ДВАНАЙСЕТ СЪВЕТА ПЛЮС ОЩЕ ЕДИН

ДВАНАЙСЕТ СЪВЕТА ПЛЮС ОЩЕ ЕДИН

Ако си пиехме заедно кафето, докато обсъждаме всички тези теми, между нас можеше да се получи истински разго­вор. Щяхме да споделим опита си на родители. Вие щяхте да ми разкажете за детето си, аз да ви задавам въпроси. Аз щях да ви посвещавам в изкуството да бъдеш родител, вие да ме прекъсвате от време на време с думите: „Не ви разби­рам" или: „Не съм съгласен". Или още: „Това, което казва­те, ме притеснява". Или пък: „Когато говорехме за възраст­та на първите стъпки, не споменахте нищо по този и този въпрос. Какво бихте направили в подобен случай?"

За съжаление книгата предлага еднопосочно общуване. Опитах се да се поставя на ваше място и да си представя какви въпроси бихте ми задали по различните теми, за да ви отговоря. Но може би не съм засегнал някои проблеми, които поставя детето ви. Ако случаят е такъв, пишете до издателя ми. Ще публикувам допълнителните отговори в следващата ми книга „Въпроси, задавани от родителите".

В тринайсетте глави на тази книга надълго и нашироко обсъждахме най-различни въпроси за първите пет години от живота на детето ви. И може би сега, както казва пого­ворката, дърветата ви пречат да видите гората. За да на­правя нещата по-ясни, ще резюмирам основните идеи, най-важното, което трябва да помните, когато отглеждате де­цата си. Вто един кратък пътеводител от дванайсет точки, към които за по-сигурно съм прибавил още една.

1. Отглеждането на дете е начинание, свързано с човеш­ките отношения, а човешките отношения не могат да се сведат до няколко правила. Така че не прилагайте прекале­но твърдо правилата, дори посочените тук от мен. Нека те ви служат само за ориентири. Вие и детето ви сте единстве­ни по рода си индивиди. Обединени сте от особена връзка, различна от всичко, което би могло да съществува между двама души на земята. Не допускайте грешката да се опит­вате да вместите тази връзка в някаква обща схема.

2. Първите шест години са най-важните за поведението и навиците, които ще се запазят през целия живот. Отно­шенията с детето ви, установени преди то да тръгне на учи­лище, ще определят и бъдещите ви отношения с него. Така че за да попречите на юношата да се превърне в гамен от дух на противоречие, отделете време, за да създадете меж­ду вас могъщи афективни връзки и взаимно уважение още в предучилищната му възраст.

3. Можете да научите всичко за децата, но ако не усеща­те детството, няма да сте добър водач на детето си. Ще зна­ете думите на песента, но не и мелодията. За да придоби­ете усет за това какво представлява детството, възстанове­те връзката с детето у вас. То ще ви води най-добре.

4. Всяко от децата ви представлява неповторима комби­нация от гени, която никога не е съществувала на земята и никога повече няма да се възпроизведе. Освен това всяко дете расте в собствено психологическо обкръжение поради мястото му спрямо другите ви деца. Така генетичната ори­гиналност, прибавена към уникалната психологическа сре­да, означава в абсолютния смисъл на думата, че детето ви е единствено по рода си, каквито са пръстовите му отпечатъ­ци. Не се опитвайте да го вкарате в предварително опреде­лена матрица. Спазвайте известна дистанция и го оставете да прояви уникалната личност, която се изгражда у него.

5. За да се осъществи напълно, детето ви трябва да израсне в стабилно семейство, управлявано от възрастни хора. Необходим му е енергичен наставник, силни и любещи родители, за да го направляват, но не и за да го насилват и тиранизират.

6. Когато насочвате поведението на детето си, важно е да правите разлика между интимните му чувства и извършваните пред всички действия. Нормално е да очак­вате от него да се научи да контролира външните си дейст­вия според възрастта и стадия си на развитие.

7. Очертайте границите и определете разумни правила, чрез които детето ви да контролира действията си. След това му ги наложете по логичен и последователен начин. Не съществува магическа система от правила, подходяща за всички семейства и за всички деца. Просто се запитайте: за кои правила смятате, че са важни и че е необходимо да се спазват?

8. Като родители вие поемате отговорността да научите детето си да контролира действията си, но е много важно да му осигурите свободата да изразява чувствата си. Като правите това, вие с нищо не намалявате уважението му към вас. Напротив, увеличавате го. Защото то ще знае, че сте достатъчно сигурни в себе си, за да му дадете демократич­ното право да се изразява като млад член на семейството. В семейството съществуват същите демократични права като тези, които притежавате вие, свободният гражданин.

9. Най-добрият начин да поддържате здрави и плодотвор­ни отношения с детето си е да му покажете, че наистина го разбирате. Това става не като му кажете разсеяно: „Разби­рам какво ти е", а като ясно формулирате и отказите чувст­вата му. По този начин вие активно се поставяте на място­то му и виждате света през неговите очи.

10. Приучвайки детето си към самодисциплина, насърча­вайте положителните му стремежи към стойностни цели. Насърчаваното поведение се възпроизвежда. Одобрявайте поведението на детето си, когато проявява независимост, съзидателност и нежност. Но не и когато се държи стеснително, хленчи, дърпа се, прибягва до насилие и разруши­телни действия. Така можете много да му помогнете да стане разумен и самодисциплиниран индивид.

11. Училището започва вкъщи. „Програмата" на домаш­ните дейности е не по-малко важна от училищната. Детето ви се нуждае от много играчки, книги, плочи, но внимател­но подбрани, защото те са учебниците в домашното обра­зование.

12. Подпомагайте развитието на ума му. Интелектуално­то стимулиране, което му осигурявате, особено през първите пет години, ще му позволи да достигне своето оптимално ниво на интелигентност. Насърчавайте езиковите му възможности, учете го да се интересува от думите, да оби­ча книгите, учете го да пише, да си играе с играчки, които благоприятстват развитието на логична мисъл и матема­тически способности. Ето това е доброто интелектуално наследство, което ще е получило, когато стане на шест го­дини.

13. И родителите имат права! Отглеждането на дете не е лесна задача. То изисква зрелост, която понякога липсва на мнозина от нас. Ние всички от време на време отстъпваме от идеала си. След като даваме на децата си правото да не са съвършени, да го дадем и на себе си. Майка, която не­прекъснато има чувството, че се жертва за детето си, не му прави добро. Така че за да сме добри родители, нека най-напред опитаме да сме естествени и искрени.

Най-добрият начин да бъдем естествени е да разберем детето у нас. Детската ни душа не умира, когато навършим двайсет и една години. Детските ни чувства остават скрити зад фасадата ни на възрастни хора. Ние всички носим в себе си някогашното дете. Ако не беше така, щяхме да сме напълно неспособни да разберем децата и да общуваме с тях. Затворени във възрастния си свят, нямаше да можем да видим света както го виждат те.

Някои родители окончателно са загубили контакта с де­тето в себе си. Спомените от детството и юношеството им са напълно изтласкани. Сякаш никога не са били нито деца, нито юноши, сякаш са се родили на двайсет и една години. Това е трагично за тях. Защото единственият начин да схва­нем наистина психологията на детството е да запазим или да възстановим контакта с останалото в нас дете.

Рей Бредбъри прекрасно описва усета за детство в кни­гата си „Вино от глухарчета". Дванайсетгодишният Дъглас Сполдинг се опитва да убеди г-н Сандерсън, собственик на магазин за обувки, да му продаде кецове с един долар по-евтино от означената цена. В замяна Дъглас обещава да работи за г-н Сандерсън, когато получи кецовете си. За да е по-убедителен, той помолва търговеца сам да изпробва този вид обувки, за да „усети какво е". Не особено охотно г-н Сандерсън приема и обува кецовете, които изглеждат „странно към тъмния панталон на костюма му". И сега Дъглас казва следното:

„Моля ви, господин Сандерсън/ Полюлейте са мал­ко напред-назад, повдигнете се на пръсти, сякаш ще скачате, докато ви говоря! Ето. Давам ви па­рите, вие ми давате обувките, остава да ви дължа един долар. Но, господин Сандерсън, знаете ли какво ще стане, като ги обуя?

Господин Сандерсън бил загубил усета си за детство. Виждал кецовете само през погледа на възрастен. Не си спомнял какво представляват едни кецове за дванайсетгодишно дете.

И Дъглас му помага да преоткрие чувствата от собстве­ното си детство.. Ето какво може да направи детето ви за вас. Научните знания„които придобиваме за него, няма да ни свършат работа, ако сме лишени от усет за детство. Но ако успеем чрез въображението си да влезем в кожата на детето си и да видим как му изглежда светът, да усетим света както то го усеща, тогава всичко, което не знаем за децата и възпитанието им, ще ни се разкрие лесно и естест­вено.

За тази цел не е зле да поработим с материала, използван от детето ни. Да се престорим, че сме на три или четири години. Направете това сами, но и с детето си. Опитайте да порисувате, без да изобразявате нещо определено, само колкото да изпробвате цветовете, както бихте направили на три години. Подраскайте с цветен молив или пастел. Отново без „да рисувате" каквото и да било. Задоволете се с драскането, с играта на цветовете и линиите. Вземете глина или пластелин, обработете ги и вижте какво изпит­вате. Пуснете си плоча с екзотична музика, която ви пренася другаде, и потанцувайте, за да изразите чувствата си под звуците на полинезийския там-там или на гватемалската маримба. Идете на пясъка, загребете го с шепа и го оставе­те да потече между пръстите ви - ще видите колко е прият­но. Проверете дали можете отново да го почувствате с ръце­те си така, както когато сте били малки. Постройте нещо от пясък - замък, къща, път или тунел.

Веднъж прекарахме лятната ваканция на Канън Бийч в Орегон. Един от най-хубавите ни спомени от онова лято е конкурсът по строене на пясъчни замъци, организиран вся­ка година на Канън Бийч, в който участвахме семейно. Изживяхме прекрасни мигове, докато строяхме заедно и всеки допринасяше за общото дело.

В нашето детско училище организираме от време на вре­ме дни на свободен достъп за родителите. Тогава оставяме на тяхно разположение всички материали, с които си игра­ят децата - хартия, боя, пастели, дърво, лепило, глина, барабанчета и други музикални инструменти. После дискрет­но се оттегляме. За един цял следобед тези родители отно­во- стават деца в предучилищна възраст. И това страхотно им харесва! Чувстват се привлечени, погълнати от матери­алите, дори ако никога преди не са вършили нищо подоб­но. Както се изрази един баща: „Мисля, че разбрах какво е това детско училище едва сега, когато имах възможност да правя същото, което прави момченцето ми." Сигурно ще споделите мнението му, ако опитате силите си в някоя от дейностите, с които се занимава детето ви, преди да тръгне на училище.

Да, той е афективната основа, необходима за всяко научно познание относно растежа и развитието на детето. Без него родителите зле тълкуват научните факти и не съумяват да ги приложат. Ние наблюдаваме тези факти с очи на възраст­ни и едва когато си припомним, че сме били деца, всичко става ясно и разбираемо. Защото в най-буквалния смисъл на думата афективното разбиране, което проявяваме към детето ни, е истинският ключ към приключението. Прик­лючението на родителския занаят. На добър път!