Сборник „Интегративни връзки и иновации в обучението на студентите." Ш., Уи"Епископ К. Преславски"
Изтегляне 435 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Жанровете в изобразителното изкуство
- Учебен предмет
|
Таблица 1. Междупредметни връзки между роден край, околен свят, човекът и природата, човекът и обществото и изобразително изкуство Основните видове материали, с които учениците от 1-4 клас се запознават и работят по изобразително изкуство, са хартия, текстил, глина, пластилин, бои, пластмаси, метали, дървесина, природни материали. Още в 1 клас косвено се поставя проблемът за разнообразието от материали. Темите по изобразително изкуство, в които се предвижда използването на различни материали от естествен и изкуствен произход, са свързани със създаването на картина, апликация, отпечатъци, монотипия, украса от различни материали, битови отпадъци. Разглеждат се конкретни технологии за получаването на хартия, пластилин с естествен произход, като децата придобиват конкретна представа за начина на получаването им в заниманията, посветени на изработването на хартия, бои от природни източници и екопластилин. Паралелно се въвежда въпросът за необходимостта от рециклиране на материалите. В 3. и 4. клас по човекът и природата се разширяват и систематизират знанията за материали и суровини и за ролята на човека по опазване на природата. Така се обобщава усвоената по изобразително изкуство информация по темата на базата на предшестващите междупредметни връзки. Паралелно с тази тема се разглежда проблемът за овладяване на знания и умения за рационално и икономично използване на материалите. Той е по-широко застъпен в обучението по изобразително изкуство, тъй като съпътства работата с всички изучавани видове материали. Овладяват се технологии за обработване и оползотворяване на отпадъчни материали и изделия. Обобщаването и систематизирането на тази информация се осъществява в предметите от природонаучния цикъл чрез уроците за опазване на природата. Създават се условия за предшестваща междупредметна връзка. В процеса на обучението по изобразително изкуство през четирите години учениците работят с природни материали. Тази дейност е благоприятна за затвърдяване и разширяване на знанията за видовото многообразие на растенията, както и за формиране на екологосъобразно поведение при тяхното събиране. За постигане на по-добри резултати в тази насока е целесъобразно темите да се съгласуват по време и организационни форми (екскурзия). По време на екскурзиите, съчетани с пленера, се създават условия за обогатяване на зрителните представи на учениците за различни видове растения, за разширяване и затвърдяване на понятийния апарат на децата за изучаваните групи растения. При изучаването на овощната и зеленчуковата градина по околен свят би могло в часовете по изобразително изкуство да се предвиди изработването например на комикс с любимите плодове и зеленчуци по подобие на френския анимационен филм „Плодчетата”. Четвъртокласниците изработват проект за алея или парк във връзка с „Животът в паркове и градини” [20:56] по човекът и природата. Така се постига съпътстваща междупредметна връзка. Аналогична е ситуацията с изучаване разнообразието на животинския свят. Ръководна и основополагаща е ролята на предметите от природонаучното направление, където учениците се запознават с основните групи животни, необходимите условия за тяхното съществуване, ролята на човека за запазване на видовото им многообразие, грижите за отглеждане на домашните животни и любимци. Чрез реализиране на съпътстващи междупредметни връзки, чрез изобразителните дейности в процеса на обучение по изобразително изкуство се създават условия за задълбочаване и конкретизиране на познанията на учениците в тази област. В някои уроци по околен свят и човекът и природата се планира рисуване на домашен любимец, дорисуване на органи на животни, допълване на части от рисунки, откриване на грешки в рисунки - небивалици др. Много от темите в учебниците по изобразително изкуство 1. – 4. клас са благоприятна основа за задълбочаване на знанията за природата и са източник на идеи при създаване на произведенията на изкуството: релефно изображение на животно от пластилин или глина; „емблема“ с образа на животно; пано по проект „Обитатели на водата, сушата, въздуха“; изработване на пощенски гълъб от хартия; „Природата като художник. Природни форми” [14,с.26]; „Многоетажна рисунка” [14,с.8] - картина, която показва живота в почвата, на сушата, във въздуха и във водата едновременно; „Прозрачна рисунка” [14,с.24] - групиране на животни според вида на приеманата храна; „Скрити животни” [15,с.12] – особеностите и ролята на приспособителната окраска на животните към средата, в която живеят; кръгла скулптура на животни – начин на придвижване. Така в процеса на изобразяване на животните се затвърдяват знанията за външното устройство, начина на живот, взаимоотношенията и поведението им. Проблемът за опазване и възстановяване на природата намира място в обучението и в двете разглеждани направления. Поради значимостта на тази тема в общообразователната подготовка на подрастващите по-добри резултати могат да се постигнат чрез осъществяване на междупредметна интеграция, като се използват възможностите на проектното обучение. Могат да се обединят подходящи теми с цел изготвяне на екологичен проект, както и осигуряване на възможност за практическата му реализация. Например подходящи теми и дейности са:
Темите по изобразително изкуство „Животът в града” [14,с.10] –многоетажна рисунка, „Светлина в града” [15,с.8] са подходяща за обсъждане на технически нововъведения и промени в бита на хората, свързани с взаимодействието между човека и околната среда. Връзката между естетически и екологични аспекти на околната среда при използване на материали от естествен и изкуствен произход се разкрива и при изработване на десен за плат. „Опасности, забрани и знаци” [13,с.40] припомня на учениците природните бедствия: пожар, наводнение, земетресение, буря; опасности, свързани с отровни и взривоопасни материали, електрически ток, къпане в непознати водоеми. Учениците от 1. клас се учат да разпознават транспортни средства в часовете по роден край, а формирането на представи за съответните основни групи се осъществява в обучението по околен свят. Разяснява се и правилното поведение на пътя чрез картинни казуси. Картините служат като зрителна сетивна опора и стимулират децата да коментират, като включват и собствените си преживявания в аналогични ситуации. За разнообразяване на прилаганите методи и похвати в урока се използват задачи лабиринт и задачи за оцветяване, които заинтригуват и забавляват децата. Паралелно в часовете по изобразително изкуство се поставя темата за пътните знаци. Чрез изобразителните дейности се обогатяват и затвърдяват знанията за транспортните средства, като се използват въведените вече понятия и се отделя повече внимание на анализа на знаците и на структурните, функционалните и естетическите особености. Удачно е изработването на табла с пътни знаци, картинни ситуации, макети на светофар и регулировчик в различни позиции. Необходимо условие за усвояване и осмисляне на знанията в този аспект е осъществяването на съпътстващи междупредметни връзки, като за целта се планират съответните теми и се координират във времето. Темата за здравословния начин на живот и хигиенните навици е една от основните в обучението по роден край, околен свят, човекът и природата, понеже е от първостепенно значение за формирането на необходимите навици у малките ученици. Външното устройство на човешкото тяло се въвежда в околен свят („Човешкото тяло”). Във връзка с тази тема по изобразително изкуство може например предварително да се нарисуват мама, татко или другарчето, което най-много обичат. В час да направят изложба от рисунките. В заключение да се проведе беседа върху тях и се установи, че хората са различни, с различни външни белези. Знанията за елементите на човешкото тяло се използват при рисуване на портрет, фигурална композиция. В „Царството на фигурите” [4,с.58] се описват, анализират и визуализират частите и пропорциите на човешкото тяло и значението им за предаване на фигурата. Познаването на частите на главата и елементите на лицето – уста, нос, очи, уши, има значение при изобразяване на портрет. Дневният режим се представя най-достъпно в серия от рисунки. Здравословният начин на живот е тясно свързан с храненето. Органите на храненето и храните се изучават в систематизиран вид по учебния предмет човекът и природата в 3. клас. Например здравословната храна се диференцира от нездравословната, при което отново може да се използва изобразителната дейност като средство за затвърдяване на знанията. Учениците изрязват и апликират изображения на продукти, които те обичат да консумират, и ги залепват на един лист. На друг лист залепват изображения на продукти, които трябва да консумират, за да бъде храната им пълноценна. Работата по проект „Хранене и здраве“ [20,с.82] в човекът и природата 4. клас дава възможност за осъществяване на междупредметна връзка с изобразителното изкуство. Децата измислят рекламни материали за различни храни. Осъществяване на интеграция позволява и темата „Сърце и кръвоносни съдове” [19,с.28], където чрез изработване на плакат учениците подчертават значимостта на този най-важен орган в човешкото тяло. С темата „Здраве и взаимопомощ” [15,с.32] по изобразително изкуство в 4. клас се разширяват знанията за човека и неговото здраве. Насочва се вниманието върху това, че болестите могат да бъдат предотвратени, контролирани и лекувани. Визуализирането на конкретни обекти и ситуации, които застрашават човешкото здраве, дава възможност за повишаване на знанията и за създаване на положителни навици и поведение. Същевременно подтемата „Живеем заедно” има важно възпитателно значение, тъй като насочва вниманието на учениците към отношенията и грижите за другите. Възпитава се чувство на уважение към хората, които са със специални потребности. По този начин се осигурява възможност за съпътстващи междупредметни връзки. Запознаването със спецификата на различни професии трябва да се осъществява при всяка подходяща тема в природонаучното направление и в уроците по изобразително изкуство. В часовете по роден край и околен свят учениците получават основна представа за труда на хората. След това в темите по изобразително изкуство: „В ателието на художника” [2,с.8], „Тайните на фотографията” [2,с.46], „Театърът и сенките”, „Магията на киното” [2,с.50], учениците получават допълнителна информация за професиите в сферата на изкуството. Запознават се с особености на творческия процес, свързани с различните аспекти в професията на творците: живописец, график, скулптор, приложник, дизайнер, илюстратор, фотограф-художник. Трудови дейности на хората, свързани с особеностите на природната и социална среда, се разглеждат пък при изработването на многоетажна рисунка („Живот в града”). Знанията се разширяват в човекът и природата в 3. клас, където се разглежда трудът в услуга на другите и професията, посветена на изучаване на миналото на човешките общества – археолог. С цел запознаване на учениците с повече и по-разнообразни професии е необходимо учителят да планира работата си така, че да не допуска повторение на информацията по двата учебни предмета, а да се получи допълване и разширяване на знанията. Представяне на нови интересни и любопитни факти. В изобразителната си дейност учениците изработват полезни за бита и игрите си изделия: мартеници, великденски яйца, обреден хляб за Великден, фигура за украса на класната стая, коледните играчки, новогодишна елха от картон, картина от изсушени цветя за Цветница, които успешно могат да бъдат свързани с празниците, народните традиции и обичаи. По този начин непринудено се осъществява връзка със съответните теми в обучението по роден край, околен свят. Темата „Карнавал” [2,с.62] по изобразително изкуство във 2. клас прави връзката между народното творчество и изобразителното изкуство. Едновременно с формирането на умения за проектиране и конструиране на художествени маски, облекло и реквизит с различни материали у учениците се изгражда представа за празничното облекло, свързано с народния календар на българина – карнавален кукерски костюм, за същността, произхода и предназначението на различните празници от народния календар на българина. В часовете по околен свят специално внимание се обръща на разнообразието в традицията и обичаите на етническите общности. Създават се предпоставки за формиране на етническа толерантност, човеколюбие и уважение към различието чрез по-добро опознаване на празниците и бита на хората от различни етноси, които живеят в България. На фокус са и семейните празници. Във връзка с това учениците могат да нарисуват своето семейство или да покажат семейни снимки. Семейните снимки са подходящ начин да се дискутира въпросът за семейните празници, както и да се видят различни етапи от семейната история. Темата дава възможност учениците да се учат да работят със схеми и да визуализират информацията чрез различни средства. След представяне на схемата на родословното дърво от учебника на учениците се дава възможност да изработят собствено родословно дърво. Важен акцент в осмислянето на семейната и родовата принадлежност е събирането на рода по повод различни празници. Обвързването с празниците позволява да се обърне внимание на ритуалите, традициите и взаимното уважение между роднините. Подходяща задача за домашна работа е всяко дете да състави и изработи с помощта на възрастен член от семейството календар на семейните празници. На тази база по-късно се диференцират официалните и религиозните празници. Във връзка с празника на българската писменост е подходящо подреждането на изложба в училище, посветена на национално и културно наследство – просвета, училище, книжовност. Съпътстващите междупредметни връзки между двете направления благоприятстват и формирането на ясна представа за четирите годишни времена. Изобразителното изкуство спомага за усвояването на някои абстрактни понятия. Запознаването с особеностите на природата през различните сезони и при редуването на деня с нощта неминуемо се съпътства с произведения на изкуството, които визуализират различните представи за промените в природата. Практическата изобразителна дейност гарантира трайност на впечатленията за конкретния сезон. Затова разкриването на новите знания може да се обвърже с извършване на практическа и творческа дейност, съобразена с конкретното годишно време: събиране на есенни листа, кестени, жълъди, пролетни цветя за натюрморт; цветово изграждане на композиция по теми, свързани с промените в природата – сезонни, денонощни; оцветяване; апликиране; оформяне на албум от снимки и илюстрации; оформяне на календар на конкретни промени в природата; моделиране на макети; създаване на съвместни рисунки и др. Особеностите на различните сезони може да се затвърдяват чрез наблюдаване и откриване на грешки в картини – небивалици. Подходящо е провеждането на беседа относно използването на различна цветова гама през отделните сезони, измененията през различните части на деня, а също и особеностите на светлините и сенките в природата, които са свързани с облачно или слънчево време, т.е. с денонощните и годишни ритми в природната среда. Всяка нация има своите символи и отличителни знаци – език, хералдически знаци, институции, личности, постижения в областта на науката, спорта и изкуството, които нейните граждани трябва да познават и уважават. Гражданското възпитание на малките ученици започва с опознаването на родния край, с неговите забележителности – сгради, свързани с обществения ред (кметство, полиция, поликлиника, болница, училище и т.н) и сгради, свързани с отдиха и развлеченията (стадион, парк, зоопарк, музей, дом на културата и др.), видни личности. Знанията от часовете по околен свят се затвърдяват чрез практическата изобразителна дейност. Добре е например да се изработи схема, като се използват символи и знаци и се отбелязват по-важните обществени сгради и забележителности в района. Особено място се отделя на училището, класната стая – новия дом на ученика, на нейното аранжиране, естетизиране на интериора, подреждане според желанията на децата. Темата за хералдическите знаци - монети, гербове и знамена, е предвидена за изучаване във 2. клас по изобразително изкуство. Затова и междупредметната връзка е предшестваща. Пропедевтиката на географските области започва в първи клас при запознаване с природните обекти в родния край и най-елементарни познания за начините на изобразяване върху географската карта. В 3. клас по изобразително изкуство се изработва проект на черга и на халище, при което се формират основни представи за народното творчество от родното място и страната, за особеностите и различията между традициите в различни райони на България. Уменията за работа с карта се придобиват паралелно в часовете и по двете направления. Темата по изобразително изкуство „Детска карта” [14,с.22] дава възможност за овладяване на способи за изобразяване на повърхнина (планини, равнина) и води (реки, езера) върху карта, описване по картата на по-важни условни знаци, посоки на света, забележителности и културни паметници. С тематичната област „Народни носии” [14,с.46] продължава запознаването на третокласниците с българското народно творчество и по специално с многообразието от носии и костюми, характерни за отделните области на страната. Подходяща форма за запознаване с националните паркове и резервати, с туристическата дейност в различните райони е екскурзията, която може да се съчетае с пленера. Понятието природна област се поставя едва с уроците по човекът и обществото в 4. клас, когато учениците вече имат необходимия запас от знания и умения по темата и е нужно те да се систематизират,обобщят и разширят. Водеща роля за формиране на понятие и усет за цвят у учениците логично има изобразителното изкуство. Знанията за цветовете – спектрални цветове, локален цвят, контраст, оттенъци, нюанси, топли и студени цветове, се въвеждат системно и последователно, като децата ги прилагат в изобразителната си дейност. Те се допълват в някои теми по човекът и природата, където може да се направи връзка между цветовете и природното явление дъга, да се изтъкне значението на Слънцето като източник на светлина и на зрението като сетивен орган за образуване и възприемане на богатата палитра от цветове. Изключително интересна за децата е свързаната с цветовете информацията за маскировъчната окраска на животни и растения. В 3. клас по човекът и обществото се въвеждат цветовете на картата: води, високи и ниски планини, равнини и долини – нюанси на кафяво и зелено; Дунав и Черно море - сините пътища на България. Учениците оцветяват контурни карти. Символиката на някои цветове се разяснява във връзка с живота на хората в българското царство. Особеностите на някои видовете изкуства – архитектура, словесни изкуства, музика, танц, театър, фотография, дизайн, приоритетно се разкриват в обучението по изобразително изкуство, но тъй като те са свързани с трудовата дейност на хората, информацията за тях се допълва в часовете от природно-общественото направление. Жанровете в изобразителното изкуство се доуточняват с подробности, свързани с народното творчество (приложно-декоративно изкуство); при изработване на картички във връзка със семейните празници; при посещение на паметници на видни български личности (скулптура); при изследване живота на първите заселници по нашите земи (ювелирство, грънчарство). Така темата за жанровото разнообразие на изкуствата, заложена в учебната програма по изобразително изкуство, се разширява и допълва на базата на предшестващи и съпътстващи междупредметни връзки с околен свят, човекът и природата, човекът и обществото. Изкуството е част от историята на един народ, на една държава. Затова е нормално да се направи връзката между двете направления учебни дисциплини в началното училище. Преди въвеждането на историческите знания за държавата, учениците съсредоточават своето внимание върху по-малката единица – роден край. Кръгозорът се разширява в 3. клас, когато по учебния предмет човекът и обществото се проследява хронологически развитието на идеята за българската държавност във вековете. За изясняване на времевите представи се използват възможностите на изобразителното изкуство. От картон се подготвя линия на времето и се прикрепва на стената в класната стая. След въвеждане на ново учебно съдържание е подходящо подготвянето на рисунка от учениците за изучено важно събитие (напр. „Златният век“, управлението на цар Иван Асен II, написването на „История славянобългарска“ и т.н.). Рисунката се закачва на съответното място върху линията на времето. Осъществява се съпътстваща междупредметна връзка. Историческите събития се онагледяват с произведения на изобразителното изкуство. Например разглеждайки картината на Д. Гюдженов „Цар Симеон сред книжовниците“, учениците могат да си представят много по-живо личността на владетеля, да усетят духа на материален и духовен подем и така да изпитат патриотични чувства на гордост. С тематична област „Митове и легенди” по изобразително изкуство в 4. клас на базата на предшестващи междупредметни връзки се постига затвърдяване на знанията на учениците за значението на наследството на древните цивилизации в днешна България. Предложената по-горе система може да осигури по-добра ефективност на обучението в 1.-4. клас, да допринесе за интеграцията на разгледаните направления, в резултат на което да се формират по-обобщени и систематизирани представи у учениците за заобикалящия ги свят. Като доказателство за това се привежда примерна методическа разработка на урок на една от най-сложните за възприемане от децата поради своя абстрактен характер тема „Въздух”. Онагледяването е осъществено с използването на презентация с богат снимков и картинен материал, чрез които се осъществява интеграцията с изобразителното изкуство. По този начин абстрактните понятия се свързват с конкретен картинен образ. Темите, по които се постига интеграция в урока, са: екология; годишни времена; знания за цветовете; жанрове в изобразителното изкуство. Структурата на методическата разработка на урока е по модела на М.Цанкова [29,с.134].
|