Съдържание предговор 5 Пътят, следван от неверниците

За съществуването на Вселената има три теории, на които трябва да се спрем:

1. 
   Вселената е творение на Аллах.
   

1. 
   Веществото е производно на атоми, молекули и елементи. С една дума, основата на веществото и елементите сами по себе си достигнали до вида и състоянието, в които днес ги познаваме.
   
2. 
   Вселената заедно с това, от което се състои, е резултат на случайността. Съставляващите атома позитив (протон), негатив (електрон) и неутронни частици, от които е създадена Вселената, са възникнали случайно. От 1 до 238 образуващи атома електрони случайно са се срещнали с подходящи за случая протони. И така са възникнали различните атомни ядра. Негативните частици започнали съвсем случайно да се въртят около позитивното ядро. Ако не бе случайното пространство между ядрото и електроните, земното кълбо например щеше да се смали до обема на едно яйце. Случайност е всеки 8 електрона да имат вътрешни малки окръжности, наречени траектории. Случайност е при падане броят на електроните, които съставляват атомните елементи, под 8 да възникват съвсем нови материи. Безбройните елементи пък са )ч »нчина за възникването на големи маси като слънчевата система. Слънчевата система заедно с планетите и всичките звезди, намиращи се на своите траектории, и случайното им подреждане и движение, атомните електрони в своите траектории създадават случайни системи. Регулираната температура на Слънцето и звездите се базира на случайността. Случайно е земното кълбо със своята земна кора, въздух, вода, планини и благоприятното му устройство за хората и животните. Появата на различните видове живот благодарение на съвкупност от формули и закони също е случайна. Случайна е и появата на човека с неговия ум, мисъл, душа, материално устройство, поведение и подходящи за съществуване способности.
   

Тогава ние заставаме пред две теории. Вселената с всичко съществуващо в нея или е творение на един ваятел, или е плод на случайността.

Виждаш ли фактите и реалността, коя от двете възможности подкрепят те, коя от тях е безпочвена? Да, случайността понякога с нъзможна, но понякога противоречи на разума и е невъзможна. ( ега нека вземем един пример, с който да обясним доколко тя е иьзможна и доколко не.

Забоди една игла в дъската, която държиш в ръцете си. Прекарай втора игла през ушите на първата. Някой, който вижда положението на иглите, ще каже: „Един, след като забожда игла в дъската, която държи в ръцете си, прекарва през ушите на тази игла друга игла." През това време друг, за когото се знае, че не е лъжец, му съобщава друго. „Вкопчени са така благодарение на едно бебе, което се роди сляпо." Според теб, на кого от двамата може да се вярва?

Несъмнено, на първия. Но не може да бъде отречена и възможността да се повярва и на втория. Ако види трета игла, вкопчена по същия начин, може ли да остане място за съмнение?!

Реално погледнато, предпочитание ще се даде на съзнателната постъпка, но възможността за случайност също няма да изчезне напълно. Да увеличим броя на иглите в първия пример. Ако на­блюдаващият види 10 игли, и всяка една от тях е прекарана през ушите на друга, за него няма да остане никакво съмнение. Просто няма да има сили. Ще остане ли съмнение, че това е извършено съзнателно, и то от човек, който вижда? Не, елементът на случай­ността ще изчезне, надделява мисълта за съзнателно извършеното. Колкото се увеличават тази цифра, толкова намалява шансът за някаква случайност. Например да допуснем, че всяка една от десетте игли има пореден номер. Номерирани до 10, тези игли се поставят разбъркани в една торба и се дават на въпросното бебе. Бебето, без да гледа, изважда иглите от торбата и отново ги прекарва една по една и то поред на номерата през отворите им. Впоследствие се получава гледката, изложена пред очите ни, до десетата игла, и то съвсем случайно.

Много е смешна тази амбиция, нали? Още повече че вместо това сляпо бебе, ако помислим за предизвикалите случайността фактори като въздух, вода или нищото, ще се стигне до още по-голямо учудване. Къде е мястото на човека сред подобни примери? Може ли да се повярва на този, който твърди, че държи на случай­ността? Или ще вярваме на онзи, който действа с воля, вижда и разсъждава? Като две и две четири безспорно ще бъде прието становището на умния, разсъдливия.

