Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8
Изтегляне 4.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въпрос 41 – Поръчителство. Обща характеристика. Сключване.
- Страни
- Елементи на договора
- Предмет на договора
- Действие на договора
Упражняване на правото
Ако бъде уважен искът атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна - тя ползва само кредитора-ищец и то само до размера на неговото право (смята се че тази недействителност има обратно действие от деня на извършването на действието, а не на влизането на решението в сила и основанието за това виждане е да се защити кредитора). Но кредиторът не може да се разпорежда с правата по силата на решението - той трябва по общия ред да насочи изпълнението към тези права. Решението по чл.135 ползва само кредитора-ищец, а не и останалите кредитори. За тях действието е действително. Действителността се запазва и по отношение на третото лице, с което длъжникът е договарял, но действието не може да прехвърли на това трето лице права (то остава действително, но третото лице не може да стане носител на правата, които е трябвало да му бъдат прехвърлени от длъжника). В този случай длъжникът отговаря за неизпълнение. Разбира се това действие (непрехвърляне на правата) се отнася само да размера на вземането на кредитора: ако напр. атакуваното действие има за предмет по-голямо по стойност право, отколкото е вземането на кредитора, за горницата това действие ще породи действие за третото лице. Тъй като третото лице също е кредитор на длъжника и също може да насочи принудителното изпълнение срещу имотите на длъжника то се удовлетворява обаче след кредитора, защото то или е получило нещо безвъзмездно или е знаело, че се уврежда кредитора. Така че когато се насочи принудителното изпълнение по отношение на атакуваното по 135 право, ако то е недостатъчно да се удовлетворят и кредитора и третото лице третото лице ще понесе риска от тази недостатъчност на имуществото. Възможно е обаче правата, предмет на отмененото действие да бъдат прехвърлени (условно казано) на четвърто лице от третото лице. Какво става с тези права? - след отмяната засягат ли се те или не? Ако предмет на атакуваното действие са движими вещи, прилага се чл.78 ЗС - ако са налице предпоставките на чл.78 четвъртото лице (трето лице - контрахент на третото лице) запазва правата си. Но при недвижимите имоти, за да може това четвърто, пето или шесто лице да запази правата върху недвижимите имоти трябва да е било от една страна добросъвестно, т.е. да не е знаело, че купува имот, който е предмет на увреждащо кредиторите действие и от друга страна, сделката, по която то придобива права трябва да е вписана преди вписването на исковата молба по чл.135, т.е. това е една от хипотезите, при които има изключение от правилото nemo dat plus, quod habet.
Въпрос 41 – Поръчителство. Обща характеристика. Сключване.Правен режим: Чл.138-148 ЗЗД Специални правила: Чл.22, 23, 24, 26 от Закона за ДСК.
Определение.Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредиторът на третото лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице. Страни
В специалните нормативни актове (ЗДСК) се съдържат и някои допълнителни изисквания към поръчителите:
Елементи на договора
Предмет на договораСпорове. Поначало предметът на договора съвпада с предмета на главния дълг, тъй като поръчителят е солидарен длъжник. Следователно, ако главният длъжник дължи круши и поръчителят ще дължи круши, но това е така по правило. Ако задължението е intuito personae, както и ако задължението е за индивидуално определена вещ (главният дълг) очевидно е, чепоръчителят не може да дължи същото. Това, което той може да дължи е сума пари. Всякаква друга възможност е изключена. Действие на договораПредпоставки: Особена предпоставка за действието на договора е наличието на главен дълг. Главният дълг не е елемент от договора. той е condicio iuris на договора за поръчителство. Законодателят не е установил поредност между главния дълг и поръчителството. Могат да се сключват и едновременно. Ако обаче поръчителството се сключва преди наличието на главен дълг ще става дума за поръчителство на бъдещ дълг - това е възможно, но това поръчителство ще поражда действие от момента на възникването на главния дълг. Главният дълг поначало трябва да съществува и да е действителен. Естествени задължения не могат да се обезпечават с поръчителство, тъй като поръчителят ще бъде поставен в по-тежко положение от главния длъжник. Възможно е да се обезпечават условни и срочни главни задължения. Изтегляне 4.72 Mb. Сподели с приятели:
|