Въпрос 16 - Време на изпълнението

Въпрос 16 - Време на изпълнението

За да бъде изпълнението точно не е достатъчно то да бъде направено от длъжника и да бъде изпълнено на кредитора. Изпълнението трябва да отговаря и на други изисквания, едно от които е то да бъде направено навреме.

Моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено се нарича "падеж". Настъпването на падежа прави задължението изискуемо. Понятието "изисуемост" означава, че кредиторът може да иска изпълнение по съдебен ред, а не само, че може да го иска. Т.е. неговото право е защитено по съдебен ред.

Падежът може да бъде определен по различен начин.

1. 
   Възможно е да бъде абсолютно определен като календарна дата.
   
2. 
   Възможно е да бъде относително определен като период от време след настъпването на някакво бъдещо сигурно събитие - напр. един месец след поискването, или един месец след подписването на договора.
   
3. 
   Възможно е страните да установят само начина за определяне на падежа, без да го посочват - в този случай падежът или срокът е определяем, не определен. Напр. възможно е страните да решат, че длъжникът ще бъде този, който ще определи срока - чл.69/2 ЗЗД: Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
   

4. 
   Възможно е срокът да бъде мълчаливо установен, т.е. да не е посочен и да не установен начин за неговото определяне, но от самото съдържание на договора да може да бъде извлечено някакво време за изпълнение. Напр. очевидно е, че изпълнението на една сезонна работа не може да бъде извършено в друго време, освен през посочения сезон. Но в ситуациите, в които срокът е мълчаливо установен в повечето случаи е необходимо някакво допълнително конкретизиране, което може да бъде извършено с покана или по друг начин.
   
5. 
   Падежът може да бъде установен и в самия закон. Напр. в чл.200/2 ЗЗД:Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Когато срокът е определяем законът може да определи и лицето, което да конкретизира срока. Напр. чл.71 урежда три случая, при които длъжникът губи преимуществата на срока. В тези случаи кредиторът може да иска изпълнение преди срока, т.е. той може сам да установи нов, по-къс срок, но това е ситуация, посочена от самия законодател.
   
6. 
   В някои случаи законът допуска и хипотези при които съдът да определя срока - чл.69/2 ЗЗД: Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.
   

Но какво значи "веднага", има две виждания:

1. 
   Кожухаров: кредиторът независимо от текста на закона не може да иска изпълнението веднага, а трябва да изпрати покана. Аргументи:
   
   • 
     противно на правилата на добросъвестността било да се иска едно такова изпълнение, особено ако то не се очаква;
     
   • 
     текстът на чл.84/2, който обаче се отнася до забавата: Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
     
2. 
   Калайджиев: изпращането на покана е препоръчително, но то не винаги е задължителна предпоставка, за да стане едно задължение изискуемо. Аргументи:
   
   • 
     самият закон не казва, че е необходимо да се изпрати покана, напротив в чл.114/2, който урежда давността изрично е предвидена хипотеза, при която задължението става изискуемо без покана: Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. По аргумент от противното следва, че в общия случай едно безсрочно задължение може да стане изискуемо без покана, доколкото в чл.114/2 е уредена една специална хипотеза, а правилото е 69/1.
     
   • 
     чл.84/2 се отнася до забавата - но между изисуемост и забава има разлика, това са различни юридически факти;
     
   • 
     от правилата на добросъвестността не следва, че винаги е необходимо да се изпраща покана, особено ако пък длъжникът очаква да изпълни и ако е нормално в оборота да не е нужно изпращането на такава покана.
     

Значение на срока

Традиционно значението на срока се изследва в две насоки:

1. 
   Допустимо ли е предсрочно изпълнение и какви са неговите последици. Възможни са няколко хипотези:
   
   1. 
      Когато срокът е уговорен в полза на длъжника, той може да изпълни преди срока - чл.70/2 ЗЗД: Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.
      

Кредиторът обаче не може да иска изпълнение преди срока. А ако кредиторът направи това искът му следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ако кредиторът след това предяви нов иск след настъпването на падежа той ще бъде уважен. А ако падежът настъпи по времето докато делото е висящо искът ще бъде уважен по силата на специално правило от ГПК.

Ако нищо не е уговорено срокът се смята установен в полза на длъжника по силата на правилото на чл.70/1. Срокът се смята винаги в полза на длъжника и при парични лихвоносни задължения (чл.70/3 ЗЗД).

1. 
   Срокът може да бъде в полза на кредитора. В такъв случай кредиторът може да иска изпълнение преди падежа, но длъжникът не може да изпълнява предсрочно. За да бъде срокът в полза на кредитора обаче е необходима специална уговорка (чл.70/2).
   
2. 
   Срокът може да бъде уговорен в полза на двете страни - това означава, че нито длъжникът може да изпълни преди срока, нито кредиторът може да иска изпълнение преди срока.
   
1. 
   Последиците от нарушаването на срока.
   
   1. 
      Когато задължението произтича от т.нар. фикс-сделки, т.е. сделките, при които задължението не може да бъде изпълнено в друго време, освен в уговореното (напр. договор за таксиметров превоз, при който пътникът си е купил билет за самолет и ако не бъде изпълнен навреме договорът за таксиметров превоз пътникът ще изпусне самолета си), така че при фикс-сделките, както и в случаите когато кредиторът няма интерес от късното изпълнение нарушението на срока има значението на пълно неизпълнение.
      
2. 
   В останалите случаи по правило може да бъде изпълнено и след срока, но тогава длъжникът изпада в забава и за него настъпват известни неблагоприятни последици.
   

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: