Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник

3. Да се предпазваме от това да предизвикваме разруха на

4. Да се предпазваме от безразличие:

Ако искаме безпогрешно да вникнем в творенията на Аллах, не трябва да се отнасяме с пренебрежение към тях. При положение че не съществуват пречки, една част от творенията на Аллах може да бъдат осъзнати чрез просто мислене. А друга чрез разсъждение. Ето примери:

В това има знамения за хора мислещи.

[13:3]

В това има знамения за хора проумяващи.

[13: 4]

На нито едно сърце не ще се разкрие истинския образ на творенията на Аллах, докато не се съберат в едно мисълта и споменаването на Аллах:

[3: 190-191]

[21: 1-3]

5. Да се пречистим от провинения.

Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

[83: 14]

[15: 12-23]

6. Да се пречистим от всякакви колебания относно приемането на истината, която явно виждаме.

И преобръщаме сърцата им и погледите, както не

повярваха в това първия път, и ги оставяме в тяхната престъпност да се лутат.

[6:110]

[5:41]

[6:55]

1. 
   Вселена
   
2. 
   Коран
   
3. 
   Чудеса.
   

Вселена

Свещен Коран

Знаменията на Свещения Коран сочат, че във Вселената съществуват не една, а множество следи. В самия Коран има не един, а много примери. Също така и чудесата са многобройни.

Всяко едно от стотиците доказателства във Вселената по­отделно доказва съществуването на Аллах. Всяко едно от Пезчетните доказателства в Корана е достатъчно за доказването на нсевишния Аллах. Всяко едно от чудесата, бидейки исторически факт, е достатъчно за потвърждаване съществуването на Все-нишния Аллах. Във всяко доказателство съществуват хиляди зна­ци, сочещи Аллах. Доказателствата, изложени от Аллах Всеслав-ния, са до такава степен съвършени, че не подлежат на оспорване.

... пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.

[4:165]

Ще рекат: „Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясните знаци?" Ще рекат: „Да!" Ще рекат [пазителите]: „Зовете тогава!"Но зовът на неверниците е само напразно.

[40:50]
В тази книга давам отговор на всеки неверник и опонент. А хвърляйки в лицата им следите, които намираме във Вселената, ще кажа, че Аллах е Милостив и Наказващ и няма никакви недостатъци.

Втората книга, позовавайки се на поуките, извлечени от чудесата на пророците, косвено съдържа примерите на Аллах в Корана. Коранът е едно доказателство за съществуването на Всевишния Аллах. Също така, в чудесата има много доказателства за съществуването на Аллах. Както в Корана има части, свидетелстващи за пророчеството на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), има и чудеса, в които има също такива сведения.

Затова с позволението на Аллах се връщам към темата, прехвърляйки тези две теми в книгата „Ар-Расул".

Първи довод:

Възникването на Вселената

Възникването на Вселената безспорно сочи съществуването на един творец и това е Аллах Всеславният. С развитието на науката се привеждат още множество убедителни, неоспорими и силни доказателства. Много от тях доразвиват нашата тема с категоричност, която е повече от достатъчна. Яснотата и правдивостта на тези основания не оставят никакво място за съмнение. Всеки един от законите, отнасящи се до топлината, движението на електроните и слънчевата енергия, съвсем ясно поставя въпроса за необходимостта от съществуването на Създател на света. Когато се разглеждат тесните връзки между тези взаимнодопълващи се закони, човек просто се освобождава от всякакви съмнения. Разгледаме ли поотделно споменатите закони, непременно ще стигнем до факти, които недвусмислено апелират за необходимостта от Творец.

1. Закон на термодинамиката. Някои смятат, че създателят на Вселената е самата Вселена. Други казват, че вярата във вечността на Вселената не е по-трудна от вярата във вечния Бог. Законът за топлината обаче, приет като втори закон, при който движението има голям дял в образуването на топлината, опровергава това разбиране. Науката доказва невъзможността Вселената да е вечна. Постоянното изтичане на топлина от топлите към студените тела е факт. Обратното не е недопустимо. При постоянно изразходване на енергийния потенциал на Вселената в телата се предизвиква определено затопляне. При това положение, ако един ден спрат химическите и природните движения, от живота във Вселената нима да остане нищо. Оттук се разбира, че Вселената не е вечна. Лко тя бе от вечността, енергията й отдавна да се е изчерпала и исички действия да са намерили своя покой. На тази основа поуката е достигнала до заключението, че Вселената има свое нпчало. Така се потвърждава съществуването на Аллах. Не е възможно едно същество с начало да бъде сътворено от само себе си. Необходима е сила, която да го сътвори и да го задвижи в оп­ределен момент. И тази сила е Аллах Всеславният.

Биологът франк Алан, изхождайки от този закон, казва, че е невъзможно Вселената да бъде без начало:

„Много се говори, че материалното съществуване не се нуждае от Създател. Ако приемем съществуването на Вселената, то тогава как ще обясним нейното възникване?

Този въпрос води до четири предположения:

а) това същество се състои от илюзии и въображение;

б) това същество е създадено от само себе си;

в) онова, което няма начало, е вечно, без край;

г) или на всяка цена е сътворено от някаква сила.

Първото предположение не може да ни даде нищо повече от чувство за възприятие и представа. Това схващане опровергава себе си, твърдейки, че светът, който е пред очите ни, няма никаква връзка с действителността и се състои от едно въображение, което всъщност не съществува. Твърдението, че този свят не е мат­ериален, а въображаем, е само по себе си въображаемо гледище, което допуска, че ние живеем в един въображаем свят, не подлежи на дискусия.

Не остава по-назад и гледището, което защитава тезата, че материята и енергията във Вселената са възникнали от само себе си. То е смехотворно и безсилно като първото. Не си заслужава да се спираме на него и да го дискутираме.

Гледището, което защитава тезата, че Вселената е без начало, тоест че тя е вечна, показва, че Вселената притежава елементи на вечността, присъщи и на Твореца. Следователно и в двата случая е налице понятието „начало без край" - и при Вселената, и при Аллах. Необходимо е да се приеме едно от двете - Вселената или Аллах. В първия случай „начало без край" трябва да се припише на света, на който е отсъдена гибел, а във втория на Аллах (по-живия от живите), който създава. Замислим ли се върху разликата между първия и втория случай, по-лесно ще се ориентираме в нашите предпочитания. Ако съдим по закона за термодинамиката, ще видим, че енергията на тялото [Слънце], което поддържа Вселена­та, бавно намалява и ще дойде време, когато температурата във Вселената ще падне далеч под нулата. Тогава енергията ще се изчерпи и животът ще спре. Светещото слънце, блещукащите звезди и светът със своето разнообразие са тела, възникнали в определено време. Следователно стигаме до заключението, че тази Вселена, която е без начало и край и която е вечна, задължително има свой Създател, Който знае всичко, Който е способен и всемогъщ, без ограничение на сила и възможности... „

Според горепосочения закон, щом във Вселената действа и съществува топлинна енергия, не е възможно тя да бъде вечна. Защото изчезне ли веднъж топлинната енергия, тя не може да се появи отново, а още по-малко - от само себе си. Ако Вселената беше без начало и без край, постоянно намаляващата топлинна енергия отдавна да се е изчерпала.

2. Закон за движение на електроните. Друго доказателство за възникването на Вселената са съществуващите атоми. Те се състоят от протони (+) и електрони (-), които осигуряват тяхното наелектризиране. Неутроните и протоните се намират в ядрото, те образуват вътрешното устройство на атома, а електроните, които наподобяват атомни звездички, се движат много бързо около ядрото. При положение че спре това непрестанно движение, ядрото привлича електроните към себе си и образува страшна гледка. Земната повърхност се смалява, колкото едно кокоше яйце. Ако сравним процентно размерите на пространството между атомното ядро и електроните, то ще бъде колкото пространството между Слънцето и планетите. След това кратко изложение за атома стигаме до следното заключение:

а) Електроните, които се намират в атома, са в постоянно движение и то в съответна траектория.

б)Няма данни за това електронът да е имал друга форма. Ако съществуваше подобно изменение, за раздвижване на електроните ог частоя им е необходимо някакво средство. Така че и Вселената щеше да изгуби първоначалния си малък обем и да се уголемява в посока към безкрайността.

в) Вселената се състои от атоми, чиито особености са ни И жестни, и от обединените в едно цяло елементи. Движението на електроните се забелязва във всяко тяло, намиращо се в Космоса.

Всяко нещо, което се движи, тръгва в определено време и от определена точка, се свързва с дадено място и стига до настоящия момент. Поради факта, че електроните и масите се движат в определена траектория и това движение има свое начало, стигаме ;ю извода, че Вселената като цяло също има свое начало и свой Създател. Единствено този Творец създава нещо от небитието. Или иначе казано, нищо не възниква от само себе си.

3. Слънчевата енергия. Преди всичко трябва да обясним схващането за вечността без начало и край. Нека да поставим на определена точка от земното кълбо цифрата едно и започнем да прибавяме нули в посока вдясно от нея, докато стигнем до ичходната точка. Тази голяма цифра, която означава времето от сбора на годините в сравнение с вечността, представлява един кратък промеждутък от време, близък до нулата. Ако по същия начин посредством този обръч от числа обгърнем целия Космос, небесата и просторите, в сравнение с вечността тази цифра ще изразява период от време близък до нулата. Следователно, вечност без начало и край не се побира в обхвата на понятието време.

Тези, които твърдят, че материята е нещо, възникнало впо­следствие, се стараят да вместят вечността в рамките на времето. Съществуващите доказателства обаче твърдят обратното. Доказателството, върху което ще се спрем, само по себе си представлява всички останали доказателства. Откъде идва Слънцето със своята енергия? Как запазва то своята температура? Когато казваме Слънце, имаме предвид всички звезди във Вселе­ната. Всяка звезда във Вселената е едно слънце и тъй като всяка една от тези звезди е на голямо разстояние от нас, се виждат съвсем малки. Пример за това е Слънцето, познато на всички. Истината е, че извън него и извън звездите, които знаем във Вселената, има още безброй слънца, които излъчват енергия.

Споменатите два въпроса наистина са сериозни. Защото Слънцето и незнайните от нас слънца непрекъснато и постоянно ни изпращат светлина, която се превръща в енергия.

Как възниква енергията на самите слънца? Този въпрос има няколко отговора. Но нито един от тях не е убедителен. Въпреки това би трябвало да споменем последния вариант от отговорите, който е най-приемлив.

В невероятно нагорещения център на слънцето, в резултат на падането на атоми се образува неизмерима топлинна енергия с голяма сила и количество. При падането на атоми, както се знае, известно количество се превръща в енергия, поради което се забелязва смаляване на обема им. Така слънцето с всеки изминал ден губи от силата си, т. е. губи известно количество от теглото си. Ако допуснем, че тези слънца са вечни, тогава те щяха ли да бъдат в днешното състояние? Или не можеха ли да угасват бавно и по-късно да изчезнат? За миг да приемем, че са вечни и че една част от енергията им се превръща в материя. Освен това превръ­щането на едно нещо в друго, сравнено с Космоса, напомня час-тичност, равняваща се на малките размери на звездите. Но нашата тема не е изчезналата веднъж и повторно възникнала частица на Вселената. Ние интерпретираме Вселената като цяло. Израз­ходваната в голямо количество енергия в просторния Космос не-винаги се превръща в материя. Да вземем един лъч, който не се докосва до материя и част от него не се превръща отново в материя. На това основание в космическото пространство не­прекъснато плуват лъчи и изчезват. И затова, ако сметнем, че ще изчезне и енергията, то става невъзможно да се съгласим, че Все­лената е вечна. Защото един-единствен лъч, свързан с вечността, е достатъчен, за да изчерпи всичката съществуваща енергия.

Нека да се върнем на дискутираната тема, че Вселената някога е била енергия, по-късно се превръща в материя, после се превръща отново в енергия и пак се преобразува в материя и така все сменя формата си. Тук грешката е явна. Енергията се среща с материята. Тя не съществува, докато не срещне тяло, от което се нуждае. Ако искаме да го кажем с езика на учените от древността: енергията като симптом се нуждае от същина, за да се реализира. Например топлината на слънчевите лъчи, които падат върху земята, проникват и в почвата. По този начин атомите на земното кълбо поемат топлинна енергия. Как е възможно тогава енергията да се превърне в материален атом без да взаимодейства материя? Досега никой в никаква степен не е оспорвал това обстоятелство. В резултат на това никой не се съмнява, че Вселената не е вечна и че тя има свое начало. Ако тя нямаше свой създател, не може да се помисли изобщо за нейното съществуване.Този Творец я е създал от небитието.

4. Древните учени са установили, че светът възниква впосле-дггние и че началото, започващо от небитието, е свързано с Всемогъществото на Бога:

Те стигат до заключението, че съществата във Вселената биват два вида. Едните съществуват от само себе си. Другите съществуват благодарение на чужда намеса. Например човешкото тяло наглед е едно самостоятелно същество, а болестта в него не може да се появи без самото тяло. Атомът съществува самостоя­телно. Температурата обаче не може да се появи без друго сьщество, чрез което да се прояви. Това, което съществува самостоятелно, се нарича същност, а това, което съществува илагодарение на същността, се нарича признак. Тялото на човека е същност, а здравето е признак, който възниква допълнително.

Учените са казали още: Същността не се отделя от признака. Не видяхме нито една същност, лишена от признак. Всяко създание е възникнало по-късно, мракът също. Малко преди това е било ден. Както атомната топлина има свое начало, така и неговото студено състояние си има начало. Подобни примери можем да изброяваме много. Изводът е, че не съществува нито едно създание, което да няма начало. Така че, както няма и същност без признак, така няма същност без начало. Всяка същност и всеки признак във Вселената не произлизат от вечността, а са сътворени впоследствие.

При обсъждането на горните факти, някои хора могат да повдигнат въпроса: А кой е сътворил Аллах, Сътворителят на творенията?

В действителност отговор получаваме от самия човек. Това, че Всевишният Аллах е Творецът, а светът - творението, омаловажава въпроса. Ако той бе сътворен от друг, можеше ли да бъде способен да сътворява? Например въпреки редица възможности ние не знаем човекът да е създал нещо от небитието. Как тогава да си представим като сътворен Творецът на Вселената?

Хасан Бенна в отговор на горния въпрос казва следното: „Оста­вяш книгата си върху чина и излизаш навън. След като се върнеш, я намираш отвън на стълбите. Моментално новосъздалата се ситуация свързваш с това, че книгата е занесена от някого. Защото тя няма крака, за да може да отиде там."

Запомни това и нека се спрем на една друга тема. Представи си, че в класа заедно с теб седи някой друг. Ако го намериш да седи на пода, когато се върнеш, няма да помислиш, че той е пренесен там от някой друг. Знаейки особеностите на човека и неговите способ­ности, ще приемеш, че той се е преместил по-свое желание, съвсем сам. Не забравяй и този пример и обърни внимание и на другото, което ще ти кажа: Убедени сме, че всички същества, тъй като са възникнали по-късно и имайки предвид техните способности, не могат да се самосътворят. Невъзможно е те да бъдат без свой творец. Техен създател е Всевишният Аллах. Съвършенството на божествената сила е, че Аллах не се нуждае от нищо. След като съществува от само себе си, безспорно не се нуждае от творенията. Ако се върнем на гореспоменатите въпроси и направим съответното сравнение, няма да остане нищо неизяснено. Но въпреки това човек може да се подведе и по несъществени неща.

На такива безсмислени въпроси учените мъдреци отговарят по следния начин: За миг да останем с онези, които задават въпроса: „Кой сътвори Аллах?" На техния въпрос да отговорим, че „Друг го е сътворил". „Другият от кого е сътворен?" „От един друг..." „Третият от кого е създаден, четвъртият." И така да продължим до безкрайност, че всяко божество е сътворено от друго. В края на краищата ще стигнем до личността, която е без начало и без Сътворител. Това е самоличността на Всевишния Аллах. Колкото искаме, толкова можем да удължаваме горния въпрос. Но в крайна сметка ще има Създател и сътворен. А в действителност истинският Творец не може да има Създател.

Всъщност този въпрос се задава, за да предизвика объркване. Всяко сътворено нещо е творба на действително съществуващ май­стор. Появата му е свързана със създаване от някого. На този създател мюсюлманинът дава името Аллах, а неверникът -природа.

Който задава този въпрос, може би има за цел да се подиграе. С такъв не си струва да се спори, а най-правилно е да му се обърне гръб. Или пък той може и да е изпаднал в съмнение. Ако е така, задоволителният отговор може да му помогне да преодолее съмненията си. Според него законите на сътворението засягат и Аллах.

Автори на горния въпрос в повечето случаи са хора, които не мярват в Аллах. За тях най-сполучливият отговор ще бъде гледният: И ние, и вие сме единни в разбирането, че съществува гдно същество без начало и без създател. Вие твърдите, че това е гп мата материя. Ние пък твърдим, че това е Аллах. В действителност различните науки са единодушни, че материята има свое начало. Според това твърдение излиза, че единствено Всевишният Аллах е вечен, без начало и край. Въпреки че отделихме доста място на темата, предлагам още веднъж да се иьрнем на нея. Джон Дж. в своята книга „В епохата, когато нау­ките господстват" доказва съществуването на Аллах. Той казва: „Химията доказва, че някои от материите са на път да изчезнат. При едни този процес се осъществява много бързо, при други - съв­сем бавно. Така че материята не е вечна и безкрайна. Тя има свое начало, което е определено. Има много факти, които потвържда­ват, че материята не е плод на бавен и продължителен процес, а е

И. Уйлям на страница 55 на същото произведение казва следното: Астрономията сочи, че Вселената е с определено мина­ло и тя върви към абсолютен край. Въпреки наличните данни, ня­маме основание да вярваме, че Вселената е вечна и че няма да има и край. Това схващане е без покритие. Вселената е устроена на ба­зата на постоянни изменения.

Това са думи, изказващи неверие. Трябва да напомним, че тези хора не спазват условията, определящи вярата в Аллах. Знанията им за закона на Вселената са ги отвели към всеизвестната и позната действителност. Аллах повелява така:

Нима нищо не ги сътвори, или те са творците? Или те
сътвориха небесата и земята? Не, ала не се убеждават.

[52:35-36]

Втори довод: