Съдържание предговор 5 Пътят, следван от неверниците
[53:4-7] ... и бе на разстояние два лъка или по-близо
Изтегляне 2.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Той въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта, и Той подчини слънцето и луната - всяко да се движи до определен срок. Това е Аллах, вашият Господ.
- И слънцето е устремено към своето местопребивание.
- И когато се протръби с Рога първия път, и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар, тогава ще се случи Събитието. И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден.
- Трети довод
- Нима не погледнаха към владението на небесата и на земята, и към нещата, които Аллах е сътворил
- Нима не размишляват за себе си Аллах сътвори небесата и земята, и всичко между тях с мъдрост и за определен срок. А повечето хора не вярват в срещата със своя Господ.
- И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите.
- Нима [такъв е като] онзи, който се моли в часовете на
- И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето - за всички тях ще бъде питано.
- ... Те следват само догадката. Ала догадката с нищо не заменя истината.
- Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: „Бъди!" И той стана.
- Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на зелгята, нито при сътворяването на тях самите.
- Кажи: „Вървете по земята и вижте как Той начева творението! Така Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот. Аллах за всяко нещо има сила.
- Не виждат ли как Аллах начева творението, после го повтаря
- И нима не виждат как бяха сътворени камилите.
[53:4-7] ... и бе на разстояние два лъка или по-близо. [53:9] Каква ли е тайната на „м бе на разстояние два лъка или по-близои при тази подлудяваща красота, красноречие и задълбоченост. Тази тайна е истина на истините, която се знае само от Аллах и неговия избран пророк, последен вестител и предупредител. С това наше скромно изследване, уточнявайки различните гледища на Исляма спрямо Вселената, искаме веднага да подчертаем, че той изхожда не само от научно, физическо, астрономическо и материално гледище, а гледа на Вселената и от божествения обхват на словата, отразяващи задълбоченост, същност и духовност, и всичко като цяло е, за да се отиде до тази точка. Можем да кажем, че тук Ислямът достига до истинското устройство на Вселената. Това са хармонията и редът, изпълнени от Нура - светлината, където не става дума за време, място, мяра, граница, материя, облаци, недостатъци и пр. Модерната астрономия, физическите и математическите науки ни предлагат оскъдни хипотези за Вселената. И с най-съвършените технически средства не можем да вникнем в микрокосмоса на атома и електрона и не можем да си ги представим. Но особеностите, свързани с материалния характер на Вселената, могат да се разкрият чрез научна информация. Каквото е разстоянието между човека и атома, представляващ предполагаемия край на безкрайно малките светове, такова е разстоянието между предполагаемия край и крайно големите светове - „Границите на Вселената" За да се установи радиусът на Вселената по математически път, трябва да се знае нейната крива. Степента на кривата на Космоса се определя по съдържанието на материята в него. В тази насока са положени много усилия за намиране отговор на въпроса каква може да бъде максималната плътност на материята, която запълва Вселената. Едвин Хъбл от астрономическата обсерватория „Муит Уилсон" е изследвал някои небесни райони. След дълги изчисления той доказал средното количество материя, което се съдържа в тях. Според получения резултат в 1 куб. см в космическото пространство има 0,00000000000000000000000000001 грама вещество. Ако този резултат се приложи към пространственото уравнение на Айнщайн, ще се стигне до една фактическа стойност по отношение на вселенската крива. По този начин се намира мащабът на Вселената, чиято стойност се равнява на 35 милиарда светлинни години. Разстоянието от една светлинна година се получава, като се умножат секундите, които се намират в нея, по 300 хил. км, колкото е скоростта на светлината в секунда. Числото 210000000000000000000 изразява в мили 35 милиарда светлинни години. Въпреки голямата вероятност от грешки светът, който се побира в границите на математиката, се изправя пред нас като една величава действителност. Масивът е творение на Аллах. Всичко друго освен Аллах има край. Началото и краят, границите на проявлението на творенията. Късче от времето, нищожно пред вечността. Тъй като и времето е творение, това му състояние се повтаря в рамките от вечността към вечността. Несъмнено и Вселената има своя край. Д-р Толман от Калифорнийския технологичен институт в една своя теория казва следното: „Количеството на материята във Вселената непрестанно се мени. Но това става само еднопосочно, в посока на разпадането и разтопяването. Силата на Слънцето бавно отслабва. Звездите изгарят. Навсякъде в Космоса топлината намалява. Материята се стопява във вид на радиация. Енергията се губи в космическото пространство. И така Вселената непрестанно отива към една „термична гибел" и след като в определено време след милиарди години достигнем тези стойности, цялостната дейност в природата ще спре. Няма да има светлина, няма да има топлина и живот. Ще се възцари непроницаем застой, т. е. няма да съществуваме." Искам да спра вниманието на читателите върху това, колко студенина и тъмни краски лъха от теоретичните познания и от човешкия живот въобще, не приемайки Исляма. Има ли край Вселената? Може ли да има? Възможно ли е? Нека изложим няколко елементарни примери от основните формули на така наречените научни факултети в наше време: 1. От света на физиката: а) Изчезването за миг на гравитацията или електромагнитната сила на атома, най-малката единица на материята, е достатъчно за „разпадането на Вселената". Частицата е вестител на цялото. Обърнете внимание на мъдростта, заложена в нея. б) Усилването на гравитацията или на електромагнитната сила в протона изважда от равновесие съотношението „електрон - протон". Спирането на дейността във Вселената при това положениестава за един миг. в) И най-малкото спиране на въртенето на Земята около своята ос със скорост 1000 мили в час е достатъчно за унищожаването на света. г) Изместването на Земята малко по-навътре или навън от траекторията й при въртенето около Слънцето ще приключи с нейното стопяване или замръзване. д) Един звук извън способността на възприятие ще бъде доста тъчен за унищожаването на цялото човечество. е) Ако лъчите извън грниците на полезрението разширят малко обсега си, ще се окажат достатъчни, за да разрушат равно весието на вълновата механика във Вселената. Например пробив ната или изгаряща мощ на топлинните вълни и светлинните искри могат да бъдат средство за срив на Вселената. ж) Мигновеното забавяне или противоположното движение на устойчивите звезди, Млечния път, далечните и външни галактики могат да сложат край на съществуването на света.
5. От социологическия свят: В момент, когато човешките нрава, конституции, закони и наредби не оказват въздействие върху масите или когато се приемат за част от нормалното пове дение, „Човекът за човека може да стане вълк". Масовите кризи, като ядрени войни, глад, болести и насилие, могат да изтрият чове чеството от лицето на Земята. Всяко поведение, противоречащо на сътворението на човека, неговото разпространение като обще ствена болест, може да причини ликвидирането на човечеството. Без да се впускаме в излишни подробности и изморителни умувания, пораждащи се от повърхностно мислене, ще стигнем до мисълта за естествения край на Вселената. След като масивът е творение, то във всяка негова частица четем вечния закон на твореца, ваятеля, неговото абсолютно могъщество. Най-верният ферман принадлежи на Аллах: Той въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта, и Той подчини слънцето и луната - всяко да се движи до определен срок. Това е Аллах, вашият Господ. [35:13]
И слънцето е устремено към своето местопребивание. [36:38]
При тълкуването на това знамение може да се даде следното значение: „Слънцето не е неподвижно. То се движи до своето установяване. В предание на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се повелява: „Неговото място е под Трона." Ала човек упорства в греха си и пита: „Кога е Денят на възкресението?" Тогава, когато погледът се заслепи и луната се затъмни, и слънцето, и луната се слеят, човекът ще каже в този Ден: „Накъде да се бяга?"Ала не! Няма убежище. [75:5-11] И когато се протръби с Рога първия път, и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар, тогава ще се случи Събитието. И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден. [69:13-16] В това наше изследване се постарахме да надникнем в арената на човешката съдба - Вселената - през призмата на Исляма. От една истинска позиция разгледахме хоризонтите на човешкия разум, науката и вярата. Постарахме се при всяка частица да се насочим към притежателя на безпределната вечна сила чрез вярата, базирана на изследването. Проявихме старание с непосилни слова да опишем събития, произтичащи сред безупречна система и удивителни мъдрости от божието проявление, да надникнем в промисъла. Въпреки неоснователните спорове, емоционални и невежи упреци, виждаме мисловната всеобхватност на Исляма, неговия поглед отправен към истината. Дареният от него безпримерен толеранс на желаещите да достигнат тази цел са толкова безкрайни, че не могат да бъдат сравнявани с други системи извън него. Всички просветени в Исляма могат гордо да заявят, че по пътя за осигуряване на вечното щастие чрез вечния и истински прогресивен характер Ислямът е съборил всички бариери, сковаващи човешкия разум, и е заменил неверието с вярата, мрака със светлината, хаотичният живот със системен и дисциплиниран. В неговия поглед и цялостно гледище за Вселената се усеща прекрасният зов на едно свещено послание, на една божия диалектика, избавяща цялото човечество. Хармония в живота, блика от посланието. А това обръщение е към всеки истински човек, който казва „Аз съм мюсюлманин - отдаден на бога." Мюсюлманин е онзи, който знае свещената си задача в този свят и се отзовава на нейните изисквания. Цялостното гледище на Исляма по отношение на Вселената е начело на една мисловна мрежа, която се взривява като атомно ядро или като слънце в човешкия мозък, и с енергичен замах обхваща живота изцяло. С това цялостно гледище синхронът във Вселената се обвързва с Един-единствен и неповторим абсолютен авторитет. С това основно становище на Исляма понятието „господство" намира своето действително значение. „Правото" се оформя под светлината на тази позиция. „Държавното устройство" е лъч, озаряващ света от светлината на тази позиция. Човек достига до „Правдата", посвещавайки му изцяло своята социологична дейност. Достига „Свободата". Достига „Достойнството". „Икономиката" започва да функционира в своята естествена среда, в светлината на това цялостно гледище. Световният мир, истинското братство, щастие и благоденствие са възможни единствено с разбирането и прилагането на този мироглед. Благодарение на него се обуздават страстите, премахват се безумията и в материалната, и в духовната сфера, човек се сдобива с йерархична организация и чак тогава може би той ще се яви при своя Господ в Съдния ден по-малко виновен или заслужаващ опрощение, изпълнил мисията си на Земята. Преди да приключа с темата, искам да отбележа едно гледище на Айнщайн, чието име споменавах често по различни поводи. Обвиняван и критикуван заради материализма на нашата епоха, ученият изказва едно интересно становище: „Най-хубавият и най-дълбокият възторг, който можем да изпитаме, е улавянето на мистичните неща. Това е името на действителната наука. Онзи, който е чужд на този възторг, никога не може да почувства удоволствие. Неможещият в смирение да чувства съвестта си - означава, че е духовно мъртъв. Узнаването и чувстването е онова, което не се усеща и вижда, но което действително съществува. Прекрасното, което се улавя от ограничените сетива, е само грубото от проявлението на най-прекрасното, и представлява основата на действителната набожност. Познанието, което религията притежава по отношение на Космоса е най-благодатният, най-силният фактор, който помага на научните изследвания. Моята религия се определя от съкрушаващото удивление, което изпитвам пред промисъла с безгранична степен, който се проявява и при най-малките по дробности, които улавяме със слабите си и немощни умове. Моето схващане за Бога представлява въодушевената вяра в съществу ването на висша сила на разсъдливост, проявяваща се в неузна ваемата Вселена." . Нека известим човека от Запад, който колкото повече се доближава до Исляма, толкова повече се доближава до истината, но я заобикаля с натъкмени слова и понятия, че мюсюлманинът знае името на Създателя и притежателя на тази безгранична и Всевисша сила, Господаря на световете, който със силна вяра назовава АЛЛАХ, и пред когото с благодарност се прекланя във вечни поклони доземи в суджуд. Поясненията на г-н Мустафа Язган свършват тук. Трети довод: Живот I. С този довод искам да достигна до вярата в Аллах Всеславния.Това е възможно чрез разглеждане на тема, която умът може да осмисли. Която и тема да анализираме, преди всичко трябва да се спрем върху онези моменти, които сочат Аллах Все-славния. Несъмнено във всеки довод се съдържат безброй точки, доказващи Неговото съществуване. Сметнах този начин като уместен за встъпление, защото някои хора имат претенции, че научните принципи като разсъжденията за Вселената и достигането до заключения чрез предположения и хипотези, дискретното наблюдаване на истината, избягването на съмненията, противопоставянето на суеверията, позоваването на законите, установени чрез опита, не се съгласуват с религиозната мисъл. Ще изложа пълната погрешност на подобни схващания. Такива случаи е възможно да се видят при някои несериозни религии и секти. В истинската религия обаче подобно нещо не може да съществува, защото истината не влиза в конфликт с правдивото. При изконната религия всяка основа или принцип са неразривно свързани с конкретни доказателства. Противоречието между един религиозен принцип и категоричната действителност е достатъчен, за да разклати из основи доверието към религията. II. Един от доводите, който предизвиква многозначни спорове, е доводът „живот". Ето защо искам да изложа някои от основните принципи на Исляма по тази тема. С претенцията за връзката между живота и Аллах и като доказателство, че в „Принципите, изложени от Исляма" не съществуват грешки, казваме: 1. Ислямът задължава хората да размишляват и проучват. Което личи от следните знамения:
[7:185]
Кажи: „Погледнете какво има на небесата и на земята!" [10:101]
Нима не размишляват за себе си? Аллах сътвори небесата и земята, и всичко между тях с мъдрост и за определен срок. А повечето хора не вярват в срещата със своя Господ. [30:8]
2. Ислямът е отредил науката като пряко задължение на човека. Налице са много изказвания на пророка в областта на научните изследвания. И свещените знамения проповядват, че тези, които притежават най-много познания за Вселената, са хора, които най-добре познават Аллах. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите. [30:22]
Нима не виждаш, че Аллах изсипва вода от небето! Чрез нея вадим плодове с различни цветове и [прокарваме] сред планините пътища: бели и червени, с различни цветове, и гарвановочерни. И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби... [35:27, 28] Нима [такъв е като] онзи, който се моли в часовете на 75 нощта изправен и свеждащ чело до земята в суджуд, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Господ? [39:9]
3. След установяване на тази реалност мюсюлманинът е длъжен да приеме доказаното от науката, без да се противопоставя. Някои невежи мюсюлмани, а дори и компетентни учени, могат да се обявят против някои научни истини. Тази тяхна постъпка не означава нищо повече от лично виждане, което в никакъв случай не може и не трябва да се приписва на Исляма. В тези неправилни схващания виждаме укор спрямо ислямските учени и мюсюлма ните. В произведението си „Техафут ал-фелясифе" Имам Газали казва следното за религиозните учени, които отричат научните истини, свързани със слънчевото и лунното затъмнение: „Този, който отрича научните истини, считайки че това отричане произхожда от религията, върши престъпление спрямо религията и означава, че той не изпълнява нейните разпореждания и ги намира за невалидни. По отношение на установените закони, свързани с геометрията и математиката, няма място за съмнение. Ако кажат на този, който с очите си вижда фактите и ги наблюдава, че той върви против Шериата, отсрещният ще се усъмни не в този, който го казва, а в самия Шериат. Вредата от този, който с думи оспорва Шериата, е по-голяма от този, който директно вини Шериата. Това прилича на следните слова: „Умен противник е по-добър от невеж приятел." След като Всевишният Създател ни разпореди да анализираме и изучаваме науката, да изследваме и да установяваме знанията и след това, ако ни забрани, да се съгласяваме с крайните резултати и изводи на тази наука, на тези изследвания и познания, то това не може да се сметне за придобивка на нашия разум. Той, Всеславният, в крайна сметка ни заповяда да приемем крайните истини, произтичащи от тази наша дейност..." 4. Ислямът е религия на науката, а мюсюлманинът е притежател на научното мислене и научната наситеност за достигане до чистата научна истина. При това не е възможно той да възприеме като научна истина всяко съмнение, теория и хипотеза, изложени пред него. Необходимо е в света на науката мюсюлманинът винаги да бъде на правилни позиции. Аллах Всеславният ни забранява да приемаме всяко нещо, което е извън истината. Забранява ни също така да отъждествяваме хипотезата и теорията с Исляма:
[17:36]
Кажи: „Дайте своя довод, ако говорите истината!" [27:64]
... Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод. [Неверниците] следват само догадката и онова, което душите обичат, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Господ. [53:23]
... Те следват само догадката. Ала догадката с нищо не заменя истината. [53:28]
...Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите истината!". [46:4]
Ето в това е разликата между рационалното мислене на Исляма и посредственото мислене. Ислямската мисъл е дейна и доказана. Не приема нищо без доказателство. Не включва в листата на истините нищо без категорични доводи. Съждението извън Исляма често прехвърля границите на допустимото и представя ненаучното за научно. Въпреки спорните положения то възприема неща, базирани на слаби доказателства. В каквато степен разумът на мюсюлманина отхвърля онова, което не е научно, в такава степен отхвърля и другото, което се базира на съмнение и теория. III. Откакто се е появил, Ислямът винаги се е стремил да отвори вратите на разума на мюсюлманина към живота, към науката и изследването, към разгадаване тайните на Вселената, чрез разума. Принуждавал е Вселената да се подчини за експерименти. Сред цивилизациите, изоставащи в сферата на науката и проучването, в сянката на установените от тях закони Ислямът се изправи ката най-прозрачната цивилизация. Неоспорима историческа истина е, че изследователската мисъл на Запад е поразена от ислямската. Днешната западна наука и цивилизация е плод на ислямската цивилизация. Ако са налице противоречия между истините, които представя западният свят и религията там, греховете са на променената религия, която не удържа на истината. Това, което се случва там, не е било при нас нито в миналото, нито в настоящето. На истината нищо не може да се противопостави и никога не се стига до противоречие. Правата религия е религията на Аллах. Вселената пък е творение на Аллах. Не е възможно да се стигне до противоречие между творението на Аллах и изложеното от Него. Най-голямото доказателство, признато от цялото човечество, е широката обхватност на Корана, чието съдържание отделя място за всичко онова, което науката представя като факт. Свещеният Коран е готов и за всички бъдещи открития. Конспективният му вид не е въпрос на разглеждане. Когато обсъждаме темата за великолепието на Корана, ще се появят много знамения, доказващи категорично как истината не може да застане срещу самата себе си. Казвайки всичко това, не трябва да се разбира, че ще припишем човешки слова на Корана или ще го променяме според обстоятелствата. Свещеният Коран не подлежи на подчинение. Понеже Аллах Всесилният го низпосла не за да се подчинява, а за да му се подчиняват. Ето защо значението на съответното знамение от Свещения Коран се разбира тогава, когато бъде представена цялата научна истина. Колкото и оскъдни да са познанията на хората по тази тема в продължение на векове, става ясно, че за първи път истината е представена от Свещения Коран. IV. Горното въведение беше необходимо, тъй като онзи, който изследва доказателството за Живота, ще иска истината за теорията на развитието на живите същества и възникването на човека. Нека сега се върнем на същинската тема: Няма никакво съмнение в погрешността на твърдението, че днешният човек, произхождащ от едни първородители, е възникнал от маймуната. Нека изложим това с езика на Корана и науката, които не си противоречат:
[3:59]
Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. [32:7]
Пратеникът пък (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва така: „Аллах сътвори човека от шепа земя, вземайки от всяка точка. Синовете на Адам се появиха на земята в подходяща форма. Една част от тях са д жълт цвят, друга с черен и една част помежду тях; една смирени, друга твърди, една част добри, друга лоши." Тирмизи казал, че е достоверен. Пак Пратеникът на Аллах повелил: „Когато Аллах сътворил Адам и му вдъхнал дух и той, кихайки,с позволението на Аллах извикал възхвала „Елхамду лиллях-Слава на Аллах". Тогава неговият Господ му рекъл: „О, Адам! Аллах те е помилвал. Иди при тези ангели и им кажи „Есселяму алейкум - Мир вам". Когато отишъл и поздравил, те отговорили: „ У а алейкум - селям -Мир и вам." Когато се върнал Господ му казал: „ Това е твоят поздрав и поздрава от твоите деца на техните деца."
Ето тази истина е накарала ученици на Дарвин, като Валдез, да кажат: „Човекът не подлежи на природно развитие. Няма никакво съмнение, че той е сътворен изначално в човешки вид." ферхо казва следното: „Явната разлика между човека и маймуната безапелационно доказва, че човекът не се е появил от рода на маймуните или някои други животни. Не подобава да се спираме върху тази тема." 3. Хромозомите, осигуряващи наследствените черти между поколенията и даващи цвят на кожата, са довели учените до разграничаване от твърдението, че човекът е произлязъл от маймуната. Тези малки частици, причина за образуването на цвета и родовете,имат свойствени форми за всяко същество. Групово те нямат никаква прилика. След като Коранът и науката казват това, което може да се види дотук, кой друг би имал правото да вземе думата? За разумния човек, дори когато науката изпада в съмнение, мястото не може да се заема от друг освен от Корана. Защото създателят на човека, Аллах Всеславният, най-добре знае тайните и особеностите в него. Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на зелгята, нито при сътворяването на тях самите. [18:51]
По-нататък ще стане ясно, че броят на учените, които правят изследвания от друг ъгъл и застават зад Дарвин, не е по-голям от броя на тези, които се обявяват против него. Тези продължителни дискусии водят до образуването на различни групи, но изложеното от тях без изключения не отива по-далеч от една теория. Да вземем няколко примера от учени специалисти в тази област. Големият авторитет на теорията за наследствеността Волтер Д. Л. казва: „ Представяните от науката факти за гените не са изложили нищо, подкрепящо двете хипотези, които изграждат теорията на Дарвин за възникването на видовете. В тези хипотези се претендира за следното:
Най-големите изменения, които се получават за кратко време при растенията в резултат на присаждане, а при животните - в резултат на оплождане (включително и при човека), не се явяват в защита на теорията на Дарвин. Не се забелязват изменения в такъв мащаб, какъвто предполага той, а остават на незначително ниво. На основание на тези малки промени някои учени незнайно откъде правят изводи, че те ще предизвикат по-съществени изменения. Особеностите, които се явяват в резултат на наследствеността, никога не изчезват изцяло, за да се получи нов вид. Най-много може да се отбележи някакво незначително усъвършенстване. Едно такова изменение се забелязва например при плодовите мушички, но е установено, че то ги прави още по-неустойчиви на условията на живот и те умират по-бързо. Предполагаемият един процент изменения изисква векове и смяна на безброй поколения, докато се стигне нужната среда и условията за тяхното осъществяване. Бато, автор на книгата „Математическата развръзка на еволюционната теория", казва: „Коренното изменение на една особеност от една и съща група (изменението на един орган) по пътя на еволюцията е възможно, след като този вид или порода най-малко един милион пъти смени поколенията си. Така че не е възможно изнамирането на толкова време, за да преминат толкова поколения. Според теорията на геолозите за измененията на коня през вековете, едно време се е смятало, че той е бил животно с пет копита и е принадлежал към определена порода, но от каменната епоха до наши дни при него не се забелязват никакви изменения. Това ни кара поне малко да размислим. Едно живо същество, което подлежи на изменения до каменната епоха, би трябвало и след това да продължи тази еволюция. „Мюсюлманите, които се обрязват от 1400 г. насам, не са стигнали до поколение, което да е обрязано по рождение. В
Дарвин вярвал, че жирафите с дълги шии, които могат да пасат и по високите хълмове, са оцелели, като са се приспособили към районите, където живеят, а ниските жирафи, които не са в състояние да достигнат високите дървета, са на изчезване. Тогава не е ли за учудване, че при тази естествена селекция ниските жирафи не са родени по закона на вероятностите в райони, където да преобладават дървета според техния ръст и по този начин да оцелеят няколко екземпляра. Likont N. казва така: „Понятието еволюционен етап заема важно място в живата история. Не може да се докаже, че във Вселената една форма появява друга форма. Колко правилно ще бъде да твърдим за съществуващото живо същество сега, че след време то ще бъде прародител на някое друго. Човекът не е произлязъл от маймуната. Едно живо същество, принадлежащо към определена порода, в анормалните условия може да бъде анормално, недъгаво. То може да бъде прародител на въпросното живо същество, а също така и негов наследник. Някои твърдят, че най-важните етапи от развитието на коня са шест. Те са започнали отпреди 50 милиона години, докато се стигне до сегашния му вид. Други се опитват да обяснят измененията като станали за един миг. Ние не притежаваме познания за еволюционните етапи, през които е минал конят. Даже и да се сдобием със съответната информация в това отношение, няма нито един факт иди доказателство, които да подкрепят тезата на Дарвин. Конят категорично си е останал такъв, какъвто е бил. Убедителен за нас ще бъде фактът, ако конят се превърне например в камила. Възможно ли е това?" Likont N. продължава по-нататък така: „Тема на дискусия от началото до днес са били връзките и различията между животните и растенията. Храната при живите същества се поема от организма чрез кръвта, която съдържа веществото хемоглобин в червените кръвни клетки. Той не е еднакъв при животните и останалите живи същества. Теглото, измерено чрез атома на химичното му съединение, е 69 000 единици, а теглото на хлорофила, изпълняващ същата задача при растенията и водораслите и им придава зеления цвят, е 904 единици. В атома на хемоглобина има магнезий. Атомното тегло на веществото, което образува меката част в ставите на човека и червения цвят у дребните насекоми, е 40 000 ед. и 2 700 000 ед., мястото на желязото и на магнезия се заема от медта. При това положение как е възможно цветовете, имащи известни химически съединения, да се превърнат от един вид в друг?" Открито може да се каже, че това е невъзможно. „В противовес на зелените водорасли, основани на хлорофила, съединението на сините водорасли е различно. Никой не може да докаже, че зелените водорасли са произлезли от сините. Защото разликата между едните и другите е много голяма. Въпреки че се появяват на едно и също място, липсват доказателства за някакво изменение при тях." „Да изоставим лъжливите слова, че някои същества в продължение на сто милиона години са стигнали до днешното състояние. Безумие е да се говори, че онова, което не претърпява никакви изменения в продължение на една година, може за един милион или за сто милиона години да се измени. Защото, ако това е така, все пак трябва да има признаци, показващи началната точка, нали!" „От сътворението на света до сега и при най-низшите живи същества - морските животни - не са забелязани никакви изменения. Видовете запазват своите особености. Досега не са забелязани никакви изменения, еволюиране, развитие или някакво усъвършенстване. Не са забелязани изменения както при най-низшите морски живи същества, така и при най-висшите и геоложките разкопки са показали, че те са запазили вида си. Ако това, което се твърди от Дарвин, отговаряше на истината, т. е. че видовете се изменят в продължение на много години, то пър-вовъзникналите скелетни животни днес трябваше да бъдат едни от най-развитите, най-усъвършенстваните групи. Обратно на това изследванията показват, че най-старите видове живи същества са били на по-високо ниво." „... Не може да се твърди, че въпросните примери в природата са случайни, напротив, може да се говори за случайно проваляне на естественото развитие. Според някои предположения, възникнали преди 20 милиона години, човешкият род не трябваше ли да породи редица човешки видове? Защо не се е появил някакъв друг тип човек, свръхсъщество или човешко същество с крила, рогат човек или нещо друго? Дали пък не е сложен край на наследствените изменения и на еволюционното развитие, откакто се е появил човекът? Дарвин цял живот се е старал да търси някаква родствена връзка между човека и маймуната, но естественият подбор, признаващ правото на съществуване на човека и маймуната, не признава това право на междинно същество, осъществило прехода. Развитието на човека не ни представи никакъв случаен тип, който да напомня за равнозначност с човека. (Извадка от книгата на Недим Джисри „Завръщане към вярата в светлината на Науката, философията и Корана", стр. 330-331.) Не зная как подхождат тези, които при решаването на проблема смятат, че човекът е плод на усъвършенстването на маймуната: Какъв е бил първият човек, породил се след наследствените изменения, мъж или жена? Ето един обикновен пример, който не може да се съпостави дори с годините на орела в продължение на 30 години на тази обширна земя. Ако не могат да кажат, че са се появили един до друг мъж и жена вследствие на еволюцията, тогава за възпроизвеждане на човешкия род, т. е. неговото размножаване, едната страна непременно трябва да е била маймуна. Тъй като при половото сношение между маймуна и човек не може да се осъществи оплождане, как тогава се е появил човекът като плод на усъвършенстването на маймуната?" (Извадка от книгата на Муха-ррем Чакар „Аллах - причината на съществуването", стр. 138-139.) Посочих тези примери, за да покажа, че еволюционната теория не се базира на никакви убедителни факти. В резултат на целенасочената борба на учените тази теория отдавна да е пропаднала, ако световната Ционистка организация и Световният Комунизъм не я закриляха. Привърженици на голям брой цио-нистки организации признават, че са помогнали в лансирането й. Въпреки погрешността на възцаряването на материята, комунизмът здраво подкрепя тази теория. „Когато християнинът Дарвин, свързващ живите видове и човека с едноклетъчните живи, | се появи на сцената на европейската мисъл, радостта на юдеите бе стигнала връхната си точка. Защото прозорливостта на евреина, \ пренебрегнат от християнска Европа, бе зърнала, че между тази страшна теория и авторитета на църквата ще започне борба на живот и смърт. В „Протоколите на еврейските учени" четем: „Дарвин не бе от еврейско потекло. Но ние успяхме да разклатим авторитета на християнството чрез най-широкото разпространение на неговата теория! Юдеинът направи всичко възможно за по-широкото разпространение на теорията на Дарвин за усъвършенствуването, защото когато и да е, щеше да започне една трудно преодолима борба. Главната негова цел бе разклащане господството на религията. По този начин той искаше да изрази своята неприязън към хората по света от неевреиско потекло и по-специално към европейскотохристиянство и да отмъсти със злоба, спотаявана векове наред. В действителност световното еврейско учение много хитро и лукаво пусна в ход теорията на Дарвин като разрушително оръжие срещу християнството. Евреинът осъществи тази идея благодарение на трима свои най-известни учени. Въпросните еврейски величия поставиха върху релсите на тази еволюционна теория именно научните изследвания в икономическия, социалния и психологическия живот на Европа... Капанът бе устроен от тримата най-известни евреи: Карл Маркс, Зигмунд Фройд, Емил Дуркхайм!..." (Из книгата на Мухамед Кутуб „Съвършенство или поквара", том 1, стр. 1-18.) Нека припомним това, което казахме преди: ^ Приемаме за наука всичко онова, за което има доказателство. По този начин ние не излизаме извън темата, която проповядва Свещеният Коран. Всевишният Аллах ни повелява да изследваме: Кажи: „Вървете по земята и вижте как Той начева творението! Така Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот. Аллах за всяко нещо има сила. [29:20]
85 Не виждат ли как Аллах начева творението, после го повтаря? [29:19]
Всевишният Аллах ни е повелил да проследим как Той е проводил живота и как е сътворил живите: И нима не виждат как бяха сътворени камилите. [88:17]
Същността на знанието е при Аллах: Каза: „А какво е положението на предишните поколения?" Каза: „Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя." [20:51,52] Няма друга правда, друга истина освен тези, които Той ни е известил. Науката не може да докаже противното. Повеленото на тази тема споменахме по-напред. Сега, за да прозрем Всевишния Аллах - целта на нашето дело, да преминем към изследване доводите на живота. Доводите на живота от четири страни сочат Аллах:
Всеки от тези раздели по съвършен начин сочи Всевишния Аллах. С това, което излагам, ще отпаднат всички претенции, че намиращото се в обхвата на тези раздели може да съществува без Аллах. Истината всякога ще остане явна и светла. Истинският и единствен Създател несъмнено е Аллах - Господът на световете. Каталог: bul -> documents bul -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия bul -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " bul -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” bul -> Св. Климент Охридски bul -> 1Уводни разпоредби 1Цел bul -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад bul -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 documents -> Бракът и семейството Бракът е жертвоготовност Мисли към новите съпрузи Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|