Изгубване преимуществата на срока

Изгубване преимуществата на срока

По правило срокът е уговорен в полза на длъжника. При определени обстоятелства обаче длъжникът губи тази своя привилегия и кредиторът може да иска предсрочно изпълнение. Хипотезите са три и са предвидени в чл.71:

1. 
   Длъжникът изпада в неплатежоспобност - понятието "неплатежоспособност" означава, че длъжникът не може да посреща своите задължения. Най-често при неплатежоспособността пасивът превишава актива, но това не винаги е така. Възможно е напр. пасивът да бъде по-голям от актива и въпреки това длъжникът да не е неплатежоспособен, защото част от неговите задължения може да не са изискуеми и с наличното си имущество той може да погасява своите задължения. От друга страна може да има и ситуация, при която активът да е по-голям от пасива и въпреки това длъжникът да е неплатежоспособен - това е възможно, ако елементите от актива са непродаваеми.
   
2. 
   Действия на длъжника, които водят до намаляване на дадените обезпечения. Когато говорим за обезпечения се има предвид специалните обезпечения, които дава длъжникът на своя кредитор като залог, ипотека, поръчителство, банкова гаранция, защото цялото имущество на длъжника служи като обезпечение на неговите кредитори, но намаляването на имуществото на длъжника не се подвежда под тази втора хипотеза на чл.71. Тя евентуално може да се подведе под първата хипотеза. Не във всички случаи обаче това е така. Какво значи намаляване на обезпеченията - напр. това е ситуация, при която длъжникът уврежда, разрушава имот, който е ипотекирал или длъжникът изоставя вещ, която е заложил и не се грижи за нея, а като не я поддържа тя се обезценява. Но има случаи, при които макар че на пръв поглед изглежда, че обезпеченията намаляват това не е така в действителност: напр. ако длъжникът продаде вещта, която той е заложил на трето лице, обезпечението на кредитора няма да се намали, защото залогът следва вещта. Колкото пъти се продаде заложената вещ толкова пъти заложното право остава върху нея. Затова продажбата на една заложена вещ не е основание за кредитора да може да иска предсрочно изпълнение на своето вземане. Също изпълнението на един стар дълг или учредяването на обезпечение по един стар дълг не са намаляване на обезпечението.
   
3. 
   Длъжникът да не даде на кредитора обещаните обезпечения. Без значение са поначало причините за това. Трябва да се има предвид обаче, че чл.71 има относително действие. Той напр. при солидарни задължения, ако един от солидарните длъжници изгуби преимуществото на срока, това не означава автоматично, че кредиторът може да иска изпълнение и от останалите солидарни длъжници. Същото е положението и при отношението длъжник - поръчител: ако за длъжника се прилага чл.71 това не означава, че и за поръчителя автоматично също се прилага.
   

Въпрос 17 - Право на задържане

Право на задържане в тесен смисъл на думата - ius retentionis

Чл.91 Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване на неговото вземане.

Ал.3 - отменена

Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

Ал.6 - отменена

Функциите на правото на задържане в тесен смисъл на думата са обезпечителни. По силата на чл.91 се задържа чужда движима вещ, отказва се изпълнението на една вещна претенция, нарушава се чуждо абсолютно право. Заради това правото на задържане не може да бъде общ принцип, както възражението за неизпълнен договор можем да го разглеждаме като общ принцип в областта на двустранните облигационни отношения. За тях можем да изведем общ принцип, че срещу този, който не изпълнява също може да не се изпълнява, че двете задължения, ако няма нещо друго, което да ни пречи трябва да се изпълнят едновременно. Тук се вижда, че всъщност задържаме една чужда вещ и правомерно не се съобразяваме с едно чуждо абсолютно право. Това няма как да бъде провъзгласено за принцип, защото принципът на абсолютните права е, че те са противопоставими на всеки. Правото на задържане не почива на някаква естествена, генетична и функционална връзка между двете насрещни задължения по двустранното правоотношение. То е едно изключение от принципа на противопоставимостта на вещните права и почива на някаква случайна връзка, която може и да я има, но може и да я няма между задържаната вещ и някакво вземане. Ясно е, че този, който продава една вещ си иска цената и връзката между цената и вещта не е случайна. Но случайна е връзката между една вещ и вредите, които тя е причинила: ако вещта е причинила вреди, връзка ще има, но от никъде не следва, че всяка вещ ще причини вреди. Тази случайна връзка между дълга, който се обезпечава със задържането и вещта, която се задържа няма как да бъде общо описана, както е описана връзката между двете насрещни задължения по едно двустранно правоотношение. Тази връзка няма как да бъде описана освен казуистично и оттук имаме два възможни подхода:

- на търговското право, който въобще не държи сметка за задължението и вещта, която задържайки обезпечава вземането;

- на римското право с казуистично посочване на връзката.

Посочването при втория подход, който е характерен за гражданското право ще посочи само тези връзки и случаи, при които законодателят приема, че е разумно, справедливо да се даде едно изключение от принципа на всеобщата противопоставимост на вещните права и да даде право на определено лице, при определени обстоятелства да задържа една чужда вещ като обезпечение на неговото вземане. Реалните обезпечения, особено залога, исторически се твърди да са възникнали от правото на задържане.

В крайна сметка е възможно да се направи някакво обобщение на базата на общите белези на случаите, в които на законодателя му се струва правилно да се даде изключение и да уреди право на задържане.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: