Въпрос 11 - Задължения за прехвърляне на собственост

Въпрос 11 - Задължения за прехвърляне на собственост

По нашето право е узаконен облигаторно-вещният ефект на транслативните договори. Транслативни са договорите, които прехвърлят вещните права.

За да разберем какво представлява облигаторно-вещният ефект на договорите трябва да се върнем към времето, когато той не е бил познат или да погледнем към съвременните правни системи, които не са го узаконили.

При римското право договорът за продажба не прави купувачът собственик - предаването на вещта прехвърля собствеността:

• 
  с договора контрахента само се задължава да ви направи собственици
  

• 
  или да ви достави необезпокояваното владение върху вещта. Когато ставаше въпрос за недвижими имоти, договорът също не правеше купувачът собственик, а трябваше да се разиграе един едва ли не симулативен процес (in iure cessio).
  

У нас се приема, че вещното право се прехвърля по силата на самия договор. Напр. придобиване на владение по съгласие на стария и новия владелец чрез така нареченият constitutum possessorum - чрез конституиране на владение. Старият владелец, продавайки ми шапката казва: тази шапка, която аз досега владеех преставам да я владея, изменям си основанието и ще я държа за вас, все едно че тя е при мен на влог, но няма да ви я дам сега, защото вие отивате някъде другаде и искате да ходите без шапка. Това нещо, че по съгласие на страните, макар и шапката да не се традира купувачът е конституиран като владелец е било достатъчно в средновековието в много случаи да се стигне до извода, че шапката все едно е връчена и купувачът е станал собственик. И понеже това е било постоянна практика, да се сключват такива съглашения, до степен че понякога са започнали да се подразбират, съставителите на кодекса са си казали: след като нещо може да стане така с уговорка, по-добре е да кажем направо, че съгласието между страните, договорът за продажба, транслативният договор прехвърля директно собствеността и няма нужда да се прави нищо друго. Т.е. приобретателят става собственик в момента на постигането на съгласието, в момента на сключването на договора, независимо от това кога се дава вещта. По същият начин ставаме и собственици на недвижимия имот от момента на изповядването на нотариалния акт, независимо от това дали той е вписан и кога ще бъде вписан.

Друг е въпросът, че ако въпросната шапка бъде продадена на друг, а ако същият имот би бил прехвърлен втори път и се впише втората продажба, купувачът по нея ще има по-силни права.

Следователно при нас излиза, че задължението за прехвърляне на собственост се изпълнява автоматично, което ни кара да мислим, че такова задължение едва ли не съществува, т.е. че няма проблем.

За да разберем обаче в какво се състои проблемът е нужно да изследваме предпоставките на облигаторно-вещното действие на транслативните договори, които са всъщност уредени в чл.24:

"При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху о п р е д е л е н а вещ...." следователно когато вещта е още неопределена, ще трябва да се направи още нещо, за да се стигне до прехвърлянето на собствеността. С това обаче предпоставките не се изчерпват - другата предпоставка е толкова ясна и проста, че в текста не е включена, защото се предполага, че всеки я има предвид. За да се прехвърли по силата на договора собствеността върху една вещ е необходимо този който прехвърля права, да ги има: nemo plus iura transferre posset, quam ipse habet. Следователно прехвърлителят трябва да е собственик.

Когато прехвърлителят не е собственик договорът няма да е нищожен, но той няма да породи вещното си действие - ще остане само неговото облигационно действие.

Кога прехвърлителят няма да е собственик на вещта:

1. 
   Когато някой друг е собственик - когато ви продавам чужда вещ, върху мен възниква и тежи задължението за dare - защото договорът е действителен - задължението да ви направя собственици на вещта и аз ще мога да изпълня това задължение, ако мога да отстраня пречката, т.е. ако осъществя предпоставката на вещното действие на договора, а именно - придобия по някакъв начин собствеността върху тази вещ. Ако успея напр. да накарам бившият собственик да я продаде с това аз ще стана собственик, но докато върху мен тежи задължението за dare, докато договорът е в сила и не е развален, и щом стана собственик ще бъде отстранена пречката за прилагане на чл.24 и тогава мигновено и вие като купувачи ще станете собственици на вещта. Следователно правото ще мине през моето имущество и съгласно договора с вас то ще премине върху вас, с което моето задължение към вас ще бъде изпълнено.
   
2. 
   Когато вещта не съществува - но продажбата на бъдещи вещи е също така възможна (реколтата или яйцето, което ще снесе моята кокошка утре - аз не съм собственик на яйцето, евентуално съм собственик само на кокошката/, затова и вас не мога да ви направя собственици на яйцето по силата на договора. Когато аз обаче придобия собствеността върху яйцето, а това ще стане когато вещта възникне, понеже върху мен тежи задължението за dare собствеността ще премине върху вас. Тук обаче е необходима още една предпоставка: отново аз да мога да стана собственик на яйце, за да го направя ваши. Следователно въпросът ще се реши въз основа на това, дали към момента на снасянето на яйцето аз съм собственик на кокошката. Ако съм собственик на кокошката яйцето ще стане мое като плод на тази вещ от момента, в който то възникне като отделна вещ и се отдели от кокошката. И понеже аз съм ви го обещал с договора за продажба и то е вече мое, отстранена е пречката за прилагане на чл.24 и автоматично то ще стане ваше. Ако обаче аз не съм собственик на кокошката и междувременно съм я продал, тогава това яйце няма да стане мое и аз няма да мога да ви направя собственик на яйцето и няма да е отстранена пречката по пътя към чл.24.