Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предпоставки на правото на задържане по чл.91
- Задържане на недвижим имот
Обща уредбаПовтарящото се в повечето случаи е, че вземането, което се обезпечава чрез задържането произтича или от разноски за запазването, за поправката или подобренията на една чужда вещ, които разноски могат да бъдат искани или по принципите на неоснователното обогатяване (чл.59 ЗЗД), ако всъщност не бихме имали специална уредба в някои случаи или вземането всъщност е обратният иск на длъжника по един несъвършен, но двустранен договор, който длъжник е направил разноски или е поправил или подобрил чуждата вещ - нещо, което иначе не дължи. Но всъщност и обратният иск се свързва или с неоснователното обогатяване, или с деликт или с вреди, причинени от тази вещ, което означава една изцяло деликтна претенция (кучето опасло лалетата) или деликтен иск, който можем да схващаме като обратен иск по несъвършен, но двустранен договор (напр. искът на заемателя по заем за послужване, на когото сте дали умишлено дефектна кола, с която се е пребил). Ако това е така можем да кажем, че общо справедливо е да се даде право на задържане когато вземането на ретинента, заради което той упражнява ретенцията, вземането на задържащия, което той иска да обезпечи с правото на задържане е свързано с вещта в смисъл, че то произтича или от едно непозволено увреждане, или от вреди, причинени от тази вещ, или представлява разноски за запазване, поправяне или подобряване на тази вещ. Това е обобщението, до което си е позволил да стигне законодателя, защото в неговите очи е справедливо, разумно да въведе общо изключение от принципа за противопоставимост на вещните права, в случаите, когато по отношение на тази вещ или по-скоро във връзка с тази вещ са възникнали такива насрещни права на ретинента. Ако можем да говорим за конекситет (тази връзка между вещта и вземането - дълг на присъдената вещ, дългът да е свързан с вещта. Вещта ми дължи пари, защото кучето е опасло лалетата и ме дължи пари, а ще ми ги плати неговия собственик), безпредметно е да прилагаме общото правило на чл.91 към който и да е друг неуреден случай, просто защото то урежда възможно най-общо тези случаи. По чл.91 задържаме чужда движима вещ, за да обезпечим това свое вземане, което има връзка с тази вещ от типа, посочен в самия текст (вреди и разноски).
"Недобросъвестност" - в никакъв случай не се разбира недобросъвестен владелец. Има се предвид недобросъвестно да е придобита фактическата власт върху вещта, а не владение, държане или каквото и да е (както естественото владение, без да се интересуваме от основание, намерение и т.н.). Няма да бъде добросъвестен този, който е придобил фактическата власт върху задържаната вещ (детенцията) с умишлени, непозволени действия. По принцип недобросъвестен в областта на облигационното право значи, че знае нещо, че извършва едно правонарушение и въпреки това го извършва, преследвайки един резултат. Напр.: пазачът на една вещ знае, че не може да пие или да спи докато я пази и действа умишлено, когато напусне поста или се напие, било защото желае някой да открадне вещта, било защото му се спи или пие и иска да постигне този резултат и се примирява, нехае. В допълнителна подкрепа на тълкуването, че недобросъвестен тук означава да е придобил с умишлени непозволени действия ни дава чл.105 ЗЗД, който разглежда същия въпрос като отрицателна предпоставка за прихващане на две насрещни задължения, за компенсация: Чл.105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци. Това е съвсем естествено защото може да се получи така, че аз умишлено, имайки срещу вас едно вземане (за 5000 лв.) ще ви запаля палтото на закачалката и ще кажа: действително имам да ви плащам едно палто, но аз компенсирам. Тези са общите предпоставки на ius retentionis по чл.91 ЗЗД. Сред тях не присъства изискване за конекситет, различен от това, което съобразява закона. Съгласно общия текст на закона се задържа само движима вещ и тя може да бъде задържана от който и да е, стига вземането да е във връзка с вещта. Следователно това право би имал:
Задържане на недвижим имотЧл.72 ЗС: Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и разноските той има право да задържи вещта. Чл.72/3 ЗС е специален по отношение на чл.91 ЗЗД, защото ЗЗД урежда задържането на движима вещ и изключва правата, които произтичат от него да са приложими към задържането на недвижим имот. Ако не би бил чл.72 ЗС можеха да се задържат само движими вещи. и когато отидем към противопоставимостта на правото на задържане по отношение на трети лица ще видим, че изключението да се задържат пък недвижими имоти влиза по някакъв начин в противоречие с други принципи относно недвижимите имоти. Когато задържате една движима вещ, вие на практика в повечето случаи лишавате от легитимация нейния истински собственик. Защото е известно, че при движимостите владението предполага собствеността (правото), а пък държането, фактическата власт върху вещта и без това предполага самото владение. Така че, ако някой си мисли, че тази книга не е моя, фактът, че аз я вадя от чантата си и то е при мен за вас е достатъчно основание да предполагате, че тя е моя. Когато обаче аз твърдя, че тази книга е моя и ви я продавам и не мога да ви я покажа, всъщност моята легитимация е до голяма степен нарушена (аз не мога да ви я покажа, защото някой друг я задържа заради вземането си, свързано с книгата по начина, описан в чл.91 ЗЗД). Когато обаче става въпрос за недвижими имоти там легитимацията следва не от фактическата власт по общо правило, а от документа и тази легитимация много по-трудно се оборва или третите лица са много по-трудно предупредени, че някой упражнява ретенция. Чл.72 ЗС създава специално правило, като специалността се състои в това, че при определени предпоставки, по предпоставки, повече, отколкото е дал чл.91 ЗЗД разрешава задържането и на недвижим имот. Кои са предпоставките повече:
И в двата случая обаче основната част от връзката между дълга и вещта е еднаква: задържаме заради подобрение или разноски, които сме направили във връзка с тази вещ. Съществуват и други специални хипотези на ius retentionis, специални по отношение на връзката между вещта и дълга, в които правото на задържане не произтича от такъв конекситет, от такава връзка между дълга и вещта, която можем да опишем с правилото на чл.91 ЗЗД. Тези хипотези на задържане са характерни за търговското право. Поради липса към днешна дата на дуализъм в облигационното право обаче, в смисъл, че нямаме закон за търговските сделки тяхното място е в ЗЗД (част от тях).
Една от предпоставките на възражението за неизпълнен договор, която в закона не я пише, но можем да я разглеждаме като последица от целта и принципите, върху които е изградено това възражение е да задържаме еквивалентни престации, т.е. да задържаме основните престации по едно двустранно правоотношение. Тук това изискване не е налице: комисионерът задържа нещо, което е много по-скъпо, отколкото това, което му се дължи. Комисионната, която сте обещали на някой да купи нещо от свое има за ваша сметка, заедно с разноските, които той би направил е много по-малка от стойността на стоката, която ще купува. Следователно нямаме еквивалентност и затова всъщност игнорираме идеята, че това е приложение на принципа на чл.90 ЗЗД и не ни остава нищо друго, освен да кажем, че това е едно специално право на задържане, което цели не толкова едновременност, колкото обезпечаване на вземането на комисионера и на спедитора. Защото едновременността е отказана по принцип от самия договор - първо изпълнява комисионерът, а след това му се плаща комисионна, освен ако не сме се уговорили да стане предварително. Освен това тук се задържа чужда вещ или вземане, които обаче обикновено са чужди само по отношение на вътрешните отношения между комисионер комитент. За външния свят обикновено легитимацията е на страната на комисионера, но във вътрешните отношения те са на комитента и затова, тъй като задържането се упражнява относно него, отново задържаме чужда вещ. Търговското право, за разлика от гражданския закон е съдържало обща клауза за правото на задържане - за търговското право на задържане. Старият ЗЗД не е познавал обобщена формулировка на случаите, в които може да се задържа. Старият ТЗ - чл.323. Този текст е дословно преписан в проекта за част III на ТЗ/309. Особеното на търговското право на задържане извън общата уредба е това, че то се допуска без оглед на каквото и да е изискване за връзка между дълг и вещ, т.е. бихме казали, че то е едно задържане без конекситет. Предпоставка на търговското право на задържане е да се задържат вещи и вземания на един търговец от друг търговец за обезпечаване на вземането на този друг търговец, което произтича от търговска сделка и това е достатъчно: не става въпрос за подобрения, разноски и т.н. Затова можем да кажем, че това всъщност е задържане, което произтича не от връзката между дълга и вещта, а от връзката всъщност между субектите на двете задължения. Имало е една отрицателна предпоставка тези вещи и вземания да не са дадени с нарочна цел, но и тя е можела да бъде преодоляна при неплатежоспособност на длъжника. Всъщност бившата ал.3 на ЗЗД, коментирана от Кожухаров и за което казва, че това е задържане без конекситет е търговското право на задържане. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|