Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Въпрос 15 - Кой трябва и кой може да изпълни, кому трябва да се изпълни

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	13/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 90

На кого трябва да се изпълни

Въпрос 15 - Кой трябва и кой може да изпълни, кому трябва да се изпълни.

Едно задължение може винаги да бъде изпълнено от длъжника. Когато то е intuito personae само длъжникът може да го изпълни, в останалите случаи изпълнението може да бъде извършено и от трето лице. Когато поведението по изпълнението е сделка, длъжникът трябва да бъде дееспособен. В останалите случаи обаче подобно изискване не е необходимо. Когато задължението е за dare и когато самият договор не е имал облигационно-вещен ефект длъжникът трябва и да е титуляр на правото на собственост или на ограниченото вещно право, което прехвърля.

Съществуват хипотези, при които самият кредитор може да изпълни - уредена в чл.80/1 ЗЗД:

Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Длъжникът може и да натовари едно трето лице с изпълнението. Това трето лице може да бъде представител на длъжника, а може да действа и от свое име. В случаите, при които поведението в изпълнението е сделка това трето лице трябва да бъде дееспособно.

Когато едно трето лице, което действа от свое име изпълнява задължение за darе, то трябва да бъде и титуляр на правото, което прехвърля.

Възможно ли е едно трето лице да изпълни по своя инициатива?

Чл.73 Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Винаги, освен когато задължението има строго личен характер едно трето лице може да изпълни по своя инициатива.

Могат ли обаче или само длъжникът, или и длъжникът и кредиторът да се противопоставят на изпълнението на третото лице и да го осуетят. По този въпрос има спорове:

Достатъчно е длъжникът да не желае, за да не може третото лице да изпълни;
Кожухаров: само съвместното противопоставяне на длъжника и кредитора осуетява изпълнението - легално е закрепено в §267 BGB;

Аргументите:

- длъжникът може да няма интерес от това едно трето лице да изпълни, защото длъжникът получава един нов кредитор. Изпълнението, което третото лице прави освобождава длъжника спрямо кредитора, но поради приложението на принципа за забрана на неоснователното обогатяване най-често третото лице става кредитор на длъжника, доколкото е изпълнило негово задължение. При това е възможно това трето лице да е по-строг кредитор от стария и то може напр. да започне веднага принудително изпълнение и да влоши положението на длъжника.

Противопоставянето на длъжника и на кредитора е без значение.

- изпълнението на едно трето лице винаги ползва кредитора, т.е. кредиторът не може да загуби от едно изпълнение на третото лице, но и длъжникът нищо не губи: неговото положение по правило не се влошава. Длъжникът е дължал на кредитора, а сега дължи на третото лице, като при това не е и сигурно дали той ще дължи нещо на третото лице, защото е възможно третото лице да иска да надари този длъжник (Калайджиев) Това виждане като че ли намира опора и в чл.73 ЗЗД -защото в нашия закон, за разлика от немския няма правило, което да казва, че ако и длъжникът и кредиторът се противопоставят на изпълнението, третото лице не може да изпълни. Единственото ограничение е това, че трето лице не може да изпълнява задължение, което е intuito personae;

- няма значение дали третото лице има правен интерес или не - в разглежданата хипотеза понятието "правен интерес" има строго установено значение, което се извлича с тълкуване от чл.74 ЗЗД и се разбира: "опасност от намаляване на патримониума на третото лице" или "опасност от претърпяване на вреди". Според виждането на проф. Кожухаров, възприето и в Германия кредиторът и длъжникът не могат да осуетят изпълнение от трето лице с правен интерес. Калайджиев мисли, че от гледна точка на нашето право това няма значение.

Третото лице не може обаче да прихване задължението на длъжника със свое насрещно вземане. То може да изпълни едно чуждо задължение, но не може да извърши прихващане. Това е така, защото:

липсва насрещност на страните и на вземанията. В някои случаи е допустимо прихващане и при липса на насрещност, но затова трябва да има специално правило, а общо правило, което да допуска такова прихващане няма;
прихващането, което прави третото лице може да не е в интерес на кредитора, защото кредиторът може да има интерес да получи изпълнение, а при прихващането той реално няма да получи нищо;
може да стане така, че кредиторът спрямо, когото е извършено прихващането да се постави в по-благоприятно положение от останалите кредитори на длъжника.

Изпълнението, извършено от трето лице, обаче има еднакъв погасителен ефект по правило с изпълнението, което прави длъжника. По правило изпълнилото трето лице има право на разписка за извършеното изпълнение. То, а не длъжника може да иска разписка от кредитора

На кого трябва да се изпълни

Правилата са дадени в чл.75 ЗЗД:

Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.

Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, зъдължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.

Кредитор обаче е онова лице, което е титуляр на вземането в момента на изпълнението. Може да има разлика в личността на кредитора в момента на възникването на задължението и в момента на изпълнението. Напр. възможно е кредиторът да е цедирал вземането на едно трето лице. В този случай уведоменият за цесията длъжник трябва да изпълни не на цедента, а на цесионера. По същия начин при суброгацията, ако едно трето лице е встъпило в правата на кредитора длъжникът трябва да изпълни на него, а не на кредитора. При наследяването, ако кредиторът е починал длъжникът трябва да изпълни на неговите наследници.

Кредиторът по правило трябва да бъде дееспособен. Смята се, че получаването на едно изпълнение има значението на разпореждане с право, защото то има погасителен ефект, доколкото получаването на изпълнението освобождава длъжника и по същество правото на кредитора се прекратява. Такова едно разпореждане с правото на кредитора трябва да може да бъде извършвано само от един дееспособен кредитор. По правило изпълнението на недееспособен кредитор няма погасително действие.

Длъжникът може да изпълни на представител на кредитора и такова изпълнение ще бъде действително. Този представител може да бъде (чл.75/1 ЗЗД):

- пълномощник;

- назначено от съда лице;

- законен представител.

Но представителят трябва да разполага със съответна представителна власт да получава изпълнение. Не всеки представител може да получава изпълнение. Напр. ако един представител е упълномощен да сключва договор за наем това не означава автоматично, че той е овластен и да получава наемната цена. Изпълнението на представител без представителна власт да получава такова изпълнение няма действие, то не освобождава длъжника. Възможно е кредиторът да е овластил едно лице, което действа от свое име и не е представител да получи изпълнението. Това е възможно в редица случаи. Напр. при залог на вземане длъжникът по вземането трябва да го изпълни не на кредитора си (залогодателя), а на залогоприемателя. А залогоприемателят не е представител на залогодателя и действа от свое име. Напр. също така при издаването на една менителница издателят на менителницата, който по правило е кредитор на платеца нарежда на своя длъжник да изпълни не на него (на издателя), а на законния приносител по тази менителница. Но законният приносител не е представител, а лице със самостоятелни права и действа от свое име.

По правило изпълнение, което е извършено на некредитор и на лице, което не е представител или не е овластено да получи изпълнението няма действие. Това общо правило познава поне две изключения чл.75/1/изр.2: В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.

Изпълнението на некредитор освобождава длъжника, ако кредиторът го е потвърдил. В закона не се съдържат някакви изисквания относно формата или начина на потвърждаване, така че то може да бъде извършено както изрично, така и мълчаливо.
Изпълнението е отишло в полза на кредитора. Това е фактически въпрос, но най-общо това е всяка ситуация, при която кредиторът се е обогатил от изпълнението. Напр. изпълнението, което длъжникът е направил на кредитора го обогатява. Или влагането на сумата в банкова сметка на името на кредитора обогатява кредитора, макар че не е изпълнено точно на него. Или, ако кредиторът наследи лицето, на което е изпълнено също ще се обогати.

Интерес представлява една особена хипотеза на изпълнение на некредитор, която обаче има погасително действие и е уредена в чл.75/2 ЗЗД и е т.нар. привиден кредитор: Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
За да бъде изпълнението на един привиден кредитор действително трябва да са налице две предпоставки:

обективна, външна страна, от позицията на един безпристрастен наблюдател не трябва да има никакво съмнение, че лицето, което получава изпълнението е кредитора. Напр. едно лице се явява в банков клон със спестовната книжка и с паспорта на титуляра на сметката и умело подправя разписката, подписа на титуляра на сметка, като му и прилича външно - в такъв случай е налице обективна предпоставка, защото служителят в банката не може да проверява внимателно самоличността на всеки, който тегли;
субективна - длъжникът да е бил добросъвестен, което означава длъжникът да не е знаел, че изпълнява на некредитор. Смята се обаче, че простото незнание не е достатъчно, за да освободи длъжника. Длъжникът трябва да е убеден, че плаща на своя кредитор, т.е. за него не трябва да има никакво съмнение. И освен това длъжникът трябва да не е виновен за собственото си незнание. Длъжникът трябва да е положил дължимата грижа, на добър стопанин, за да се убеди, да е направил всичко възможно да разбере, че плаща на своя кредитор.

Когато тези две предпоставки са налице изпълнението, макар и направено на некредитор има погасителен ефект и длъжникът се освобождава от своето задължение.

Но доказателствената тежест (onus robandi) е върху длъжника - при един спор той трябва да докаже, че са били налице тези две предпоставки.

Истинският кредитор от своя страна има иск срещу привидния кредитор, който е получил плащането. Този иск най-често ще бъде на основание чл.59 ЗЗД:

Вън от горните случаи всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Но този иск може да бъде и деликтен иск, ако са налице предпоставките за това. Трябва да се има предвид обаче, че чл.75/2 има сила само за изпълнението, което се прави на привиден кредитор. Този текст няма приложение относно останалите погасителни способи. Напр. той не се прилага за опрощаване, което се извършва от един привиден кредитор.

В някои случаи изпълнението на кредитора няма погасително действие. Една от тези хипотези е уредена в чл.344 ГПК:

Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.

Запор върху такава вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване призовката за доброволно изпълнение, ако в нея се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.

Запорът върху вземането на длъжника се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е връчено запорното съобщение, съгласно чл.390.

Когато е наложен запор върху вземане длъжникът по вземането не може да изпълни на кредитора, а трябва да изпълни на съдия-изпълнителя. И ако той наруши това изискване изпълнението, което прави длъжника на неговия кредитор е относително недействително спрямо взискателите, които са наложили запора.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 90