Въпрос 10 - Престация. Начини за определяне на съдържанието и. Видове престации

Praestatio. Престация.

Прието е, че и римските юристи под престация са разбирали общо действието, което длъжникът прави, за да се освободи, нещото, с което той изпълнява задължението, нещото, с което той изпълнява интереса на кредитора, нещото, което той дължи, предмета на задължението. Престацията - предмета на задължението. Следователно вместо за престация можем да говорим за задължение или за видове задължения с оглед на техния предмет - тъй като и условните задължения са видове задължения, но при тях особеността не е свързана с предмета, а с това кога възниква и как се определя някакво несигурно събитие.

Престацията е това, което длъжникът трябва да осъществи, за да се освободи предмета на задължението. Но по нашето право длъжникът дължи резултат, дори и когато типът задължение е задължение за средство, задължение за поведение (напр. задължението на лекаря или на частния учител, който не ви обещава да научите историята, а е длъжен да ви преподава по определен начин, като не е пиян и с това е изпълнил дължимо поведение). Но все пак и самото поведение, обективирането на надлежното поведение е един резултат, така че длъжникът по нашето право дължи резултат: в единия случай този резултат е първата полезна за кредитора последица от неговото поведение (усилията на длъжника ще ме направят собственик на един имот и този резултат мен ме интересува); при другите резултатът (изпятата песничка на рождения ден) не е първата последица от поведението ми, а самото поведение.

Ако приемем по принцип, че по нашето право длъжникът по принцип дължи резултат, бихме казали, че този резултат е всъщност престацията, осъществяването на този резултат е всъщност осъществяване на предмета на задължението, а също така и осъществяване на престацията. Следователно този резултат можем да го наречем престативен. Тогава ще кажем, че престацията е това, което е съдържанието на престативния резултат.

От друга страна длъжникът, за да се освободи трябва да задоволи легитимния кредиторов интерес, който всъщност е резултатът, но погледнат откъм кредитора (кредиторът има право да иска задоволяването на легитимния си кредиторов интерес: да чуе песничката изпята, да стане собственик на имота). Следващият му интерес, да иска да стане собственик на имота не е самоцелно, а за да има къде да живее и т.н. Тези последици не се обхващат от неговия легитимен кредиторов интерес, те стоят зад него, но всъщност са истинската цел на кредитора. Когато обаче легитимният интерес остане незадоволен част от тези последици ще бъдат обезщетени като вреди, защото те няма да настъпят. С осъществяването на първоначалната промяна на дължимия резултат, с незадоволяването на легитимния кредиторов интерес няма да се задоволят и неговите следващи интереси, тези които той е имал предвид когато е сключвал сделката, макар да не се дължат. За част от тях ще се дължи обезщетение.

От гледна точка на легитимния кредиторов интерес следователно можем да кажем, че престацията е това, което е равно на осъществяването на легитимния кредиторов интерес.

Тъй като и самото изпълнение се дефинира като "осъществяване на дължимия от длъжника резултат, осъществяване на облигационния резултат, осъществяване на престативния резултат, задоволяване на легитимния кредиторов интерес" можем да кажем, че изпълнението е осъществяване на престацията или, че изпълнението е осъществяване на дължимия резултат, на предмета на задължението и т.н.

Между другото по този начин са дефинирали изпълнението и римляните, те казват, че изпълнението е престацията, която ни се дължи - solutio est praestatio.

От тази гледна точка самото изпълнение можем да наречем престиране. И когато в съдебната практика се казва "длъжникът е престирал със закъснение" искат да ни кажат: "длъжникът е изпълнил със закъснение" или "длъжникът е изпълнил дължимата престация със закъснение".

На практика терминът "престация" има едно единствено значение и това е: "предмета на задължението, съдържанието на дължимия резултат". Престацията е предмета на задължението, а изпълнението е осъществяване на този предмет - не са синоними.

Начини за определянето на престацията

За да възникне едно задължение, а още повече, за да бъде изпълнено, неговият предмет трябва да бъде определен. Длъжникът не може да се задължава за нещо въобще, той трябва да се задължава за нещо, в някаква степен конкретно. Длъжникът също така не може и да изпълни нещо въобще - може да се старае да причини този резултат, който е конкретизиран. Следователно определянето на дължимата престация е съществен въпрос.

За да възникне задължението обаче не е нужно престацията да бъде определена - достатъчно е да бъде определяема, т.е. да е оставено началото на нейното определяне, да са посочени белезите, които са договорени между страните, въз основа на които по-късно ще може да се стигне до една пълна определеност. Ако престацията по време на сключването на договора не е определяема това ще означава, че въобще не е постигнато съгласие.

Към момента на изпълнението на задължението обаче престацията трябва да бъде вече определена, т.е. на базата на тази уговорена до степен на определяемост престация, трябва да се стигне до една точно определена престация, до един точно определен предмет на задължението, защото едно неопределено задължение няма как да бъде изпълнено.

Разбира се това не означава, че е задължително при възникването на задължението то да е само определяемо, в една значителна част от случаите със сключването на договора престацията е точно определена. Но е допустимо и престацията при сключването на договора да бъде определяема.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: