Съдържание предговор 5 Пътят, следван от неверниците

Може би е необходимо по-ясно да установим смисъла на появилото се доказателство при сравнение на монотеизма и политеизма: Когато говорим за двама Творци, истината е, че единият от тях по мощ и знания непременно ще подпомага другия. Ако единият от тях е лишен от тези качества, той не може да бъде

бог. В случая остава само единият. Но ако притежава съответните качества, за да надделее другия, тъй като ще отпадне неговата божественост, пак остава само Единствен Бог. Някои философи определят това като „анулиране на едното божество от другото"и към това допълват: „При съществуване на две божества по едно и също време едното може да желае Зейд да е прав, а другото -седнал. При това положение в едно и също време е невъзможно да се изпълни волята и на двамата. Следователно, ако волята на единия надделее над волята на другия, то тогава този, който ще остане безсилен, тъй като ще бъде победен, не може да бъде бог и остава с другия единствен Бог."

Ибн-и Джерир от Табари, засягайки темата, казва: „Не е въз­можно по качества и способности единият бог да изпревари или да изостане от другия. Ако единият от двамата е безсилен спрямо другия, Той е надминат и е несъстоятелно да бъде бог. Ако два­мата притежават еднаква сила, единият все пак трябва да при­тежава специфични способности, с които оставя другия зад себе си. По-слабият не може да бъде бог.

В заключение както на земята, така и на небесата съществува една абсолютна сила, единствен Бог, който не може да бъде подвластен. Умът на всеки, който защитава политеизма вследствие на неговата изостаналост, не може да се освободи от идолопоклонническата си мисъл и от въображаемото си разсъждение. Той е далеч от изследователя и е в постоянна борба с рационалното мислене.

Считам, че не съществува такъв, който може да защити поли­теизма, опирайки се на разума и логиката. Изследванията водят към монотеизма, Единния Бог, който е лишен от качествата на онова, което се е появило впоследствие. Или пък ако всеки от тях е по-силен от другия, то поради отликата пак е безсилен вследствие на делене, съединяване и раждане. Въпреки фалшивите вярвания днес многобожието (политеизма) е рухнало."

В множество знамения на Свещения Коран се излага погрешността на политеизма:

Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват!

[21:22]
Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват - Знаещият и скритото, и явното, - превисоко е над онова, което съдружават с Него!

[23:91-92]

Кажи [о, Мухаммед]: „Той е Аллах - Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему."

[112:1-4]

По този начин се установява Единосъщността на Вечния създател, без да остава място за съмнение и колебание. Дълг на всеки учен изследовател е да призове хората към тази Едино-същност и да разкрива погрешността на многобожието там, където могат да се открият следи от него.

О, човече! Знай, има страшни думи, които излизат от устата на хората и нашепват неверието. Вярващите ги употребяват само несъзнателно. Ще обясним три от най-важните:

Първо: „Причините сътворяват."

Второ: „Възниква от само себе си."

Трето: „Природата създава по необходимост."

Да, съществата са налице и не могат да бъдат отречени. И всяко от тях се появява с изкуство и мъдрост. И щом не е вечно, то има начало. О, невернико! Ще кажеш, че това същество, например животното е сътворено от определени земни причини, т.е. че се поражда в сбора от причини... или то възниква от само себе си...или възниква като природна потребност под нейно въздействие... или се създава чрез могъществото на Аллах Всемогъщия! Щом като по пътя на разума не съществува друг път освен тези четири и бъде доказано, че трите са безсмислени, неприемливи, недопустими, тогава остава непоклатим единствено четвъртият път на Единобожието.

Първият път: Светът на причинността като цяло се определя от предметите и съществуващите творения. Ще споменем три от многото безсмислици.

Първата безсмислица. В една аптека се намират различни лекарства. Необходимо е да се направи животворна смес. Идвайки в аптеката, виждаме компонентите за нея. От всяка необходима съставка със специални везни се отмерват по няколко грама - от една 1 грам, от друга 2 грама, от трета 3-4 или 6-7 грама и т. н. Ако се вземе частица повече или по-малко от някое вещество, то тази смес няма да стане животворна и няма да покаже същността си. Възможно ли е случайно, да речем от силна буря, от всяко шише да падне такова количество, каквото е взето с везните, и да се образува тази смес... Дали има нещо по-суеверно, по-безсмислено и по-нередно от това?! Дори и магарето ще удвои ината си и превръщаъки се в човек, ще каже: „Не приемам тази мисъл", и ще избяга.

По подобие на този пример всяко живо същество несъмнено е една животворна смес, всяко растение е съставено от много и раз­лични компоненти, сякаш взети с много чувствителна везна. Ако се позовем на причинността и на нейните елементи и се каже, че „причините създават", така както става в аптеката, където сместа се създава случайно, вършим стотици пъти по-голямо безумие.

Втората безсмислица: Ако всяко творение не бъде приписано на Аллах, който е Единствен, а се припише на причинността, то това е такава безсмислица, че и този, който притежава разум дори колкото крилото на муха, ще заяви: „Не, невъзможно е!" Безсмислица е да се твърди, че обединяването на противо­положните и противоречиви причини ще предизвика синхрона и съвършенството във всяко живо същество на света.

Да, даже малкото тяло на мухата е свързано с повечето от многобройните елементи във Вселената и може би е едно нейно умалено превъплъщение. Ако не беше приписано на Всемогъщия, Вездесъщия, тогава материалните причини можеха да се окажат в нейното тяло и вероятно да се наложи да влезнат в него. Може би ще трябва да влезнат в клетката на окото, която представлява умален модел на тялото. Защото ако причината е материална, трябва да присъства и да бъде вътре в нея. При това трябва да се приеме, че в клетката, в която не могат да се поберат дори и пипалата на мухата, които са като върха на игла, причините трябва да действат като изкусни майстори.

Трета безсмислица: Тя се основава на безспорното правило:

„Единството се поражда само от единосъщност". Съществата се намират в определен порядък и е ясно, че те не произхождат от объркани, противоречиви и несъвместими помежду си многоброй­ни причини, а произхождат от Единствен Всемогъщ Творец, който властва над всичко. Всичко това да се приписва на безбройните бездушни, невежи, неразумни, слепи, неми и объркани ръце на природните причини, в крайна сметка да се свързват с този орга­низиран и синхронен ред, да им се приписва сътворяването е далеч от разума. Да речем че категоричното гледище от тази безсмисли­ца е, че влиянието на материалните причини се осъществява чрез въздействие и контакт. Контактът на природните причини обаче се осъществява чрез външните признаци на живите същества.

Виждаме обаче, че вътрешният ред на живите, до които не може да достигне ръката на материалните причини, е десетки пъти по-изряден, по-изящен, по-съвършен и от външния. На земята има още толкова живи същества, дребни животинки, които са много по-разнообразни и по-привлекателни от големите и не могат да се докоснат не само вътрешно, но и външно от ръцете на матери­алните причини. Да бъдат приписани на мъртвите, невежи, груби, далечни и противоречиви причини означава безпределна слепота и глухота.

Втори пример: „Възникване от само себе си." Дори в самото изречение няма логика. Погледнато отвсякъде, е фалшиво и безсмислено. За пример избираме три от безсмислиците:

Първа: О, фанатичен безбожнико! Твоето високомерие те е заслепило толкова, че приемаш сто глупости наведнъж. Ти съществуваш, защото не си просто материя, не си бездушен и непроменящ се. Може би си като перфектно изрядна машина или като чуден и непрекъснато променящ се дворец. В твоето тяло непрекъснато работят частици. То се намира във взаимоотно­шения с Вселената откакто съществува твоят род. Частиците, ко­ито работят в него, внимават да не нарушат това. Постъпват така предпазливо, че все едно виждат цялата Вселена. Заемат поло­жение, след като видят твоята позиция във Вселената. Ти със сво­ите вътрешни и външни чувства се ползваш от уникалното раз­положение на тези частици. Ако ти не приемеш частиците в тялото си като мънички служители, които действат според законите на Всемогъщия или като негова армия, или като перото на съдбата,

т.е. че всяка частица е точка на съдбата, тогава за всеки атом или молекула, които работят в твоето око, е необходимо око, което да вижда цялото ти тяло и цялата Вселена, с която си свързан... Също така трябва да има ум, който да знае източниците за миналото и бъдещето, за поколенията, корените, елементите, средствата за съществуване, за да може правилно да оцени същността на еле­ментите и да изнамери изворите за живот и препитание... Според такива като теб, непросветени по тези въпроси, една частица тряб­ва да притежава знания колкото хиляда учени като Платон, което представлява безпределно налудничаво суеверие.

Втората безсмислица: Твоето тяло прилича на прекрасен дворец с хиляди куполи. Камъните на всеки купол са поставени самостоятелно без подпори и висят. Може би твоето тяло е хиляди пъти по-чудновато от този дворец, защото то непрекъснато се подновява със съвършена методичност. Душата, която е необи­кновено загадъчна, сърцето и всеки орган от твоето тяло пред­ставляват част с такъв купол. Частиците по подобие на камъните на купола са сложени една до друга в определен порядък, са­мостоятелно и показват една чудновата постройка, едно нео­бикновено изкуство, чудо на могъществото, като езика и очите. Ако тези малки частици не са подчинени на Създателя на този свят като негови служители, то тогава всяка частица в тялото, както властвала абсолютно над другите частици, така би била и в противоречие с другите при управлението. Ролята им ще бъде колкото абсолютна, толкова и относителна. Да се приписва всичко това, което може да бъде плод само на единствен Творец на частиците, които нямат предел... Дори безумец ще разбере, че това е абсолютна безсмислица.

Третата безсмислица: Ако твоето тяло не е изписано с перото на Вездесъщия, Единосъщния и е отпечатано с клеймото на причините, принадлежащи на природата, тогава за устройството на цялото тяло, като започнем от най-малките частици до последната клетка, ще има нужда от толкова природни форми, колкото са съставките. Така например книгата, която държим в ръцете си, е едно писмо, което авторът, позовавайки се на науката, може да напише с единствено перо. Ако това не е писмо и не се припише на перото на писаря, а се твърди, че се е написало от само себе си или се припише на природата, то тогава както при печатната книга за всяка буква ще има нужда от един шаблон и още един за шрифто­вете. Както се случва понякога с големите букви с тънък шрифт да се вмести една страница, то тогава ще има нужда от хиляди такива пера само за една-единствена буква. Ако отделните частици, вли­зайки една в друга, с акуратност приемат форма като твоя орга­низъм, то тогава за всяка частица ще са необходими форми според съчетанията. Дори да допуснеш, че е възможен един подобен слу­чай между 100 невъзможни, то за направата на тези изкусно изработени железни букви, съвършени образци и моливи ще са необходими пак толкова пера, букви и форми, понеже и те са направени и изработени с голямо умение. И така веригата продължава...

Ето, разбери и ти! Това е такава мисъл, която се намира в противоречия и суеверия, числеността на които се равнява на броя на частиците в теб. О, фанатични самотнико! Не ще ли се посрамиш? Откажи се от тази заблуда!

Трети пример: „Природата създава по необходимост." Тази постановка също съдържа множество измислици. Взимаме само три от тях.

Първата: Ако проницателността и мъдростта, които се наблю­дават в създанията и преди всичко в живите същества, се припишат на сляпата, глуха и неспособна да разсъждава природа, а не на силата и съдбовното перо на Изначалния, то тогава е необходимо природата да изобрети всяко творение така, че да притежава без­брой духовни машини и печатници и във всяко нещо да вмести си­ла и мъдрост, които да сътворяват и управляват Вселената. Това е така, защото прелестните отражения на слънцето се виждат в мал­ки стъклени парчета и капки по земното кълбо. Ако горния при­мер и отраженията на слънчицата не се припишат на единственото Слънце на небето, тогава ще се наложи в едно парченце, където не може да се помести и кибритена главичка, да настаним Слънцето съобразно естествените му размери. И така във всяко стъкълце да поставим по едно миниатюрно, но дълбоко по мъдрост слънце.

Ако качествата на съществата не се припишат безусловно на Вездесъщия, то във всяко творение и по-специално във всяко живо същество, трябва да се търси наличието на безгранична сила, воля и знание, на една природа, носеща мъдрост, и да се приеме съще­ствуването на един Бог в тях. Това е най-невероятният и най-фал-

шивият начин на мислене. Този, който приписва изкуството и въо­бражението във Вселената на една нищожна и лишена от съзнание Муха, или на мъртвата и безразсъдна природа, показва, че несъм­нено е сто пъти по-глупав и от животното.

Втората измислица: Ако тези безкрайно изрядни, измерени с най-точни везни изкусни и смислени създания, бъдат приписани на природата вместо на една могъща личност, тогава тя навсякъде трябва да има толкова машини и печатници, колкото е общият брой в цяла Европа.

В една каса с пръст, която изпълнява ролята на саксия за цветя, при посяване на семена от различни цветя се вижда способност, която оформя и вае техния вид. Ако това не се припише на Всемогъщия и в почвата не съществуват отделни духовни машини за всяко цвете, това не може да се осъществи. И семената са като сперматозоидите и яйцеклетките. Материята им е една и съща, т. е. смесица от водород, кислород, въглерод и азот. Всичко това заедно с въздуха, водата, движението и светлината без ред и форма се смесва като тесто. Всяко едно от семената просто и несъзна­телно се насочва към другото и се образуват тези безброй изкусно подредени цветя, които излизат едно по едно от тази почва... Всич­ко това извиква необходимостта от голям майстор. Тази пръст в саксията трябва да притежава малки фабрики и печатници, за да може да изтъче толкова много жизнени и тъкани украси.

Преценете в каква степен са се отклонили от разума бого­хулните разсъждения на материалистите. А този, който смята при­родата за изобретател, е опиянен и обезумял. Тези, които се смятат за „ерудирани и умни", колко са се отдалечили от разума и науката, за която говорят. Виж, изсмей се и ги заклейми, тъй като те са приели за истина най-невъзможните фалшификации и суеверия, които са безпредметни от всяка гледна точка !...

Третата измислица: Ще вземем само два примера от брошури, които ще разяснят тези безсмислици.

Първият пример: В един дворец в безлюдна пустиня, издигнат и построен според всички изисквания на цивилизацията, завършен и украсен с голямо майсторство, влиза един напълно див човек и поглежда вътре. Вижда хилядите с изкуство изваяни предмети... От диващина и от глупост си казва: „Този дворец с всичко, което се намира в него, е построен с някои от предметите, без намеса отвън." Която и вещ да погледне, дивашкият му ум не допуска тя да го е построила. После намира книгата, която съдържа цялост­ния план за построяването и наредбите за управление. Написаното обаче не притежава ръце, очи или чук, също както и другите предмети в двореца, и не е в състояние да създаде и украси този дворец. Считайки тази книга за подходяща, казва: Ето тази книга е построила, подредила и украсила двореца. Така превръща диващината си в безсмислица на глупците и опиянените.

Ето още един подобен пример. В дворец, построен още по-изя­щно и по-съвършено от двореца в горния пример и около който прелива чудна тайнственост, влиза дивак богохулник, който отрича всичко божествено и не допуска, че това са творения на една съ­ществуваща личност. Той предполага, че това е дело на човек на изкуството, който твори с божествена дарба, опирайки се на законите на науката, и казва: „Щом тези предмети изискват ня­каква причина, то за това най-подходяща е тази книга." Ние пък казваме:

О, ти, от глупостта си обезумял, опиянен глупако!

Извади си главата от блатото на природата, обърни се назад и погледни всичките създания, от най-малките частици до планетите. Виж Този, когото освидетелстват на различни езици и Когото показват с пръст. Виж Изкусния Създател...Виж прелестта на Този, който е съградил двореца и написал програмата в книгата - Извечния Ваятел, който е в основата на всичко... Погледни Неговото послание, чуй неговия Коран... Спаси се от тези безсмислици!

Вторият пример: Един див човек влиза в разкошно казармено помещение. Там наблюдава цялостното обучение и действия на дисциплинираната армия. Вижда, че по движенията на един войник цяла рота, бригада и дивизия става, сяда, върви... По една команда за огън стрелят всички. Неговият примитивен ум не възприема командата като ред в държавата, като заповед на царя, а си въобразява, че войниците са вързани един за друг с някакво въже. Изумен, мисли колко загадъчно е това въображаемо въже и си тръгва... Влиза във великолепна джамия като Света София в петъчен ден и наблюдава как мюсюлманите по гласа на един се навеждат и стават. Понеже не познава Шариата, от който произ­хождат духовните правила, той си въобразява, че тези хора са свързани един за друг с истински въжета и смята, че те ги правят роби, като ги разиграват. Така този неверник напуска джамията и си оти­ва с мисли, които могат да разсмеят и най-свирепите хора и зве­ровете дори...

Още един пример: В света, който представлява великолепната казарма на безбройните воини на Изначалния и Вечен Владетел, който е величествен храм, за преклонение към Вездесъщият, влиза неверник, абсолютен дивак и носител на богохулната мисъл за природата творец. Представяйки си параграф по параграф духовните закони на вселенския порядък, които идват от мъдростта на Вечния Владетел, той ги приема като материално съществуващи и обявява законите на властващия Творец за не­действителни... Вместо Всемогъщия, на преден план той изкарва закони, които се дължат само на наука и слова, приписва им сътворението, после ги назовава „природа", и възприема господната сила като независима сила.

Такъв не е ли хиляди пъти по-голям дивак от споменатия в примера?!

Накратко: Този въображаем творец, който натуралистите наричат „природа", ако притежава същност, то тя може да бъде само изкуство, но в никакъв случай не може да е Творец. Тя е един декор, но не и декоратор. Тя е порядък, но не и Отредител. Тя е закон, но не и Законодател. Творението е прикриващо Твореца завеса, но не може да бъде Създател. То е дейно творение, но не и творящо действие. То е закон, но не и сила, могъщество. То е плодът на извора, но не и самият извор.

Има една всеизвестна максима: Творенията доказват имената. Имената доказват качествата. А качествата доказват личността.

За да изясним това правило, нека вземем един пример:След като анализираме една книга, малко или много добиваме представа и за качествата на автора. Ако тази книга е на

художествена тема, стигаме до извода, че авторът е литератор, ако предлага някакво откритие или изобретение, творецът е изсле­довател. Ако е писал по правилата на граматиката, той е езиковед. Ако е предложил хубави стихотворения, е поет. Ако е успял да ов­ладее темата, означава, че е майстор с вкус и чувство. Ако книгата притежава научна стойност, е учен... И така, всяко открито до­казателство в книгата е средство за опознаване на отделните качества на самия творец. Изхождайки от тях, ние назоваваме твореца с подходящо име. В заключение, ние опознаваме автора на книгата.

Да се постараем да съпоставим горния пример с нашата кон­кретна тема:

В предишните теми на книгата представихме девет дока­зателства, свързани с темата Вселена. Всяко от тези доказателства сочи едно или повече имена на Всевишния Аллах. Вселената е едно от творенията на Аллах:я

[30:50]

Доводите за вечността и сътворяването на света отпосле сочат, че Аллах е Аууал (Изначалният) и Халик (Сътворителят); доказателството живот сочи, че Аллах е Мухий (Даващият живот), Бари (Изкусният), Мумит (Отнемащият живота); доводът за напътствието - че Аллах е Хади (Напътстващият) и Мудил (Оставащият в заблуда); доказателството за творението - че Аллах е Беди (Сътворяващият безподобни творения); доказателството за приемането на молитвите - че Аллах е Муджиб (Откликващият); доказателството за благодатта - че Аллах е Мун-им (Даряващият благодат), Му-ти (Даващият, Даряващият); доказателството за единосъщността - че Аллах е Уахид (Единосъщният); доказател­ството за мъдростта - че Аллах е Хаким (Премъдрият).

Множеството доказателства във Вселената, които споменахме или не, сочат по едно от имената на Аллах. Доводът за препитанието на всяко творение сочи, че Аллах е Раззак {Даващи­ят препитанието); доказателството за славата и унижението - че Аллах е Муиз (Издигащият) и Музил (Унизяващият); законността

във Вселената - че Аллах е Мухеймин (Наблюдаващият); съществуването на творенията - че Аллах е Кадир (Способният) и Муктедир (Всеспособният); доказателството за подреждането на предметите - че Аллах е Мукаддим (Ускоряващият) и Муаххир (Отсрочващият); доказателството за покайването на хората - че Аллах е Таууаб (Приемащият покаянието), Гаффар (Опро­щаващият) и Афуу (Извиняващият); доказателството на мъстта -че Аллах е Мунтаким (Въздаващият отмъщение); доказателството за ползата и вредата - че Аллах е Уафи (Отдаващият заслуженото) и Дар (Сътворителят на нещата, предизвикващи огорчение); доказателството за позволението на противоречащите да не изпълняват Неговата повеля - че Аллах е Сабур (Търпеливият). Не е възможно съществуването на доказателство, което да не сочи име от Неговите имена.

Успоредно с доказателствата за имената и качествата на Аллах според темите, които засягат и връзките помежду им, тези имена и качества се разпределят в различни групи:

Една част от тези качества са действени (Съфати фиилийе).

Друга част са физически качества (Съфати вюджудийе).

Третата част влиза в групата на Противоположните качества (Съфати селбийе). Всичките те заедно сочат Аллах.

Нека още малко разясним тези качества: Когато казваме за един човек, че е убиец, това качество (да убива) е свързано с него­вите действия и постъпки. Ако кажем, че този човек е чуващ, то е свързано с физическите му качества. Но ако разкрием, че той не употребява алкохол, тогава засягаме негово противоположно качество. Всички тези различни качества свидетелстват за опре­делен човек.

Качествата на Аллах, които могат да се узнаят са: проти­воположните (съфати селбийе); действените (съфати фиилийе) и физическите (съфати вюджудийе). Неговата личност може да се разбере единствено чрез трите вида качества.

Да подчертаем какво искаме да кажем с гореизброените три групи качества.

Съфати селбийе са качества, които разграничават Аллах от неподходящи Нему неща, като например качеството уахданийет (Единосъщия). Съфати вюджудийе са качества извън неговата Личност, но Го допълват. Такива са Всезнаещ, Всечуващ. Връзките между неговата мощ и създанията влизат в качеството съфати фиилийе, като Даващ препитание, Създаващ...

Всички доказателства във Вселената сочат четири физически качества - Знание, Воля, Сила, Живот.

Ако не съществуваше сила, нямаше да съществува Вселената. Ако волята не бе отредила нещата в сегашния им вид, Вселената също нямаше да съществува. Без знанието нямаше да съществува нищо. Всичко съществуващо във Вселената свидетелства за знание, воля и сила преди тяхната поява. Тази личност, която се окачествява със знание, воля и сила, е необходимо да притежава Живот. Доказателствата, които свидетелстват, че тази личност владее знанието, волята и силата, фактически потвърждават, че Той благодарение на качеството Къдем (Извечния) е сътворил Вселената, която не е съществувала преди, с качеството Бекаа (Вечния) потвърждава, че Той е безкраен, чрез Вахданийет (Единосъщия) - че Той няма равнопоставен, чрез Мухалефттун Лил Хауадис (Различаващия се от творенията) - че няма нищо на този свят, което да прилича на Него, чрез Къям Бинефсихи (Самодостатъчния) - че Той не изпитва нужда от нито едно същество.

Всичките доказателства, които свидетелстват за Неговата Личност, също потвърждават, че Той е съвършен, без недостатъци, далеч от невиждащите - Басар (Всевиждащ), далеч от глухотата -Семи (Всечуващ), че Той не е ням, а притежава Слово (Калям)... И въобще всички доказателства сочат същество, притежаващо всичките тези качества.

Това е същество, което няма начало - Първият (Аууал), и край - Сетният (Ахир); няма равнопоставено на себе си - Единосъщият (Вахид); няма и Себеподобен - Пресветият (Куддус); не изпитва не­обходимост от друго същество - Вездесъщият (Кайюм), притежава слух (Семи), знание (Алим) и воля (Марид).

Плодовете на знанието, волята и славата на Бога са толкова много и толкова разнообразни, че изискват Той да има много имена. Ние се боим да Го назовем с други имена извън тези, с които Той се е назовал по пътя на откровението. Това е така, защото само Той знае своето Величие. Само нещата, които подобават Нему, можем да свържем с Неговата Личност. „Изцяло доброто е в Твоите ръце. Злото на Теб не може да се приписва."

Имената, които съществуват в Корана и сунната (мислите, делата и действията на Пророка), понякога определят противопо­ложни качества (селбийе), а друг път - качествата на неговото съ­ществуване (вюджудийа), качествата на съвършенството (кама-лийа) или действените качества (фиилийа). Те обединяват в себе си Ьсички качества.

Въпреки че в Корана и сунната имената на Аллах са много, те не отразяват всичките Му имена. В предание на Пророка по тая тема четем следното: „Аллах мой! Умолявам Те с всичките имена, с които Сам Ти си се назовал или низпослал в Корана, и с имената укрити в Твоето тайнствено знание."

Оттук става ясно, че споменатите дотук имена на Аллах не са всичките. Безпределно е величието на Аллах. Ние наблюдаваме във Вселената пряко или косвено споменатото в доводите. Син­хронът между доводите, присъщи на разума, и доводите от зна­нията (в Корана и сунната) представлява най-категоричното дока­зателство за тяхната безупречност.

Под заглавие „Качествата на Аллах и качествата на творенията" Хасан Бенна казва: „Вярващият е необходимо да знае, че някои от словата, отнасящи се до качествата на Аллах, когато се употребяват за съществата, коренно се различават по смисъл едни от други. Например казваш: „Аллах е Знаещ." Знанието е едно от качествата на Аллах. Казваш и така: Този е знаещ. Знанието е една от особеностите или качествата и на човека. Дали в двата израза смисълът е един и същ? Опазил Аллах от подобни мисли! Не е възможно да е така. Знанието на Всевишния Аллах е съвършено, безпределно. Знанието на творенията в сравнение с неговото зна­ние е нищожно. Животът, слухът, зрението, речта, мощта, волята - всички те са в същото съотношение. От гледна точка на качество и съвършенство качествата на създанията по значение са различни от качествата на Аллах, защото нито едно от създанията не прилича на Аллах. Добре вникни в тази тънка подробност! Преди да си възжелал навлизане в същността, ти трябва да се задоволиш с творенията във Вселената и с научаване на онова, което те интересува. Молим Аллах да ни осигури най-добър успех и да ни предпази от отклонение."

Пак Хасан Бенна под заглавие „Размисли върху личността на Аллах" казва: „Ибни Аббас (Аллах да е доволен от тях) отбелязва в предание, че Пророкът на Всевишния се е обърнал към хората, които размишлявали за Аллах, и им казал: „Размишлявайте върху творенията на Аллах. Не размишлявайте върху личността Му. Защото вие нямате сили да разберете това."

Препоръката да не се размишлява върху личността на Аллах не означава ограничаване на свободата, замразяване на изследва­нията или ограничаване на човешкия разум. Това цели само да предпази човека от влияния, които насочват към погрешни пътища, и да го предпази от загуба на време за изследвания, от които няма да получи никакъв резултат. Колкото и да се увелича­ват възможностите, те не ще бъдат от полза за откриване личност­та на Аллах. Ето така е определен пътят за опознаване Личността на Всевишния Аллах, които са следвали познавачите, знаещите, праведните.

Постарай се да откриеш величието на Аллах в размислите, които ще отделиш за Неговите творения. Не замъглявай тяхната прозрачност. Както ще се види и по-нататък, единствените източници, които покриват темата и почиват на откровението, са Коранът и Сунната.

Да обърнем внимание на казаното от Бенна в „Резюме на качествата на Аллах в Свещения Коран": Някои от цитатите в Корана насочват вниманието към качества, които изискват божественото съвършенство на Аллах. Ето някои от тях:

1. 
   Уджуд: Съществуване
   

[13:2-4]

Тези знамения ти дават информация за съществуването на Всевишния и потвърждават, че владението във величавата Вселена, която наблюдаваш, сочи именно Него.