Възникване на живота и неговите разнообразни форми

Неверниците казват: Животът е възникнал от една проста клетка или от група от клетки. Докато стигне до днешното си състояние, животът се е размножавал и преобразявал. Добре, но имат ли доказателства за това? Всички елементи, които състав­ляват живите същества, се знаят из основи, знаят се всички органи и всичките им подробности като цяло са изложени пред нас -въпреки тези улеснения претендиращите непременно трябва да сътворят живота. Това за тях ще бъде най-голямото им доказа­телство. Налице за осъществяването на това са нужните условия и лаборатории. Възможно е да се издирят първообрази на живота и подобни на него. Въпреки изброените дотук от нас подкрепящи дадености, те не са в състояние да създадат живот. Даже да допус­нем, че това е възможно и осъществимо. Тогава този, който го е сътворил, може ли да има претенцията, че го е сътворил от нищо? Или може ли да каже, че животът е създаден благодарение на човешките познания, човешката воля и човешкото могъщество?

Всевишният Аллах предизвиква онези, които вярват в друг бог освен Него. Този бог обаче - природа, човек или идол - не променя нищо. Приемането от хората на друг бог освен Аллах излиза наяве и чрез възприемането на други качества извън тези, които притежава Аллах. Химикоизследователският институт на бившия Съветски съюз възлага на неговия председател Опарин да докаже чрез химически съединения дали е възможно възпроизвеждането на живот. След 20 годишни усилия през 1962 година химикът обявявя резултата от своята дейност. Чрез всички световни телеграфни агенции възвестява пред света, че химията е безсилна да сътвори живот. Отново се потвърждава факта, че науката може да се занимава единствено с материално съществуващи неща, възприемани от петте сетивни органа.

Руският химик, вместо да признае, че сътворителят на живота е Всевишният, успява майсторски да се изплъзне от неудобното положение след отправения към него въпрос:

- Според твърденията на Ернст Хаек (немски биолог), че изначалният живот е възникнал по определен начин преди милиони години, не е ли възможно днес чрез химически опити по същия начин да бъде възпроизведен живота?

Хитрият руснак отговорил по следния начин:

- Това е възможно, но на друга планета, извън нашата Земя!

Това е един тактически отговор. След като всичко е налице^ защо не сме в състояние да сътворим живота?

Неверниците избягват да признаят съществуването на Аллах и чрез следната хипотеза не приемат истината:

Животът е дошъл като съвършен продукт от други планети под формата на клетка (или микроб). След известно пребиваване в Космоса е дошъл при нас. Животът, възникнал от тази основа, се размножил или се е появил благодарение на докосването на звезда до земята.

Тази мисъл е в противоречие не само със закона на генетиката, но и не отговаря на логиката. Ако е така, тогава се поставя въпросът как клетката при температура под нулата е успяла да оцелее в Космоса? И още нещо. Дори и да е оцеляла, как е успяла да се предпази от безкрайно силните лъчи, които унищожават всичко? Да допуснем, че и това е възможно. Как тогава е намерила подходящи условия за съществуване? Преди да даде начало на живота как е успяла да поддържа в себе си необходимата среда? Колко години е продължил пътят й, докато слезе на Земята? Как е преодоляла силата на сблъсъка в атмосферата между земните и небесните слоеве, когато светлинният лъч я е донесъл на нашата планета?

И за да дадем шанс на предположенията дотук, един въпрос ще остане без отговор: Как е възникнал животът на извънземната планета?

Още с пристигането на Земята тази единствена клетка е изправена пред всички проблеми на живота. Трябва да се храни, да диша, да приема нужната топлина, да се размножава, да се дели, да се движи, да въздейства, да обикаля в средата, където е попаднала. За разлика от другите живи същества не трябва да намалява и броя си... Бушер, най-пристрастеният защитник на тази догматична теория и най-твърдият материалист, който обвинява Дарвин, че служи на представителите на религията, прави следното признание:

„Категорично не е възможно да се твърди, че при начеването на живота атомното ядро е възникнало от само себе си. Защото

това изначално възникване и „изначалният живот" е нещо непознато. Най-упорстващата страна на всичко това е следната:

Първото атомно ядро е образувано от съединението на такива здрави елементи, че това положение отхвърля самостоятелното възникване на живота. Твърдението, че „животът" в материята е възникнал от самата негова основа, е безсмислено. Ако ние забелязваме наличието на „живот" или „жизненост" в безжиз­нената материя, нямаме друг изход, освен да го признаем пред науката за чудо. Но трябва да изложим, че неоспоримият момент в случая е да приемем, че „живот" в безжизнената материя е даден от един възвишен и висш дух и да не забравяме, че това е самата действителност." (Из „Завръщане към вярата в светлината на науката, философията и Корана" на Н. Джисри.)

Редица учени, опиянени от лъч надежда, че са сътворили живот, накрая разбират, че това не е нищо друго освен едно видение. Най-важното в тази насока е изнамирането на киселината ДНК, за която казаха: „Тайната на живота вече е в ръцете ни." Но след големия шум окончателното заключение бе: „Животът е едно от творенията на Бога."

Материята и приложените върху нея закони са лишени от чувства. Атомите са принудени да се подчиняват на химическите правила, на закона за привличането и притежаваната от атомите топлина. А животът е нещо тайнствено, за което не знаем нищо друго, освен за въздействието и следите му.

[17:85]

Като подобие на тази въображаема представа можем да споменем азбуките, които употребява човечеството. Чрез тези букви, които не надхвърлят числото тридесет, е възможно да се съставят милиарди срички, думи и изречения. Протоплазмените клетки с тайнственото си съществуване, въпреки че на брой надхвърлят тези цифри, всички те се намират в неизменен и постоянен порядък. Тази подредба можем да разберем от същест­вуващите синхрон и съчетание между клетките. За да изясним още повече тази представа, казваме, че светлинният лъч от едната до другата страна на Млечния път стига за триста хиляди години. Придобиването на известния порядък на клетката можем да оприличим със следното: Изстрелян от Земята снаряд стига до Млечния път и там улучва светещо тяло с големината на окото на животно. При всяко повтаряне снарядът улучва същата цел. Тъй като подобно нещо е напълно невъзможно, така и от милионите вероятности не е възможно кръгчетата в клетките всякога да следват случайно същия ред.

Протоплазмата не е всичко, тя е само частица от клетката, която пък е част от един орган. Той от своя страна с неговите части представлява част от тялото. В тялото като цяло, от протоплазмата до клетката, от частите до органа, е налице изключителна съгласуваност и безпогрешна дейност на всяка частица в него.

Живото тяло, в което всеки миг се повтарят тези чудеса, притежава още много удивителни особености, които можем да си представим, но все още не познаваме. Например въпросните атоми се събират, отделят, съединяват и делят, за да се породят нови или пък да продължат живота си по този начин. Всяко живо същество възниква от същината на живота - зародиша. От него се ражда ядрото, което образува ново живо същество. Клетките се делят в някои случаи на две, в други остават поединично и образуват определен брой. В подходящ момент пристъпват към размно­жаване. Ако това творение е от рода на птиците, преди да започнат да снасят яйцата си, те приготвят гнездо. Ако е морска риба, тя напуска солените морски води и хвърля хайвера си на сигурни места в устията на реките. Всички животни в зависимост от своя род, преди да се оплодят, доближават партньора си с желание.

Тези странни връзки и великолепни действия и точното място на всяко нещо доказват, че зад всичко това стои едно знание, една воля и сила. Неукият може да посрещне това с учудване, но за знаещия всичко това е убедително научно доказателство.

Разумът не може да допусне, че материята от само себе си се усъвършенства и притежава уши, очи и сърце. За да се преололее това не е достатъчно само да се наблюдава, че органите на едно тяло от само себе си се усъвършенстват. Допълнителна трудност представлява задоволяването с много малко познания. Най-странното в случая е приликата между органите и между самите живи същества. Защото един инструмент (органа) не може да се появи без майстор. Обвързването на действията единствено със законите за топлинната енергия и движението не представлява задоволително доказателство. Защото, когато се споменава за тези закони, всъщност се държи далеч от погледа инженерът, който ги е начертал.

Когато хората наблюдават живи същества, непосредствено съществуващият в тях порядък не се вижда. Наблюдавайки взаимодействията помежду им, взаимопомощта при изпълнението на задачите, умножаването им според нуждите, различията в години и пол, те се хвалят с многото си познания за тях. По-късно обаче с помощта на микроскопа и изследванията разбират за под­робностите, при които отделните елементи изпълняват своите фун­кции, а така също и че съставляващите ги атоми дори да се съберат на едно място с хиляди, не могат да бъдат видени с повърхностен поглед. В същото време човекът е в състояние с помощта на увеличителни съоръжения да види и да определи конкретната роля на атома в тялото, да наблюдава отблизо как той отива на помощ на другите атоми сякаш е поканен да върши това или при несъстоятелност да изпълнява своите функции как е заместван от други и се прави всичко възможно за неговото възстановяване.

На земята съществуват милиони живи същества. Информация за тях дава специалистът по почвознание Л. Зиммерман:

„Плодородните земи представляват живи съкровища. В тях съществуват толкова много светове от растения и живи организми, че ние не сме в състояние да ги изброим. Живите организми в земята спрямо произведените от нея продукти представляват 20 на сто. Така че в един грам почва съществуват милиарди живи съще­
ства." ,

Тези милиони живи организми се разпределят по родове и видове на хиляди групи. Всеки род и вид притежава специфични особености, качества, форма, начин на захранване и съществуване. Всяко живо същество, от който и род да е, се адаптира към средата и условията на съществуване...

[6:38]

[11:56]

[24:45] I

[2:164]

[16:20-21]

Не могат да бъдат сравнявани по интелигентност тези, които свързват живота със случайността, и онези, които го свързват с Бога.

След този диалог да помислим малко върху данните, които се изнасят дори за най-простото творение, и да съзрем ^Бога, стоящ зад него (Дж. Дж.). Ето едно творение например амебата. Да я поставим под микроскоп в капка вода, за да можем да изследваме нейното устройство, да видим обитателите в нея. Там ще срещнем едно от чудесата на Вселената. Амебата в капката вода напредва много бавно към малко тяло, което обгръща и смила с мекото си тяло. Ние сме в състояние да видим остатъка - това, което изхвърля амебата от това тяло, още преди да я отстраним от микроскопа.

Ако изследваме по-дълго това живо същество, ще станем свидетели как тялото се развива, как се дели на две части, от което по-късно се образуват съвсем нови живи творения. Казват, че размножаването на една клетка става чрез триенето на едната у другата. Движението тук осигурява съвокуплението между страните. Всичките функции на живота се изпълняват от клетката. Грандиозната Вселена се нуждае от милиони като нея. Възниква­нето на това крайно малко по обем и намиращо се навсякъде живо същество не може да е свързано със случайността, още повече че то се нуждае от законосъобразно възникване. Сегашното му устройство е неизменно същото, както при образуването на Вселената.

Ако продължим да изследваме това живо същество, ще открием в него и протоплазма, която се състои само от вода. Без съмнение тази маса, от която блика живот, е центърът на движение и живот на целия жив свят. Амебата има много странни движения - нито плува, нито излиза на повърхността на капката вода. Гмуркайки се, трепти. Все едно се отдава изцяло на водата. Амебата се различава от растителната клетка. Външната част на тялото й е лишена от протоплазма. Вместо от твърда покривка е покрита от тънък, блестящ и прозрачен слой. Когато протоплаз-мата се насочи в определена посока, този слой я следва.

Освен това се изменя и видът й - по тялото й полепват странич­ни остатъци, които улесняват движението й и изпълняват функ­циите на крака, т. нар. „лъже крака", благодарение на които под микроскоп е възможно да наблюдаваме и протоплазмата. Според мекотата и твърдостта тялото се дели на две части. Първата част винаги е прозрачна, блести и в движение. Другата част е полу-твърда, обгражда първата и е мътна.

Как се движи амебата? Как поема храната си? В това отноше­ние множество отговори са незадоволителни. Редица фактори, намиращи се в клетката, които са причината за нейното движение, фактически не са истински. Няма отговор за движенията, които са постоянни и непрекъснати и не знаят застой.

В резюме, като доказателство за живота, върху което се спряхме толкова дълго, казваме: Съществува външен фактор, който осигурява всички движения.

След като живата клетка се раздели на две според правилата на живота живото същество може да остане без едната част, която малко след това умира. Всякакви усилия за нейното спасяване са безрезултатни. Щом в клетката не съществува ядрото, осигуря­ващо живот, престава да има и живот.

Както в най-сложните живи организми, така и в клетката, об­разуваща това просто живо същество може да се види могъ­ществото на Всеславния Аллах.

[7:191]

е недопустимо и представлява най-голямото престъпление.

Възникването на живота може да се обясни единствено с Аллах. Всякакви видове и породи същества могат да бъдат обяснени единствено с Аллах. Чудесата у живите същества могат да бъдат обяснени единствено с Аллах. Всяко едно от тях е довод, доказващ съществуването на Аллах Всеславния.

Човек и поведение

Човекът е най-великото творение на Всевишния Аллах. Поради това човекът е най-доброто творение за опознаване на Аллах. Колкото повече човек познава себе си, толкова по-добре познава и Аллах Всевишния. Същевременно колкото по-малко познава себе си, престава да познава и Аллах. „Този, който знае себе си, знае и Аллах." Най-точното слово, оставено ни от нашите деди е: „Който познава себе си, познава и Господа си", което е мерило за ума на човека.

Най-важното у човека е човешката му същност, дадена му от Аллах, след което се явява неговият нрав. Несъмнено основните качества на човека са знанието, волята и могъществото (неговата сила).

Материята не е в състояние да опознае себе си. Тя няма въз­можността да оцени състоянието и на другите. Материята не при­тежава способа избор. Нейната сила е ограничена в определени параметри и в определени рамки. Човекът обаче има знания, бла­годарение на които желае и иска. И усилията му отиват именно в тази насока. Склонността на човека към знанието е един от най-важните доводи на съществуванието му. Сред живите творения, които наблюдаваме, човекът е творението, притежаващо же­ланието да опознае всяко нещо.

Човекът се стреми да си изясни причините и следствията за всичко, да стигне до нещата, които не са били познати до този мо­мент, да планира пътя на живота си. Той изгражда или разрушава определена цивилизация.

Доказателството „знание" се следва от доказателството „изра­зяване". Човек в определешгелучаи говори литературно, в други използва само една дума. Понякога прибягва до философията логиката. Може да говори тихо и спокойно, твърдо или нежно.

Разясненията, изложени от човека чрез неговите знания, е категорично доказателство за съществуването на Аллах:

Всемилостивия научи на Корана, сътвори човека, научи го да говори.

[55:1-4]

Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори - сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.

[96:1-5]

Материята не може да възжелава. Тя се прекланя. Неизменни са принципите на волята. При животните тя не е нищо друго освен обикновен инстинкт, който никога не може да излезе извън определени рамки. Те притежават склонности за ядене, пиене и съвокупляване в границите на борбата им за оцеляване. По-ната-тък всичко останало, свързано с волята, е вътре в животното и прикрито до такава степен, че е неосезаемо.

Що се отнася до човека, той е притежател на воля. Може да предпочита едното от двете противоположни. Може да избира между две подобни същества. Словото му е подчинено на волята, а движенията му са зависими от нея. Единственото създание във Вселената, което има способността да избира свободно, е човекът. Може да предпочете лъжата и да лъже. Или пък да предпочете истината и да я защитава. Ако избере разрушителното, може да разрушава. Ако предпочете градивното, може да гради. Всичко това са действия, произтичащи от волята. Това се потвърждава пък от неговата вътрешна сила.

Пропорционално на волята, на човека му е дадена огромна сила. Наличието на тази сила у него се обяснява със способността му да се възползва от всичко, съществуващо около него. Човекът е способен да превърне слабата земя в много плодородна почва. Има възмож­ност да засява житни поля и да обира реколтата. Може да предприема действия срещу вятъра и водата. Може да яде птици и риба. От всяко нещо може да приема полезното и да отхвърля вредното.

Притежаваните от човека познания, воля и сила по катего-

ричен начин го отделят от останалите видове материя. Не е възможно материята от само себе си да осигурява на човека познания, разум и сила. Затова има способност единствено Всемогъщият Аллах:

[2:31]

[2:29]

[11:61]

[67:23]

[90:8-10]

Нравът се проявява единствено чрез поведението на самия 1 човек. И обхваща вътрешния му мир. Това е един свойствен съвършен свят, който се крие в човешките дълбини и после се проявява. Той може да се види понякога във външните белези на лицето, в думите или действията.

Нравът обхваща безброй чувства като състрадание или ко- ^! равосърдечност, милост или отмъщение, низост или възвишеност, правда или несправедливост, доверие или страх, война или мир, насилие или въздържаност, страхливост или смелост, високомерие или скромност, грубост или нежност, правоверност или заблуда, скъперничество или щедрост, кротост или завистливост, гра-дивност или рушене, снизходителност или алчност, положително отношение към доброто и хубавото или привързаност към него и още много други чувства, които превръщат човека в бурно море... Духът е най-загадъчното нещо у човека. Събирането на прото­ните и електроните на едно място не е достатъчно за изграждане на нравствените чувства.

[17:85]

[91:7-8]

[51:20-21]

Редица факти в духа свидетелстват, че Творецът е Аллах.

Съществуването на духа също е доказателство за съществу­ването на Аллах. Свързаните с него добри или лоши особености също са доказателство. Освен това редица факти за духа отправят човека към нематериалното, свързват го с неща отвъд материята, които от своя страна потвърждават, че в света съществуват много странни неща. Хипнотизирането, извикването на духове, телепа­тията^ са неща, свързани с духа, така че техните притежатели, без да имат обикновените очи, могат да виждат. Всичко това показва, че човекът не се състои само от материя и когато настъпи смъртта, освен движението на тялото си той губи и нещо друго - това е духът, а сътвореното от земята с настъпването на смъртта отново се връща към нея.

В заключение казваме, че възникването на живота сочи Аллах. Размножаването на живота сочи Аллах. Различието във видовете твари сочи Аллах. Мястото, което заема човекът с висшите си ка­чества във Вселената, сочи Аллах. Нравите и нравствените чудеса, намиращи се в душата на човека, сочат Аллах. Само това е доста­тъчно, за да се узнае Аллах. Ако прибавим още и това, което сме споменали и което ще споменем! Ако прибавим низпосланите от­кровения и чудесата, които предизвикват! И още, ако към всичко това прибавим и правдивите праведни, набожни, прозорливи и благосклонни пророци!

Срещу всичко неверникът ще има ли някакви доказателства и изходен пункт? Какво може да притежава той освен факти, доказ­ващи неговото невежество и вътрешните му страсти, които ще го отведат към ада! Проклятието на Аллах не е ли върху неверниците!