Съдържание: 2 1: Към Мекка 2

10: Сестри

Дойде декември и с него подготовките за Рождество. Повечето деца щяха да се върнат у дома, но някои оставаха. Украсихме дневната с елха и гирлянди и направихме малка ясла. Виждахме как чудна светлина огрява щастливите, въодушевени детски лица, когато слушаха историята за детето Исус.

За мен това също беше събитие - първото ми Рождество Христово. Както често си пея оттогава:

„Колко тихо, колко тихо бе даден този чуден дар - така Бог влага своите благословения в човешките сърца.

Не е чудно, че дори християни само на думи, които даже не познават Начинателя на вярата си, като празнуват рождението му, намират благословение, било в пуйката и сливовия пудинг, било в пилето, пилафа и сладкия ориз. За Рождествената радост няма граници.

Директорът и жена му дариха всяко дете със сладкиши и малки играчки; всички отидохме с микробуса на Сънрайз на служба в Армията на Спасението. Помощничките от училището бяхме поканени да пренощуваме в бунгалото на организацията.

Скоро след Рождество имах неочакван посетител, който ми донесе ужасни новини. Зет ми, Блънд шах, от Равалпинди, дойде да ме види в училището. Стоеше в приемната, уморен и съкрушен. Каза, че сестра ми Анис е сериозно болна; от три месеца живеела в бунгало под наем в Гуджерат, където семейната й лекарка, преместила се на работа там, я лекувала след тежка бременност. В седмия месец на бременността нещата се объркали. Бебето умряло, а лекарите в болницата не успели да спрат кървенето.

- На смъртно легло е и постоянно повтаря името ти. Можеш ли да дойдеш веднага с мен? Колата ми е отвън.

Беше изключено да откажа. Вратата, за която си мислех, че е затворена завинаги, сега беше широко отворена.

- О, клетата ми сестра! Разбира се, че ще дойда, но първо да поискам разрешение.

Извиних се и излязох от стаята. Тих глас ми прошепна:

- Тя ще бъде мъртва, когато пристигнеш. Ще бъде губене на време, ако отидеш. Няма да ти позволят да говориш за тези неща. Може дори да не те пуснат да се върнеш.

Преди да отида при директора, влязох в стаята си и се помолих. Получих ясен отговор:

- Иди при нея. Тя няма да умре. Ще я запазя жива. Помолих да отсъствам два дни, разрешиха ми и аз набързо опаковах най-необходимото. Тръгнахме в 5 следобед. След три часа път се озовахме пред къщата в Гуджерат. Посрещнаха ни с ужасни новини.

- Тя е мъртва - съобщи лекуващата лекарка, госпожа Кхан. - Почина в 7 часа.

Беше изгубила прекалено много кръв.

Влязох в стаята, където лежеше сестра ми. Лицето й имаше сивожълтеникав цвят и измъчен вид; устните й бяха посинели. Съпругът й даде воля на сълзите си и негов роднина съчувствено го изведе навън.

Стаята се напълни с опечалени... роднини и съседи - новините за нечия смърт се разпространяват бързо и хората идват, за да почетат мъртвеца. Коленичих до леглото и заплаках.

- Исусе - казах в сърцето си - обеща ми, че тя ще живее. Какво да правя? Мъртва е.

Продължих да се моля:

- Исусе, Ти си Пътят, Истината и Животът. Моля те, направи чудо и я възкреси.

Повтарях думите, докато изведнъж ме прониза мисълта, че Исус обеща: „Тя няма да умре. Ще запазя живота й." Продължих да се моля:

- Господи, подари й още малко живот, за да мога да й кажа за теб.

- Не е мъртва. Жива е. Придадох й живот. При тези думи се изправих и казах на всички:

- Защо плачете? Тя не е мъртва - жива е. Присъстващите се вцепениха от изненада.

- Тя е луда. Заведете я в другата стая. Заключете

Затвориха ме в една празна спалня. Чух как превъртяха ключа отвън. Бях затворничка. Продължих да се моля:

- Господи, събуди сестра ми, за да повярват, че е жива.

В това време вече извършваха последните обреди и ковчегът беше приготвен. По-рано през деня сестра ми беше измита и преоблечена. Щяха да я мият отново, но не през нощта. Едва около 8 часа сутринта чух ключът отново да се превърта. Позволиха ми да отдам последна почит на сестра си.

Стоях до леглото й заедно с други жени. Жената на моллата каза Калмас, после тя и още три жени се приближиха, за да отнесат тялото за последно измиване. Видях на ръцете и краката й червената къна (Според източната традиция момичетата и жените боядисват с къна дланите и стъпалата си. Бел. ред.)... белега на щастие, белега на кръвта... после щяха да увият сестра ми в чаршаф и да я поставят в ковчега.

- Какво се е случило?

Хората се разпищяха, отстъпиха назад, а някои се опитаха да избягат от стаята. Настъпи невероятна паника. Прегърнах Анис и тя се вкопчи в мен. Хората се върнаха. Всички ме погледнаха.

- Какво направи? Как може мъртвец да се изправи?

Бях изпълнена с радост и усещах Божието величие. Казах усмихната:

- Попитайте я какво се случи.

Тогава Анис проговори по обичайния си спокоен начин:

- Не се плашете от мен. Аз съм жива. Съпругът й, имамът (духовен водач, глава на мюсюлманска общност. В ежедневния живот имам се нарича ръководителят на обицата молитва в джамията. Бел. ред.), моллата и мюезинът от джамията, бяха чули суматохата и влязоха тичешком. Моллата сложи ръка на главата й и попита:

- Вати, кажи истината. Какво се случи? Какво стана с теб? Ти умря преди четиринадесет часа. Приготвяхме се за погребението ти!

- Не бях умряла - възрази тя.

- Ти беше мъртва. В теб нямаше живот - настояваше лекарката.

- Не бях умряла, а бях заспала - обясни сестра ни. - Докато спях, сънувах как се каня да се кача по една стълба. На върха й имаше човек в бяла роба, със златна корона на главата и от челото му струеше светлина. Видях да простира над мен ръка, а от нея се излъчваше светлина. Каза: „Аз съм Исус Христос, Царят на Царете. Ще те изпратя обратно и в определеното време ще те върна отново тук." И тогава си отворих очите.

Говореше, а лицето й беше озарено от радост. Не подлежат на описание радостта и щастието на семейството ни. Възползвах се от възможността да разкажа на всеки, който искаше да чуе, за пророка, който вършеше чудеса, и който беше повече от пророк - Исус.

Дори съпругът на Анис, един от най-заклетите ми противници в началото, сега призна, че молитвите ми са върнали съпругата му към живот.

- Кой е този велик пророк, когото си видяла? -попита той след три дни, когато гостите се бяха разотишли. Взех Корана и му показах пасажите в сура Мариам, където се говори за Исус. После му прочетох от Библията историята за възкресяването на Лазар, която се намира в Йоан 11:43-44:

- Сега вярваш ли, че Исус възкресява мъртви? Тук пише, че Исус извикал:

Блънд шах отговори бавно:

- Да, вярвам, че Исус, Синът на Мария извърши това чудо. Съпругата ми живее втори живот.

Изглеждаше много щастлив и приемаше всичко, което му казвах. Но най-голямата промяна настъпи в Анис. Тя винаги е била любяща сестра, ала сега направо излъчваше радост и мир. Чух я да разказва видението с Исус на моллата и жена му; забелязах колко внимателно я слушат. После обаче започнаха да ме гледат неодобрително.

- Разкажи ми повече за Исус - прошепна тя веднъж, когато успяхме да останем насаме. Дадох й Новия Завет. Обеща да го прочете, но смяташе, че ще й е нужна помощ, за да го разбере. Започна с Евангелието от Матей, а аз й обясних как се е родил Исус и родословието му.

- Продължавай да се молиш за мен. Ще вярвам на това, което видях и ще следвам този, който ми даде живот - обеща тя. - Но аз съм женена, затова някой трябва да се моли за мен.

Очите ми се напълниха със сълзи. Напълно разбирах в какво положение се намира.

Около всички тези събития бях забравила за Сънрайз, но изведнъж си дадох сметка, че е време да се връщам. В действителност с нетърпение очаквах да разкажа на някого за тези чудеса. Преди да се кача на автобуса за Лахор, Анис ми стисна ръката:

- Вратата ми е отворена за теб. Когато пожелаеш, заповядай. Дори другите ни роднини да не искат да те виждат, аз искам.

Автобусът отпътува от автогарата в Гуджерат, натоварен с хора от провинцията и града. Замислих се за всичко случило се, което сега изчезваше като красив сън. Разбрах едно - все още обичах роднините си и техния свят, но вече не можех да живея в него. Бях поклонничка и вървях не по пътя към Мекка, а по един по-пряк път към Бога чрез Исус. Сънрайз се бе превърнал в част от новия ми път. Докато автобусът се клатушкаше към Лахор, изгарях от нетърпение да поздравя отново слепите ми момчета.

Но без да искам бях допуснала ужасна грешка. Така поне ми заявиха от ръководството на училището, след като се появих с три дни закъснение. - Поиска два дни, а те нямаше пет. Последва мъчителен разговор. Уволниха ме, без да ми дадат възможност да се защитя. Предадох защитата си на Бог и оставих Той да отсъди.

Няколко минути по-късно стоях на тротоара на улица Рави до един електрически стълб, все още шокирана и зашеметена от внезапното ми уволнение. Бях гладна - минаваше обяд, а аз не бях яла нищо от ранна утрин. Беше студено и облачно. Този ден щеше да се стъмни рано. Спомних си, че част от дрехите и спалното ми бельо бяха останали при мъжа, който работеше в пералнята. Пред мен се появиха излъчващите търпение слепи лица на малките момченца и сълзи опариха очите ми. Тяхната Ба-джи вече нямаше да им разказва истории. От училището ми дължаха и пари. Разполагах със съвсем малко налични - колкото Анис ми даде сутринта. Стоях объркана и осъзнавах, че се намирам в отдалечен район - несигурно място за покръстена мюсюлманка.

- Отче - казах на Бог и предадох съдбата си в ръцете му, - в града има и добри, и лоши хора. Има ли [ някъде място за твоята дъщеря? Моля те, кажи ми ! къде да отида.

Веднага разбрах отговора:

- Върни се в Гуджерат.

Имах достатъчно пари за билет. Хванах автобуса в 2 часа следобед, после наех двуколка и изненадах сестра ми. Тя ме прегърна и щастливо каза:

- Толкова се радвам, че се върна. Сега ще ми помогнеш да разбера Библията.

Дори Блънд шах се зарадва да ме види отново, още повече, че щях да правя компания на жена му. На сестра ми й беше мъчно за децата - две дъщери на осем и на шест годинки, които бяха в Равалпинди при баба си и дядо си. Мъжът й също трябваше да отиде там, за да наглежда как върви бизнесът му с автобуси.

Така известно време, без никакви пречки със сестра ми се радвахме на нови взаимоотношения. Като две малки агънца пасяхме по зелените пасища на Божието Слово. Сестра ми видимо се променяше, научавайки повече за новия живот. Не беше много строга с прислугата и понякога сама вършеше домакинската работа. Дори даваше на прислужничките да ядат първи.

- Бедните имат право да са първи - повтаряше тя.

Беше намерила стиха, който се казва: „Нека всеки счита другия за по-горен от себе си. " Филипяни 2: 3.

Само за да разбера мотивите й, я попитах:

- Защо го правиш?

- За да съм сигурна къде ще отида, ако умра утре, защото се опитвам да му бъда покорна - отговори тя.

Прислужниците бяха истински изненадани.

- Откакто нашата Биби се върна от мъртвите, е станала като ангел - повтаряха те.

Работеха по-старателно от всякога и й прислужваха от сърце. Към мен показваха голямо уважение.

Един ден Анис ме попита за моето кръщение. Слушаше внимателно обясненията за значението му:

- Ако наистина искаш да живееш, важно е първо да бъдеш погребана с Христос чрез кръщението. Когато се кръщаваме, очистваме телата, умовете и душите си и ставаме негови деца.

Тогава тя каза:

- Искам да приема кръщението, понеже сега съм християнка. Сърцето ми се промени и искам да направя следващата крачка.

Тревога помрачаваше радостта ми. Аз платих скъпо да приема кръщение. Дали тя наистина разбираше каква цена ще трябва да плати за това свое действие? Но Анис настояваше.

- По-скоро ще ми навреди, ако не се кръстя. - Няма да съм нито мюсюлманка, нито християнка. Ще бъда нищо - твърдо заяви тя. Предадох се. Какво право имах да й откажа помощта си? Ала веднага разбрах, че е изключено да потърся подкрепата на християнски служител - щеше да доведе до конфликт с роднините на Блънд шах, ако не и с някой друг. Налагаше се сама да извърша церемонията.

Един следобед помолихме прислужницата да напълни дълбоката циментена вана с хладка вода и да приготви няколко кърпи и чисти дрехи. После я отпратихме. Видях как любопитните й тъмни очи ни следяха, докато затваряхме вратата на банята.

Стоях с Анис във водата и я попитах дали иска да изповяда вярата си в Христос. Тя каза:

- Сега погребвам своето предишно „аз" и съм нова в Исус. Ще му бъда вярна.

После я потопих в името на Отца и Сина и Святия Дух, и я предадох на Божията закрила. Беше триумфален момент. По-късно Анис ми разказа как, докато се молила, била издигната нагоре сякаш на ангелски криле и видяла във видение хора, които стоели наоколо и славели Исус.

Вече бях започнала да забелязвам, че винаги когато изпитвах радост за нещо, трябваше да внимавам и да очаквам действието на тъмните сили на злото. Този случай не се оказа изключение. Зет ми разбра за кръщението. Изглежда онази прислужница с острия поглед му беше казала нещо и той беше разпитал сестра ми какво сме правили.

Анис изглеждаше уплашена. - Снощи ме попита и аз му казах какво означава кръщението. Сега е ядосан. Нито харесва, нито разбира смисъла на кръста. Не мога да му го обясня. Като че ли си търси повод да се скара с теб. Моля те, опитай се да не го предизвикваш, иначе сигурно ще те изгони. Постарах се да не го дразня, но в крайна сметка се скарахме.

Блънд шах ме предизвика да му кажа каква е разликата дали четеш Корана, или Библията. Трябваше, разбира се, да му отговоря, че разликата е в Исус. Той беше Пътят, Истината и Животът...

- Съгласен съм с четенето на Библията, но с кръста не съм съгласен - отсече Блънд шах. - Дори в твоята Библия пише, че само прокълнатите биват разпъвани на кръст. Как може тогава прокълнат човек да дава живот на другите. Имаше победоносен вид. Мислеше, че ме е хванал натясно.

Тъкмо от този повод имах нужда. Прочетох му 1 Коринтяни 1:18:„Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват."

Не каза нищо. Окуражена, му прочетох Йоан 1:29: „Ето Божия Агнец, който носи греха на света."

Сестра ми стоеше и ни слушаше с разсеян поглед, без да се намесва.

Започнах да му говоря за Тората, за неговите мюсюлмански корени и да му обяснявам как заместническите кръвни жертви бяха дадени от Бог на Авраам, но след Исус вече няма нужда от тях. Показах му това в Битие 22:11-12: „Да не дигнеш ръката си върху момчето ", и после в Йоан 12:32: „И когато бъда аз издигнат от земята, ще привлека всички при себе си." Казах му, че благодарение на великата жертва на Исус на кръста греховете ни са опростени... съвършеният и абсолютен заместител.

Разказах му, че първо в Корана съм открила да се споменава за тези неща, а после съм ги разбрала напълно чрез Библията. Казах му за пророците, които са предсказали идването на Исус. Както и, че Библията не е просто книга, но живото Божие Слово, и винаги, каквото и да се е случвало в живота ми, съм намирала помощ за него в Библията. Завърших с Деяния 4:11-12:

Всичко това се случи в 10 часа сутринта в дневната. Блънд шах седеше като хипнотизиран. После се съвзе и ме погледна втренчено.

- Да не искаш и мен да направиш християнин? Живееш тук, ядеш на масата ми, а се опитваш да сринеш мюсюлманската ни вяра по такъв начин! Махай се веднага и повече не се връщай.

Сестра ми тайно ми даде малко пари и прошепна: - Не се връщай в Лахор. Иди в Равалпинди; аз ще те намеря, когато дойда там.

Даде ми адреса на знатна семейна приятелка, също от шиитите, чийто съпруг беше високопоставен правителствен служител. Тя заемаше високо положение в разни благотворителни дружества, които се опитваха да подобрят условията за живот на жените и можеше да ми намери някаква работа.

Това беше добра новина. Трябваше да си намеря работа. Отидох до автогарата с двуколка и се качих на автобуса за Равалпинди. Три часа и половина по-късно наех друга двуколка, която ме остави пред портата на внушителна резиденция на улица Пешавар. Изпратих бележка в къщата, на която написах името си и името на баща ми, та домакинята да разбере, че съм близка семейна приятелка и да си спомни коя съм.

Поканиха ме да вляза; минах през високата порта с чувството, че постъпвам правилно и се надявах нещата да тръгнат на добре.