Прехвърляне на правоотношение

Въпрос 38 – Солидарност и неделимост

По принцип при солидарността става дума за хипотеза, при която има повече от един длъжник или кредитор. Но когато има такава солидарност за едно правоотношение ли става дума, при което като една страна ще бъдат конституирани повече от едно лице или става дума за ново правоотношение, за повече от едно, за отделно правоотношение с всеки един отделен длъжник или кредитор.

Господстващото виждане у нас е, че при солидарността има отделни правоотношения с всеки длъжник или кредитор, за разлика от римското право.

Солидарност на кредиторите (активна солидарност)

Активна солидарност е налице когато един длъжник дължи една и съща престация на няколко кредитори по такъв начин, че всеки от тях може да иска изпълнението и от длъжника. Но точното изпълнение извършено в полза на един от кредиторите освобождава длъжника спрямо всички кредитори. Активната солидарност не е уредена, но може да възникне по съглашение, от друг юридически факт (напр. едностранна сделка, завет в полза на повече от едно лице). Активната солидарност може да възникне от един юридически факт, но тя може да възникне и от последователното осъществяване на юридически факти, напр. присъединява се още един кредитор. Когато има повече от един кредитор по принцип активната солидарност не се предполага, тя трябва да бъде уговорена. Ако има повече от един кредитори, това което е нормално и с човешка презумпция се предполага, е че има раздел, т.е. че длъжникът отговаря само за отделна част от дълга към всеки един кредитор. А за да има активна солидарност трябва да има специална уговорка за това. Така напр. ако има няколко кредитора и един длъжник и нищо не е уговорено налице е разделност, а не активна солидарност. Някакви правила за активната солидарност могат да бъдат изведени по аналогия от правилата за пасивната солидарност - принципът е: всеки кредитор може да прави това, което е в интерес на всички. Когато той извършва действия, които са в интерес на останалите кредитори, то има сила за тях. Напротив, когато кредиторът върши нещо, което не е в интерес на останалите кредитори то не ги обвързва. Би могло по аналогия да се изведат следните положения, в зависимост от различните юридически факти:

1. 
   Всеки солидарен кредитор може да иска изпълнение на цялото вземане от длъжника. Длъжникът не може да прави възражение за разделяне на дълга или за последователност, ако такова нещо не е уговорено.
   
2. 
   Длъжникът се освобождава, ако плати на който и да е от кредиторите
   
3. 
   Общо действие за всички кредитори имат и следните юридически факти:
   
   1. 
      един от кредиторите поставя длъжника в забава - това ползва всички;
      
   2. 
      един от кредиторите прекъсва давността;
      
   3. 
      един от кредиторите предявява иск;
      
   4. 
      един от кредиторите получава изпълнителен лист.
      

Някои юридически факти (опрощаването и сливането) ако кредиторът опрости длъжника или се слее с него по аналогия от режима на пасивната солидарност би трябвало да се приеме, че частта на останалите се намалява с частта на този, който е опростил или се е слял.

Що се отнася до разпределянето на престацията между кредиторите това е въпрос на техните вътрешни отношения. Няма специални правила. Т.е. от вътрешните отношения на кредиторите ще зависи кой колко ще получи. Ако нищо не е уговорено всеки трябва да получи равна част и ако нищо друго не следва от техните вътрешни отношения.

Практическото приложение на активната солидарност е минимално, тъй като изпълнението, което длъжникът прави на един от кредиторите излага останалите на опасността, че този кредитор ще се окаже неплатежоспособен и те няма да могат да получат нищо от него. От друга страна на практика тези отношения и този резултат се постига по-лесно чрез упълномощаването и ако съществува опасност кредиторът, който получава изпълнението да е неплатежоспособен, останалите могат да оттеглят едностранно пълномощното. При активната солидарност би следвало да се сключи някакво съглашение, следователно ще бъде нужно и съгласието на неплатежоспособния. Активната солидарност освен това поражда доста сложни вътрешни взаимоотношения между кредиторите и за това на практика тя не се прилага. Все пак съществува и може да се уговаря.

Солидарност на длъжниците (пасивна солидарност).

Солидарност, при която има множество длъжници и един кредитор. Важи поначало положението в ГП, както и при активната солидарност: когато има повече от един длъжник предполага се разделност, а не солидарност. В ТП е обратното - пасивната солидарност се предполага. По принцип пасивната солидарност в ГП не се предполага, а трябва да възникне или ex lege или по силата на някакво съглашение.

Определение - това е фигура, при която няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава всички.
Правен режим:

Чл.121-127 ЗЗД

Чл.121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Чл.122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците

Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

Чл.123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.

Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.

Чл.124. Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.

Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.

Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.

Чл.125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.

Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.

Чл.126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.

Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Чл.127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.

В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: