УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ (ПЪРВА ЧАСТ)

УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ (ПЪРВА ЧАСТ)

Ще Дам един конкретен пример. Миналата година изка­рах в Алпийския клуб шестседмичен курс по алпинизъм и пренасяне на оборудването на гръб. След курса, моят К. И. по лагеруване в планината чувствително се повиши. Странно ви звучи, нали?

Ако обаче кажа, че вследствие на този курс способност­та ми да живея в планина е нараснала, става по-разбирае­мо. Така всеки ще схване, че съм усвоил основни понятия като разчитане на карта, ползване на компас, катерене и подготвяне на убежище в снега.

Тестовете за интелигентност или за К. И. показват дали детето ще бъде добър ученик, защото дават общ поглед върху основните му способности. Колкото повече са тези способности, толкова по-висок е коефициентът му за инте­лигентност и толкова по-сериозни шансове има да се учи добре. Дете, постъпващо в детско училище или в първи клас с богат запас от способности за усвояване на знания, ще възприема по-лесно от дете с ограничен запас и ще реагира по-положително на онова, което му казва учителката. По този начин за детето, разполагащо с широки възможности за усвояване и следователно с висок К. И., съществува по-голяма вероятност да успее в училищната дейност и в жи­вота.

Да си спомним, че въпросните способности могат да се придобият. Целта на тази глава е да обясни как да ги изгра­дите у детето ви в предучилищна възраст, за да му осигури­те възможния най-добър старт в живота.

Лекарите и психолозите, които работят с деца, отдавна знаят, че първите пет години са най-важни за афективното развитие, защото тъкмо тогава се оформя структурата на бъдещата личност. Опитите обаче, които показват, че същи­те пет години са решаващи и за интелектуалното развитие, са много по-скорошни.

Тъй като върху животни може да се експериментира да­леч по-свободно, в момента съществуват немалко научни резултати, които свидетелстват за ефекта на получената в ранния период на живота стимулация върху поведението на най-различни вързаетни животни - кучета, котки, май­муни, птици. Доказано е, че животните, стимулирани в ран­ната им възраст, се развиват по-бързо и стават по-интели­гентни от неподложените на стимулация.

Ето заключението от изследванията, проведени в Кали­форнийския университет в Бъркли от екип от двама психо­лози, един биохимик и един анатом: през първите седмици от живота на белите плъхове „обогатената" среда може не само да „създаде" възрастни индивиди, способни по-добре да решават проблемите, възникващи на тяхното ниво, но и да промени анатомичните и химичните свойства на мозъка им. Професорът по психология д-р Дейвид Креч описва по следния, начин един от опитите, често извършва-ни от екипа му:

Извършените впоследствие тестове сочели, че плъхо­вете, получили ранно интелектуално стимулиране, са по-интелигентни и по-лесно преодоляват трудностите, откол­кото неподложените на стимулиране техни близнаци. Опитът бил повторен десетки пъти при едни и същи усло­вия и показал също, че по време на престоя на плъха в „обогатена" образователна среда мозъкът му увеличава обема и тежестта си в сравнение с мозъка на брат му. В мозъчната кора били установени увеличен брой клетки от определен тип, както и повече междуклетъчни връзки, отколкото в мозъците на нестимулираните плъхове. Настъ­пили и значителни химични промени - изследователите констатирали наличието на по-голямо количество от два важни ензима в мозъка на стимулираните плъхове. Д-р Креч коментира опита така: „Доказахме, че тези струк­турни и химични изменения са признак за здрав мозък. Създадохме no-висши животни, способни по-успешно да решават проблемите си."

Наблюденията върху хора потвърждават факта, че сти­мулирането или липсата на стимулиране през първите го­дини от живота има голямо отражение върху поведението и интелигентността. Професорът по психология в Чикаг­ския университет д-р Бенджамин Блум е анализирал огром­но количество експериментални резултати, които показват, че човешкото същество формира 50% от своята интелигентост, преди да навърши четири години. Това обяснява защо децата на бедни родители, които постъпват в последния курс на детското училище или в първи клас, са по-назад в инте­лектуалното си развитие в сравнение с децата от средната класа.

При това „бедните" деца така и не догонват другарчета­та си именно защото са били лишени от стимулиране през първите години от живота си. Съществува една нова учеб­на програма, която се опитва да осигури на тези деца дос­татъчно интелектуално стимулиране през първите години, за да не изостанат непоправимо в училище.

Какво означават горните опити за вашето дете? Означа­ват, че колкото повече интелектуално стимулиране му осигурите в началото на живота му, без да оказвате натиск върху него и без да го насилвате, толкова по-жива ще бъде неговата интелигентност и по-висок неговия К.И. в зряла възраст.

Как да научите детето си да мисли

Първата и най-необходима техника, която детето ви може да усвои с ваша помощ, е как да миел и.

Що е мислене? Известният професор-педагог, покойни­ят Джон Дюи, предлагаше следната дефиниция: „В основа­та на мисленето стои усетената и разпозната трудност." Той настояваше на факта, че: „Hue мислим само ако се сблъска- ме с трудност или проблем "

Нека ви дам един хубав пример за това какво представ­лява мисленето на четиригодишното дете.

Група четиригодишни деца си играят в голям кашон, където си обзавеждат дом. Сглобили са някои прос­ти мебели от кубчета, но тъй като площта в кашо­на е ограничена, налага им се да Действат внима­телно, за да не съборят вече готовите мебели. Това обаче не е по силите на Джими, който е несръчен и много нервен. След няколко инцидента „бащата "на семейството заявява, сякаш е направил страхотно откритие: „ Трябва ни куче. Джими, ти ще бъдеш ку­чето! Ще стоиш вън и ще лаеш, щом някой се при­ближи. Хайде, ама да лаеш много силно!"

Този пример показва, че в процеса на мисленето има три етапа. Първият е възникналата трудност. В случая с децата проблемът е несръчният Джими. Вторият етап се състои във формулирането на хипотеза или на идея, която ще разреши проблема. „Бащата" на семейството открива идеята: „Джи­ми, ти ще бъдеш кучето!" (Подразбира се: „Така ще стоиш вън от къщата, приятелче, и няма да буташ всичко!") Трети­ят етап е самото решаване на проблема - Джими приема ролята на кучето. Макар този пример да илюстрира мисле­нето у децата, трите основни етапа са еднакви за всяко мис­лене, от най-примитивното до най-изтънченото.

А има и два основни начина на мислене, които професорът по психология в Харвардския университет д-р Джеръм Брюнер нарича „мислене на дясната ръка" и „мислене на лявата ръка". Под „мислене на дясната ръка" той разбира аналитич­ното, рационално мислене, съзнателното мислене, което усърдно, стъпка по стъпка достига до логическото заключе­ние. То се възпитава и цени в училищата и колежите и главно на него се опитват да научат децата. Но има и друг тип мисле­не, често пренебрегвано в учебните заведения - „мисленето на лявата ръка", което е интуитивно и изпълнено с неочаквани обрати. То пък предполага, че мислещият се осланя по-скоро на несъзнаваното в себе си, отколкото на съзнателното и е в основата на големите научни открития и на радикалните но­вовъведения в областта на бизнеса или политиката. Ето защо е необходимо да учим децата си и на двата вида мислене.
Мисленето на дясната ръка

Как да помогнем на дете в предучилищна възраст да усвои „мисленето на дясната ръка"? Можем да го снабдим със суровини, най-важната от които е сензорният опит.

Според начина, по който се отнасят към сензорния опит на децата си, родителите се делят на три групи.

Едните са тези, които на всичко казват „не" и активно обезсърчават детето в опитите му да изследва света чрез зрението, слуха, осезанието и обонянието си: „Бягай оттам, не пипай, мръсно е". Има и безразлични родители, които възприемат пасивно и неутрално поведение спрямо тези сензорни проучвания. А съществуват и такива, които под­тикват децата си да откриват света чрез сетивата си възмож­но най-пълно.

Надявам се да сте от третата група. Насърчавайте дете­то си да пипа предметите, да усеща структурата им. Помог­нете му да слуша звуците около себе си и да ги разпознава. Дайте му възможност наистина да вижда - да вижда красо­тата на най-обикновените неща: изронената мазилка на стената в гаража, сложния рисунък на пукнатините в ас­фалта, вида на водата, когато миете колата си. Опитайте се главно да го държите будно, както се изразяваше Виктор Лоуенфелд, професор по естетика в Пенсилванския държа­вен университет.

Подтиквайте го непрекъснато да си служи с очи­те, ушите и ръцете си. Научете го да осъзнава кра­сотата на редицата лалета в градината, да раз­личава дългите виснали листа на плачещата върба от зелено-сребристата симетрия на кленовия лист. Насърчете го да опипа грапавата и нагъна­та кора на стария дъб и гладкото като мрамор стъбло на явора. Накарайте го да погали и почув­ства вълната, кадифето и материята на вашите и неговите дрехи. Запознайте го с козината на котката. Някоя проста забележка като „Джони, усещаш ли как миришат изгорелите листа?" ще му даде възможност да придобие богат сензорен опит, което не би станало без вашата намеса. Дори шумът на вятъра в дърветата, песента на червеношийката призори, бълбукането на поточе­то, стичащо се по камъните, могат да изиграят ролята на трамплин към разпъпващата се чувст­вителност на детето и да обогатят целия му живот.

Предучилищната възраст е времето, когато трябва да помогнете на детето да осъзнае нещата. Осъзнаването на сетивния свят е основата на мисленето. Освен разнооб­разни сензорни изживявания необходимо е да му осигурите и всякакви материали, които да стимулират мисленето му. Нека разполага с колкото иска хартия, пастели, флумастери и боя. Да има ножици със закръглени краища, купища стари списания, картон с различни форми и размери, черна дъска с бели и цветни тебешири, кутия, пълна с всякакви парчета дърво, плат и хартия за правене на колажи, лепи­ло, дървени кубчета с различна големина, грамофон или магнетофон, евтини плочи, които само да използва, хубави плочи, които да му пускате вие, строителни игри, пласте-лин или глина, книги. Доставете му също метално табло с магнитни букви и цифри. Без изброените пособия детето ви ще срещне спънки в интелектуалната си дейност. Все едно да оставите студента без учебници.

Помислете й за табло, на което да закачате „художестве­ните му произведения". Когато си има място, където да излага сътвореното от него, детето се чувства гордо от тру­да си и възнаградено в усилията си. Друг важен аспект на ранното интелектуално развитие: дайте на детето възмож­ност да прави колкото се може повече опити самостоятел­но, да опознава света от „първа ръка".

Много хора не умеят да мислят, защото са имали беден пряк опит. Умът им е задръстен от мислите на другите и е лишен от собствени мнения. Ако смятате, че преувелича­вам, задайте около вас, а и на себе си следния въпрос: „Отделяте ли поне половин час на ден за спокоен размисъл, вслушвате ли се във вътрешния си глас? Или целият ви ден е запълнен с външни гласове - на другите около вас, на телевизията или на печатните страници?"

В забележителната си „автобиография" прочутият жур­налист Линкълн Стефънс обяснява как човек може да ста­не оригинален и интелигентен художествен критик. Него­вият метод стига много далеч. Той ви предлага да посетите някой музей и да определите трите творби, които ви се стру­ват най-хубави. После всяка седмица в продължение на шест месеца да минавате през музея и да правите същото. Пос­ледния път вие положително няма да се спрете на картини­те, харесали ви отначало, защото междувременно ще сте изкарали курс по художествена критика. Принуждавайки се да избирате, вие сте обогатили и развили вкуса си. В края на опита ще отделите творбите, които би посочил истин­ски критик.

Смисълът на този експеримент е в това, че избирате трите творби според собствената си преценка, а не защото някой друг ви е казал, че те са най-добрите.

Методът на Стефънс показва какво можем да направим с децата си. Нека им дадем неограничени възможности сами да оценяват нещата, а не чрез очите, мислите и чувствата на други хора.

И нека детето ви не само опознава света от първа ръка, но и опитът му да бъде колкото се може по-голям. Мисълта е функция от широтата на опита и не може да се разпрост­ре отвъд него. Затова уверете се, че детето ви разполага с възможно най-всеобхватно поле за експериментиране.

Един от най-добрите начини да разширите полето на пре­кия опит на детето ви е да го включите в онова, което в ня­кои училища наричат „изучаване на средата". Във всеки град, голям или малък, има многобройни интересни места, които могат да обогатят опита в предучилищна възраст. Децата ми бяха във възторг, когато посетиха места като пожарна команда, полицейски участък, мандра, леярна, библиотека, летище, печатница, обущарница, хлебопекарница, заваръчен цех, автомобилен завод, банка, макаронена фабрика.

Най-много от всичко ги порази леярната. Когато видяха как се обработва и изстудява нажеженото до червено желя­зо, те много по-добре разбраха технологията за произвеж­дане на железни изделия, след което пожелаха да научат как се правят и други предмети.

Несъмнено ще откриете, че е много забавно да придружа­вате децата на такива места. Обикновено възрастните ня­мат повод за подобни посещения. Ние не смеем да помолим пожарникарите: „Бихте ли ни показали пожарникарската кола?" Детето ще бъде вашият билет за участие във всякак­ви приключения само на половин час с кола от дома ви. Ус­тановил съм, че и най-необщителните хора обичат да раз­веждат дете из своя завод или цех. След посещението насърче­те детето си да нарисува това, което е видяло, и да разкаже впечатленията си. Може би дори да напише „малка книга".

Когато мислите как да обогатите познанията на детето си, не пренебрегвайте очевидното, не търсете много нада­леч. Музеите например са истинска, мина за информация и опит. Но не прекарвайте часове наред в тях с дете в преду­чилищна възраст, защото вниманието му не се задържа дълго. Пътуванията могат, разбира се, изключително да увеличат обхвата на детския опит, особено ако имате късме­та да отидете в чужбина. Книгите, плочите, касетите и маг­нетофонните ленти, филмите и телевизионните програми също ще са от неоценима полза за разширяването на дет­ския кръгозор: Да си спомним думите на психолога Пиаже: „Колкото повече неща виждай чува детето, толкова пове­че неща иска да види и чуе."

Обучението чрез „осезание" е една от гениалните идеи на Мария Монтесори. На нейна основа възникна „движе­нието Монтесори", добило голяма популярност в САЩ през последните години.

Монтесори предлага на децата „материализирани абст­ракции", тоест абстрактни идеи в конкретна форма, с коя­то детето да може да борави по време на някоя дейност. Тя разработи цяла серия от образователни игри, които позво­ляват на детето чрез обикновен допир да овладее матема­тиката, физиката, четенето, писането и пр.

И други специалисти по детско образование тръгнаха по нейния път. Така последователят й, белгиецът Жорж Кюизнер, изобрети пособия, с които малките деца да учат арит­метика и математика - така наречените линийки на Кюизнер. Те представляват летвички с различна дължина и раз­личен цвят и засега са най-доброто средство за математи­ческо обучение в предучилищна възраст. Детето се учи да събира, изважда, умножава и дели. Научава се също да про­верява дали не е сбъркало. Все с линийките може да навле­зе и в алгебрата.

Образователните играчки от този тип се основават на принципа на самостоятелното опознаване на предметите. Детето усвоява собствените си открития много по-лесно, отколкото чуждите обяснения.

Да вземем един пример: оставяте детето си да се упраж­нява да рисува с различни цветове. Можете да го посъвет­вате да смеси жълтото и синьото, за да получи зелено. Така обаче ще го лишите от тръпката на самостоятелното от­критие. Направете друго. Дайте му жълта и синя боя и му предложете: „Защо не ги смесиш, за да видим какво ще се получи?" То ще опита и лицето му ще светне: „Виж! Стана зелено!"

Не е лесно за родителите да използват самостоятелното откритие като педагогически метод, дотолкова сме свик­нали да „казваме" какво да се прави. Спомням си, че на три години едно от децата ми ме попита: „Татко, ако забия една пръчка в земята, ще израсне ли дърво?" Първата ми реак­ция би била да отговоря: „Разбира се, че не!" Вместо това реших да прибягна до метода на самостоятелното откри­тие. Казах му: „Хайде да направим един опит. Да забием пръчка в земята и да видим дали ще порасне нещо!" Така и сторихме. Няколко дни по-късно той прокоментира: „Май няма нищо да порасне." Тогава засяхме семена и детето ми научи чрез пряко наблюдение кое расте, като го засадиш, и кое не.

Помогнете на детето си да придобие ключови предста­ви, чрез които да организира своя свят и да му,придаде смисъл. Децата са залети от информацията, прииждаща от обкръжението им. Те непрестанно се мъчат да подредят разнообразните разпокъсани данни, за да осмислят заоби­калящата ги действителност. Опитват се да открият при-чинно-следствените връзки и да класифицират сведенията, които получават чрез сетивата си.

Под _„ключова" разбирам представата, която позволява на детето да асимилира определен брой различни явления и да организира средата си. Ето някои ключови предста­ви, които дете в предучилищна възраст е способно да схва­не:

„Тежестта е невидима сила, която притегля предметите към земята."

„Всички животни разполагат със средства за защита сре­щу враговете си."

„Когато два предмета се трият един в друг, те се загря­ват."

Веднъж усвоило истински едно от тези ключови поня­тия, детето може да разбере цяла съвкупност от сходни яв­ления.

Обяснете ключовите понятия на детето, като му проче­тете книга, в която те са изложени на достъпно за него ниво. Или използвайте всекидневните факти. Лесно ще разбере що е тежест, като му покажете, че пускайки един предмет, той пада, а не се издига във въздуха. Разкажете му и че в безвъздушното пространство няма тежест, така че хората там биха летели като птици, освен ако някоя планета не ги привлече към повърхността си.

Научете се да участвате в образователните игри на деца­та си. Всички деца обичат тези игри. Съществуват и много образователни играчки, но за децата от предучилищна възраст не е необходимо да ги купувате. По-добре сами из­мислете на какво да играете.

Играта на рими например е много подходяща за четири­годишно дете. Избирате една дума, а детето й намира рима. После то казва дума, вие измисляте рима. Не се формали­зирайте за точността на римата. Играта е много проста и много ще се хареса на детето ви.

Друга хубава игра е следната: „Колко щеше да е смешно, ако..." Кажете на детето си: „Сега щети предложа една нова игра. Тя се казва „Колко щеше да е смешно, ако..." Ето как се играе. Аз започвам. Колко щеше да е смешно, ако хората ходеха на главите си, вместо на краката си. Твой ред е." Всякакви интересни идеи могат да се формулират по този начин: колко щеше да е смешно, ако колите се движеха с вода, вместо с бензин, и т. н. Като играете на подобни игри, вие помагате на детето да си изгради оригинално мислене. Насърчавате хрумванията му и развивате въображението му.

Ето и друг вариант на тази игра: „Какво би станало, ако..." Какво би станало, ако колите се движеха с вода, а не с бензин? Щяхме да спестим пари, защото водата е по-евтина от бензина. Въздухът щеше да е по-чист. Щяхме да спираме на водостанция, а не на бензиностанция. И прочие.

В тези игри е важно да приемате всичко, което му идва наум. Не казвайте: „Не, невъзможно е" или „Не е вярно". Това би му попречило да фантазира и би отнело всяка прив­лекателност на играта. Не се безпокойте - идеите на дете­то ви постепенно ще станат по-логични. На този стадий се задоволете да насърчавате раждането им, без да ви е грижа за научната им стойност.

Друга интересна игра: на „твърдения". Твърдението е изречение, което обявява нещо. Започнете играта със след­ното твърдение: „Тази кола е боядисана в бяло."

После задавайте въпроси към твърдението:

- Зелена ли е колата? -Не.

- Бяла ли е колата? -Да,

Ето едно малко по-сложно твърдение:

- Кучетата имат четири крака. Маймуните имат два кра­ка. Маймуната куче ли е?

-Не. -Защо не е?

- Защото няма четири крака.

Целта ви е да покажете на детето, че по повод на кое да е твърдение е възможно да се поставят безброй въпроси, на които да се отговори с „да" или „не". На нивото на дете в предучилищна възраст тази игра дава солидна основа за логическо мислене.

Използвайте въображението си и сами измисляйте игри. Опитайте и ще се уверите, че списъкът на дейности­те, които могат да бъдат преобразени в игри, е практичес­ки безкраен. Помислете например на колко много неща можете да играете само докато водите детето си с вас на пазар.
Мисленето на лявата ръка

Да се спрем сега на „мисленето ни лявата ръка". Този път става дума да помогнете на детето си да развие заедно с рационалното, логично и съзнателно мислене интуицията и въображението си. Как да го направите?

Преди всичко като насърчавате творческия му дух.

Жалко е, че в наши дни този израз се употребява на път и под път. Всеки производител на играчки твърди за каква да е играчка, че насърчавала съзидателния или творчески дух. Такa че нека се върнем към първоначалния смисъл на термина.

За детето ви създаването на нещо означава да изгради замислена от него структура на базата на неструктурирани материали. Вижте например разликата между оцветяване­то на албум и рисуването върху бяла хартия. Детето ви не създава нищо, когато оцветява картинки, защото структу­рата вече съществува. Единственото, което може да научи, е да не излиза извън очертанията на образите. В това няма никакво „творчество". Но когато рисува с пастели върху хартия, то създава своя собствена структура, излязла от ума му, чрез неструктурирани материали - пастелите и хартия­та.

Затова е толкова важно да разполагате с неструктурира­ни материали, например пастели и флумастери, боя, глина, пластелин, хартия, лепило, кубчета, Лего, пясък, пръст и т. н. Нито един от тези материали няма структура сам по себе си. Умът на детето ви създава структурата.

Нека тук предупредя за нещо родителите. Понякога те зле разбират защо толкова настояваме да се насърчава „съзидателността" на детето и си мислят: „В края на краи­щата това не е толкова важно, не смятам, че детето ми иска да стане артист." Само че изобщо не става дума за това. Вие не се опитвате да направите детето си артист, а да раз­виете творческия му дух. Давате му възможност да затвърди доверието в себе си, като вижда, че е способно да създава ред и структура от безформени материали. Засилвате него­вата чувствителност, съзнанието му за реалностите, ориги­налността и способността му да се приспособява. Тези ка­чества на „творческия дух" са необходими във всяка човешка дейност.

Вече отбелязах колко важно е свободното изразяване на чувствата за душевното здраве на детето. Но то е от голямо значение и за максималното развитие на неговата интели­гентност. Бихте помогнали на детето си по-лесно да достиг­не до подсъзнанието си, като го насърчавате да назовава това, което изпитва. Трябва да го научите, че няма истина и лъжа, добро и зло, когато става дума за чувства и мисли. Истината и лъжата, доброто и злото се отнасят само до действията, до външното поведение, не и до чувствата и интимните мисли. Един от най-добрите начини да отнеме­те всяка оригиналност на някого е да му внушите, докато е дете, че някои представи и чувства са лоши или добри. А всъщност колкото по-способен е индивидът на оригинал­ни, нови и революционни идеи, толкова по-голям ще бъде професионалният му успех.

Дейвид Ожилви, един от най-изобретателните и надаре­ни публицисти, съвсем правилно казва:

Творчеството изисква нещо повече от ум. Основ­ното в една нова, оригинална мисъл, не може да се изрази с думи. То блика от смътните ни изживя­вания, озарени от внезапни интуиции, дошли от несъзнаваното. Повечето бизнесмени са неспособ­ни на оригинално мислене, защото не могат да отхвърлят тиранията на разума. Защото въоб­ражението им е блокирано.

...Аз лично съм си създал техники за поддържане на телефонен контакт с моето несъзнавано в слу­чай, че този „склад", побрал какво ли не в насипно състояние, има нещо да ми съобщи. Слушам много музика, дълго се къпя с гореща вода, занимавам се с градинарство, правя дълги разходки извън гра­да. Често си давам почивка, за да освободя мозъка, си никакви коктейли, никакъв голф, тенис, бридж, нищо, което да изисква умствено съсредоточава­не. И тъй като по този начин оставам на разположение на несъзнаваното, то ми изпраща не­прекъснат поток от телеграфски сигнали. Те са суровината за публицистичното ми творчество.

За да помогнете на детето си да стане човек с такъв твор­чески дух е необходимо да го насърчавате да изразява чув­ствата си. Именно чрез тях и детето, и възрастният полу­чават достъп до несъзнаваното, откъдето пристигат твор­ческите пориви и големите идеи. Сухият, педантичен и ску­чен възрастен не поддържа никакви отношения със своето несъзнавано, защото е затръшвал вратата пред живота на чувствата.

Нека отворим вратите на афективния живот, докато де­цата ни са малки, и никога да не ги затваряме.

Задължително е да подхранваме въображението на деца-та си. Нашето време е склонно да се насочва само към фак­тите и да пренебрегва фантазията. Съществуват много ху­бави детски книжки, описващи реални неща, и твърде мал­ко, основани на измислицата. А капризното въображение трябва да се поддържа, не да се потиска. Дете, пораснало без мама й татко да са му чели книги като „Алиса в страна­та на чудесата" или „Малкият принц", е било лишено от едно голямо фантазно богатство.

Прибягвайте и до дейности, които не са свързани с ези­ка, като музиката, танца, пластичните изкуства. Те дават на детето възможност да изразява чувствата си и да разви­ва въображението и фантазията си.

Разправяйте му приказки и го насърчавайте и то да раз­правя. Има голяма разлика между прочетена и разказана приказка. Когато разказвачът сте самият вие, детето ще повярва в собствената си способност да измисля приказки.

Децата особено се радват на истории, в които става дума за детските ви преживявания, и по-специално за тези, кои­то сте имали „на тяхната възраст". Позволявайте си да по-преувеличите, за да стане случката по-интересна. (Аз лич­но разполагах със серия от разкази за едно малко момичен­це, наречено Съмър Умър Боу Боу, което правеше огромна шоколадова торта, толкова голяма, че стърчеше над покрива на къщата.)

Когато разказвате, сменяйте ритъма. В някои моменти говорете много бързо, в други бавно и театрално. Нека и гласът ви да е ту висок, ту съвсем тихичък. При всеки възмо­жен случай използвайте звуци и звукови ефекти, защото децата в предучилищна възраст ги харесват: „Пчелата от­летяла - бззз... " или „И старото влакче потеглило - пуф-паф, пуф-паф!"

Има едно добро средство да подтикнете детето само да разказва. Намерете интересна картинка в някое списание и му покажете как става, като му разправите кратка история по картинката. След това му покажете друга картинка и го оставете и то да опита.

Друг метод: разкажете началото и предложете на детето да измисли края. Когато в семейството има повече деца, те могат да разправят подред, като всяко казва по едно изре­чение.

Някои от вас сигурно ще поклатят глава: „Няма да ста­не. Не умея да разказвам!" Ако случаят е такъв, ще ви издам една окуражаваща тайна: дори да сте най-несръчният, най-некадърният разказвач на света, за хлапето си ще бъдете фантастичен! Никога няма да имате по-добра публика, така че не губете увереност, опитайте.

И накрая, за да развият у детето си живо въображение, родителите би трябвало да гледат на живота като на игра: В това отношение хората са твърде различни - някои се държат достолепие и надуто, други по-игриво и "шутов­ски". Бъдете такива, каквито сте. Не се опитвайте да бъдете други, но ако можете да се правите на клоун, ще насърчите детското въображение. Един мой приятел раз­рязваше тортата за рождения ден на децата си не на пра­вилни парчета като всички, а на кръгчета, квадрати, правъогьлници, цветчета. „Така е по-интересно" - твърде­ше той.

Необходимо е също да се помогне на децата да си създа­ват „имаго". „Имагото" е неосъзнат умствен образ. Преди време подлагах възрастни хора на тестове за интелигент­ност, в които частта за аритметиката се въвеждаше със след­ните думи: „Да видим сега силни ли сте по аритметика." Всеки "път, когато кажех това, поне един от участниците възкликваше: „Този тест няма да го изкарам. Винаги съм бил слаб по аритметика." С други думи у дадения човек несъзнателният умствен образ на аритметиката бе отрица­телен, защото детските му контакти с нея са били отрица­телни. Така че помогнете на децата си да си създадат положителен образ за предметите, които се преподават в училище.

Как да постигнете това? Погрижете се първият им до­пир с темата да се извърши в атмосфера на забавление и удоволствие.

Да вземем примера с химията, която дава прекрасни възможности за предучилищни „опити". Разтопяването на сол или захар във вода може да се превърне в „химически експеримент". Както и правенето на прости сладкиши. Не" се колебайте да произнесете думата „химия" пред детето си и му предложете да извърши няколко опита. За „лабора­тория" използвайте примерно кухненската мивка. Така, когато детето ви започне да учи химия в училище, то отдав­на ще си е създало за нея положителен образ. По същия начин можем да действаме с физиката, чуждите езици, ма­тематиката и повечето от училищните предмети, с които желаем да запознаем детето в обстановка на удоволствие и игра.