and its products cover 70% of the consumption, the case with beef is around 45% coverage, pork – 60%, sheep milk and its products – 90%, poultry – 25%, while the production of eggs is roughly identical to the demand on the domestic market.

Under certain precondition of marketing and managerial nature production export of cuniculli, ostrich meat and horse meat is also possible.

Functional connection of the producers and processors (dairy farms, slaughter houses) is important in view of obtaining products that respond to export standards. Development of international cooperation in the area of agricomplex with investors and buyers from abroad might contribute to the improved competitiveness and higher level of export. Competitiveness on the export markets can also be improved by transfer of technologies through franchising and international licenses.

Export should mainly be directed towards the EU countries, but the countries of the near East and USA are also interesting for export. Macedonian lamb meat is especially respected in Italy, demanding weights of lamb between 8 and 9 kg. and somewhat heavier in Greece. Countries from the near East occasionally buy Macedonian lamb, which it is due to the irregular offer by our exporters. Larger quantities can also be exported in USA. Sheep dairy products are attractive for some Mediterranean countries (Turkey, France, Greece, Spain) having in view the habits of the population for consumption of sheep cheese. However, the assortment of the cheese to be offered there should be in accordance with the taste of the consumers. Cheeses of the following kinds should be considered: Roquefort, Fiore Sardo, Pecorino Sardo, Castellano, Feta etc.

Goat breeding should also become export oriented, since there are basic (natural and human) preconditions, knowing that the demand of goat milk and kid meat is higher in the world than the production. Urban population becomes increasingly aware of the benefits of this kind of products and migrating to urban areas the village population do not abandon their habits of using them.

Relatively high prices of the goat milk in countries importers of UHT goat milk, as well as frozen curdled milk as raw material for production of goat cheeses indicate the opportunities for export of such products. The interest for goat dairy products in USA is considerable, and in the 80s of the previous century the consumption exceeded the production there. Export of goat and kid meat is possible in countries around the Mediterranean region, where the price of kid meat is around 6€.
Conclusion

The agriculture in the Republic of Macedonia – during the process of transition the country is going through – has suffered negative consequences in terms of chaotic and intensive de-agrarizatoin, abandoning of the agricultural production, partitioning of estates, lower degree of application of agri-technical measures, lack of modern management, higher level of dependence on import and declining trends of the farming production, which is not in position to satisfy domestic needs. Because of that, the rate of covering domestic needs by own sources is extremely low, which is especially the case with meat (beef – below 50%, pork – around 60 to 70%, chicken – under 30% of coverage). Lamb meat is the only exception where the Republic of Macedonia is exporting 20 to 30% of the production, which is around 3.000 tons per year. However, the import of chicken is roughly three times more than the domestic production.

The deficit of the foreign trade balance relevant to the products of animal origin is a kind of steady disorder which could be overcome only by increased offer of products on both the domestic market and export, in accordance with needed standards, quality and other required performances.
Literature

Државен завод за статистика, Статистички годишници на Република Макеонија, Скопје, Р. Македонија

Hrvatsko agronomsko drustvo (2002), Stocarstvo, knjiga 56, svezak 6; (2003), Stocarstvo, knjiga 57, svezak 6: (2004), Stocarstvo, knjiga 58, svezak 62, Zagreb, R. Hrvatska

Мурарцалиев С., (1994), Аграрна политика на Македонија, Економски институт – Скопје, Скопје, Р. Македонија

Роческа С., (2001), Меѓународна трговија, Економски факултет – Прилеп, Прилеп, Р. Македонија

Tosho Kostadinov, UKIM Institute of animal science, Skopje, Bul. Ilinden 92-a µtosokostadinov@gmail.com

Nedeljka Nikolova, UKIM Institute of animal science, Skopje, nikolova13@gmail.com

Natasha Gjorgovska, UKIM Institute of animal science, Skopje, ngjorgovska@yahoo.com

Подобряването на условията на живот в селските райони се предопределя в голяма степен от създаване на конкурентна среда в която се развива селското и горското стопанство на страната ни като членка на ЕС. Създаването на необходимата инфраструктура, подобряване качеството на живот и условия за съживяване на селските райони е предпоставка за привличането и задържането на интереса на инвеститори и предприемачи.

Целта на настоящият доклад е да разгледа степента на ефективност на публичните мерки от Програмата за развитие на земеделието и селските райони ориентирани към общините и други публични организации. Чрез разнообразяването на икономическите дейности са дава възможност за подобряване на доходите и условията за живот в селските райони, както и път към създаване на заетост.

Повишаването на нивото на обслужване предпоставя необходимостта този сектор да бъде подпомогнат с цел да бъде предотвратено обезлюдяването на селските райони.

Основните стратегически цели представени в Националната програма за развитие на селските райони (ПРСР) очертават и основните задачи пред селското стопанство и развитието на селските райони в България. Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е ориентирана чрез мерки, групирани в два “стълба”, т.е. две основни области на въздействие. По първият стълб се финансират мерки за подкрепа на селскостопанския пазар, като директните плащания (на единица площ) представляват преобладаващата форма за подкрепа на доходите на земеделските стопани от ЕС. Вторият стълб е адресиран както към селското стопанство, така и в по-широк план общо към населението в селските райони, чрез пълен пакет от програми за развитие на тези райони. Финансовият ресурс, който се осигурява на страната ни за финансиране на своята политика за селско стопанство и развитие на селските райони се осигурява от три основни източника на средства:

1. 
   Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) – фонд на ЕС за финансиране на мерки за директна подкрепа на доходите и пазара.
   
2. 
   Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) – структурен фонд на ЕС, средствата по който се мобилизират въз основа на стратегически приоритети.
   
