Въпрос 84 - Прекратяване на поръчката

Въпрос 84 - Прекратяване на поръчката.

Специални способи за прекратяване:

1. 
   Смъртта на довереника или доверителя - договорът за поръчка е свързан с личността на страните.
   
2. 
   Поставянето под запрещение на довереника или доверителя. В закона не е казано поставянето под какво запрещение прекратява поръчката по право, но като че ли доминира виждането, че само поставянето под пълно запрещение прекратява договора по право, но въпросът е спорен.
   
3. 
   Прекратяването на личността на юридическо лице. Когато довереникът или доверителят е юридическо лице, с прекратяването му също се прекратява договора за поръчка.
   

С цел да бъдат защитени страните при тези основания за прекратяване чл.291 ЗЗД създава едно специално правило, което предвижда, че в тези случаи наследниците или правоприемниците или настойника и попечителя или ликвидатора “трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.". Ако те не направят това вероятно ще възникне едно вземане за вреди, ако такива са претърпени по общия ред.

4. 
   Оттегляне и отказ. Оттеглянето се извършва с едностранно изявление на доверителя, а отказът с едностранно изявление на довереника. Това са едностранни, неформални изявления, които произвеждат действие за в бъдеще. Тези изявления трябва да се различават от изявленията за разваляне. Тъй като оттеглянето или отказът от поръчката могат да застрашат интересите на насрещната страна законодателят е създал няколко специални правила, които да гарантират този интерес:
   
   1. 
      Чл.289 ЗЗД: Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.
      

Изисква се и довереникът своевременно да уведоми доверителя за своя отказ.

Ако тези две предпоставки не са налице довереникът дължи обезщетение за вреди.

2. 
   Чл.290 ЗЗД: Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.
   

Въпрос 85 - Отграничения на договора за поръчка от упълномощаването, комисионния и спедиционния договор и персоналната симулация. Отграничения от договора за изработка.

Упълномощаване

1. 
   Упълномощаването е едностранна сделка, а поръчката е договор (двустранна сделка).
   
2. 
   Поръчката урежда вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, докато упълномощаването урежда отношенията между третите лица и упълномощителя (поначало).
   
3. 
   При упълномощаването пълномощникът няма никакви задължения, той има само право да извърши дадено действие, а именно онзи юридически факт, който създава задължение е договорът за поръчка.
   

Възможно е поръчката да бъде съчетана с упълномощаване. В такъв случай е налице пряко представителство и всички правни действия, които довереникът и едновременно с това пълномощникът извършва настъпват директно в патримониума на доверителя/упълномощител. Но е възможно поръчката да не е съчетана с упълномощаване, т.е възможно е довереникът да действа от свое име. В този случай се говори за косвено представителство.

Комисионен и спедиционен договор

Комисионния имат за предмет сключването на една или няколко сделки, а спедиционния на договор за превоз и свързаните с него договори за услуги (натоварване, разтоварване и др.)

Изработка

1. 
   Договорът за изработка е двустранен и възмезден, докато поръчката поначало е едностранен и безвъзмезден.
   
2. 
   При поръчката поначало довереникът действа за сметка на доверителя и рискът е за доверителя, докато при изработката е обратното: там поначало изпълнителят действа за своя сметка и на свой риск.
   
3. 
   Изработката не е така тясно свързана с личността на изпълнителя - възможно е да се уговори личността на изпълнителя да бъде съществен елемент от съдържанието на договора, но поначало това не е така.
   
4. 
   Изработката има за предмет материални действия, докато поръчката има за предмет – правни действия.
   

Трудов договор

1. 
   Трудовият договор има за предмет работна сила, докато поръчката им за предмет извършването на някакви определени, обособени правни действия.
   
2. 
   Трудовият договор може да има за предмет извършването на материални действия, а при поръчката това не е допустимо.
   
3. 
   При трудовият договор работникът или служителят е в зависимост, той извършва престацията по договора под ръководството на работодателя и поначало не разполага със самостоятелност. При договора за поръчка тази зависимост е много по-малка.
   

Тези разграничения са важни с оглед практическото поставяне на въпроса с оглед на данъчното облагане - дали е налице от една страна поръчка или изработка (граждански договори) или е налице трудов договор.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: