Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Видове престации

Когато се занимаваме с някаква класификация трябва да разберем:

1. 
   Критерият
   
2. 
   Практическата полза от него - разликата, която се получава от правния режим и практиката
   

1. 
   Еднократни престации (задължения с еднократно изпълнение). Те са по-голямата част - напр. купувам си шапка - предават ми я веднъж и с това задължението за предаване е изпълнено и веднъж ще ми я прехвърлят в собственост.
   

2. 
   Трайни престации (задължения с трайно изпълнение). Те могат да се разделят на два вида:
   

1. 
   С продължително (непрекъснато) изпълнение
   
2. 
   С периодично (прекъснато) изпълнение
   

Задължението на наемателя за плащане на цената обаче също е трайно, но той не плаща непрекъснато, а периодично, прекъснато.

Практическото значение на това деление е свързано най-вече с чл.88/1 ЗЗД - развалянето на договорите поради неизпълнение:

Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Нормално развалянето има обратно действие - т.е. връщаме се до момента на сключването и стигаме до правния извод, до фикцията, че това задължение никога не е съществувало, т.е. можем да искаме една пълна реституция. Но когато престациите по договора са периодични или продължителни, то развалянето на договора няма да има обратно действие, т.е. ще бъде само за в бъдеще. Т.е. ако вие не си плащате наема и ви изгонят от жилището, това няма да засегне съществуването на наемното правоотношение до момента на разваляне на договора, т.е. няма да трябва да ви върнат наема, който сте плащали досега, включително ще трябва да платите и наема за последния период до развалянето на договора, нито пък вие ще връщате ползването на имота през това време. Това е така, защото основанието, причината на двете насрещни волеизявления е продължаваща се, сукцесивна, трайна във времето. Приема се, че за да се приложи правилото на чл.88/1 трябва и двете основни насрещни престации да бъдат трайни (периодични или продължителни). Ако едната от престациите е еднократна развалянето на договора ще има обратно действие. Спорният момент в класически пример за това е договорът за издръжка и гледане - там прехвърлящият апартамента за издръжка и гледане прави това веднъж, а другата страна се задължава за една трайна престация (да го гледа докато е жив), която престация в повечето случаи ще бъде продължителна (ако старецът е добре може да се окаже и периодична - напр. през два дена да му се носи мляко).

Според съдебната практика: Развалянето на договорите с продължително или периодично изпълнение става само с оглед бъдещото действие на договора. То няма обратно действие. Необходимо е задължението по договора и на двете страни на е продължително или периодично. При еднократно престиране от едната страна и периодично престиране от другата развалянето има обратно действие.

3. 
   Лични (незаместими) престации.
   
4. 
   Предметни (заместими) престации
   

1. Заместими

2. Незаместими

Предметните престации се оказват винаги заместими.

Личните престации пък могат да бъдат заместими и незаместими.

Заместими и незаместими могат да бъдат и вещите, но в случая става дума не за вещите, а за престациите. За заместими обикновено се смятат вещите, които се броят на килограм, метър, литър и т.н. Един литър олио от дадена марка и качество е равностоен и като така заместим на всеки друг литър олио от същата марка и качество.

Изцяло незаместими са уникалните вещи (оригиналната картина е една единствена и също е уникална). Това разбира се не означава, че един автомобил по принцип е незаместима вещ.

Въпросът обаче за заместими и незаместими престации не касае качеството на вещите. Въпросът за заместимостта на престацията се свързва с възможността тя да бъде изпълнена от едно трето лице, без ущърб за кредитора, или да се реализира едно адекватно и точно изпълнение на престацията от едно трето лице. Или престацията е заместима, когато може да бъде изпълнена и от едно трето лице. Престацията е незаместима, когато може да бъде изпълнена само от длъжника (intuito personae).

От това дали една престация е заместима или не следва най-важната практическа разлика: възможността да бъде изпълнена от трето лице (адекватно задоволен интерес и удовлетворяване на претенцията). Това ще даде последици в други области, напр. относно възможностите на кредитора за изпълнение - когато престацията е заместима и длъжникът не изпълни съгласно чл.80 ЗЗД кредиторът може да иска да я изпълни той или трето лице, за сметка на длъжника:

Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Следователно когато престацията е за заместимо действие, в принудителното изпълнение кредиторът може да поиска по реда на чл.419 ГПК да се събере предварително стойността на изпълнението, така че той да го осъществи сам или чрез друго лице за сметка на длъжника:

Напр. ако съм поел задължението да измия прозорците ви и не го правя, дори и да съм осъден за това, вие ще поискате да съберат от мене парите, защото те по-лесно се събират, отколкото да ме глобявате и с тези пари ще платите на друго лице, което ще свърши тази работа - по този начин ще получите едно принудително изпълнение.

При незаместимите престации невъзможността на длъжника да изпълни, субективната невъзможност за изпълнение (болест) би била не невъзможност за изпълнение, а само невъзможност аз да изпълня, самото изпълнение е възможно, защото то може да дойде от едно трето лице. При незаместимите задължения не можем да искаме да ни разреши ние сами да си изпълним или да изпълним чрез едно трето лице за сметка на длъжника, защото това по идеята на задължението е невъзможно. Следователно единственото нещо, което можем да направим е да я глобяваме. Също така субективната невъзможност да изпълни задължението (певецът е прегракнал, художникът е ослепял) ще се окаже равна на обективната невъзможност, защото, ако по идея само длъжникът може адекватно да изпълни и никой друг, след като той не може да изпълни задължението няма как да бъде изпълнено.

По отношение на заместимото лично действие - проф. Кожухаров стига до извода, че ако дограмаджията, ако не може сам да произведе дограмата, която му е поръчана, защото си е прещипал пръста, понеже задължението е заместимо и неговата субективна невъзможност не е равна на обективна, той трябвало да възложи работата на друг дограмаджия и вие можело да искате това. Но теоретично това е така, но при договора за изработка дограмаджията е изработващ, а съконтрахента не е изработен. Чл.269/1 казва:

Следователно дори и задължението да е заместимо, когато то е за действие ние не можем да възложим на това лице да викне някой друг да му помага - то ще викне друго лице да му помага, ако само желае това, с което ще изпълни договора и ще получи нашата насрещна престация, но не можем ние да му наложим това, защото той разчита на собствените си сили.

1. 
   Задължения за правно действие
   
2. 
   Задължения за фактическо действие
   

3. 
   Задължения за положителна престация – facere
   
4. 
   Задължения за отрицателна престация - non facere
   

Отрицателните задължения могат да бъдат:

- за въздържане от едно фактическо действие - Виндшайд пръв обосновава в модерното право необходимостта от такива задължения и дори е разсъждавал, след като кредиторът няма личен интерес от тяхното изпълнение дали те са валидни и е стигнал до положителен отговор - да не се свири на клавесин от толкова до толкова часа;

- за въздържане от правно действие - когато поемам задължение да не извършвам известно време конкурентна дейност, да не сключвам за известно време някакви сделки; класическият пример е договорно учредената неотчуждимост или задължението на едната страна да не прехвърля предмета на договора по отношение на трети лица, т.е. продавате вещта, но в договора сме включили клауза, която ви задължава да не я продавате (завинаги, за 5 години) - тези клаузи, т.нар. pactum de non cedendum (съглашения за непрехвърлимост) някога са били разглеждани като недействителни, защото се е казвало, че те представляват опит да се извади вещта от гражданския оборот, което означава, че този ефект не може да се постигне с договора, а една вещ може да бъде извадена от гражданския оборот само със закон. Тази теза почива на едно надценяване на действието на въпросната клауза, защото клаузата ще има действие само между страните и в никакъв случай няма да извади вещта от гражданския оборот. Следователно дори и да съм поел задължението да не продавам вещта, аз съм неин собственик и това относително съглашение не е в състояние да повлияе върху съдържанието на моето вещно право. Защото съдържанието на вещните права се определя от закона, а не от волята на страните – следователно правото валидно да се разпоредя с вещта си. Ако направя това, сделката, с която отчуждавам вещта по отношение на едно трето лице ще бъде действителна и ще прехвърли моята собственост върху него. Ако това е така се поставя въпросът какво е действието на тази отговорност - чисто облигационно: аз ще бъда в положението на един неизправен длъжник, защото не съм изпълнил обещанието си да не прехвърлям собствеността на вещта върху трети лица. Третото лице обаче ще стане собственик на вещта ми и сделката с него ще бъде действителна. Затова смущението ни от подобни клаузи би трябвало да бъде по-малко доколкото те няма да извадят вещта от гражданския оборот, нито ще накърнят по някакъв начин моето вещно право, нито ще засегнат по някакъв начин на трети лица, защото по отношение на тях прехвърлянето ще бъде действително - с единствения риск разбира се, ако приемем, че вие като кредитор на задължението за бездействие сте увреден от неизпълнението ми и ще поискате да обявите тази сделка за относително недействителна с Павловия иск.

Отрицателните задължения разбира се са винаги незаместими, защото не бих могъл да кажа, че аз изпълнявам своето задължение за несвирене от 2 до 4 часа, макар че свиря, но едно трето лице вместо мене не свири. Това бяха личните задължения.

Предметните престации.

Предметните задължения са винаги заместими дори когато техният предмет е една незаместима вещ, защото тази незаместима, дори уникална вещ може валидно да бъде предадена, вкл. и прехвърлена в собственост от едно трето лице, а не от длъжника.

Тези задължения се делят на две групи:

1. 
   Задължения за прехвърляне на собственост – dare
   
2. 
   Задължения, с които не се прехвърля собственост - т.е. те ще бъдат задължения за facere, както всички останали, които разгледахме по-горе.