3. 
   Финансови ресурси от бюджета на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отпуснати, чрез програмният бюджет на министерството;
   

Дейностите финансирани по Вторият стълб на ОСП намират пряко отражение в Националната програма за развитие на селските райони. За целият програмен период финансовият ресурс е значителен, като сумата, която се осигурява е 2-6 милиарда евро потенциална финансова помощ от ЕЗФРСР. С оглед спазване на принципа на допълняемост националното съфинансиране със средства от българския бюджет е в размер на 632 млн. евро. Около един милиард евро е и очаквания принос от потенциалните бенефициенти при участие с проекти.

Помощта за развитие на селските райони се управлява и предоставя от ЕС на децентрализирана основа, за разлика от подкрепата на доходите по Стълб 1 на ОСП. В тази връзка отговорността на България е свързана с определяне на спецификата на стратегиите за развитие на селските райони, като програмирането и изпълнението са обект на стратегически избор от страната ни.

На следващата графика е представена общата структура на Вторият стълб от ОСП, детайлно разработена по мерки в Програмата за развитие на земеделието и селските райони.

В Програмата за развитие на земеделието и селските райони, възможностите за финансиране на общини и публични организации е заложено в третата приоритетна ос .“Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика” В Обхвата на третата приоритетна ос се включват бенефициенти общини, читалища и юридически лица. Средствата които се отпускат по тази ос се концентрират върху инвестиции ориентирани към създаване на стимули за засилване на конкурентоспособността и за диверсификация на икономиката на селските райони и подобряване средата на живот. Подобни мерки се финансираха и по програма САПАРД, чиято ефективност беше изключително ниска, поради късният етап на стартиране , както и липсата на интерес от страна на бенефициентите към момента на стартиране на мерките, а в края на предприсъединителният период натрупване на голям брой проекти.

Към настоящият момент мерки ориентирани към общините са: 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 322 „ Обновяване и развитие на населените места”. При тях също се наблюдава известно забавяне при стартиране на мерките, като най-общо причините могат да се разгледат на макро и микро ниво.

От изключително важно значение е да се отбележи, че сходни дейности и проекти са приоритет за финансиране и по друг Структурен фонд – Европейският фонд за регионално развитие, чийто средства България усвоява чрез Оперативна програма „Регионално развитие”. В тази връзка за програмният период на страната ни са предоставени възможности за финансиране на общините както по ОП „Регионално развитие”, така и по321 и 322 мярка от Програмата за развитие на земеделието и селските райони. Необходимо е да се изтъкне факта, че съгласувателната институционална процедура по отношение на стратегическите приоритети на ОП”Регионално развитие” и ПРСР отне значително време, за да не се допусне именно дублиране на финансирането на мерките и обхвата на бенефициентите по двете програми. От друга страна забавеното одобрение на ОП „Регионално развитие” също е важен фактор, който доведе до по-късно стартиране на мерките по ПРСР, тъй като трябваше да се изготви ясен списък с общините допустими за финансиране по нея. В ПРСР има изготвен детайлен списък с общините и населените места, допустими за подпомагане по мерките по ос 3, заедно с ясно разделение между подпомагането по ПРСР и ОП”Регионално развитие”. Като сериозен проблем на предходният програмен период, както и настоящият се явяват няколко спорни дискусионни момента отнасящи се до уточнения на понятия дефиниращи ключови моменти в ПРСР. Например противоречие възниква между определението за селски райони и потребностите на населените места от селски тип, намиращи се в „градските” общини. Този проблем и към настоящият момент все още не е решен в съществуващата нормативна уредба.

Големият брой едновременно стартирали мерки плюс много краткият срок на обявите за набиране на предложения (между одобряването на българския ПРСР от ЕК през февруари 2008 г. и началото на изпълнението му през април 2008 г.) не осигурява на ДФЗ достатъчно време да регулира своя капацитет за администриране и изпълнение на процедурите. Така се стига до натрупване на значително количество необработени заявления. Закъснението с обработката на заявленията е сериозен проблем, застрашаващ способността на ДФЗ да спази законовия срок за изпращане на отговор до кандидатите, който е три месеца след подаването на заявлението.

За да бъде съфинансиран от Структурните инструменти на ЕС, всеки проект трябва да е финансово, икономически и социално издържан. За да докаже, че отговаря на това условие, той трябва да е изготвен в съответствие с голям брой административни, технически и финансови критерии. Преди всичко проектите трябва да са в съответствие със стратегическите цели на Националната програма за развитие на селските райони и ясно да се вписват в някой от нейните приоритети. Освен това бенефициентът следва да докаже, че притежава необходимите ресурси за осигуряване на необходимото съфинансиране, както и че е в състояние да приключи изпълнението на проекта в рамките на изискуемия период.

Публичните мерки 321 и 322 стартират с прием на заявления на 01.09.2008 г. Интересът към мерките е изключително голям от общини и читалища, но се наблюдава също забавяне с разглеждане на проектните предложения, тяхното одобрение и сключване на договори. Причините за това са значителният обем дейности, както и тяхната спецификата която не е детайлно отразена в наредбите регламентиращи тези мерки. От друга страна, тъй като се касае за мерки подкрепящи разходи в публичният сектор е необходимо добро съгласуване на тази нормативна уредба с действащата в областта на обществените поръчки. Всяка една от общините кандидастваща по тези мерки е необходимо да проведе законосъобразно тръжните процедури за избор на изпълнители на дейностите по проекта. Това условие се явява основно при по-нататъшният етап на сертифициране на разходите на бенефициентите.

Имайки в предвид наказателната процедура, която стартира в настоящият момент срещу страната ни по отношение на обществените поръчки, се очаква сериозни затруднения при усвояване на средствата по тези мерки и динамика в нормативната база. Това крие сериозен риск от неизпълнение на договорени средства и блокиране на сериозен финансов ресурс от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.

Опитът на другите страни членки на ЕС показва, че избирателните програми за развитие на селските райони с добре подредени приоритети са по-ефективни за привличането, мобилизирането и в крайна сметка усвояването на наличните средства за подкрепа. Програма с изключително добре подредени приоритети и отлично администриране може да се посочи ПРСР на Словакия, при която 65 % от общите публични разходи са концентрирани в четири мерки.

Стартирането на ранен етап на относително голям брой мерки по ПРСР за България крие сериозни проблеми. От една страна съществува риск за усвояването на средствата поради загуба на доверие от страна на потенциалните кандидати за подкрепа по програмата. Същевременно сериозен потенциален риск има и за бюджета, в случай, че поради претовареността на служителите в ДФЗ се влоши качеството на оценяване и одобряване на заявленията. Във връзка с това е изключително важно да се отбележи, че всяко одобрено заявления и инвестиция, които след това бъдат определени от ЕК за несъответстващи на насоките за финансиране на програмата, ще трябва да бъдат финансирани изцяло от държавния бюджет.

В случай, че оценката на изпълнението се определи, като незадоволително и ЕК изрази резерви по отношение на повече от 2 % от сертифицираните на национално ниво разходи съществува сериозен риск от блокиране на средства по Програмата за развитие на земеделието и селските райони, както и да се стигне и до финансови последици, ако ЕК определи, че България не спазва крайните срокове за финансиране.

Затрудненият достъп на бенефициентите до кредити за развитие на селските райони/земеделски кредити пречи на изпълнението на ПРСР и на усвояването на средствата от ЕС. В условията на финансова криза решаването на този проблем изисква последователни мерки ориентирани към създаване на заемни фондове и кредитни фондове в рамките на действаща финансова институция, които да инвестират в предприятия или да им дават гаранции при тяхното създаване, по време на първоначалния им етап на развитие или по време на тяхното разширяване и само за дейности, които управляващите фонда определят за потенциално жизнеспособни.

В тази връзка е необходимо да се положат по-системни усилия в рамките на администрацията за максимално засилване на взаимодействието при използването на европейските земеделски и структурни фондове. България би могла да осигури допълняемост и съгласуваност на дейностите, които ще бъдат финансирани от ЕЗФРСР, Кохезионния фонд, Европейският фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд, на определена територия и в определена област на дейност. Ограничителните условия и механизмите за координация на дейностите, подкрепяни от различните фондове, следва да си спазват стриктно в съответствие с определените в националния стратегически план и в ПРСР. Периодичното преразглеждане и привеждане в съотвествие с европейските регламентации изисква вземане на необходимите мерки, с оглед да не се допусне припокриване на инвестициите, финансирани от различни източници.

1. 
   Програма за развитие на селските райони;
   
2. 
   Регламенти (ЕО) 1698/2005 г.; 1974/2006 г.;1290/2005; 1975/2006
   
3. 
   Отчет за изпълнените на целите на МЗХ за 2009 г.
   
4. 
   Програма за приоритетите в развитието на българското земеделие в периода 2009-2013 г.
   
5. 
   Аграрен доклад 2009 г.
   

Ивелина Петкова Жечева-Радева

тел: 0899 42 20 47

e-mail: ivapetkov@abv.bg

Ch. Assist. Dr. Gergana Slavova,University of Economics-Varna

The main task of the European Union over the past 10 years is development of rural areas in all member countries of the Union. This priority plan can be explained by the great depopulation of rural areas and the extinction of their economic and social functions. The purpose of this report is to propose adequate strategies for development of rural areas in Bulgaria, focusing on rural tourism as a new kind of strategy, reviving those areas of the country and offer various forms of the strategy - diversification.

Към края на 2009 година и началото на 2010 година в страната ни съществуват 28 административни области, като броя на градовете в България към 2010 г. е 255, а броя на селата 5047, общо населените места без отделни махали и колиби са 5302⁷⁶ ( Таблица 1) .

Таблица 1

В градовете на България живеят 5 401 214 жители, което съставлява 71, 4 % от населението на България⁷⁷. В същия момент, като територия - селските райони на България обхващат над 80 % от нейната площ. Тези факти поставят въпроса за високата степен на урбанизация на градското население спрямо селското през годините на промени (графика1). Процеса на урбанизация, може да се определи, като процес протичаш под въздействие на общественото разделение на труда и научно техническия процес, при който се получава концентрация на населението в градовете и се формира градски начин на живот.

Графика 1

В България до втората световна война една четвърт от населението живее в градовете, а останалите 75 % са в селата. През 50 години на миналия век с ускорената индустриализация и механизация на селското стопанство, започва да

• 
  Развитие на конкурентно и основано на иновации земеделие, горско стопанство и хранително-вкусова промишленост
  
• 
  Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони
  
• 
  Подобряване качеството на живота и разнообразяване възможностите за заетост в селските райони
  

В настоящото изследване ще се спрем основно на ос 3, насочена към подобряване качеството на живот и разнообразяване възможностите за заетост в селските райони. Средствата по тази ос ще възлизат на около 30% от общия финансов ресурс. Приоритетна ос 3 обхваща мерки по изграждане на инфраструктура в селските райони, обновяване и развитие на селата, осигуряване на услуги за местното население, подпомагане и разнообразяване на икономическата дейност. По тази мярка е заложена една от основните подходящи стратегии-диверсификация. Стратегията на диверсификация в тесен смисъл предполага развитие на нови продукти и навлизане на нови пазари, т.е. в напълно нова за фирмата или района, сфера на дейност. Диверсификацията намира израз в разширяване на съществуващия пазар на основата на нови продукти. Тези продукти могат да са свързани или да не са свързани с използваната до момента в района технологии на производство. В широк смисъл диверсификацията може да се разглежда, като обединяване на различна дейност с цел съживяване икономическото развитие на дадена голяма компания или цял регион, в случая развитие конкретно на селските райони в България. В специализираната икономическа литература⁷⁸ Съществуват няколко основни вида диверсификация и те са: хоризонтална диверсификация, вертикална диверсификация, концен­трична диверсификация, хетерогенна (конгломерата) диверсификация. Други български икономисти⁷⁹, Разглеждат стратегиите на Диверсификация, като: относителна и чиста диверсификация, но те кореспондират с хетерогенната, конгломерата и вертикална диверсификация, тъй като при относителната диверсификация се съчетават общите характеристики на отделния район, като същевременно се постига намаляване на риска чрез даване на по-голяма свобода за овладяване на нови видове дейности, а при чистата диверсификация, както при конгломератната се навлиза от едни дейности в други.

Хоризонталната диверсификация се характеризира с усвояване на производството на нови продукти с цел задоволяване на допълнителни потребности на клиентите на дадена фирмата или район. Разчита се главно на това, че новият бизнес е пласментно или технологично свързан с настоящия бизнес на дадения регион. Например, ако в даден селски район е добре развит занаята дърворезба за иконостаси, то може да се пристъпи към следваща фаза правене на рамки за картини, гоблени и портрети с дърворезбовани фрески. Този процес ще осигури работа на повече хора в селата. Ще се съхранят българските занаяти и ще се намали популацията към градовете.

Вертикалната диверсификация представлява „връщане” назад в предходни производствени фази или навлизане в следващи фази от цикъла на производство. Например: В даден селски район, може да се вземе решение, че е по-добре, не само да се добива дървесина и да я предават за преработка в градска фабрика за производство на мебели, но може и сами да организират целия производствен процес до крайната фаза, като в района се наемат хора, който се заемат с изработка, монтаж и търговия на готовото изделие. По този начин се осигурява по-голяма трудова заетост в района и се създават предпоставки хората да останат да живеят в селския район, без да е необходимо да търсят работа в градски условия и да пътуват ежедневно.

Концентрична диверсификация е разширяване на производствената листа с нови продукти с оглед пълно оползотворяване на потенциала на използваните сега технологии и маркетингова система. Рекламата, която популяризира рамките за снимки, без допълнителни финансови и материални ресурси може да популяризира и промоцира и дърворезбованите рамки за гоблени и картини.

Хетерогенна (конгломератна) диверсификация е навлизането в сфери, твърде отдалечени от основния предмет на дейност, и производство на продукти, несвързани с използваните технологии, оборудване, канали за дистрибуция и др. Например, освен дърворезба в дадения селски район, може да се създадат условия за иконопис, за ювелирно изкуство, за производство на брюкселски дантели и прочие. Освен привлекателността на страничните отрасли (например много висока възвръщаемост на инвестициите) мотив за предприемане на този тип диверсификация е достъпът до технологии, които могат да се окажат важни за развитие на основния бизнес. В повечето случай избора на конгломератната диверсификация, трябва да е предшествано от много добро инвеститорско проучване ще има ли пазарно търсене за конкретния нов продукт. Често допускана грешка е отчитането на потребителско желание за създаването на дадено изделие, но не обърнато внимание на факта до колко това потребителско желание е платежоспособно. Правилното изследване на конкретния пазар изисква много добре разработен бизнес план с отчетени микро и макроикономически показатели на района и на гостите-туристи посещаващи района. Към стратегия на диверсификация Европейския съюз насочва вниманието на селските райони и на отговарящите за тяхното изоставащо развитие страни, с единствената цел да разнообрази извършваните в тях дейности, като по този начин се запазва населението в тях, намаляват се миграционните процеси и се осигурява постоянна, а не сезонна заетост в тях.

Една от най-добрите стратегии за съживяване и съхраняване на селските райони наред с прилагането на различните видове диверсификация е стратегията - Селски туризъм. Това е начин да се предложи на вниманието на туристите един нов вид туристически продукт, съчетан с разнообразни допълващи туристическия продукт, услуги, характерни за конкретния район или специално изградени допълнителни атракционни за привличане на туристи, предпочитащи тихия и спокоен начин на релаксация в селските райони пред масовия шумен туризъм в големите курорти на България.

Дейността селски туризъм, може да бъде разгледана и обособена, като стратегия. Тя е силно подкрепена от Българската асоциация за развитие на селски и екологичен туризъм (БАСЕТ)⁸⁰ и от Българската асоциация за развитие на алтернативен туризъм(БААТ)⁸¹.Основание да наречем селския туризъм стратегия ни дава самото понятие - „стратегия”. В мениджмънта под стратегия се разбира: Комплексна концепция, насочена към осъществяване на определена мисия чрез реализиране на нейните стратегически цели. Стратегията обхваща-организационни действия и управляващи подходи, използвани за достигане на конкретни задачи и целите. Елементи на стратегията според Хенри Минцберг⁸² са: позиция, план, принципи на поведение, начин на действие и перспектива. В конкретния случай позицията на селските райони е ясна те са над 80 % в страната, но с малобройно население, част от тях се характеризират със силно обезлюдени райони. Единственият правилен план, който може да се приложи е развитие на селските райони по програмата на ЕС. Принципите на поведение се разработват за всяка отделна община, съвместно с Българска асоциация по селски и екологичен туризъм и с Българска асоциация за алтернативен туризъм, начина на действие е конкретен и индивидуален за всеки селски район на страната. Като в планинските райони се акцентира в по-голяма степен на биологично производство, развитие на екологичен и селски туризъм, планинско животновъдство, занаяти и допълващи селския туризъм дейности, а в по равнините райони се залага основно на земеделско производство и развитие на приоритетни за селския район подотрасли. Перспективи за селските райони ще има, ако стратегията селски туризъм се приложи навременно и се успее, чрез нея да се привлекат повече туристи. Единствено по този начин може да се помогне на общината да генерира икономически приходи и да подобри благосъстоянието на своя район. Чрез фигура 1 са представени основните компоненти в една стратегия, като те са адаптирани за конкретния вид стратегия-селски туризъм и са обяснени като практическо проявление до каква степен са развити и осъществими на настоящия икономически етап (2010 г.)

 

Компоненти на стратегията Селки туризъм^⃰

  Фигура 1

Първият компонент – Клиенти обхваща всички привлечени туристи в конкретния селски район. За да бъдат привлечени те трябва да има предварително изградени настанителни бази, каквито са къщите за гости семейните хотели и хостелите. Предлаганият туристически продукт, трябва да отговаря на необходимите критерии, заложени в директивите на европейския съюз и в Наредбата за настанителни бази на Република България. Допълващите туристическия продукт услуги, трябва да бъдат разнообразни и да задоволяват многобройните туристически предпочитания и клиентски вкусове. Те могат да бъдат множество спортни мероприятия, предлагани школи по занаятчийство и други приложни изкуства на село, специализирани селскостопански дейности с подчертано аграрен характер, билкосъбиране, участие в местни танцови и певчески събори и прочие. Цените на предлагания туристически продукт, трябва да бъдат ясно дефинирани и разграничени за българския и чуждестранен турист, а също и за различните туристически сезони през годината. Те трябва да са ясно обособени за пълен храноден или само за нощувка, необходимо е да е ясно с или без закуска са формирани цените, включват ли в себе си някакви допълнителни услуги, или за тях ще се заплаща отделно. Необходимо е да се направи анкетно проучване кои туристи биха посетили конкретния район, такива анкети са проведени от агенция Алфа Рисърч за района на Габровска област и по конкретно за селските райони обхващащи Боженци, Трявна, Плачковци и другите малки села „пръснати” из района на областта. От икономическия анализ на направеното проучване, става ясно, че основната цел на посетителите е практикуване на селски туризъм (36, 7% от анкетираните), културно-исторически посещения за 22 % от анкетираните и други цели и алтернативни видове туризъм в по-малка степен за останалата част от представителната групова извадка. Настаняването се извършва основно в хотелски комплекси (66, 7 %), в къщи за гости (20, 6%), в семейни хотели (6%) незначителен брой от анкетираните отсядат при приятели (2%), в собствена вила (1, 7 %), в манастири (1%), при роднини (1 %), ведомствени станции и други места за отдих, като къмпинги, бунгала (1%). Относно пазарния дял, можем да посочим, като изключително положителна тенденция, че през 2009 г. особено активно се развиха алтернативните видове туризъм - приходите от екологичен, приключенски и селски туризъм са между 13 и 15 млн. евро. ⁸³, тази тенденция се запази и през 2010 година, като една от основните причини за това е зародилата се световна икономическа криза и по-ниските цени на селския туризъм, спрямо конвенционалния ( класически ) тип туризъм. Продуктите и услугите, който се предлагат при селския туризъм са: настанителна база( къщи за гости, семейни хотели и др.), осигуряване на благоприятни и комфортни условия при престой, допълнителни атракционни и услуги търсени и харесвани от туристите предпочитащи този вид туризъм.

Втория компонент на стратегията Селски туризъм-ЗНАНИЯ е изключително слабо развит. Квалификацията на персонала е ниска, тъй като той е местен персонал ( със селски произход) с ниско образование( средно или полувисше), изключително рядко –висше, без туристическа насоченост и специализация в областта на туризма. Системата за управление е еднопараметърна, което означава, че управлението е еднолично и се извършва от собственика на къщата за гости предлагаш селски туризъм. Организационата култура е на сравнително добро ниво, повечето от къщите отговарят на своята категоризация от 1, 2 и 3 звезди и собствениците им умеят да организират посрещането, обслужването, изхранването и изпрашането на свойте гости-туристи. Проучването на Алфа Рисърч за района на Габровска област показва, че къщите за гости и малките семейни хотели привличат туристите в по-голяма степен и ги отнемат от съществуващите туристически станции, почивни бази и хижи, който са с по-стара материална база. Голямо въздействие за това оказва добрата организационна култура, която освен в самото посрещане, настаняване и изпращане, проличава и в организирането на допълнителни занимания и услуги, каквито са спортни игри на открито, различни видове състезания, билкосъбиране, усвояване на занаяти, участие в приготвянето на традиционни български ястия, характерни за конкретния район. Информационната система, като част от третия компонент е все още не достатъчно добре развита. Липсват на места информационни табла, бюра и табели. Самите стопани на къщите за гости упътват туристите за различните маршрути, които те желаят да посетят, но това не е достатъчно и в бъдеще трябва да се коригира за да се подобри предлагания туристически продукт. Това може да се постигне, като се сложат указателни информационни табла и табели във фоайето на къщите за гости и семейните хотели или като се допълни, поднови или създаде на ново маркировката за определени маршрути, тъй като на места, тя определено липсва.

Третия основен компонент на стратегията Селски туризъм е Базата. Тя не обхваща обаче единствено настанителна база, а е съсредоточена върху целите за функциониране на конкретния вид дейност. Насочена е върху необходимите материали и ресурси за да може да бъде осъществявана подобна дейност. Оценката на материална и ресурсна база за всеки отделен обект е различна, но положителна тенденция се откроява в подобряване на архитектурния вид на предлаганите къщи за гости. Подобряват се през последните пет години и условията в битовите механи за хранене, създават се отделни , допълнителни кътове за почивка в двора или в съседство до къщата за гости. За компетентност при всички туристически обекти предлагащи алтернативни видове туризъм в това число и селски е силно да се говори, но някой от стопаните на този вид настанителни бази имат добре изградени рекламни канали, който им осигуряват повече туристи и съответно повече приходи. Тези рекламни канали са собствени интернет сайтове или рекламиране в специализирани туристически издания и сайтове, като списание „Одисеи”, списание ”Селски туризъм”, списание „Отдих и туризъм” и различни сайтовете, като selo.bg, travel2bg.com и други.

Четвъртия компонент Процеси, обхваща процесите по доставка на ресурси и суровини необходими за осъществяване на специализираните дейности характеризиращи стратегията селски туризъм. Най-често това е доставката на първоначални дълготрайни активи, с които започва предлагането на конкретната дейност и в последствие, ако се предлага храна, доставката на суровини и материали за приготвяне закуската, обяда и вечерята на туристите. Веригите за доставка понякога са скъсени и обхващат съседни фермери, които произвеждат плодове и зеленчуци или рибовъдни стопанства в близост, който развъждат пъстърва или сом, гъбари, билкари и всички животновъди в района също са потенциални или реални доставчици за конкретния обект развиваш селски туризъм и предлагаш пълен или частичен хранителен пакет.

Петият финансов компонент обхваща ликвидността, рентабилността, финансовите потоци и инвестициите, всички тези показатели са различни за отделните обекти предлагащи настанителна база и развиващи селски туризъм. Колкото по обосновани са разходите и по-високи са приходите от извършваната дейност, толкова е по-голяма успешността на проведената стратегия селски туризъм.

В заключение можем да обобщим, че възможните стратегии пред селските райони са всички видове на стратегията диверсификация, като най-лесно приложима е вертикалната, хоризонталната и конгломератната диверсификация в българските села. Заедно с тях, като възможност за задържане на трудоспособното население в селата е и стратегията селски туризъм, чрез която могат да бъдат привлечени повече туристи и да се акумулират повече финансови средства в полза на селската община. Практиката доказва тази наша теза и в повечето от 350 села в България има къщи за гости и семейни хотели. Чрез тази стратегия се запазва селската общност, съхраняват се регионалните, културни ценности на дадения район и се спазва основната стратегия за съхранение на селата заложена по програмата за развитие на селските райони от европейския съюз. България е страна с потенциални възможности и богати туристически-природни и антропогенни ресурси, които могат да бъдат използвани, за да се приложи с успех стратегията селски туризъм. В бъдеще е препоръчително да се подобри в значителна степен компонента знание на стратегията селски туризъм. Необходимо е да се повиши квалификацията на хората ангажирани с прилагането на тази стратегия, да се подобри информационната система и да се повиши организационната култура на прилагащите селски туризъм в различните селски райони на страната. Единствено по този начин ще се гарантира съживяване и запазване духа на българското село.

ПОДХОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА НА ФИРМАТА

Approaches to the assessment of the firm activity

Евгени Генчев

Катедра Икономика, Стопански Факултет, ТУ

Evgeni Genchev

Department of Economics, Trakia University

Резюме

Фирмените мениджъри са под под постоянен натиск кои точно аспекти от дейността на фирмата да бъдат внимателно анализирани. Целта на настоящия доклад е да проведе теоритичен анализ на подходите за оценка на фирмената дейност.

Основните задачи, които си поставя автора са следните:

• 
  В какви посоки може да се измерва дейността на фирмата?
  
• 
  Как мениджърите да вземат решения кои показатели за измерване да се използват?
  
• 
  Как може цялостно да се управлява системата за оценка дейността на фирмата?
  

Corporate managers are under constant pressure in exactly which aspects of the company performance to be carefully analyzed. The purpose of this report is to conduct an analysis of theory approaches for the assessment of business activity.

• 
  The main tasks pursued by the author are:
  
• 
  In what directions can be measured activity of the company?
  
• 
  How managers decide what metrics to use?
  
• 
  How to manage a comprehensive system for assessing the company?
  

В маркетинговата литература съществува консенсус по въпроса, че оценката на фирмената дейност е едно многоизмерно (многообхватно) понятие.

Например Венкатраман и Раманужам¹ предлагат три основни направления за нейния анализ:

А) Финансова оценка – тя стои в основата при оценяване на организационната ефективност. Счита се, че финансовите показатели като възвръщаемост на инвестицията; на продажбите и др. са необходимо, но не достатъчно средство за определяне на общата фирмена ефективност.

Б) Бизнес - оценка – измерва свързаните с пазара въпроси като напр. пазарен дял, ръст, продуктово развитие и др. Тя може да бъде разгледана в две направления:

• 
  Показатели, свързани с оценка на сегашния бизнес като: ръст в продажбите, пазарен дял и др.;
  
• 
  Показатели, свързани с оценка на бъдещата пазарна позиция на фирмата - разработване на нови продукти и диверсификация.
  

Аналогичен подход предлага и проф. Вос, които считат, че обекта на анализ на дейността на фирмата трябва да се търси в три насоки⁸⁴:

А) Измерване на рентабилността, нормата на печалба, възвращаемостта на активите и др.;

Б) Измерване на ефективността – връзката между вложените ресурси и произведените продукти (услуги);

В) Измерване на финансовата стабилност на фирмата – платежоспособност и ликвидност.

Оценката за икономическите резултати на фирмата е една многопластова концепция и поради тази причина е разгледана от различни специалисти. Същността на този въпрос според Нийли се усложнява от два фактора⁸⁵:

(2) Дали тези които използват са най-подходящи за фирмата в дългосрочен план или ще се променят с течение на времето.

В преобладаващата си част изследванията в областта на оценка на дейността на организацията, произхождат от организационната теория и стратегическия мениджмънт. Примерно Портър определя успешната дейност като дейност, която има “над средната възвръщаемост и то за продължителен период от време”².
2. Обективни и субективни оценки за оценка дейността на фирмата.

Въпреки че при показателите за оценка на резултатите на фирмата, съществува голямо разнообразие (в това число те могат да бъдат: краткосрочни и дългосрочни; финансови или организационни; свързани с икономическата ефективност, рентабилност, и др.), широко разпостраненото схващане в съществуващата литература е, че са възможни два подхода – оценка чрез субективни и/или чрез обективни показатели. Разликите между двата вида оценки идват от участието на човешкия елемент.

Често като причина за използването на субективни критерии, се използва нежеланието на фирмените мениджъри да дават конкретни финансови данни. Оценяването на резултатите от дейността на фирмата чрез субективни показатели е метод, който се състои в анкетиране на респондентите относно оценката им за организационните резултати посредством различни показатели и честото им сравняване с тези на конкурентите, както това е направено в голям брой изследвания, като напр. на Грийнлей и на Слейтър и Нарвер³. Най-големите предимства на субективната оценка е, че тя не се ограничава от счетоводни стандарти, и че този подход може да бъде приложен на всякакво фирмено ниво.

Противоположно на него, при метода на обективната оценка за оценяване на фирмените резултати, се използват абсолютните (публикувани) данни на същите тези показатели. При обективните данни се счита, че няма систематична или случайна грешка, дължаща се на човешкия елемент. Валидността им се повишава от факта, че те са широко използвано средство от самите фирми за отразяване и контролиране на дейността им. В това число влизат: печалбата –обем, ръст; възвръщаемост на активите, на инвестициите, на капитала; ръст на продажбите и др. Един от големите им недостатъци, е че се базират на минали периоди от време и не отразяват бъдещата позиция на фирмата.

1. 
   невъзможност да се придобие информация или липса на такава по изследваните въпроси. Пелъм и Уилсън⁵ стигат до заключението, че частните фирми не са склонни да разгласяват такъв вид информация;
   
2. 
   оценката на мениджърите относно успешната или неуспешната дейност на фирмата, в голяма степен зависи от конкретните цели на ръководството, които пък от своя страна са фирмена тайна.
   
3. 
   финансовата информация (обективната) не е лесна за интерпретиране, когато не сме запознати с цялостната стратегия на фирмата. Напр. малките печалби или дори загубите на фирмата, биха могли да се дължат на: а) приоритет към ръст на фирмата; б) приоритет по отношение - разходи в нов продукт (пазар); и не непременно на лошо управление⁶.
   

Венкатраман и Рамануян⁹ изтъкват, че един от най-добрите начини за оценка на бизнес-дейността комбинирането на двата подхода – т.е. информацията да бъде събрана от два независими източника: чрез субективни оценки на самите респонденти и обективни – чрез достъпа до публикуваните годишни финансови отчети на фирмите. Именно такъв подход, считаме че е уместно да изберем при оценка на резултатите на цялостната дейност на фирмите в следващата глава.

Различните автори прилагат и различни показатели за измерване на бизнес дейността на фирмата. Напр. Нарвер и Слейтър¹¹ използват възвъщаемост на активите; Хулей и кол¹² - възвръщаемост на инвестицията; Дешпанде и кол.¹³ - печалбата, размера, пазарния дял и ръст; Гренлей¹⁴ - възвръщаемост на инвестицията, успеха на новите продукти и ръст на продажбите и др.

Някои автори използват понятието фирмен успех като “степен в която са постигнати фирмените цели като “конкурентност”, “потребителска удовлетвореност”, “дългосрочна печалба” и др. Чакраварти¹⁵ твърди, че не съществува един универсален показател, по който да отличим успешните фирми от останалите.

Нека да се спрем по-подробно на различните гледни точки за анализ дейността на фирмата:

Показателят „ръст на продажбите” често се използва в емпиричните изследвания¹⁶ и води до увеличаване и на пазарния дял. Те пък от своя страна са изключително важни са жизнеността на всеки бизнес¹⁷.

Узунова и Петрова¹⁸ считат, че “базов критерий за маркетинговия мениджмънт на фирмата са продажбите, като ръст и обем”. Те препоръчват за оценка на резултатите от дейността на фирмата да се използват показателите: обща/нетна печалба на 1-ца инвестиции и възвръщаемост на инвестициите.

Иванов е на мнение, че “печалбата и добавената стойност са производни на синтетичният показател – приходите от продажби” и “очевидно е, че показателят приходи от продажби има предимства пред показателя печалба като икономически измерител, защото печалбата осигурява поглед навътре, докато продажбите осигуряват поглед навън от организацията”¹⁹.

Младенова пише „какъв по-добър показател за потребителската удовлетвореност може да се намери от осъществените продажби, които се дължат на повишената степен на повторни покупки, на привличането на нови купувачи, на потребителската лоялност и привързаност към марката. В този смисъл продажбите са едни от най-надежните ориентири за ефективността на маркетинговата дейност”²⁰

Традиционните финансови показатели могат да бъдат критикувани, от гледна точка на това че:

А) Подтикват мениджърите да се придържат постоянно към стандарта, а не опити да се да подобряват непрекъснато фирмените продукти

Б) Не предоставят информация за това за представянето на близките конкуренти.

За преодоляване на тези недостатъци през последните години се вижда въвеждането на нови инструменти за измерване на резултатите – така наречената бaлaнcиpaнaтa cиcтемa oт пoкaзaтели зa ефективнocт нa opгaнизaциятa. Книгaтa нa Poбъpт Кaплaн и Дейвид Нopтън²¹, cъздaтелите нa бaлaнcиpaнaтa cиcтемa oт пoкaзaтели зa ефективнocт нa opгaнизaциятa - Bаlаnсеd Sсоrесаrd (BSс), cтaнa нacтoлнa зa мениджъpите нa пpедпpиятия, кoнкуpиpaщи cе нa пaзapa в инфopмaциoннaтa еpa. Балансираната карта от показатели за ефективност е практически инструмент, който помага на компаниите да реализират своята бизнес стратегия. В оригиналния си вид картата обхваща четири основни области. Първата включва финансите - тук влизат параметри като ръст, доходност, оборот или така наречената стойност за акционерите. Втората се отнася за потребителите - в този сегмент се въвеждат измерители, които да дават информация за удовлетвореността на клиентите от продуктите и услугите, които компанията предлага. Третата област засяга вътрешните процеси - идентифициране на онези процеси, чрез които се постига максимална добавена стойност за акционерите и клиентите. И четвъртата област е свързана с непрекъснатото добавяне на знания и развитие на компанията.

В обобщение можем да заключим, че най-често в ролята на критерии за оценка на фирмените резултати могат да се използват: възвръщаемост на инвестията (на активите), успех на новите продукти, ръст (обем) на продажбите, печалба, пазарен дял или обща оценка взета като претеглени относителни тегла от всички гореспоменати показатели. Освен това друга алтернатива е използването и на субективни показатели: мениджърската оценка (сравнение) между фирмените резултати и тези на конкурентите, между очакваните (целевите) и действително постигнатите резултати.

1. Вос, Б. Корпоративен анализ, Класика и стил, С. 2006г.

2. Иванов, П. “Планиране, стратегическо планиране, планиране на маркетинга” , Научни трудове 2005, I том, 3-17 (9)

3. Каплан Р., Д. Нортън „Бaлaнсирaнa систeмa oт пoкaзaтeли зa eфeктивнoст: кaк дa прeвърнeм стрaтeгиятa в дeйствиe” , Класика и стил, С., 2005г.

4. Младенова, Г. Маркетингови анализи, Тракия-М, 2000г.

5. Узунова, Ю., Петрова Г., Маркетингови трансформации в бизнес промените” Свищов, 1999г.

6. Chakrawarthy, B. S. “Measuring strategic performance”, Strategy management journal, 7, 1986, pp.437-458; Cronin, J.J., T.J. Page “An examination of the relative impact of growth strategies on profit performance”, European Journal of Marketing, 22, 1, 1988, рр. 57-68

7. Covin, J. G. and D. R. Slevin (1989), "Strategic Management of Small Firms in Hostile and Benign Environments," Strategic Management Journal (10), 75-87.

8. Dawes, John “The Relationship between Subjective and Objective Company Performance Measures in Market Orientation Research: Further Empirical Evidence”, Marketing Bulletin, 10, 1999, pp. 68

9. Deshpandе, R., J.U. Farley, and F. E. Webster, Jr., 1993. ‘Corporate Culture, Customer Orientation, and Innovativeness in Japanese Firms: A Quadrad Analysis’, Journal of Marketing, 1993, 57 (January), с. 23-37.

10. Dess, G G & Robinson, R B, Jr. “Measuring organizational performance in the absence of objective measures: The case of the privately-held firm and conglomerate business unit”, Strategic Management Journal, 5, 1984, pp. 265-273

11. Greenley,G.E., ”Market Orientation and Company Performance: Empirical Evidence From UK Companies”, British Journal of Management, 6 (1), 1995, pp. 1-13

12. Hooley Gr., J. Lynch and J. Shepherd, The Marketing Concept: Putting the Theory into Practice, European Journal of Marketing, 24, 9, 1990, pp. 7-23

13. Kaplan, Robert S., and David P. Norton, “The Balanced Scorecard – Measures That Drive Performance”, Harvard Business Review, 70 , 1992, pp. 71-79

14. Kaplan, Robert S., and David P. Norton, “Using the Balanced Scorecard as a Strategic Management System’, Harvard Business Review, 74, 1996, pp. 75-85

15. Narver, John C., and S. F. Slater, “The Effect of a Market Orientation on Business Profitability’, Journal of Marketing, 1990, 54 (October), с. 20-35

16. Neely, A. The performance measurement revolution: why now and what next? International Journal of Operations & Production Management, Vol. 19 No. 2, 1999, pp. 205-228

17. Pearce, J A I; Robbins, D K & Robinson, R B, Jr. “The impact of grand strategy and planning formality on financial performance”, Strategic Management Journal, 8, 1987, pp. 125-134

18. Pelham, A. M. and D. T. Wilson (1996), "A Longitudinal Study of the Impact of Market Structure, Firm Structure, Strategy, and Market Orientation Culture on Dimensions of Small-Firm Performance," Journal of the Academy of Marketing Science, 241, 27-43.

19. Porter, Michael, Competitive strategy: Techniques for analyzing Industries and competitors, New York Free Press, 1980

20. Venkatraman, N., V. Ramanujam “Measurement of business performance in strategy research: a comparison of approaches” , Academy of Management review, Vol. 1, 4, 1986, pp.801-814

21. Wall, T. D., Michie, Jonathan, Patterson, Malcolm, Wood, Stephen J., Sheehan, Maura, Clegg, Chris W., West, Michael “On the validity of subjective measures of company performance” Personnel Psychology, Vol. 57, Issue 1, Spring 2004, pp.12-24