Съдържание предговор 5 Пътят, следван от неверниците

Когато Всевишният Аллах пожелае да остави в заблуда някого, в качеството си на Мудил (Оставящ в заблуда) Той отваря пред него тъмните врати на заблудата до степен, при която да не може да вижда творенията, които го доказват. Той изпада в състояние, в което не би могъл да види знаменията на Аллах, сочещи Неговото съществуване. В действителност Аллах Всеславният не прави това насилствено. Самият човек в резултат на своето високомерие и гняв избира пътя на отклонението от истинската вяра, вижда знаменията и проявлението на Аллах изопачени. Всяко нещо, което дава основание за вяра, неверникът тълкува като дока­зателство по пътя на отрицанието. Ето защо казваме, че Аллах е онзи, който посочва двата пътя (към доброто и злото), и вследствие на волята си човек сам поема отговорността за това отклонение. Аллах е далеч от желанието да промени начертаните от Него закони. На човека се пада дългът в рамките на тези закони да възжелава осъществяване на своите желания.

Неверниците казват: Щом Аллах е способен да насочи хората към това, което обича, защо тогава не ни посочи пътя към доброто? Щом е способен да спаси света от всякакви злини, защо не го направи? А последните им думи са: На този свят има и отклонение и злини. При това положение светът не може да е творение на Аллах. А на мюсюлманите казват: Според вашата вяра в участта и съдбата ние никога не можем да се отървем от отклонението, предопределено ни от Аллах, като повеля на съдбата. Ето защо (за извършено от нас зло) действителната отговорност се пада на Него, а не на нас. Не ни порицавайте дори веднъж! И освен това Аллах не казва ли:

И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чиито сърца има болест, и неверниците: Какво цели Аллах с този пример?" Така Аллах оставя в заблуда когото пожелае и напътва Той когото пожелае. И никой освен Него не знае войнствата на твоя Господ. А този [Огън] е само напомняне за хората.

[74:31]

[16:35-36]

Изразите, станали вече клишета, са използвани от неверниците

както през времето на пророка, така и днес.

[6:148]

Съсредоточавайки се върху абсолютната воля на Всевишния Аллах, те забравят да хвърлят поглед на своята собствена. В отговор на стремежа им да прехвърлят всичко на Аллах, базирайки се на Неговото съвършенство, с упражняването на притежаваната от тях свободна воля извън правия път, Аллах ги е накарал да млъкнат. Без съмнение, предписаното от Аллах, неговото знание и воля не изключват свободата на човешката воля. Погрешна е представата, че Аллах не знае за това какво ще се случи или да смятаме, че Неговото знание за нещата, които ще станат, може да отнеме нашата свобода. Науката означава изнамиране на нещо съществуващо. Както знанието на Аллах не премахва нашата свободна воля, така и Неговата воля и сила не обезсилват нашата. Сила означава осъществяване на предначертаното от волята.

Волята от своя страна е обвързана с изпълнението на неща, които са в рамките на знанието.

Погрешно е от думите на всемогъщия Аллах „Когото пожелае оставя в заблуда, когото пожелае напътва" да правим извода, че Той ни принуждава със своите напътствия или ни тласка към заблуда. Напротив:

[91:9-10]

[81:27-29]

Човек притежава воля, но това не ни дава основание да мислим, че човешката воля е извън волята на Аллах. Наличието на универсалната воля на Аллах не премахва човешката свобода и воля.

Заключение: „Всевишният Аллах е благоволил своето напът-| ствие за човека и за другите същества чрез множество особености, било то духовни или материални, като се започне от лошия и се стигне до добрия характер. Високомерието е извор на напътствие (към лошия път). Завистта, отклонението, и всяко нещо, водещо към заблудата, са под същия знаменател. И напътствието (в добра насока - в предводителството към добрите стойности) е също такъв източник. Например лозата се увива около всяко нещо, което срещне, и продължава пътя си. Така е и със Слънцето и Луната. Тялото, душата и всички органи на човека се се устремяват към доброто, ако не бъдат отклонени от естественото (природното) им състояние. Освен това на човека му е отредена воля, която да се подложи на изпит посредством доброто и злото.

[21:35]

Отклонението на човека от този път е заблуда, дори да е взел своя дял от напътствието, дадено на всяко нещо. ... и му посочихме двата пътя.

[90:10]

Даже да бъде засегнато материалното положение, безусловно задължение е предпазването от изпадане в тази заблуда. Само тогава изпитанието ще има смисъл. „Раят е обграден с трудности, а Адът със сладострастия."

[20:50]

Неповторимото сътворяване

Чувал ли си да казват за картината на някой художник, че е величествнена? Кой е този фактор, който подбужда хората да изкажат подобно мнение? Несъмнено нейната универсалност, съвършеното въображение на майстора, небето, сенките, хармонията, неповторимото изпълнение. Вложените в картината знания са причина картината да бъде харесвана от наблюдателя. Казваме, че това произведение принадлежи на еди-кой си. Надали е имало случай, когато поглеждайки неповторимата природа около нас, с която общуваме всеки миг, да помислим за великия майстор, който я е сътворил така съвършена?

Или навикът е притъпил това чувство у нас? Няма съмнение, че онзи, който мисли нормално, непременно ще стигне до това заключение.

Красотата и неповторимостта са двете основни характери­стики, присъщи на всяко нещо във Вселената. Синьото небе, изящните движещи се звезди, които пръскат в небето различни цветове, Луната като полумесец или четвъртина и появата й по средата на небето, или положението на слънцето по изгрев и залез, руменината при тях, дневната светлина... Всичко това е плод на едно неповторимо и велико съвършенство. И най-великия художник може да съумее да възпроизведе част от природата, но само в един момент. Докато в природата постоянно се сменят една след друга различни картини, чиято красота се прелива в душата.

Всеки лист от дърветата притежава едно прекрасно съвършено устройство. Оформено е с най-хубавите очертания. Тези очертания и неповторимост не могат да бъдат пресъздадени, а само се правят усилия да бъдат копирани. Забалежи всичко това, заедно с цве­тята?! Който умее да оцени красотата на картината шедьовър, значи е забелязал специфичните тонове в нея. Когато едно до друго са представени неща от един вид, показват едно неповторимо творение, а когато са от различни видове - картина-шедьовър. Листата, цветята, стеблото, клоните, плодовете заедно или поотделно са едно неповторимо творение.

Зеленото поле, реката, високите полета, камъните, планините с върхове, покрити със сняг или слели се почти със синьото небе, пясъчните дюни в пустинята, вълните в океана, които се преследват и удрят, шуртенето, шумоленето, чуруликането, пеене­то, ехото, гърма, светкавицата не притежават ли пословична пре­лест въпреки съществуващите в тях загадки?! Летящите с хиляди над морета и планини прелетни птици, бягащи от нас на сушата, стоящи опечалено в ръцете ни, с цветовете, движението и пеенето си, с изяществото на всяко перо и движение са галещи пейзажи, които разпалват сърцето.

Снежинките с различните геометрични фигури, бляскащи и угасващи поединично или скупчени, различните цветове хора по земното кълбо, очарованието на Марс, повърхността на Луната и всяко нещо, подложено под микроскоп или наблюдавано с просто око, притежава изключителна красота. Красотата на камилите, овцете, козите, кучето и котката, през деня или нощта, в покой или в движение, всяко творение на Аллах притежава своеобразна красота. Движението на рибите и водата, зеленината на дъното на морето, житата и тревите по земното кълбо заслужават възхвала. Възстановяващите се счупени кости, затварящата се рана, кръво­обращението, оздравяващото след операция сърце, кръженето на пчелите между цветята, които, опрашвайки ги, изпълняват своето задължение да ги оплождат...

Пеперудата, която просмуква водата от цветята и едновре­менно изпълнява задачата да опложда, способността на мъжа и жената взаимно да се допълват, или накратко казано, абсолютната неповторимост, съвършенството във всяко нещо... всичко това несъмнено е произведение на Абсолютен Творец...

Хармонията, която виждаме във всяко творение, връзката между части и органи... Всичко, което изредихме дотук, сочи един нямащ равен на себе си творец - Аллах:

Който сътвори със съвършенство всяко нещо...

[32:7]

[2:117] Това съвършенство е за теб, о, човек!

[31:20]

[14:34] Всичко това е за теб, за да опознаеш Аллах Всеславния. Да му благодариш и с обич и любов да Му служиш. Твоята радост от красотата и удивлението ти от съвършенството са ти дарени за това. Когато човек размисли, ще разбере, че за всяко нещо има причина.

На човека са дадени мисъл, въображение и интуиция, за да мо­же да получи наслада от красотите и да открива в паметта си всич­ко със светкавична бързина. През ума му като на филмова лента да преминават природните пейзажи на небето и земята. За кратко време той се забавлява с тях, обича, мрази, ядосва се, приятно му е или изпада Ъ лоши мисли. Вижда живота като изкуство, а чрез мисълта се опитва да го възпроизведе. Накратко, в материалния и духовния свят на човека и във всичко, което е в неговите възможности, има един шедьовър. Например: ако художникът с нарисувания красив портрет създава нещо несравнимо, с появата на нещо грозно прави същото. И двете произведения остават сами по себе си съвършени. Във Вселената съществува от красивото по-красиво и от грозното по-грозно. Красивото може да бъде познато чрез грозното, а по-красивото чрез красивото.

Приятелю! Виждайки доброто, не забравяй неговия творец. От­давайки се на красотата, не оставяй сърцето си далеч от възхище­нието към този, който я е създал.

Страданието, преживявано заради Теб, е приятно.

Отдалечаването заради Теб е близост.

За мен Ти си като моята душа. И от нея Ти си по-обичан. Да любя това, което Ти любиш.

За мен е достатъчна любов.

Божествената цел във Вселената и в сътворяването, скритата причина, тайната.

[10:101]

[7:185]

[12:105]

[7:179]

Мюсюлманин, който не се е издигнал до това важно стъпало би трябвало да бъде по-наблюдателен, повече да размишлява над нещата и да извлича поука от тях.

Творящата Божия ръка намира проявление в своето творение. Волята на Аллах, която отрежда, съзира себе си в неповторимите шедьоври. Мъдростта на Аллах се проявява открито във всяко творение.

Сърце, което не вижда знаците и следите на Аллах навсякъде, е сляпо.

[22:46]

[18:6]

[39:42]

[41:3][45:5]

Това означава, че за утвърждаване на законите на разума главното условие е познаването на Аллах. В това отношение вяр­ващите и невярващите са равнопоставени. Разликата помежду им се състои в това, че съществуването на доказателството първите обясняват с методите на разума, а неверниците се обявяват срещу този метод. Това положение прилича на двама архитекти, застанали пред много красива сграда. От плана до най- дребните детайли за изграждането й те я познават отлично. Докато единият обаче твърди, че тази прекрасна сграда е плод на случайността, построена без помощта на специални указания и без участието на воля, мощ или план, то другият категорично вярва, че тя е построена в резултат на специална подготовка, знание, воля и мощ от страна на специално обучен архитект. Темата ни по нищо не се различава от този случай. Първият, който (уж) изхожда от разума си, твърди следното: В близко бъдеще ще докажа как тази сграда се е самосътворила. Повелята на разума е, че времето ще бъде в наша полза.

В действителност, с течение на времето колкото повече се разкрива Вселената, толкова повече тя ни насочва към Аллах Всевишния.

[39:9]

[35:28]

Най-голямата беда, обземаща мюсюлманина днес, е вярването, че неверниците са поели по пътя на неверието от позицията на науката. Възприемат поведение, чрез което още повече подкрепят неверниците. За съжаление болшинството от мюсюлманите са с по-малко познания. Но появилата се отскоро у тях голяма симпа­тия към науката и факта, че са разбрали, че колкото повече уве­личават знанията си, толкова повече се усилва вярата им, е много голям успех.

Мъдростта обясняват така: Това е способността да бъде поставено всяко нещо на мястото му. Определението за мъдростта, като се сравни с природата, гласи: Всяко същество и състоянието, в което се намира, е най-сполучливо спрямо всяко друго, допустимо от човешкото въображение. Приемането на този вид не е случайно, а се основава на причина. Всяко нещо във Вселената носи цел, свързана с мъдростта.

Базирайки се на мъдростта, умът не може да си въобрази друго по-добро състояние на Вселената от настоящето. Това, което ще кажем по-нататък за мъдростта в намиращите се във Вселената частици и тела, е, че те ще говорят така: „Положението, в което се намирам аз е възможно най-сполучливото." Ето примерите:

1. Какво щеше да стане, ако не съществуваше смъртта? След сношение на две мухи се появяват нови, които ако не умрат, за период от пет години ще се увеличат до такава степен, че ще създа­дат пет сантиметрова покривка. Това е само едно от всичките създания, а какво щеше да се получи на земното кълбо, ако всички същества се размножаваха, без да умират? Оттук можем да отгат­нем тайната на болестите и ефекта на микробите.

Чували сте някой да казва: „Не е ли по-добре човек да умре, без да боледува?" Или пък: „Щом се разболее, да умре (без да бъде засегнат от други болести)?!" Авторите на тези слова са забравили мъдростта на надеждата за живот у човека, на страха, способността да вижда и съзерцава.

2. Само човешките фекалии са достатъчни, за да запълнят зе­мята. Представете си до какви резултати щеше да се стигне, ако ги нямаше бактериите и факторите за премахването на тези нечи­стотии?

И оттук разбираме, че в много неща, които човек смята за излишни, се крие голяма мъдрост. Ако някои същества прит­ежаваха само хубави страни, те щяха да ни бъдат достатъчни. Също така, ако някои от съществата имаха само особености, от които да се плашим, и страхът би бил достатъчен като мъдрост. Съществуването на страха е една от най-големите мъдрости. (Не може да се твърди, че страхът е излишен). Благодарение на страха в живота си човек е бдителен и се предпазва от редица опасности. Така, използвайки възможностите и силата си, предвидливо напредва в своята професия. Ако някои от съществата само с наличието си ти дават информация за миналото и бъдещето си и показват единствено синхрона помежду си, това е достатъчно като мъдрост.

Ако други служат за доказване на прелестите или Всемо-гъществото на Аллах, и това е достатъчно като мъдрост.

3. Някои хора казват: И в злото ли има мъдрост? И в скръбта ли? Не е ли по-добра справедливостта от потисничеството? Със­ траданието не е ли по-добро от грубиянството? Не е ли по-добре да имаш родители, отколкото да си сирак? Вярата не е ли по-добро от неверието? Изпълнението на една заповед не е ли по-добро от нейното незачитане? И щом е така за какво ни е злото и недостатъците, след като съществуват доброто и съвършенството?

Изхождайки от това, някои поставят въпроса: Защо Аллах е сътворил злото? Те стигат до следното заключение: Наличието на злото е доказателство, че Бог не съществува. Защото самият Бог трябва да е добър и всичко, което произлиза от Него, трябва да е добро.

На такива им отговаряме: Допустимо е желанието ни да разкрием мъдростта във всяко нещо. Допускането на грешка обаче при опознаването на мъдростта не означава, че тя не съществува. И после не можем да питаме Аллах, защо направи това?! Един

такъв въпрос може да отправи само невежият, който няма представа за могъществото на Аллах и за Неговото всеобхватно знание. Само хора, които са далеч от човечността, могат да отричат съвършенството на Аллах. Когато знаещият върши нещо, невежият не може да го пита: Защо правиш това?

Аллах определя степента на познанията на хората по следния начин:

... и ви е дадено само малко от знанието

[17:85]

Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.

[21:23]

Съществуването на злото се утвърждава още по-категорично поради безплодните усилия на онези, които искат да го премахнат. За да можем да разберем същността на мъдростта, трябва да отговорим на следните въпроси:

Прелюбодеянието е лошо нещо. Но лошо ли е създаването на органи, които осъщесвяват това? Дарявайки мъжа и жената с орга­ни, Аллах им е дал съответното желание. В това съзидание мъд­ростта на Аллах е съвсем ясна. Човек обаче може да ползва тези органи за продължаването на рода, за създаване на нови поко­ления, а също така и за разврат, противно на сътворението. Лошо­то не е в сътворяването на тези органи, а в престъпването на нормите, в погазването на повелите и използването на дадености­те, противно на тяхната цел.

Употребата на алкохол е лошо нещо, но лошо ли е създаването на гроздето? Мъдростта, заложена в неговото сътворяване, е ясна. Човекът е този, който отклонява гроздето от предназначението му и го превръща в нещо лошо, което предизвиква поквара. Лошо е ползването на желязото за убийство. Лошо нещо ли е създаването на желязото? В желязото има безброй много мъдрости. Лошо е използването му от човека за отмъщение.

Завистта, повеляваща ликвидиране на добрия нрав и възмож­ностите на другите, е нещо лошо. Но може ли да е лошо съществу­ването на желание за надпревара у хората (с цел просперитет)? Склонността към това допринася за цивилизоването и благодействието им. Злото не е заложено у човека, то се придобива.

Подценяването на хората, пренебрежителното отношение към правдата и високомерието е лошо! Но лошо ли е да последваш примера на друг с цел прогрес и издигане? Всевишният Аллах е дарил човека със склонност да желае възход и напредък. Но самият човек е този, който използва дадения му дар за лошо и го превръща в презряно високомерие.

Следователно човека, когато не желае да покаже мъдростта на Аллах, превръща доброто в лошо, правото - в грешно.

Въпросът този път е: Каква е мъдростта човек да има възмож­ност да използва тази склонност за добро и за зло?

Отговорът е:

а) За да се използва всеобхватно всичката сила на човека, без да бъде оставена да бездейства нито една негова страна – както умствените и духовните му качества, така например и способ­ ността му да разсъждава, както и физическите му качества. След като всички те бъдат използвани в правилна посока, тогава

б) По този начин човекът най-добре може да опознае Бога. Докато той не изпадне в грях и не потърси Божието опрощение, не е в състояние да усети, че Той е извиняващ. Без да е извършил грях,

[51:56]

в) Нека дойдем на въпроса на онези, които желаят земята да е изпълнена с добрини и красота във всяко отношение. Това не може да представлява основната тайна на Вселената за съществуването на човека от времето на Адам. Ако благодарение на силата и волята си човек успее да се отдалечи от лошото и склони към доброто, ще бъде от тези, които са положили успешен изпит.