Изводът от това предпочитание: На преден план се появява фактът, че случайността не може да излезе извън рамките на опре­делен закон. Следователно, случайността е обратнопропорционал-на на увеличението броя на вероятностите. Колкото се намалява броят на предметите, които са в състояние на противоборство помежду си (какъвто е случаят с иглите, всяка от които заема мястото на другата), вероятността за случайност се увеличава. И обратното, колкото се увеличава броят на предметите, толкова повече намалява вероятността за случайност. Ако борбата е между два предмета, тогава процентът на случайността е 2:1. Ако борбата е между 10 тела или предмета, случайността ще е 10:1. Затова шансът за приемане в сравнение с другите е 10:1. Ако цифрата е 100 или 1000, вероятността е съвсем минимална. Още един пример, за да получим още по-голяма представа. Престави си собственик на печатница с половин милион букви специално подредени в каси. В резултат на земетресение касите падат на земята и съответно буквите се смесват. В това състояние случайно се образуват десет различни думи. Възможно е да стане такова нещо.

Ако ти бъде казано: Тези думи една до друга пък по стечение на обстоятелствата случайно са образували изречение с определено значение. Въпреки далечната вероятност да се случи това, не може да оспорваш, че е невъзможно.

Но помисли върху едно такова съобщение: Тези половин милион букви се подреждат до една в смислени изречения, така че се е получила книга от 500 стр., и то поезия със съответните ритми, рими и мяра. Накратко казано, получила се е една прекрасна стихосбирка. Ето това положение ти категорично ще оспориш, ще разбереш, че е абсолютно невъзможно. Да, становището за това отново се поражда от самия закон за случайността.

Подреждането на иглите в торбата, номерирани до десет, и тяхното изваждане от нея поред на номерата, е нещо, което може да се случи веднъж на десет милиарда пъти. Ако въпросните игли са 12, тяхното подреждане по описания начин може да се случи веднъж на един трилион пъти. Ако пък са 21, тогава изобщо не можем и да си представим на колко трилиона ще се случи. Няма смисъл повече да ви занимавам с подобни цифри и да ангажирам сьшанцето ви.

Вероятността 500-те хиляди букви да съставят 125 смислени думи е толкова малка, че изобщо не можем да си го представим. Изводът е, че тези цифри и изчисления не могат да се поберат в главите ни.

Следва да обсъдим следната тема, за да ни стане ясно какво означава 500-те хиляди букви с 28 различия да съставят 125 хил. думи.

Протоплазмата на живите клетки се състои от пет елемента: въглерод, водород, натрий, кислород и азот. Една протоплазма съ­държа повече от 40 хил. атома. Вече обяснихме строежа на атома. Случайното съставяне на тези частици от стотина елемента из­исква дълго време и подходяща среда. Първо атомните частици случайно ще се съберат на едно място и ще образуват атома. После хиляди атоми ще образуват въглерода и кислорода и от тяхното случайно съединение ще се образува протоплазмата. Дотук все още не става дума за жива клетка.

Швейцарският учен математик Чарлс Й. Дж. казва: „Когато правих изчисления за образуване на протоплазмата, се убедих, че това не е случайност. Напротив, за да говорим за случайност при сътворяването дори на единствена протоплазма, вероятността е един път на 10x120 (т. е. един път на онова число, което ще се получи след умножаването на 10 с 120). Как тогава е възможно това да стане случайно, след като боравим с милиарди. Ако признаем такъв шанс на тази частица като случайно явление, тогава каква вероятност и шанс трябва да се дадат на цялата Вселена? Въпрос на любопитност."

Английският учен Дж. В. Лийтс смята, че за да се получи случайно една протоплазма, вероятността е едно на милион. Ето защо става съвсем ясно, че това противоречи на логиката.

На онзи, който казва, че нещо, което не може да възникне в резултат на едно случайно земетресение, възниква от милиони земетресения, ще припомним времето, необходимо за образу­ването на петте елемента на протоплазмата, а оттам ще повдигнем въпроса изобщо за възникването и живота на цялата Вселена. Как би отговорил на този въпрос човек, който се старае да докаже случайността при възникването на Вселената? Колко време ще е необходимо за това? Въобще, неуместно е да се поставя такъв въпрос.

Когато вероятността за възникването на петте елемента в една частица е 10x48, тогава каква ще бъде вероятността 500-те хиляди букви, състоящи се от 28 звука, да съставят 125 хиляди думи и да комплектуват една прекрасна книга от стихове?!

След такова разяснение на ислямските теолози да напомним мислите, които по необходимост ще доведат до завършек на теорията за вероятностите. Тези учени както могат да говорят за всичко, така могат да говорят и за Вселената. Те подреждат вероитностите по следния начин:

„Вероятни противоположности... Нашето съществувание и отсътвие... Време, място, посоки и стойности... „

Щом Вселената се определя от вероятности, както е вероятно ществуването на всяко нещо, в същата степен е и невероятно. Колкото то може да бъде в съответната форма, вероятно е неговото съществуване и в други форми. Както съществува в едно време, така може да съществува и в друго. Както може да бъде на определено място, така може да бъде и на друго. Както е възможен строежът му по определен начин, така е вероятно да бъде и по друг.

Измежду тези възможности едната от тях винаги е най-добрата, най-подходящата, най-приемливата и най-подредената. В противен случай светът ще плува в обърканост и хаос. Необходима е една висша воля, която може да избира съвършената от тези вероятности и възможности.

След толкова слова и преди да обобщим темата, трябва да добавим следното:

Тайната за възникването на Вселената е много по-преплетена и шгадъчна от посочените два примера (за децата, за буквите и м чатницата). Защото е налице материалната възможност за иглите и техните уши да бъдат прекарани една през друга. Ато­мите, съставили иглите, са се допълвали по-рано взаимно в определен ред. Произведени са от определена материя. Детето също притежава своите особености. Налице са буквите и печатницата. Едната буква така, другата иначе. Атомите, съставящи буквите, са възникнали по-рано. Буквите предварително се намират в определено състояние, наредени една до друга. Заедно с това има и земетресение (върху което не се спряхме въобще), опиращо се на известни закони.

Що се отнася до Вселената, стигаме до заключението, че не с възможно да се приеме възникването й в резултат на някаква случайност, тъй като съществуват безкрайно много тайни, загадки и сложности в образуването й.

Нека се постараем да обобщим:

Вселената е съставена от повече от сто елемента, изграждащи звездите, планетите, Млечния път и Земята, които образуват едно цяло. А те са възникнали от атомите, които се състоят от протони (+), електрони (-) и неутрони.

Броят на електроните, които формират външната част на ато ма, са равни на протоните, които съдържа ядрото. Така например при водорода, ако ядрото съдържа един протон и траекторията трябва да съдържа един електрон. Ако ядрото има два протона, срещу тях трябва да има два електрона. И така от най-лекия атом до най-тежкия атом на урана се спазва едно постоянно равновесиг между позитивните протони и негативните електрони. Неутроните, които се съдържат в атома, нямат връзка с количеството на електроните.

Изменението на броя на протоните и електроните в атома образува елементите. Разликата между водорода и урана е, че ако в първия се съдържа един протон и един електрон, във втория се съдържат 238 протона и 238 електрона.

Именно от това свързване на едни с други елементи е Въз никнала Вселената. Всяка маса се състои от елементи. Елементите, от които е съставена земята, съставят и Слънцето. Звездите в Космоса са съставени от същите елементи.

Огромното количество елементи на едно място образуват големи маси, които в рамките на определени закони се свързват с други галактики. Всяка галактика въпреки голямата си скорост, с която се движи по своята траектория, не се сблъсква с други Вероятността от сблъсък между две звезди е по-малка, отколкото между два кораба, единият от които се намира в Индийския, а другият - в Атлантическия океан.

Сльнцето притежава цяла система, подчиняваща се на съответни закони. На тази база то е свързано с много планети. Земята, която се намираме, е една от тях.

1. 
   Ако земната кора беше по-дебела, отколкото е всъщност, въглеродният двуокис щеше лесно да изсмуче кислорода. Тогава животът на земята щеше да бъде невъзможен.
   
2. 
   Ако атмосферният слой бе по-тънък, върху земното кълбо нямаше да остане нищо, тъй като ежедневно образуващите се над земята метеори лесно щяха да достигнат до нея и да я превърнат в пустош.
   
3. 
   Ако Слънцето ни изпращаше половината от топлината, която ни изпраща сега, отдавна всичко да се е превърнало в ледове, и обратно, ако изпращаше повече топлина, всичко да се е превърнало в пепел.
   
4. 
   Ако Луната бе на около 20 хил. мили по-далече от Земята, бедствие на отливите и приливите на моретата и океаните, сушата отдавна да е останала под водата.
   
5. 
   Ако нощите бяха 10 пъти по-дълги, лятното слънце щеше да умищожи посевите, а нощните студове щяха да ги превърнат в ледена маса.
   
6. 
   Ако кислородът във въздуха бе 50 процента вместо 20, всичко на света можеше да изгори само с едно пламване на светкавица, да се запали и да се превърне в пепел. При това положение е достатъчно да се запали само едно клонче и от него да бъдат унищожени всички гори.
   
7. 
   Ако нямаше дъжд, Земята би представлявала една безкрайна пустиня. Ако не бяха ветровете, моретата и океаните, нямаше да остане и следа от живот. Ако водата се изпаряваше, без да се отделя от солта, ако парата не бе по-лека от въздуха, нямаше да има живот на земята.
   
8. 
   Ако бяха сладки, океаните щяха да замиришат и нямаше да има място за живот на земята. Известно е, че солта предотвратява процесите на разлагане. Ако хлорът не се съединяваше с натрия, нямаше да се получи сол и също нямаше да има живот.
   
9. 
   Ако земната ос бе права, вместо с 23° отклонение и не се движеше, изпаряващите се във вид на дъжд води от морета и океани щяха да падат върху двете части на Земята - северната и южната. Биха се образували ледени маси, а лятото и зимата биха станали безкрайни. В резултат на това на Земята нямаше да останат нито хора, нито други живи същества.
   
10. 
    Ако земното кълбо бе като Меркурий - само едната му страна щеше да бъде осветявана постоянно от Слънцето и обикаляйки около Слънцето, Земята щеше да прави само една обиколка около своята ос. С други думи, ако в едната страна на Земята царуваше вечна нощ, а в другата - вечен ден, никой нямаше да оцелее, а това предполага изчезване на живота.
    
11. 
    Къде щяха да бъдат атомите и атомните частици, ако не съществуваше законът за привличане? Как Слънцето щеше да бъде Слънце, а Земята - Земя! В какво състояние щяха да бъдат те, дори и да съществуваха? И ако стояха на едно място, без да а движат, как щеше да съществува животът? Как щеше да се движи самият човек?
    
12. 
    Заедно със съществуването на закона за привличането, ако земното кълбо бе голямо колкото Луната или четири пъти по-малкр от нея, предпазващият го слой - атмосферата и предпаз- ващата роля на моретата щяха да са безпредметни, температурата щеше да достигне унищожителни стойности.
    
13. 
    Ако електроните бяха съединени с протоните, земното кълбо щеше да е колкото едно яйце. Тогава в какво състояние щяха да бъдат хората и другите живи същества! Ако това бе така, всичко, което е пред очите ни днес, щеше да има съвсем друг вид.
    
14. 
    Ако от елементите не се образуваха различни съединения, нямаше да съществува днес нито земята, нито дърветата, нито животните, нито растенията.
    
15. 
    Ако не съществуваше законът на термодинамиката, земята щеше да изстине и нямаше да бъде подходяща за живот!
    
16. 
    Ако липсваха планините, на земята нямаше да има подходящи условия за живот!
    
17. 
    Ако липсваха източници за препитание, животът на земята не би могъл да се поддържа дълго!
    

Да се върнем отново към мислите на древните учени:

Съществуването на всяко живо същество е възможно както в

една-единствена форма, така и в най-различни други форми, в определено време или в различни времена, в дадена посока или в различни посоки, възможно е да притежава определено количество или да бъде в друго. За да бъде Вселената усъвършенствана до такава степен, че всичко съществуващо в нея да бъде подредено в най-съвършен порядък, означава, че волята на Всесилния Аллах •игежава могъществото и способът да подбира най-сполучливия вариант от всички допустими.

„Всичко, което става на този свят, е плод на случайността." Тези, които защитават това гледище, са склонни да отъждествят случаймостта със задълбочените знания, волята и абсолютната -могъща сила. Според тях случайността знае, желае и решава всичко. Тя действа извън разума на цялото човечество и преследва мъдра и ясно определена цел.

Здравият разум, волята, силата и всяко нещо, в което има жимот, се съдържа определена мъдрост, но се излага едно становище, че проявлението на тези качества изисква и определено персонализиране. (Тоест невъзможни са знания, воля и абсолютна сила, обвързани със случайността и небитието.)

Помисли малко за писалката, с която пишеш. Знаеш, че тя е измислена, за да се пише с нея. Мастилницата, в която се съхранява мастилото, се знае, че е сътворена за тази цел. И капачката й не е направена безцелно. Към писалката има приспособление, което служи за прикрепване към джоба на дадена дреха. Цепнатината на перото и паралелно поставените му в края парчета графит също изпълняват определена цел. Ако някой твърди за молива, че е плол на случайността, а не е създаден в резултат на човешките познания, воля и стремеж и не е произведение в резултат на съществуването на човека, е глупост и невежество. Толкова ли е трудно да се сетим за човека, който притежава кръвоносна и нервна система. А дървото с неговите листа и клони... стебло и корени... Нали това дърво диша, изменя се, цъфти и дава плодове. Как тогава не можем да се сетим за него?! Порядъкът в неговия строеж е по-съвършен, отколкото творенията на човешката мисъл. Енергията, движението, съединяването и съставът са все свойства, притежавани от ато ма и са плод на неговите взаимодействия. В това отношение им.ч хиляди и милиони примери. Всичко това е плод на случайността?!... Нима умът, който оспорва тези неща, е запознат с научните изследвания?!... И то, оспорвайки всякакви научни правила и зако ни...

Някои моменти, свързани с темата ни, бяха често повтаряни, но въпреки това да проследим думите на уважавания Мустафа Язга и книгата му „Ислямът и Вселената."

Ако трябва да обобщим в един израз цялостния поглед на Исляма върху Вселената, който надхвърля границите на чувствата, разума и вярата, казваме, че според Исляма Вселената е система, започваща от „Едно", и определя „Единство". Ислямът е религията на най-великото „Единство" на този свят. Това означава “Единство" във всички части на Вселената, от атома до най-висшите пластове на сложния живот. Като започнем от неодушете предмети и стигнем до растенията, от движещите се живи същества до разума и разсъдъка. „Единство" между всички единици, от движението на Млечния път, звездите и галактиките мислите и душите. „Единство" в подчинението пред всевишния закон на всяко творение, до въодушевлението и вълненията на душата. Така Вселената и нещата в нея се сдобиват с единствения и абсолютно правилен път на метафизическата диалектика, причина за тяхното съществуване. Това обяснение с неговите части, неотречено от науката, тази Вселена, показваща гледки с различни форми и обеми, се е превърнала в единствена същност и основа. „Единство" при образуването. „Единство" при способността за изграждане. В тази основна мисъл изчезват противоречията и стълкновенията.

Аллах пожела, чрез своята абсолютна воля да създаде Масива и всички живи същества освен Аллах), прояви Нура (светлината) на Пратеника. Извън количественото разпределение на тази светлина на качествен аспект създаде господните Калем (перото), Левха (нещо, на което се пише) и Арш (Трона). След четвъртото проявление на светлината, чрез деление помежду им, сътвори първо ангелите, носещи трона, след това ангелите, носещи престола, след това останалите ангели. Създателят, притежател на абсолютната мощ, разделяйки светлината на второто проявление пак на четири, създаде Небето, Земята, Рая и Ада. След това раздели на четири части последното проявление. От първата част създаде сиянието в очите на вярващите, от втората - сиянието на сърцето, от третата - сиянието на Таухид (единобожието), и на края, от четвъртата създаде Вселената като цяло. Това проявление не може да бъде схванато чрез методи, създадени от човека. Едн; когато от тях се премахнат човешката слабост и прекомерност или, казано другояче, след като тези способи се вглъбят в тази голям;! тайна и се сдобият с една възвишена цел - достигането божествената тайна, възлите се разплитат един след друг и тоганм човекът, наричан „Тайнството на Вселената", постига целта си. 11 посланието на Аллах всяко нещо има своето обяснение и г оповестено според капацитета на възприятието и вътрешния мир.

[85: 22] |

[57:22]

[57:2] '

[57:3]

[57:4]

За съжаление изопачаващи истината противници, които не могат да вникнат в

дълбините на ислямската наука и имат повърхностно мислене -формалностите и неграмотните хора, без да схванат този свещен израз на Исляма, задават въпроса: „Защо шест дни?", с което показват склонността си за отричане могъществото на Всевишния Аллах. Този подход е крайно ненаучен и неоснователен. От това свещено понятие, което обяснява етапа на създаване на Вселената, съвсем ясно се разбира, че това не е „земен ден". Един ден е времето, за което Земята прави една обиколка около своята ос. Създавенето на небесата и единиците на проявлението не могат да бъдат сравнявани със земни единици, изразяващи въртенето на Земята. Защото за небесата и Вселената стойностите на земното време и пространството са равни на нула. След осветляването на тази важна особеност можем да продължим.

В горните знамения фигурират задълбочени изрази като “Калем", „Лаух ал-махфуз" и „Аалем". Коранът е изпратен за човека от Творец, който знае неговите слабости и неговото безсилие.

Тайнствените понятия са облечени в изрази, близки до въображението и представите на човека. Нека да отбележим, че „Калем" е средство за писане. Във вечността, когато Аллах чрез абсолютната си воля е пожелал създаването на Масива (всичко, освен Аллах), е разпоредил с този свещен „Калем" да бъде записана съдбата на Масива. Това е установено в „Запаметяващата Леуха". И тук умовете, които не са в състояние да се издигнат до нивото на задълбочените изразни средства и схващания на Исляма, за да не се отклонят обикновените веществени имитации, следва да обясним, че ако отворим мозъка на човека, който произнася наизуст запаметените от него букви, думи или изрази, след намесата на хирурзите там, няма да се видят нито букви, нито думи, нито изрази. Така, както наизустяването за запаметяващия представлява духовен способ и е факт, то в резултат на по-глобалното разглеждане на този пример, ще се достигне до понятието „Лаух ал-махфуз" и неговия божествен обхват н запаметяването. По този начин трябва да се възприемат духовните истини, поднесени тук. В ислямските размишления „Аалем" (Свят) може да се й лис:

1.Невидим свят - неизмерим, безграничен, немат

светът на действителността извън физиката.

2. Видим свят – измеримият, светът в обхватите на времето и материята

„Светът", според една друга класификация:

1.Малък свят - Човекът...

2.Голям свят - всичко извън Човека...
Образец на съществуващите творения в големия свят е тайнстве­ ното творение на Вселената - човекът. Например Тронът (Седмото небе) е една действителност, принадлежаща на големия свят и е прояв­ление на Аллах като в огледало. У човека свойствен на трона образец е сърцето (душата), наричано Аршеллах - трон на Аллах. Тук следва ла
добавим, че споменатата и погрешно разбирана дума „Сърце" не означава само парче месо,което по време на операция за присаждането му се пренася в специални съоръжения. Ислямската наука обяснява, че тук е налице една тънка особеност. Въпросното парче месо се нарича сърце - физическото сърце. Проявлението върху този физически факт на божествената светлина е духовното Сърце, за което става въпрос в случая. Това можем да обясним със следния пример: Ако сърцето представлява електрическа лампа, то въпросното сърце е светлината, която свети вътре в лампата. Не може да се узнае същността на проявената в електрическата лампа светлина, извън физическата рамка, както и значението на човека, притежаващ трона на Аллах - Сърцето.

Али (Аллах да е доволен от него) казва:

“Ти приемаш, че си едно малко тяло, но най-големият свят е у теб укрит”

Вдъхновен от тази дълбока мисъл покойният Ахмед Акиф Ерсой пък е написал следните стихове:

„Не ти е известно каква същност си още, „Презряно тяло едно съм", казваш човече, но знай! Твоята същност от тази на ангелите е по-възвишена..." В погледа си към Вселената Ислямът изказва най-превъзход­ните хвалебствия относно човека. Аллах - притежателят на абсо­лютната сила, в Свещения Коран повелява:

И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по су­шата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетох­ме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.

[17: 70]
Наистина най-превъзходният образ на земята е образът на човека. Изграденият нрав, разумът, словото, способността за четмо и писмо, изкуството, нежността, чувствителността са превъзходните особености, присъщи на човека. Най-критичната за човека според начините, чрез които добива слава и чест е самото място, което той заема във Вселената. Ангелите притежават разум без страсти, на животните е дадено сладострастие без разум.Обърнете внимание, човекът е същество, което притежава едновременно и разум, и страсти. Ето защо той се намира на кръстопът. Когато разумът надделява над желанията, страстите се успокояват. Тогава Сатаната търпи провал. Ражда се мисълта за ред.На мястото на себелюбието идват мъдри прояви. Сред хората се проявява единство във вяра и действие. Светът се променя, подчинява се на науката и на познанието, техниката, морала и щастието. С чест и достойнство човекът се извисява. Плодовете на задгробния живот, на вечния живот се подготвят още тук,

Земята. И човекът, надделяващ силните си желания, прекарва разумен, уравновесен, волеви, благословен и щастлив живот.Той може да бъде по-възвишен и от ангелите. Честта и достойнството могат да се обяснят по два начина:

1. Чест и достойнство от физическа гледна точка, принадлежащи на всички хора без разлика на раса, цвят, език, религия и вярване.(Това се отнася както за мюсюлманите, така и за немюсюлманите. Дължи се на обстоятелството, че са творения на единствения Творец - Аллах.)

2. Чест и достойнство в духовно отношение. Тя обхваща хората, застават под знамето на спасението и щастието на правата вяра - Исляма. (Това са пророци, пратеници, извисени във вярата хора, които притежават ислямската зрелост.).

След класификацията на хората на „вярващи" и „невярващи", която е естествен резултат от подредбата при сътворението на Вселената, и на проявлението на недвусмислената божествена правда, следва да се спрем и на отрицателните страни на въпроса.

подвежда се по пътя на онова, което не е редно, на самолюбието, безверието и емоциите, върви към порочността и невежеството, и така пада под нивото на животните, както Всевишният Аллах повелява: „Бал хум адалл" („И е по-заблуден от тях.")

На човека много неща са му непознати. Най-голямата загадка е самият той. От въпросите, които ангажират ума му цял живот, човекът може да се отърси единствено благодарение на мисленето и неувяхващия негов плод - вярата. Не вярвайте на онези, които казват: „Не вярвам! Не мога да повярвам!" Защото даже и те см приели истинността на вярата, но само заради упорство казват, че не са я достигнали. Това са нихилисти, които търсят решение на неизвестното по тяхно усещане и се противопоставят на методо логията на Бога за разкриване на неизвестното - вярата. Де да можеха и те да излязат на пътя на вярата, намерили отговор па неизвестните посредством благите вести на Джибрил (Джибрил - ангел Гаврайл - връзката между Бог и пророците.), и чреч посланието на Аллах да контролират верността на тези отговори... Спасение!

Човекът, който задава въпроса: „Какъв съм аз?", стъпка по стъпка навлиза в рамките на разсъдъка. („Откъде дойдох?'), („Накъде отивам?"); („Има обкръжение, което ме заобикаля, един свят. Какво представлява този свят?"); („Как е сътворен светът?")

Тук вероятностите са две:

1. 
   Светът е сътворен от само себе си.
   
2. 
   Светът е сътворен от сила извън него. След кратко изследване на тези вероятности ще стигнем до следните изводи: Ако заобикалящият ни свят, който е пълен със загадки, е сътворен от само себе си, всичко ще се развива по своеобразен начин, ще си има съответна форма. Тогава ще възникне въпрос: „Как?" Ако първият отговор бъде: „Случайно, от само себе си", въпреки цялото му противоречие с науката и логиката, ние сме длъжни да го приемем насериозно и да мислим върху него. Що е случайност? Сътворенш без план, без програма, без закони и без предварително планувана цел. Случайно възникване. Тогава излиза, че същността на Вселселе ната се обуславя от беззаконие. Безредието, отсъствието на каквото и да е планиране на нещата не е типично за живота във
   Вселената. В такъв случай всички политически, икономически, научни, нравствени и обществени закони, от които се ръководим, противоречат на същността на Вселената. Трябва да бъдат премахнати всички закони и правила в живота, силният да постъпи със слабия така, както той намира за добре, даже да го унищожи.
   

Ако застанем на морския бряг в най-горещите летни дни, би могло небето да притъмнее и да завали градушка. Възможно би било морето да започне да се вълнува, в две минути слънцето да залезе и изгре. Дърветата биха се разлиствали и пожълтявали, преди да цъфнат. Изведнъж на 10 метра над нас ще можем да видим метеор или Луната да пада в морето. Ще изчезнат сезоните, ще се разтворят гробовете и ще се съживи от само себе си поколението

от последните петдесет години. Всяка наука - физика, химия, биология, психология, социология, астрономия, история, география ще се обърка, всъщност ще изчезне всичко съществуващ дотогава на този свят заедно с човека и ако не се случва така, то тогава човекът трябва да гледа на Вселената с възхищение, с удивление любов и да се преклони пред всемогъщия Създател на този великолепен ред. Не мога да отмина гледището на бившия предсе дател на Ню-йоркската академия на науките А. Греси Морисън, който дава обяснение чрез езика на математиката, казвайки:

“Сложете в джоба си десет жетона, които са номерирани от едно до десет. Раздвижете джоба си, за да могат жетоните да се разбъркат. След това опитайте да ги извадите по реда на номерата. По логиката на математиката при първо теглене вероятността за улучване на номер първи е едно към десет. Вероятността за изтегляне на 1, после на 2 е едно към сто. Поредното изваждане на 1,2 и 3 е едно към хиляда. И така вероятността за изваждане на

За нас, хората, макар че се намираме началото на епохата на науката, още отсега всяка нова

информация за Вселената ни поднася нови и нови доказателства,

че тя е плод на един творящ промисъл. „По този начин вярата основава на познанието, а учените след всеки достигнат етап се чувстват по-близо до Бога." |

Щом светът не е възникнал от само себе си, тогава трябва да сътворен от някаква всемогъща сила извън него. На каква личност принадлежи обаче тази сила и какви са нейните особености? Ако тя не притежава разграничителна и определителна способност, това ще бъде една сляпа, безлична сила, която не разполага с разум и не може да постанови толкова изящна прозорливост, план устройство и закони. В такъв случай има „Абсолютен творец „Абсолютна истина", която не прилича на нито едно нейно творение, която е над всички и властва над всичко, вижда, знае и чува всичко, има специфична самоличност, която не е обвързана с време и място и е далеч над всички представи. Ислямът е името на тази истина, т.е. името на системата на Бога.

Това е успокояващо блажено заключение, реалността и земния и отвъдния живот, до която за съжаление не всеки доспи лесно (не казвам всеки нормално мислещ и духовно здра мюсюлманин).

Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!

[7:54] '

[12:105]