Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Упражняване на ius retentionis
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Действие на упражненото ius retentionis
Упражняване на ius retentionisУпражняването става отново чрез възражение. Ius retentionis е едно отбранително средство или по-точно едно обезпечително средство, което обаче води и до отбрана срещу вещната претенция да се върне една вещ. Води до това, че тази вещна претенция ще бъде условно уважена. Ius retentionis може да се упражнява извънсъдебно, защото е едно материалноправно възражение, каквото бе и възражението за неизпълнен договор. Но трябва да бъде повторено пред съда, да се позовем на него пред съда, за да може съдът да го зачете при постановяване на решението. Иначе съдът ще уважи вещната претенция и уважавайки я ще имаме сила на присъдено нещо, ще имаме изпълнителен титул и ще трябва да пуснем вещта, защото сме осъдени да я пуснем. А нашето възражение за задържане, което е трябвало да бъде повторено пред съда, но не е повторено, ще се окаже преклудирано от силата на съдебното решение, от силата на присъденото нещо, защото съдът е установил, че ние дължим връщането на тази вещ, че трябва да я върнем. Осъдил ни е да направим това, а това не би го направил, ако бихме направили своевременно възражението в процеса. Така че силата на присъдено нещо по принцип преклудира всички възражения, които биха могли да доведат до отхвърляне, или до уважаване, но при някакви условия или за по-малко този иск. Така че е важно да се направи възражението в процеса. Не че ние ще загубим вземането, което искаме да обезпечим с това възражение, защото след това ще можем да си заведем отделен иск за неоснователно обогатяване, деликтен иск или каквото намерим за добре. Но няма да можем да се противопоставим на съдия-изпълнителя да ни вземе вещта, или да ни изгони от имота. С повтарянето на възражението пред съда всъщност ние ще вкараме в процеса и нашето вземане, заради което упражняваме правото на задържане, ще го вкараме чрез възражение и следователно ще прекъснем давността по отношение на това вземане. Когато съдът се произнесе с решение, той ще каже, че осъжда еди кой си да предаде еди коя си вещ, да опразни недвижимия имот, но заедно с това осъжда и другата страна да заплати вземането, заради което е упражнено правото на задържане, като изрично постановява, че ответникът по първоначалния иск има право на задържане върху имота докато бъде удовлетворена неговата претенция. И понеже силата на присъдено нещо се формира и върху тези възражения, се оказва, че оттук насетне и за двете неща тече еднаква давност, все 5 години. И правото, което е признато на кредитора, на ревандикиращия собственик (вземането по ревандикационния иск - казвам "вземане", защото ревандикационният иск е всъщност една относителна претенция вие да ми върнете вещта) и обратното:това, заради което вие задържате, понеже са едновременно признати със сила на присъдено нещо и по отношение на двете е прекъсната давността - те всъщност от тук насетне ще се изсрочат с една и съща давност - с 5 годишната давност. Тук обаче се натъкваме на следния проблем: известно е, че ревандикационният иск по нашето право не се погасява по давност. Навремето обаче той се е погасявал по давност, при това с общата давност. Това не е водило до погасяване на правото на собственост, а единствено до погасяване на моята относителна претенция (една претенция няма как да не бъде относителна) по отношение на лицето, което сега без основание държи моя имот. Следователно, ако колегата (сега давността е 5 години и приемаме, че е такава) е държател или владелец на моя имот и аз предявявам срещу него ревандикационен иск. Този иск аз мога да предявя в течение на 5 години от деня, в който аз съм узнал, че той го държи. Ако не го предявя в този срок вече не мога да го съдя, спрямо него претенцията ми е погасена по давност или иначе казано той може да направи възражение. От това разбира се не следва, че аз съм загубил правото си на собственост. Когато по някакъв начин колегата пусне моя кокал така, че да го хване другия колега, включително и ако му го продаде, по отношение на другия колега аз имам нова ревандикационна претенция, която още не е погасена по давност и за нея ще започне да тече нова давност. Този принцип обаче е изоставен и се е приело, че ревандикационният иск въобще не се погасява по давност. Това нещо ще ни доведе може би до следното недоразумение: че моето вземане, заради което аз упражнявам право на задържане, което ще се погаси с 5 годишна давност, откакто решението е влязло в сила, защото е потвърдено със сила на присъдено нещо, ще се изсрочи за тези 5 години. А правото на собственост на другата страна няма да се изсрочи, защото то не се погасява. Но всъщност изпълнителният лист, може би, който признава една претенция за връщане (това е всъщност ревандикационният иск, върху който сме издали изпълнителен лист), може би той също се погасява в някакъв срок, не правото ми, а правото ми да поискам, да накарам съдия-изпълнителя да вземе вещта тъкмо от това лице. И ако това е така, ще се окаже, че отново ще получим едно съвпадане на сроковете, в които могат да бъдат упражнени нещата. Иначе казано, че вещната претенция няма да надживее правото на задържане. Действие на упражненото ius retentionisТо дава право да се задържа вещта до удовлетворяване на насрещното вземане. Разбира се задържащият не би следвало да си служи с вещта, ако нейният характер не е такъв, че да предполага това - така когато задържаме недвижим имот ние стоим в него и така или иначе си служим с него; ако задържаме една вещ, която по естеството си е такава, че ползването и е свързано с държанието, напр. едно куче и ако ползването на кучето е свързано с това да го галим и то да стои в къщи, ясно е, че това ще можем да правим. Правото на задържане обаче, макар това да е един спорен въпрос се разпростира и върху плодовете, които задържаната вещ дава. Какво значи "да се разпростира"? В никакъв случай това не означава, че вие можете да придобивате плодовете. Известно е, че добросъвестният владелец, който има право на задържане дължи плодовете от момента на поканата, преди това той ги придобива, но от момента на поканата, който е най-ранният момент, в който той може да направи възражението, тези плодове са за собственика. Но добросъвестният владелец или въобще ретинента може да задържа тези плодове, с което всъщност увеличава обема на това, което държи като обезпечение. Спорно е, защото не е изрично уредено в закона. Можем да приемем, че това е така на базата на две разсъждения:
Тъй като по чл.91 става ясно, че задържаме една чужда вещ, а не собствената си престация, която в крайна сметка в областта на договорите, откъдето беше тръгнало и възражението за неизпълнен договор ние можем и окончателно да откажем, като развалим договора, а задържаме една вещ, която така или иначе трябва да върнем и която няма да придобием на основание на задържането, то ретинентът се нуждае и от едно допълнително обезпечение. Защото иначе той може да държи тази вещ и когато се стигне до нейната продажба на публична продан да конкурира с всички останали кредитори на длъжника и да получи много по-малко, дори може да не получи почти нищо. За да не стане това чл.91/4 казва, че кредиторът, който упражнява задържане има право на предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. Така членът урежда една привилегия, която е повторена по чл.136/1/4 - а там по-точно е уреден нейният ред: Чл.136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти; 4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т.3; 5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка; 6. вземанията на държавата, освен тия за глоби; 7. зал. 8. зал. Вземанията по т.5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно. Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда. т.4 като специална привилегия предхожда всички общи, но в хипотезите когато се задържа за разноски и за подобрения всъщност тя предхожда дори привилегията на ипотекарния, респ. на заложния кредитор. Това дава основание да кажем, че ретенционното право е едно не само чисто обезпечително, но и залогоподобно право, защото дава една привилегия на ретинента, не чисто лично, не чисто облигационно право. Ретинентът е по право присъединен взискател в изпълнителния процес според чл.354 ГПК. Едно изпълнително дело се образува по молба на един кредитор, който има изпълнителен лист и той насочва изпълнението върху дадени вещи на длъжника. Когато обаче вещта, по отношение на която е насочено изпълнението се задържа, то ретинента, без още да има изпълнителен лист и без да е подал такава молба се счита присъединен взискател, присъединен към това изпълнително дело. И когато вещта бъде продадена и се получат парите, ако ретинентът още няма изпълнителен лист сумата за която той задържа, ще бъде заделена от съдия-изпълнителя докато той получи такъв или с други думи ще бъде включен в изпълнението. Като особено и получено без съгласието на длъжника обезпечение. Когато длъжникът ви е дал залог (собствена вещ), когато някой е поръчителствал, когато длъжникът е ипотекирал собствения си имот или едно трето лице е ипотекирало собствения си имот за чуждия дълг тези неща се дават със съгласието на даващия. Правото на задържане вие получавате като едно обезпечително право без съгласието и против волята на лицето, което би следвало да даде своето съгласие, собственикът на тази вещ, който в нашия случай съвпада с длъжника по вашата претенция за подобрения, разноски и т.н. Това положение налага правото на задържане, което за вас представлява единствено облагата от обезпечението, защото вие не ползвате потребителната стойност на тази вещ трябва да може да бъде лесно отклонено, ако интересът от обезпечението бъде удовлетворен по друг начин (не става въпрос за плащането, когато някой плати дълга ви). Собственикът обаче, този, срещу когото вие задържате ще може да отклони правото на задържане като ви предостави друго обезпечение - ако за него вещта има потребителна стойност, а за вас - само като залог (вземи часовника и си ми дай кучето - ако часовникът покрива като стойност обезпеченото вземане това ще бъде едно надлежно обезпечение). Това ни казва и чл.91/3 ЗЗД: Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.
Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|