Осъществяване на правото на предпочтително удовлетворение

Осъществяване на правото на предпочтително удовлетворение

1. Съдия-изпълнителят трябва да изпрати призовка за доброволно изпълнение. В този случай от получаването на такава призовка собственикът на имота не може да се разпорежда с този имот. Той трябва да събира доходите от имота и да се грижи за него като добър стопанин. Той все пак може да се разпорежда с имота, но разпоредителните му действия няма да може да се противопоставят на онези кредитори, които са наложили възбрана върху този имот. Ако собственик на имота е самият длъжник, той може да погаси ипотеката като изплати целия дълг с всички последици от неговото неизпълнение. Възможно е обаче собственик на имота да е трето лице-държател. В този случай третото лице държател може по силата на чл.151 ЗЗД да противопостави на ипотекарния кредитор всички възражения, с които разполага главния длъжник (както поръчителят може да противопоставя възраженията на главния длъжник). Освен това третото лице-държател може също да плати чуждия дълг, но то ще се освободи при по-леки условия, отколкото главния длъжник. То трябва да плати по-малко: онази сума, която е вписана в ипотечния акт, заедно с някои разноски и лихви, които са посочени в чл.174 ЗЗД. Ако третото лице-държател плати то се суброгира в правата на кредитора - чл.155/1,2 ЗЗД вж. П.Венедиков. Трябва да се има предвид и суброгацията, която настъпва по силата на специалното правило на чл.178 ЗЗД.

Също както и при залога ипотекарният кредитор е привилегирован. Неговата привилегия е трета или четвърта по ред и той се предпочита пред хирографарните кредитори, както и пред тези привилегировани с по-заден ред.

Също както и заложния кредитор ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател и на него съдия-изпълнителят му пази по своята сметка сумата, която му се дължи до приключване на принудителното изпълнение.

Публичната продан е извършена. Тя има и някои други действия, освен удовлетворяването на ипотекарния кредитор:

Публичната продан погасява всички ипотеки и вещни права, освен ако купувачът не се е съгласил те да бъдат запазени - това може да стане по реда на чл.175 ЗЗД. Това съгласие трябва да бъде констатирано в протокола на съдия-изпълнителя, отбелязва се на самия ипотечен акт и т.н.

Възможно е едно трето лице, което не е длъжник да е притежавало някакви вещни права върху имота. Ако то придобие този имот тези вещни права се погасяват поради сливане. Но ако този имот е ипотекиран и бъде продаден на публична продан в такъв случай по силата на специалното правило на чл.176 ЗЗД вещните му права се възстановяват, но без ипотеките. Ако е имало ипотека третото лице се удовлетворява от цената на имота.

Възможно е собственикът на имота да не е длъжник. В този случай, ако той е извършил необходими разноски и подобрения в имота, той получава тези необходими разноски и има вземане за увеличената стойност на имота при разпределението на сумата. Той се удовлетворява преди ипотекарните кредитори - чл.177 ЗЗД.

Договорите за наем в случаите на чл.237/1,2 ЗЗД могат да бъдат противопоставени на купувача на имота.

Правото на предпочтително удовлетворение на ипотекарния кредитор се простира и върху застрахователното обезщетение по силата на чл.154 ЗЗД. Трябва да се има предвид, че ипотекарния кредитор не може да иска изпълнение на главния дълг от третото лице - държател, собственик на имота.

Прекратяване на ипотеката

Прекратяването на главното вземане прекратява ипотеката.

Специални основания:

1. 
   Погиване на имота
   
2. 
   Отчуждаване на имота - по силата на правилото на чл.104 т.1 ЗТСУ държавата придобива имота чист от всякакви тежести
   
3. 
   Кредиторът може да направи отказ от ипотека по реда за отказ от вещни права
   
4. 
   При принудителна продан на имота
   
5. 
   След заличаване на вписване на ипотеката
   

Същност на ипотеката

Когато се говори за същност на ипотеката се има предвид същността на ипотечното право.

1. 
   Ипотеката е акцесорно право (както залога) - никакви отличия.
   
2. 
   Ипотеката е неделимо право, напр. разделянето на дълга между няколко длъжници не раздробява ипотеката и продажбата на част от ипотекирания имот не го освобождава от ипотеката.
   
3. 
   Ипотеката, освен в случаите на мобилиарна ипотека може да има за предмет само недвижим имот. това може да бъде всякакъв недвижим имот. Може да бъде и вещно право на строеж, идеална част от недвижим имот. Освен това ипотеката обхваща и доходите от имота от деня на възбраната. Не може да се ипотекират:
   

• 
  вещи, които са вън от гражданския оборот;
  
• 
  сервитути, отделно от господстващия имот;
  
• 
  вещно право на ползване, тъй като то е непредставляемо.
  

Теории за същността

Няколко са теориите:

1. 
   Господстващото виждане: ипотеката е вещно право. към това виждане се е присъединил проф. Кожухаров, Калайджиев. Аргументи:
   
   1. 
      абсолютен характер както за вастационния иск, така и правото да се изнесе имота на публична продан;
      
   2. 
      ипотеката и всички юридически факти, които имат значение за нея се вписват, както се вписват вещните права върху недвижимите имоти;
      
   3. 
      искът, с който се упражнява ипотеката е осъдителен.
      

Тъй като ипотечното право се упражнява само в изпълнителния процес, по-специално правото на предпочтително удовлетворение, то има и някаква процесуална характеристика. Така че виждането на проф. Сталев, че ипотеката е договор с процесуални последици също не може да се пренебрегне и то също е правилно. Но според Калайджиев виждането на проф. Венедиков, че ипотеката е преобразуващо право не би могло да бъде споделено, защото:

• 
  преобразуващите права се упражняват с конститутивни искове, а ипотечният иск е осъдителен;
  
• 
  според тази теория преобразуващият момент се изразява във възможността да се продаде имота и така да се осъществи правна промяна, но с такава възможност разполагат и всички останали кредитори, без те да имат някакво особено право и това право има като че ли процесуален характер - всеки може да иска имотът да бъде продаден. Всъщност разликата между това право на ипотекарния кредитор и на останалите кредитори е привилегията, но Калайджиев смята, че привилегията не е достатъчно доказателство за твърдението, че правото е преобразуващо. Тези теоретични спорове са без особено значение.
  

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: