Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Въпрос 29 – Неустойка. Същност. Функции. Видове

Изтегляне 4.72 Mb.

страница	26/90
Дата	23.12.2016
Размер	4.72 Mb.
	#11383

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 90

Въпрос 29 – Неустойка. Същност. Функции. Видове.

Особености на неустойката като съглашение.

Съгласие на страните относно неустойката - не е необходимо да се използват някакви соленелни формулировки, дори може да не се използва терминът "неустойка" и въпреки това да се уговори такава. Съдът не може да пререшава въпроса за неустойката, не може да казва на страните да си уговорят неустойка , а ако са уговорили такава съдът не може да я отрече (това разбира се отнася до договорната неустойка). Законната неустойка е естествен елемент от съдържанието на договора, т.нар. naturalia negotii.
Уговорката за неустойка трябва да бъде в същата форма, в която е главния договор, когато това е форма за действителност - т.е. ако главният договор изисква писмена форма за действителност неустойката също трябва да бъде с такава форма за да е действителна.
Неустойката изисква наличието на някакъв главен дълг - няма никакви ограничения относно това, какви задължения могат да бъдат обезпечавани с неустойка - всякакви, без значение на техния произход. С неустойка могат да се обезпечават и задължения, които не възникват от договори, а от др. юридически факти. Неустойка може да се уговаря както при едностранни, така и при двустранни договори. Но по принцип, за да може да се търси неустойка трябва да има уговорка за нея, която да е била сключена преди неизпълнението.

Задължението за неустойка и кога то става изискуемо

Кредиторът трябва да е изпълнил задължението си или да е готов да изпълни, т.е. трябва да е изправен по принцип.
Длъжникът трябва виновно да не е изпълнил задължението си.
Не е необходимо кредиторът да е претърпял вреди.
Не е нужно кредиторът да доказва, че е претърпял вреди, както и техния размер.
Дори кредиторът да е извлякъл полза от неизпълнението, той пак може да търси неустойка.

Основното преимущество и изгода за кредитора от неустойката е това, че е достатъчно за него да докаже наличието на виновно неизпълнение, за да може да търси неустойката (не е нужно да доказва вреди).

По принцип обаче кредиторът може, ако не е уговорено обратното или ако нищо не е уговорено и се прилага чл.92, да търси вредите над неустойката. Но разбира се може да се уговори и някакъв друг вид неустойка освен зачетната, при която да не могат да се търсят вредите над неустойката.

Може неустойката да се намалява поради прекомерност. Може ли неустойката да се намалява, ако кредиторът не е претърпял вреди или ако неговите вреди са несъизмеримо малки с размера на неустойката?.Отговорът на този въпрос се съдържа в чл.92/2 ЗЗД: Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Какво значи "прекомерност" - прекомерността е един фактически въпрос, при който неустойката се съпоставя с действително причинените вреди, като е без значение абсолютният размер на неустойката и имущественото състояние на длъжника. За да има прекомерност неустойката трябва да бъде много голяма в сравнение с вредите. Това е фактически въпрос, който съдът преценява с оглед всички доказателства по делото. Няма значение степента и формата на вината на длъжника. Тъй като целта на една такава уговорка е не да бъде наказан длъжника, а да се отстрани неоснователното обогатяване на кредитора. Самата прекомерност се доказва от длъжника и той трябва да поиска от съда намаляването на неустойката, т.е. съдът не следи служебно за наличието на такива несправедливости. В трайната си практика ВС допускаше намаляване на неустойката само до момента, в който тя е била заплатена, а не след това. Законната неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност.

Съотношение между неустойката и реалното изпълнение

Кредиторът може да избира между неустойката и реалното изпълнение.

Длъжникът не може да принуди кредитора да получи само неустойка.

За разлика от отметнината, неустойката не дава право на страните да се откажат от договора и да я запазят.

Кредиторът има право на избор: ако той не може да се удовлетвори от реалното изпълнение, тъй като длъжникът не дава такова, той може да се обърне към неустойката.

Въпрос 30 – Задатък. Отметнина.

Терминът "задатък" има няколко значения:

Вещ или парична сума, която се дава като доказателство за сключване на договора и като обезпечение на кредитора.
Акцесорното и реално (по правило) съглашение, с което страните уговарят предаването на вещта или на паричната сума

Функции на задатъка

Потвърдителна или доказателствена функция - даването на задатък е доказателство, че е бил сключен някакъв договор - такава функция неустойката няма.
Обезщетителна функция - може да служи за едно предварително и общо определяне на обезщетението на кредитора в случай на неизпълнение.
Наказателна функция - ако се уговори, че страните могат да търсят обезщетение над задатъка, т.е. и обезщетение за вреди и задатък.
Авансово значение - на едно частично предварително изпълнение
Обезпечителна функция - както при неустойката, ако длъжникът не изпълни загубва задатъка

Значение на отметнина

Сравнение между задатък и неустойка (вж./

Съглашение (уговорка) за задатък

Както и при неустойката не е необходимо да се използват някакви особени формулировки, термини, но обикновено се говори или за задатък или за капаро. Уговорката за задатък най-често се сключва едновременно с главния договор, тъй като той (задатъка) е акцесорно съглашение, както и неустойката. Но задатъкът може да се уговори (сключи) и след главния договор.

Когато задатъкът има за предмет предаването на вещи, сключването му е съпроводено с предаването на тези вещи и затова уговорката за задатък има реален характер (за разлика от неустойката). Самото предаване може и да не бъде лично, може да бъде извършено по установените в оборота начини, чрез влагане на сумата в банка и т.н. Съглашението е неформално.

Законът не съдържа ограничения относно предмета на задатъка:

заместими и незаместими вещи;
движими вещи, но по изключение и недвижими имоти;
прехвърлени вземания;
частично предварително изпълнение.

Главни договори, които могат да бъдат обезпечавани със задатък:

- едностранни и двустранни - няма ограничения, но понеже по правило със задатък се обезпечават двустранните договори режимът на задатъка в чл.93 ЗЗД е създаден с оглед на двустранните договори;

Действие на съглашението за задатък

Когато задатъкът има за предмет вещи по правило има вещно действие. Ако предмет на задатъка са пари или заместими вещи те се предават в момента на сключването на съглашението за задатъка и в този момент кредиторът или страната, която ги получава става техен собственик, тъй като тя не дължи връщане на същите вещи, а на вещи от същия вид, количество, качество и т.н. (заместими вещи). Следователно когато задатъкът има за предмет заместими вещи, той винаги има вещно действие, прехвърля вещни права.

Възможно е обаче задатъкът да има за предмет индивидуално определени вещи. В този случай вещното действие не настъпва в момента на предаването на вещта, а в по-късен момент: на неизпълнението, тъй като право на собственост се прехвърля при неизпълнение и то при определени предпоставки.

В хипотезите на точно изпълнение:

Ако престацията на длъжника е еднородна със задатъка длъжника я прихваща - т.е. той намалява своето задължение в зависимост от размера на задатъка, който е дал.
Ако престацията на страната, която е дала задатъка е разнородна със задатъка, задатъкът се връща.

В хипотезите на пълна невиновна невъзможност:

Договорът се разваля по право и задатъкът се връща

В хипотезите на частична невиновна невъзможност:

Кредиторът може да развали договора - тогава задатъкът се връща.
Кредиторът може да предпочете да запази договора и да изпълни част от своята престация. Тогава задатъкът:
1. или се връща;
2. или се прихваща, в зависимост от това дали е еднороден или разнороден с предмета на престацията на страната, която го е дала.

В хипотезите на пълна виновна невъзможност:

Изправната страна (кредиторът) алтернативно трябва да упражни правото си на избор, което може да направи по различен начин или като го съобщи по някакъв доказуем начин, или ако предяви иск. Но веднъж избрал, този избор става неотменим. И тъй като уговорката за задатък е в интерес на кредитора, на изправната страна само той може да упражни правото си на избор и длъжникът не може да осуети този избор, като предложи напр. другата възможност.
Изправната страна може да се откаже от договора (разваляне) и да задържи задатъка. Но това е така, ако изправна страна е онази, която е получила задатъка (чл.93/2). Ако изправна страна е онази, която го е дала тя може да иска задатъка в двоен размер от неизправната (чл93/2). Самото разваляне може да стане както изрично, така и мълчаливо - напр. чрез задържането на вещта или чрез искането на двойния и размер. Ако задатъкът е за заместима вещ се връща вещ от същия вид, количество и качество в двоен размер. Ако обаче задатъкът е незаместима вещ се връща самата вещ и нейната равностойност. Изправната страна разполага с това право независимо от това, дали е претърпяла вреди и тя няма задължение да доказва вредите, които е претърпяла, достатъчно е да докаже неизпълнението, за да задържи задатъка или да поиска двойния му размер.

Под влияние на италианското право някои автори у нас приемат, че ако неизправната страна е действала умишлено кредиторът може да търси обезщетение за вреди над задатъка (като задържи и задатъка). Според Калайджиев това мнение не може да бъде споделено, защото то няма легална опора у нас. Следователно, ако страната предпочете да задържи задатъка или да иска двойния му размер тя не може да търси други вреди, т.е.правилото е или задатъка или нищо.

Дискусионен е и въпросът може ли задатъкът да се намалява поради прекомерност. Може да се намалява поради прекомерност само, ако има такава уговорка между страните.

Алтернативната възможност на страната е да търси компенсаторно обезщетение. Но в този случай задатъкът трябва да бъде върнат.

В хипотезите на забавено изпълнение:

Изправната страна може да задържи задатъка или да иска двойния му размер, като се откаже от договора (аналогична на хипотезата при пълно неизпълнение).
Изправната страна може да иска изпълнение, заедно с мораторно обезщетение - задатъкът се връща.
Изправната страна може да иска компенсаторно обезщетение - задатъкът се връща

В останалите хипотези на неточно изпълнение:

Изправната страна разполага със същите възможности, както в хипотезите на забавено изпълнение.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 ... 90