Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8


Приемане на уговорката от третото лице



страница8/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   90

Приемане на уговорката от третото лице

Уговорката може да се приеме от третото лице с едностранно волеизявление, което е неформално и което може да се извърши изрично или мълчаливо. Това изявление може да се адресира както до уговарящия, така и до обещателя, а може да се адресира и до двамата.

Правото на третото лице да приеме уговорката е преобразуващо. Това право също може да има личен характер, а може и да няма такъв. Третото лице не може отново да приеме уговорката, ако вече се е отказало веднъж от нея. Отказът от уговорката е едностранно, неформално изявление, което също така може да бъде адресирано до уговарящия, обещателя или и до двамата. Отказът от уговорката е неотменим и действието му е занапред.

Правоотношения, които възникват между страните





  1. Правоотношения между уговарящия и обещателя

Това отношение се нарича "отношение на покритие". В зависимост от договора са възможни различни възможности:

  • ако договорът е едностранен: уговарящият е кредитор, а обещателят е длъжник.

  • ако договорът е двустранен: и двете страни са едновременно и кредитори и длъжници. Те са страни по договора и следователно разполагат с всички права по този договор. Напр. уговарящият може да иска изпълнение от обещателя, а може да иска и обещателят да изпълни на третото лице. Всяка от страните разполага с всички преобразуващи права, които могат да възникнат. При порок на волята договорът може да се отмени, както и при неизпълнение. С всички тези права разполага и обещателят.

  1. Правоотношения между обещателя и бенефициента

Това отношение се нарича "външно отношение". Третото лице може да иска изпълнение от обещателя. Той разполага с друго право: да поставя обещателя в забава, да търси обезщетение за вреди поради неизпълнение. Бенефициентът не е страна и следователно не разполага с правата, които са характерни за страните по договора. Той не може да унищожи договора поради порок на волята, тъй като неговата воля не е била опорочавана. Не може да разваля договора, защото той няма задължения по него. Бенефициентът може да придобие всички тези права само, ако се слее с уговарящия (ако го наследи), но не и в качеството си на бенефициент.

Между вземането, което уговарящият има от обещателят и т.нар. активна солидарност има известна близост. Активната солидарност е фигура, при която има повече от един кредитор и всеки може да иска изпълнение от тях. Но тук и уговарящият и третото лице може да искат изпълнение в полза на бенефициента При активната солидарност бенефициентът иска само в своя полза.

Възможно е единственият кредитор да стане бенефициент: ако уговарящият прехвърли вземането си на бенефициента. Според чл.22/2 ЗЗД: Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.

По правило този, който ще иска изпълнение е бенефициентът. Ако волята на обещателя е била опорочена, той може да унищожи договора и да откаже плащане на бенефициента. Ако уговарящият е имал насрещно задължение и не го е изпълнил, обещателят може да го противопостави на бенефициента и да иска да развали договора.

Ако договорът е нищожен обещателят може да го противопостави на бенефициента. Но обещателят не може да противопостави на бенефициента своите възражения, които има към уговарящия. Бенефициентът по принцип няма отношение към тях.


  1. Правоотношения между уговарящия и бенефициента

Това отношение се нарича "валутно отношение". То може да бъде различно:

- възможно е уговарящият да е длъжник на третото лице и да извършва посредствено престиране с помощта на обещателя;

- възможно е уговарящият да даде заем на бенефициента посредством престацията на обещателя;

- възможно е уговарящият да иска да надари бенефициента посредством обещателя;

- възможно е изпълнение на стар дълг.

Но отношението може да има значение само на мотив, а той по правило е релевантен.



Кредитори на уговарящия и третото лице

Чл.22/3 ЗЗД: Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Кредиторите на уговарящия могат да искат да отменят този договор по реда на чл.133 ЗЗД, когато уговарящият ги уврежда:

Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

Ако договорът се отмени в този случай ще отпадне и правото на бенефициента. Възможно е бенефициентът да получил повече от обещателя, отколкото уговарящият е дал на обещателят.

Възможно е сумите, които са плащани по договора за застраховка напр. да са по-малки от застрахователното обезщетение. Кредиторите могат да получат само това, което е излязло от патримониума на уговарящия.

Обещаване действието на трето лице

Това е нов договор. Урежда се от чл.23 ЗЗД: Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.

Договорът за обещаване действието на трето лице е договор, с който едно лице (обещател) се задължава към друго лице, условно наречено кредитор, че трето лице ще се задължи за нещо или ще извърши някакво действие (Кредитор ОбещателТрето лице). Обещателят се задължава, че третото лице ще извърши действие към кредитора. Обещателят е = forte-fort. Напр. един наследник се задължава към трето лице, че от наследството си ще му прехвърли своите части.

Този договор се използва като основание за всякакви гаранции. Законът не съдържа изисквания за специални качества на трите страни.

Ако обещателят действа чрез представител, то той трябва да има представителни правомощия.

Обещателят не може да се позовава на последиците от неспособността на третото лице.

Може да се обещава действието на бъдещо лице, но тогава договорът ще е нищожен поради невъзможен предмет.

Обещаването на действието на трето лице е договор, следователно се иска съгласието между обещателят и кредитора. Съгласието на третото лице не се изисква.

Намерението на страните трябва да се тълкува конкретно. Ако от изявленията на страните е ясно, че обещателят е представител няма да има договор в полза на трето лице. На практика се смята, че ако уговарят неустойка намерението им е сериозно и се сключва действителен договор.

Договорът е по правило неформален.

Договорът е каузален - т.е. изисква основание за действителност, което основание може да бъде различно.

Договорът може да бъде абстрактен.



Предмет

Предметът посочва за какво се задължава обещателят. Значение:



  1. Обещателят обещава чуждо поведение - ако това становище се възприеме, това ще означава, че за третото лице биха възникнали задължения, което противоречи на правната сигурност

  2. Обещателят се задължава за дължимо обезщетение - но задължението за обезщетение възниква като последица на друго, предхождащо го задължение.

  3. Обещателят се задължава за свое поведение - и задължението му е всъщност да осигури поведението на третото лице - т.е. да направи така, че третото лице да изпълни обещаното (да се задължи или да извърши действие).

От гледна точка на чл.23 ЗЗД има две възможности за предмет:

  1. Поемане на задължение от страна на третото лице.

  2. Извършване на действие от страна на третото лице

Двете възможности са дадени алтернативно, но втората може да съдържа в себе си първата.

Извършване на действие

До момента, в който бъде извършено действието или поето задължението обещателят и насрещната страна могат да изменят договора или да го прекратят.

Когато третото лице се задължи или извърши обещаното действие обещателят се освобождава от задължението си към кредитора и договорът се прекратява. Обещателят се освобождава и в случай на невиновна невъзможност за изпълнение. За да се освободи от задължението си обещателят, случай че третото лице изпълни, действията на третото лице трябва да са перфектни: ако е обещано сключването на договор, който изисква форма, действието трябва да се изпълни.

По правило правните последици настъпват за в бъдеще от извършването на действието или поемането на задължението.

Ако третото лице не се задължи или не изпълни обещателят дължи обезщетение, което обаче има различен обем в зависимост от обещаното:

- ако обещаното е поемане на задължение от третото лице, отговорността се определя по правилата на чл.12 ЗЗД: за вреди от нарушен негативен интерес;

- ако обещаното е че третото лице ще изпълни - отговорността обхваща и вредите от нарушен позитивен интерес - следователно обещателят ще отговаря за неизпълнение, а не за непоемане.

Тези правни последици могат да се избегнат, ако с последващо съглашение обещателят и кредиторът се съгласят задължението да бъде поето или действието да бъде извършено от самия обещател. Това обаче не може да стане едностранно - необходимо е съгласието на обещателя и кредитора.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница