Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве



страница7/8
Дата22.07.2016
Размер1.98 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

НЕРАЗРИВНА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТЕЛАТА НИ И ЗЕМЯТА
Америка е свикнала на месна храна много по-отдавна от япон­ците и интестиналното равновесие на американците не се нару­шава толкова лесно от хранене с месо, както това става при японците. Често съм размишлявал върху въпроса, защо съще­ствува толкова голяма разлика между тези две националности. Има няколко причини за това.

Първо, културата на хранене, развивана и утвърждавана в продължение на десетилетия, се различава значително в двете страни.

Хората от Запада консумират месо от столетия, а японците са възприели месната храна по време на периода „Мейджи” (1868-1912) - относително скорошен феномен. Червата на японците, които са яли столетия наред зърнени храни и зелен­чуци, са 1,2 пъти по-дълги от тези на западняците спрямо раз­мера на тялото им. Тъй като червата на японците са по-дълги, това отнема повече време за отделяне на несмляната храна. А щом храната се задържа по-дълго в тялото, ефектът от месната храна е още по-голям.

Другите различия откриваме в почвата. Човешкото тяло е не­разделно свързано със земята. Сега имаме възможност да ядем храни от цял свят, но и до ден днешен ядем повече храни от земя­та, на която живеем. Следователно, здравето на хората зависи до много голяма степен от състоянието на земята, която обитават.

Това е известно отдавна, но когато за първи път видях зелен­чуци в Америка бях изненадан от размерите им. Японските зеленчуци, били те патладжани или краставици, са значително по-дреб­ни. Мислех си, че са различен вид. Но в действителност, ако поса­дите семена от японски зеленчуци в Америка, те ще пораснат зна­чително по-големи, отколкото на японска почва. Така е, защото американската почва съдържа повече калций, минерали и витами­ни. Например в спанака, отгледан в Америка, се съдържа 3-5 пъ­ти повече калций, отколкото в спанака, култивиран в Япония.

Друг пример с броколите. Според данни, с които съм запоз­нат, в американските броколи има 178 милиграма калций на 100 грама. В същото време при същия грамаж в японските броколи има само 57 милиграма калций или над три пъти по-малко.

Според мен, въпреки че американците се придържат към хранене главно с месо, това не уврежда толкова телата им, за­щото ядат зеленчуци, израсли на богата на хранителни състав­ки почва. По този начин те могат до известна степен да неутра­лизират леко повишения поради консумацията на месо кисели­нен рН баланс на кръвта си.

Преди години имаше отчетлива разлика в телесната струк­тура на японци и на американци. Сега обаче телата на японци­те са много по-едри отпреди и причина за това е общото преориентиране към западния тип на хранене. С други думи, японс­ките хранителни навици и телесна структура са се променили с привнасянето на чужда култура на хранене, състоящо се от ме­со, мляко, кашкавал и масло.

Дори и при това положение, ако японците искат да се ори­ентират към западната култура на хранене, има нещо, което не може да бъде променено, и това е почвата на Япония. Богат­ството на почвата не може да бъде имитирано, колкото и да се стараем. Някой може да каже, че богатството на почвата се оп­ределя от броя на дребните животни и микроорганизми, обита­ващи в нея. А в Япония земната покривка е създадена предим­но върху вулканични останки и не съдържа толкова много хра­нителни вещества за почвените бактерии.

Ето защо японската почва не е много богата на хранителни елементи. В миналото японците са можели да поддържат равновесие в храненето и здравето си, защото са яли зърнени култу­ри и зеленчуци, отгледани на тяхната земя, и риба и морски во­дорасли от близкия океан. Смятам, че това е съответствало на равновесието в природата.


НЯМА ЖИВОТВОРНА ЕНЕРГИЯ В ОТГЛЕЖДАНИ С ХИМИКАЛИ КУЛТУРИ
Всичко в природата е взаимосвързано. Всяко нещо влияе на друго и така се поддържа деликатно равновесие. Дори нещата, които смятаме за ненужни, всъщност са необходими в света на природата.

Когато се отглеждат земеделски посеви, често се използват химикали, за да се предпазят от вредни насекоми. Понятието „вредни насекоми” обаче е измислено от хората. В природата няма такива неща като насекоми, причиняващи вреда.

Хората не обичат насекоми да нападат посевите им, но ис­тината е, че вредни или не, насекомите привнасят определена хранителна съставка в селскостопанските посеви, докато са кацнали на тях. Тя се нарича хитин-хитозан.

Хитин-хитозанът се намира в черупките на раци и миди, но и твърдата обвивка на телата на насекомите е също от хитин-хи­тозан. Когато насекомите кацнат на листата, последните започ­ват да отделят ензими като хитоназа или хитиназа. Тези ензими помагат на растенията да абсорбират микроскопични количест­ва хитин - около нанограм или приблизително толкова - от тя­лото, от крачетата и крилата на насекомото, като след това из­ползват тези ензими за храна.

По този начин хранителните съставки, които растенията приемат от насекомите, допринасят за нормалното съществува­не на животните, които на свои ред се хранят с тях.

Тази естествена хранителна верига, обаче е нарушена от селскостопанските химикали. Вместо да приемат хитин-хитозана от насекомите, растенията поглъщат инсектициди и в крайна сметка се нанася голяма вреда на хората, които се хранят с те­зи растения.

Нещо повече, земеделските химикали ограбват естествена­та среда на живите същества в почвата. Тези живи същества са източник на енергия за земеделските посеви. В селскостопан­ските терени, пръскани периодично с агро-химикали, не може да се намерят дори червеи или добри почвени бактерии. Тъй ка­то растенията не могат да се развиват върху стерилна земя, ли­шена от жизнена енергия, трябва да се употребяват и химичес­ки торове. Без тях растенията въобще няма да се развиват, но тогава вече са лишени от аромат и хранителна стойност. Ето за­що хранителните вещества в земеделските култури намаляват с всяка изминала година.

Друга опасност се създава с поливането на земеделските посеви. Водата за поливане не е стерилизирана с хлор както чешмяната. Но в замяна на това е замърсена от селскостопанс­ките химикали, от отровените речни води и отпадъчните кана­лизационни води. За отглеждане на една реколта е нужна много вода. Токсините, които навлизат в човешкото тяло, до известна степен се излъчват чрез питейната вода. Същото може да се ка­же и за растенията. Тъй като самата вода за поливане, която би трябвало да пречиства растенията от токсини, е замърсена, нат­рупването на тези токсини в растенията е неизбежно.

Третият проблем е отглеждането на култури в парници. Из­ползването на парници има за цел да се намали загубата, причи­нявана от насекоми вредители и да се контролира температура­та. От друга страна, слънчевата светлина прониква по-слабо през найлоновото покритие. Растенията не могат да се движат за разлика от животните. Поради това те са изложени на голямо ко­личество ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи от слън­цето карат животните и растенията да трупат свободни радика­ли и да се окисляват. За да се защищават срещу това, растения­та произвеждат огромни количества антиоксидантни вещества.

Тези антиоксидантни агенти включват витамини - А, С и Е, и полифеноли - флаваноиди, изофлавони и катехини, като всичките се намират в значителни количества в растенията. Тези антиоксидантни вещества се произвеждат, когато растенията са изложени на ултравиолетовите лъчи. С други думи, ако закрие­те слънчевата светлина с помощта на найлон, интензивността на ултравиолетовите лъчи ще отслабне. В резултат на това растени­ята ще произвеждат по-малко антиоксидантни субстанции - ви­тамини и полифеноли.

В съвременната земеделска индустрия най-важното е да се произвеждат красиви на вид храни, като хранителната им стой­ност остава на втори план. Зеленчуците, отгледани в естестве­на среда, имат дупчици от насекоми по листата, а формата им може да не е съвсем симетрична и правилна. Наистина те не изглеждат много добре. Но за сметка на това притежават много повече жизнена енергия.

След като поемате енергия от храните, които ядете, ако са­мата храна не съдържа жизнена енергия, няма да бъдете здрави, колкото и да ядете. Човек, който не яде храна, отгледана по ес­тествен начин, не може да се надява, че води здравословен жи­вот. Храната, която ядете всеки ден, поддържа тялото ви и кри­териите, използвани при нейния избор, определят вашето здра­вословно състояние.

Добрата новина е, че все повече хора започват да използват органични торове и природосъобразни селскостопански мето­ди. Цената на техните продукти несъмнено е по-висока от цена­та на „нормалните” стоки, но ако ме питате, това е цената на здравословния живот и тя е много по-ниска от това, което ще похарчите, ако се разболеете.

Животът се поддържа само от храна с жизнена енергия. Селскостопанска реколта с жизнена енергия може да се произ­веде само от земя, притежаваща такава енергия. Ако почвените бактерии са здрави, тогава зеленчуците и плодовете също ще растат по естествен начин здрави. Храните, отгледани по този начин, влияят оздравително върху човешките чревни бактерии.


ВСИЧКО Е КОДИРАНО В СЦЕНАРИЯ НА НАШИЯ ЖИВОТ
Всички ние често пъти недоглеждаме и пропускаме важните не­ща, като се съсредоточаваме само върху едно нещо. Например, ако разглеждаме само един орган от тялото, няма да забележим как органите си взаимодействат и си влияят един на друг. Или ако се интересуваме само от тялото, пренебрегваме жизнено­важното единство на тялото, ума и духа.

Когато изпитвате умствено напрежение, вашето тяло бързо попада под властта на симпатичните нерви. Обратно, когато се чувствате наистина щастливи, тялото ви ще бъде под влияние на парасимпатичните нерви. Докато спите нощем тялото ви се възстановява, защото се пренастройва на действието на парасимпатичната нервна система.

Човек, който всеки ден е под умствено напрежение и е твърде зает, за да се храни нормално, ще изпита и физическо неравновесие. Винаги има повече от един фактор за дадена бо­лест. Всичко е взаимосвързано. Умствени фактори, физически фактори, фактори на околната среда... Разболявате се, когато всички тези фактори се комбинират и в резултат на това се об­разува лош цикъл.

Неправилното хранене води до образуването на огромно количество свободни радикали в тялото, но до същото водят и отрицателните чувства, като омраза, негодувание и ревност, ко­ито са също толкова вредни за здравето, както и лошите храни­телни навици. Може да спрете да пиете, да пушите и да спазва­те перфектна диета, но ако подхранвате ума си с гняв, стрес и страх, рискувате да се разболеете сериозно. За да живеете здра­вословно е много важно да поддържате душевна хармония и стабилно психическо състояние.

Сред раково болните има такива, които се разболяват и за­губват живота си за много кратко време, а също така има и дру­ги, при които ракът не напредва толкова бързо. Смятам, че тази разлика се крие в „гостоприемника”, или в заболелия човек, и по-специално във физическата му издръжливост. Метастазите и вторичните прояви на рак се дължат на отслабената имунна система на болния.

По мое мнение способността да се победи рака (или която и да е друга болест) зависи от количеството основни, първоизточни ензими в гостоприемника. Ако той има определено коли­чество първоизточни ензими, съществува по-голям шанс да се пребори с рака. От друга страна, ако основните ензими са из­разходвани, се развива много по-агресивен рак, защото болест­та се разпространява по-лесно в отслабеното тяло.

На фона на жизнения цикъл на Вселената хората се радват на едно много кратко съществувание, по-кратко дори и от това на вирусите. Един човешки живот минава бързо, подобно на премигване с око. Дори и да живея до 120 години, бих смятал живота си за кратък. Има толкова неща, които бих искал да нап­равя в този живот и нещата, към които се стремя, изискват пос­тоянна мотивация и много енергия. Може би и вие чувствате същото и това е причината да четете тази книга. И тъй като на­шият живот е толкова кратък, нека го живеем в здраве, щастие и сила. Казвам на пациентите си (и на всеки, който би искал да се вслуша в мен), че имат възможността да останат млади, да бъдат здрави, да са изпълнени с положителни чувства и да раз­виват интересите си в много различни области.

Разбирам, че нашият живот, включително и моят собствен, е само един микрокосмос в цялата картина. Има нещо примам­ливо във всички тези малки, но важни животи. Не мислите ли, че е разхищение да губим нашия и без това кратък и скъпоце­нен живот, като се мотаем наоколо, изпълнени с негодувание и страх, като ядем боклуци и страдаме от лошо здраве и недостиг на енергия?

В нашия кратък живот няма смисъл да боледуваме и стра­даме, защото пътят към здравословния начин на живот вече е предначертан за всеки от нас. Преди всичко сте длъжни да се вслушвате в това, което тялото ви се опитва да ви каже. Ако не можете да чуете този глас, тогава трябва да се обърнете към природата. Ако се вгледате в природните закони, ще разберете, че те ни показват на нас, човеците, от какво точно се нуждаем сега, в този миг. Ако сте достатъчно смирени да приемете при­родния закон и да се доверите на сценария на живота, онези чу­додейни първоизточни ензими ще ви окажат необходимата подкрепа за дълъг, пълноценен и щастлив живот.
ЛЮБОВТА АКТИВИЗИРА ЧУДОДЕЙНИТЕ ЕНЗИМИ
„Само с хляб не се живее”, учи библейската мъдрост, но от многото си пациенти разбрах, че това е и един от природните закони.

Има случаи на много болни хора, които чудодейно са се из­лекували, като са съсредоточили умовете си в определена цел. По цял свят има раково болни, които по различен повод разви­ват чувство на признателност и благодарност и след като са би­ли обзети от тези чувства, започват постепенно да се възстано­вяват.

Всички хора имат безкраен потенциал, но често пъти той остава скрит. Когато по някакъв повод потенциалът се разкрие, телесните ензими се активизират, пораждат енергия и дори връ­щат хората от прага на смъртта. От друга страна, независимо колко здраво е тялото ви, ако живеете самотно, ако винаги се съсредоточавате върху негативното и се самосъжалявате, те­лесните ви ензими постепенно ще загубят силата си.

Не смятам, че лечението на рака с любов е невъзможно. Ако някой наистина вярва, че ще бъде излекуван и изпитва лю­бов от дълбините на сърцето си, вярвам, че този човек е в със­тояние да превъзмогне болестта. Ако силно, от дъното на сър­цето си желаете да живеете, да видите любимите си деца или внуци да израстват, тогава са налице възможностите това да се случи. В зависимост от силата на вашето желание, може да от­криете в себе си възможности, които на пръв поглед изглеждат нереални.

За да излекува едно заболяване, докторът не може буквал­но да отстрани „болните части” от тялото на пациента или просто да предпише някакво лекарство. Да се лекува означава да се мотивира въпросният човек така, че да чувства истинско, неподправено щастие. Истински голям лекар е онзи, който мо­же умело да породи подобна мотивация. Моята цел е да стана именно такъв лекар.

А какво всъщност е силна мотивация за такъв пациент? Смятам, че няма по-силно мотивиращ фактор от любовта.

Добре знаем, че има много различни форми на любов -между мъж и жена, между родител и дете, между компаньони и приятели, към хората в нужда - но каквато и да е формата, дъл­боко вярвам, че мотивацията, добросърдечието и щастието са рожби на любовта. За да сте здрави, е абсолютно необходимо да изпитвате любов към някого. Малцина могат да бъдат щастли­ви в самота. Щастливият живот е пълен с любов и любовта се извисява от получаването на любов, отдаването на любов и под­държането на отношения на любов.

Когато човек е наистина щастлив, кръвните проби показват много активна имунна система. Тъй като основните, първоизточни ензими усилват имунните функции, е много по-вероятно те да изобилстват в тялото на щастливия човек.

Нещо повече, когато сте щастливи, функцията на парасимпатичната нервна система доминира, като по този начин се на­малява стресът. Когато протичат тези процеси, в тялото се про­извеждат по-малко свободни радикали и балансът на чревната флора се накланя в полза на добрите бактерии. С подобряване­то на чревната среда се предава информация за това състояние чрез парасимпатичните нерви към хипоталамуса в мозъка, къ­дето тя се приема от главния мозък и той създава още по-силно усещане за удоволствие.

Цикълът е следният: чувство на щастие > парасимпатични­те нерви доминират > намаляване на стреса > подобряване на чревния баланс > послание чрез парасимпатичните нерви > пре­даване към хипоталамуса > още по-силно чувство на щастие.

Системите в човешкото тяло - било то имунна, ендокринна или нервна - не действат поотделно, самостоятелно. Всички те взаимно си влияят. Ако се начене добър цикъл, цялото тяло вед­нага се преориентира в положителна посока.

Когато се начене цикълът на щастието, се произвеждат ен­зими в големи количества. Тези ензими на свой ред стимулират положително клетките в цялото тяло. Така, произведените пора­ди цикъла на щастието ензими всъщност са онези задкулисни ензими, които задействат самоизцелителните сили на човека, изпитващ щастие от любов.

Сигурен съм, че ще осмислите колко важна е любовта в сценария на нашия живот.

Послеслов
Ензимният фактор: от ентропия към синтропия
Навърших 72 години през март 2007 г. и когато виждам от вре­ме навреме съучениците си, мога да кажа какъв живот е водил всеки един от тях, откакто сме се срещнали за първи път. Някои изглеждат наистина като стари хора, а други изглеждат много по-млади. Разликата се крие в различни фактори, като навиците им на хранене и на живот, във водата, която пият, времетраене­то и качеството на съня им, както и в тяхната жизнена среда и мотивация. Тялото на един по-възрастен човек никога не лъже. То отразява вярно начина, по който той е живял.

Някои казват, че от момента, когато се раждаме, всички жи­ви същества поемаме по един и същи път към смъртта. Това е вярно. В крайна сметка, според законите на природата един ден животът ни приключва.

Скоростта обаче, с която отделните хора се спускат по този път, е много различна. Хора, подложени на силен физи­чески или умствен стрес, могат да приключат живота си са­мо за 40 години, а други могат да крачат спокойно по същия път в продължение на 100 и повече години преди края. Те постигат това, като се грижат за ума и тялото си, наслажда­ват се на преживяванията си и ги споделят с партньора или приятелите си.

Пътят, който ще извървим, избираме по собствената ни свободна воля. Но тъй като крайната точка е една и съща, не е ли по-добре да си създадем и да се насладим на дълъг и плодо­творен живот?

Вземете например един обикновен пирон. Един ден той ще ръждяса, постепенно ще се разяде и разпадне. Пиронът ръждяс­ва, ако е изложен на действието на солта край морския бряг; ако обаче редовно смазвате или боядисвате пирона, може да го предпазите от ръждясване за известно време.

Процесът, който води до разрушение или разпад, се нарича „ентропия". Но скоростта на ентропията се променя съобразно средата. Процесът на забавяне развитието и преобръщане на ент­ропията към възстановяване и регенерация се нарича „синтропия”.

Тъй като е предопределено всички да умрем, може да се ка­же, че животът върви надолу по течението на ентропията. Но в същото време природата ни предлага и възможност за синтро­пия. Едно живо същество, което създава нов живот в тялото си, пряко се включва в синтропията. При животните например май­чиното яйце и бащината сперма се обединяват, за да създадат нов живот. При растенията, дори и ако стъблото умира, от семе или от върха на някои от корените пониква ново стълбце. Ня­кои видове риби, като есетрата, жертват живота си, за да създа­дат нов, плуват срещу течението, за да хвърлят хайвера си и умират. Тези примери показват момента, в който ентропията преминава в синтропия.

В природата ентропията и синтропията съществуват едно­временно.

Човешкото тяло се възобновява ежедневно чрез метаболиз­ма. Дори и ако се разболеем, нашите естествени самоизцелителни сили ни помагат да се възстановим. Всичко това са функции на синтропията. С цел синтропията в тялото ни да действа нор­мално, трябва да живеем според природните закони. И с тази книга аз популяризирам добра диета и добър начин на живот ка­то пътища за съществуване според тези закони.

При хората има един друг уникален фактор, с помощта на който може да променим ентропията в синтропия, и това е на­шата умствена, духовна сила. Вече споменах неколкократно важността на мотивацията и щастието и ролята им за нашия здравословен живот, защото с това искам дебело да подчертая и ролята на умствената, на духовната сила и влиянието й върху физическото тяло.

Понастоящем специализираната медицина не обръща ис­тинско внимание на умствени фактори като мотивацията, въп­реки че мотивацията оказва необикновено влияние върху тялото и е необходима за всеки, който желае да води здрав и енерги­чен живот.

Хора, които са в центъра на общественото внимание, като актьори, актриси, политици и бизнесмени, често пъти блестят с младежко излъчване. Съзнанието, че са в центъра на внимание­то, засилва мотивацията им. От друга страна, често пъти чува­ме как някой, който доскоро е работил много упорито, внезап­но остарява или се разболява след пенсионирането си, несъмне­но заради загубата на мотивация. Мъже и жени, които живеят само за работата си и нямат странични интереси, няма да знаят какво да правят със себе си, след като се пенсионират. По-веро­ятно е по-уравновесените личности да запазят здравето си след пенсиониране.

Ако след като сте прочели книгата, започнете според съве­тите ми да избягвате яденето на окислени храни и млечни про­дукти, да пиете добра вода и да се съсредоточавате всеки ден върху чувствата на благодарност и щастие, тялото ви ще започ­не да преминава от състояние на ентропия в синтропия.

Най-важното нещо е да действате незабавно и да поддържа­те мотивацията си. Без значение е колко сериозно мислите да ядете по-добри храни, да пиете добра вода или да спрете пиене­то и пушенето, ако тези мисли не са придружени от действия, ще стигнете само дотам да изпитвате чувство на вина от липса­та на решимост - отрицателна емоция, която определено няма да подпомогне здравето ви.

Много заболявания, известни в миналото като „болести на възрастта”, сега се наричат „заболявания, свързани с начина на живот”. Ето защо при всеки подходящ случай казвам на хората, че това наистина са заболявания, предизвикани или от незна­ние, или от липса на самоконтрол. Знам, че това са остри думи, особено за онези, които вече са заболели. А тъй като много от тези хора се разболяват, защото не са придобили нужните поз­нания, най-голяма вина се пада може би на лекарите и на поряд­ките в обществото.

И като казвам, че тези заболявания са предизвикани от лип­са на самоконтрол, правя го само за да подчертая ясно, че със самоконтрол може да се предпазите от много болести.

Лекарите и обществените отношения биха могли да са от­говорни за непознаването на тези проблеми, защото самите доктори са между хората, които често се разболяват. Познавам доста лекари, които страдат от рак или диабет. Всъщност, пре­ди няколко десетилетия бях прочел, че очакваната продължи­телност на живота на американските лекари е 58 години. С дру­ги думи, дори лекарите, за които се предполага, че са „специа­листи по болестите”, страдат от недостиг на основни познания относно храненето и здравето.

Макар че тази книга е написана въз основа на мои изслед­вания на множество клинични случаи, не може да станете по-­здрави само от четенето на тези страници. Здрави ще станете, ако всекидневно се придържате към правилната диета и подхо­дящия начин на живот. Развиването и укрепването на добри на­вици, макар и скромно в началото, постепенно ще доведе до значително подобрение на здравето ви. А никога не е късно за едно добро начинание.

Въпреки че има различия за различните части на тялото по-голямата част от клетките обикновено се подменят на всеки 120 дни. Така че бих посъветвал тези, които искат да опитат Ензим­ния фактор - диета и начин на живот, да следват моите напът­ствия най-малко четири месеца. Ако можете да промените те­лесното си състояние от ентропия към синтропия и да поддър­жате синтропията, тялото ви поразително ще се промени дори в рамките на въпросните четири месеца.

Спазвайте добра диета, придържайте се към здравословен начин на живот, пийте добра вода, почивайте си добре, упраж­нявайте се умерено физически и имайте интереси, които ви мо­тивират - тогава и тялото ви ще откликне по положителен на­чин. Независимо колко нездраво е тялото ви в момента, то пос­тоянно се стреми към здраве. Като лекар нищо не може да ми даде по-голямо удовлетворение от това да приложите на прак­тика съветите ми след прочитане на книгата и да установите по­разителната промяна на здравето ви към по-добро.



7-те златни ключа на д-р Шиния за добро здраве
1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница