Съдържание предговор 5 Пътят, следван от неверниците

По отношение на това доказателство всеки от нас притежава собствен опит. Няма човек сред вярващите, а дори и сред неверни­ците, който да не е преживял злополука, да не е изпадал в беда, за­труднение или безпокойство, поради което да не е търсил помощта на Аллах. В резултат на една сърдечна молба за помощ от Аллах човекът се успокоява вътрешно и неговото безпокойство изчезва. След затрудненията Всевишният Аллах дарява облекчение. След немотията идва изобилие. При все това има благодарни хора, споменаващи доброто, и усещащи сърца, изпълващи се с вяра.

Необходимо е да се признае, че не съществува човешко същество, което да не е търсило помощта на Аллах, когато изпадне в затруд­нение. Свещеният Коран на много места се спира на тази особеност:

Кажи: „Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил Часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?" Да, Него ще зовете и Той ще

премахне онова, за което зовете, ако е пожелал, и ще забравите онези, с които Го съдружавате.

[6:40,41]

[10:12]

[17:67]

[10:22-23]

[6:63-64]

Неопровержима истина е, че Аллах спасява дори неверника от затруднение, когато се помоли за помощ, и му осигурява спокойствие:

[нима съдружавания е по-добър] или Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове...

[27:62]

Случките с отделни хора, които самите те разказват, са силно свързани с този довод. Не съществува нито един човек, който да не е изпадал в подобна ситуация. Аз, ти, той... ако си представим само няколко от ежедневните хиляди ситуации. Те показват, че човек не е сам и че Аллах е негов спасител, при условие че заслужава да бъде спасен. Това показва, че молбата на молещия не ще бъде оставена без отговор, а тъй състрадащото сърце ще бъде прието от Аллах. Нима има по-голяма беда от тази Аллах да изостави човека? С цялото си същество при такива случаи човекът проследява въздействието на Силата на Аллах. Нека изредим няколко случая:

1. Английският вестник Р. Д. с дата 1 октомври 1944 г. излиза със статия под заглавие „Вярвате ли в служенето и молбата?", в която се казва:

Съвсем ясно се вижда, че в никакъв случай не може да се отрече силата на въздействие на молбата. Не буди учудване фактът, че когато хората изпаднат в затруднение или в беда, на всяка цена търсят помощта на някаква сила. Странно е, че към това се отнасяме с учудване. Моряците и пилотите, които се молят, правят фактически това, което Линкълн е извършвал в най-горещите моменти на гражданската война: „Без помощта на Бог, който е с мен, нямам сила да се спася. Без тази помощ не съм в състояние да постигна успех."

На Земята не съществува създание, притежаващо необходима­та духовна способност, което да не се обръща към една голяма си­ла.

На път за Австралия майор Алан Л. бил уверен, че са загубени, когато се наложило да кацнат в морските води заедно с още девет души. Описвайки това положение, той отбелязва:

„След като пред нас остана само възможността да се качим в гумена лодка, първо се поколебахме. Нямахме нито парче хляб, нито капка вода. Когато всички бяхме обзети от тревога, артилерийският сержант Алберт се беше унесъл в молитви, устните му мърдаха и той постоянно повтаряше, че Бог го чува и ще ни помогне. Бяхме принудени да чакаме съдбата под изгарящите лъчи на слънцето. Устните ни се напукаха, езиците ни надебеляха. Въпреки това ние се опитахме да подражаваме на молбите му. След три дни, преди да настъпи вечният мрак, като че ли виждахме някакъв малък остров. Когато се сбъдна това, което желаехме в сърцата си, не повярвахме. След малко голи хора с три лодки се приближиха към нас. Тези чернокожи хора с къдрави коси обясняваха в изумление, че са австралийски рибари, били излязли на стотици мили, завлечени в тези безмълвни места, не по тяхна воля, предвождани от потаен предводител, който ги тласнал в тази посока. Ние, които ги слушахме, вече бяхме спасени."

2. На 10 януари 1965 г. следобед в три без петнадесет радио Дамаск прави преглед на английския „Медицински вестник". Вес­тникът беше поместил материал с подписа на самия доктор, преживял случката. Болен от неизлечима болест младеж цели три­найсет години се лекувал и накрая лекарите вдигнали ръце, тъй като намесата им нямала положителни резултати. Когато разказващият случката лекар се явил при пациента за последен

— Никаква надежда ли няма, докторе?

— Има една-единствена надежда и тя е в небесата. Опитай с

Младежът се молел за първи път. След една седмица, когато лекарят отново дошъл при болния, го намерил в добро състояние и се убедил, че болестта, която лекарите не са успели за толкова години да победят, си била отишла.

3. Да отделим място и на разказа на един египтянин, който през 1951-1954 г. участвал заедно с двама другари в нощна военна акция за Суецкия канал в една равнина. Имало луна, ясно небе и равен терен. Тези обстоятелства давали възможност врагът да ги подложи на обстрел. Единият от тримата се изправил с отворени ръце към небето, казвайки:

„О, Аллах, за теб не е трудно, изпрати ни облак!"

Не минало много време, и наистина, най-неочаквано се появил облак, който закрил Луната така, че всичко наоколо потънало в мрак. След това те спокойно изпълнили задачата и живи и здрави се върнали обратно.

Всички знаем, че Англия, франция и Израел нападнаха Египет. Когато Порт Саид гореше в пламъци, хората в своята безпомощ­ност молеха Бога за спасение. Тогава падна обилен дъжд, който угаси всички пожари.

4. Това са истини, които винаги се разказват сред хората. Няма нито един мюсюлманин, който да не е преживял подобни случаи. Когато са затворени всички пътища, търсим закрила единствено при Аллах. Ето така, щом Аллах приеме нечия молба трудностите изчезват. Най-ярък довод е приемането на молбата при суша, когато мюсюлманите отправят специална молитва за дъжд.

Естествено, за това са необходими определени изисквания като покаяние, молитва и молене, които трябва да бъдат приложени. От времето на пророка до днес много хора преразказват случки, свър­зани с отправени от самите тях молитви, които Аллах чува. Онези, които изследват подобни случки, потвърждават, че повечето от тях са достоверни.

Доводът за приемане на молбата ще се актуализира постоянно в зависимост от обстоятелствата. Всички тези случки свидетел­стват за съществуването на велико същество, което вижда и чува онези, които отправят зов към него. Това същество изпълнява молбата на всеки, който го помоли, без разлика дали е мюсюлманин или неверник. Молбата на всеки мюсюлманин, който спазва правилата за молене, винаги се приема.

И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!!

[2:186]

И рече вашият Господ: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!

[40:60]
Пети довод:

Напътствие

Когато изследваме Вселената от най-малките атоми до най-големите тела, от най-простите до най-сложните доводи, виждаме в нея едно съвършено напътствие. Как можем да тълкуваме това напътствие? Как възниква? Как продължава да съществува? По какъв начин поддържа съществуването си? Тук е налице само един - единствен отговор по правилата на разума: В съществуването на всяко нещо има напътствие (един предводител). Ще поясним това твърдение със следващите примери:

1. Приключенията на змиорката. С навлизането в зряла възраст тези чудновати същества напускат вировете и реките. Например змиорки, които се намират в Европа, изминават хиляди километри разстояния, за да стигнат до Бермудските острови, където се втурват в най-дълбоките води на морето. Тук раждат и
след това умират. Малките риби от необятната шир, без да знаят защо, също тръгват на път. Намират пътя, по който са пристигнали техните майки, откриват морския бряг, но не спират дотук, а продължават към вировете и реките, където са живели. По този начин всяка капка морска вода се запознава със рибата зми­
орка. Да помислим как тези животинки, за да стигнат дотук, са преодолели бурни течения, издържали са на приливи и отливи, гмуркали са се в чудовищни вълни. Когато впоследствие настъпи зрялост, отново някаква сила ги подтиква да се върнат обратно, да тръгнат за мястото, откъдето са дошли.

При това откъде се поражда тази сила, която им дава такава посока? Както в европейските води не се среща нито една аме­риканска змиорка, така също и в американски води няма нито една европейска змиорка. (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното" на А. Морисън.)

3. Осата хваща скакалеца, изкопава дупка в земята, ужилва животинчето на подходящо място, без да го умъртвява и го оставя в състояние на жива консерва. По-късно на удобно място снася яйцата си, така че още с появата си малките да се изхранват от това консервирано месо. Вероятно осата още отпреди е вършила тази дейност, тъй като в противен случай този вид не би оцелял. (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното".)

4. 
   В град Нови Енгиад е установено, че вид скакалец, след като прекарва цели седемнадесет години в цепнатини под земята, се появява на открито. След дългото пребиваване под земята, претърпявайки частично изменение под въздействието на топлината, излъчвана от земята, на 24 май излиза на повърхността. Човекът, който използва календар, често забравя или обърква дните, а това обикновено животинче никога не обърква тази дата, за да се появи.
   
5. 
   Един американски учен се опитал да излюпи пилета без
   помощта на кокошката. За яйцето осигурил такава топлина, каквато им осигурява кокошката, когато лежи върху яйцето. Когато положил яйцата в люпилнята, един земеделец го забелязал и го предупредил, че от време на време трябва да преобръща яйцата, защото това правела кокошката. Но ученият с насмешка му казал: Кокошката обръща на опаки яйцата, за да им осигури необходимата топлина и от другата страна. Но аз за разлика от кокошката осигурявам еднаква топлина от всички страни на яйцата. Пи това положение няма нужда от преобръщане.
   

6. Животните, наричани аксилокопи, живеят изолирано, не е имало случаи на съвместно съжителстване. След снасянето на яйцата те умират. Поколението се явява без ходила като червеи. Незащитени от опасностите, те не могат да си осигурят и прехрана. При това положение каква подготовка прави майката за рожбите си, преди да умре? Какви мерки взима? Когато наближи времето за снасяне на яйцата, майката намира някакво дърво и прави т.

7. „Ако оставите някъде стария си кон сам, колкото и да е тъмно, той ще се оправи и ще намери пътя си. Конят вижда и в тъмното и усеща въздействието на шестте червени цвята, които излъчва пътят. Същевременно усеща и топлинната разлика между пътното платно и краищата му. Кукумявката, колкото и да е тъмно през нощта, различава пълзящата по хладната трева мишка с топла кръв. (Из „Човекът, Вселената и Отвъдното".) На всеки е известно, че котките заравят изпражненията си. Има и такива животни, които не ги оставят там, където живеят, а ги изхвърлят. Отиват надалеч и там се облекчават. Лисицата, язовецът, хамстерът, дивият островен заек и други подобни са именно от тази група. (Из „Еволюционни теории и мутации" на Исмет Хасенекоглу.)

9. „Прилепът притежава най-тънката кожа измежду кожите, които познаваме. Благодарение на това, когато срещне препятст­вие, може да реагира.

Според изложената в последните години теория, чрез ултра-трептене прилепът разпространява звуци, които ако срещнат някаква преграда, се връщат обратно като ехо. Така той усеща препятствието. (Из „Аллах и модерната наука" на Абдуразак Науфал.)

10. 
    Хиляди нишки, по-тънки от косъм, са свързани с корените на дървото. По тях поемат хранителните вещества и във вид на течност ги изпращат по ред на корените, тялото, та до най-край­ ните клончета на дървото. При узряването на плодовете тези тънки влакна играят голяма роля. Например плодовете на фурмите се състоят от три различни слоя. Във вътрешността се намира костилката, около нея дебелата сладка плодова част и накрая ко­
    рата, която я обгражда. Между всеки пласт има толкова тънка ципа, която, както се казва, не може да се види с просто око. Ролята на тези тънки влакна за твърдостта на костилката е голяма.
    
11. 
    По земното кълбо съществуват дървета, високи над 100 ме­ тра. Не съществува никакво описание за изкачването на водата до най-високата част на дървото. Загадката е как с помощта на тези влакна се изкачват стотици килограми вода чак до върха на тези високи дървета, без този воден стълб да се прекъсне. И да бъде изяснен този механизъм, темата не губи актуалността си. (Из „Еволюционни теории и мутации" на Исмет Хасенекоглу.)
    
12. 
    Живите сперматозоиди в движенията си напомнят пиявица. Притежават плоска глава, късо тяло и дълга опашка, която чрез трептене осигурява движението. Благодарение на опашката сперматозоидите правят тласъци напред. Ако намерят подходящи условия, продължават живота и дейността си. Чакат цели години, за да се съединят с яйцето, освободено от яйчника на женската. Ето как без намесата на химически процеси или на човек по един разумен път поддържат поколението на рода, извършвайки правомерни и точни действия.
    

секрет. Сигнал за това се получава малко преди раждането. Детето още с раждането си без никакви наставления и без да знае защо, насочвано от непозната сила търси гърдата на майка си. Сученето не е така лесно, както изглежда. За извършването на това действие играят роля мускулите на лицето, езика, гърлото, долната челюст и носната кухина, която осигурява свободното дишане. Детето отначалото до прекъсване на кърменето се нуждае от службата на всички тези органи, за да поема храната. Казват, че умението на бебето, което е на няколко часа, не е възможно да бъде постигнато от страна на възрастен човек.

Всичките тези примери дадохме, за да привлечем вниманието към довода.

След задълбочен анализ на всичко съществуващо наоколо разумът ще има възможност да съзре този довод във всички творения. От електроните в атомите до елементите, земята, планетите и Млечния път с всички явления; от клетките на живите същества до всичките им органи; от едноклетъчните живи до пчелата и цялата Вселена е пълно с доводи за явния ред и порядък. Каза: „Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещо

[20:50]

Всевишният Аллах е Хади (Напътстващ), чието проявление е във всяко нещо. Въпреки това неверниците, оставайки далеч от Аллах, почернят сърцата си, като използват напътствията в полза на заблудата и отклонението. Доказано е, че постигнатият житей­ски опит посредством волята, свободата и силата, въпреки индивидуалните способности във всяко дарование се проявява и напътствието на Аллах Всеславния:

[91:7-10]

[79:40-41]

[21:4-5]

[76: 3]

В действителност при нас, мюсюлманите, твърдението, че вси­ чко е възможно, означава неверие и напускане на Исляма. Раз­граничавайки се от това, добавяме: Всичко е възможно в рамките на знанието, силата и волята на Аллах. Нищо не може да същес­твува извън неговото знание и сила.

Съществуването на Аллах колкото е явно, толкова е и тайно. Чрез проявлението в Неговите творения у мюсюлманите се формира такава вяра, че все едно виждат Него. Ако се премахне съ­ществуващата завеса между нас и Него, вярата, която вече имаме към Него, няма да се усили. Неговото тайно съществуване е въвлякло неверниците в заблудата, че мюсюлманите грешат. Въз­можно е в един и същи момент да не може да се поеме от рационалния ум едновременно и явното, и тайното съществуване на Аллах. Няма съмнение, че Аллах както е скрит за очите, така е и явен за сърцата. Явни за очите са само Неговите творения. Тези творения спомагат сърцето да съзира Аллах.

Тайнственото съществуване на Аллах не представлява довод за неверието на неверника. В това отношение частично дадохме пояснение и в предишните си теми. Когато заблудените имат предводител, който ги води встрани от истината, те виждат всичко наопаки. Доказателството, което води мюсюлманите към вярата, би трябвало да се възприеме като истински предводител към правия път. За достигналите правия път в довода „Напътствие" има категорично доказателство. За отклонилите се от правия път, както ще видим занапред, също има доводи, които ги въвеждат до това отклонение. Всичко това е доказателство за съществуването на напътстваща личност.

Признаците, доказващи съществуването на Аллах във всяко нещо, са съвсем ясни. Условие за тяхното откриване обаче е човечността. Изисква се също и висок морал.

От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

[7:1461

[32:13]

[81:27-28]

Когато Абу Джахил казал: Това (достигането до истинското напътствие) зависи единствено от вашето желание, Всевишният Аллах е низпослал следното знамение от Корана:

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

[81:29]