Предпоставките на забавата на кредитора

Последици от забавата на кредитора:

Понеже целта на института е да облекчи длъжника, да не допусне влошаване на неговото положение от това, че той не е изпълнил, последиците могат да се разделят на две групи:

1. 
   По-лека последица, насочена към невлошаване на неговото положение - последица, насочена към това длъжникът да не бъде поставен в по-тежко положение поради неизпълнението, което се дължи на поведението на кредитора, тези, които облекчават длъжника. Тези последици обаче облекчават длъжника временно защото нямаме радикален изход: длъжникът си остава длъжник.
   

Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него. Това е така, когато иначе рискът е бил за длъжника. Когато рискът си тежи и без това върху кредитора няма да има какво да преминава. Но освен това забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Ако успеете да поставите кредитора в забава, след като вие вече сте в забава ще получите двоен ефект, не само ще имате един кредитор в забава, но последиците на вашата собствена забава ще бъдат погасени. От това всъщност следва, че дори рискът да е преминал върху длъжника поради това, че той е изпаднал в забава на основание чл.85 сега поради изчистването на длъжниковата забава, поради това, че кредиторът е в забава ще отпадне и тази последица. С други думи рискът, независимо от това дали се носи от длъжника по силата на договора или като последица от собствената му забава, при забава на кредитора ще премине върху същия.

Излиза, че кредиторът след като не приема няма никакви вреди и изпълнението е забавено от него. Както пък ако заради недаване на съдействие длъжник не е изпълнил навреме, той въобще не би бил тогава в забава, защото причината не лежи у него: забавата на длъжника е винаги виновна.

В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава, разноските напр. да пазите и храните коня повече време, отколкото е трябвало, разноски, свързани с преместването на вещите, с идването ви у кредитора да му предложите изпълнение, при което той ви заявява, че не го иска и т.н.

2. 
   Радикална последица, насочена към възможността длъжникът да се освободи от задължението си, въпреки че то не се приема от кредитора или въпреки, че кредиторът не му дава нужното съдействие, т.е. да се получи един максимално адекватен за длъжника резултат (погасяване на задължението чрез изпълнение). Тази втора група последици са насочени към освобождаването на длъжника от изпълнението и тежащото върху него задължение, т.е. да постигнат един адекватен на изпълнението резултат:
   

Предаването на дължимото за пазене в подходящо място наричаме още "влагане на хранение" и е способът, с който длъжникът ще преодолее неприемането от страна на кредитора. Но за да постигне този резултат той се нуждае от едно охранително решение - районният съд да му посочи мястото, където той да остави за сметка на кредитора вещите. На практика районният съд няма да посочи такова място, а вие трябва да си го намерите и да го посочите на районния съд, но независимо от това решението ви е необходимо, за да можете да постигнете ефекта на забавата. След влагането на хранение постигаме ефекта на изпълнението, все едно, че сме изпълнили и можем да си търсим цената и всеки, който твърди, че вие не сте изпълнили това задължение ще бъде принуден да слуша възражението, че по разпореждане на съда вие сте вложили предмета някъде. Ако става въпрос за пари, можете да ги вложите, дори да откриете сметка на името на кредитора и да ги вложите там . Другата възможност е да му намерите някаква сметка и да платите по нея, но това вече ще бъде нормално изпълнение без негово съдействие.

Когато дължимото подлежи на бързо разваляне и влагането му в склад е безпредметно или това влагане е свързано със значителни разноски и неудобства ("публично влагалище" = "антрепозитен склад" = търговски склад), длъжникът, след като предизвести кредитора може да поиска от районния съд да му се разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора. С това задължението на длъжника е погасено. Чл.97 ни дава един ерзац на изпълнението, когато неизпълнението се дължи на забавата на кредитора. До този извод стигаме и a contrario последната алинея на чл.97.

Във всички останали случаи, ако длъжникът го остави там и не го изтегли, смята се, че той е изпълнил, при това с датата на първоначалното влагане.

Има обаче задължения, които не се състоят в предаване на вещи или пари. Длъжникът не може да бъде обвързан до гроб (бояджията и ненавитите килими). Той би могъл да се откаже от договора понеже няма как да изпълни при условия на забава на кредитора, не може да боядиса пряко волята ми, нещо което можеше да направи с влагане на вещта - тогава той ще действа по чл.98:

Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

На практика това прилича твърде на разваляне на договора от страна на длъжника, но то не се подчинява на общите предпоставки на чл.87: разваляне поради неизпълнение на противната страна. Това е един изход на длъжника да се освободи от задължението и да претендира само необходимите разноски направени поради забавата и нищо друго.

В хипотезата обаче, в която кредиторът е изпаднал в двойна забава, защото има не само правото да получи вещта, но е и длъжен да я получи и затова неполучавайки я изпадаше в двойна забава (и в забава на кредитора и в забава на длъжника) тогава развалянето би могло да отиде по чл.87 и длъжникът да претендира и обезщетение за негативния си интерес, поради това, че договорът е развален.

Според Кожухаров към тези последици се прибавят и още две:

3. 
   Отговорността на длъжника се намалявала, т.е. че при забава на кредитора по отношение на длъжника действало едно favor debitoris и той отговаря само за умисъл и груба небрежност. Но в чл.95 до 98 такова правило не намираме - такова правило има при влога: чл.255/2:
   

Този член урежда специални последици на забавата на кредитора, когато той е влогодател. Проф. Кожухаров стига до извода, че това е универсална последица на забавата на кредитора. Дали този извод е верен? Той е верен с оглед на чл.300 BGB, който казва, че при забава на кредитора освен всичко друго отговорността на длъжника се намалявала съответно легално предвижда една хипотеза на favor debitoris. Той е верен и с оглед пандектното право. Но с оглед легалната уредба на ЗЗД такова обобщение няма легално основание. Трудно можем да обобщим изключението за влога и да го въздигнем до обща последица на забавата на кредитора. Подобна е и тезата по стария ЗЗД на проф. Апостолов. Въпреки това не би следвало да ограничаваме действието на чл.255 само при договора за влог, защото наистина римската традиция и тълкуването на пандектистите има и някакъв по-общ смисъл. Затова за Конов компромисният вариант е, когато като последица от забавата на кредитора, от неприемането на вещта, на изпълнението можем да видим между длъжник и кредитор отношения, наподобяващи договор за влог, макар той да не е сключен (напр. трябвало е да си взема костюма днес, но не съм го взел и той продължава да стои у изработващия, длъжника и той нито го е вложил на хранение, нито е отишъл да иска съдебно решение, за да му разрешат да го вложи на хранение - на какво основание стои след като трябваше да си го взема - всъщност тази ситуация е твърде близка до ситуацията при взаимоотношенията, които съществуват между влогоприемател и влогодател след забавата на влогодателя. Затова в нея Конов е склонен да приеме, че длъжникът ще бъде облекчен и по отношение на отговорността си, т.е., че това favor debitoris, което урежда чл.255 относно влогоприемателя, ще го приложим и тук, макар да нямаме договор за влог, но имаме налице отношения, които поради забавата на кредитора наподобяват влога. В другите случаи обаче, в които не можем да видим такива отношения, а те няма да се окажат толкова много и оттук обобщението на Кожухаров няма да е толкова статистически неправилно няма как да не прилагаме смекчението на чл.255. Така че правилото на този член можем да отнесем към забавата на кредитора въобще когато тя ни дава основание да видим между кредитора и длъжника наподобяващи влога отношения. А това ще бъде така при вещите до влагането им в хранение, защото като сме ги вложили в хранение, ако не сме ги изтеглили все едно сме изпълнили.

4. 
   Не се дължели лихви - това и без да го пише закона, въпреки че BGB го сочи изрично, е така и то е очевидно. Защото длъжникът дължи лихви за забава когато е в забава, а забавата на кредитора го изчистваше от последиците на собствената му забава, а пък договорни лихви той дължи до момента на изпълнението, дори може да изпълни предсрочно и да прихване лихвите (чл.70) дължими до падежа. И тъй като забавата на кредитора му е попречила той да изпълни предсрочно, а е могъл, юридически е видно, че той няма да дължи и тези лихви. Така че наистина, след като е поставен кредиторът в забава нему не се дължат никакви лихви за този период (било договорни, защото забавата е адекватна на изпълнението за длъжника, влагането на хранение, било мораторни, защото очевидно е, че длъжника не е в забава).